#Може цял живот да благоденстваш като цар в Германия, ако си Еди Мърфи в дублажа там. 

Средностатистическият щатен актьор в дублажа в чужбина получава повече от 20 000 долара месечно без страничните си ангажименти, сочат проучванията на ресорната компания Gravy for the brain, създадена в подкрепа на актьорите и режисьорите в дублажа. 

Разбира се, подобни цифри не се отнасят до малката, затворена група на професионалистите от озвучаването у нас – т.нар. voice over актьори. Тук системата е различна и рядко допуска конкретен актьор да се озвучава само от един човек. Това малко затворено общество тесни специалисти използват едно от най-мощните оръжия на човека – гласът.

Както Ницше е казал:

"Способни сме да отхвърлим и най-добрата идея, ако тонът, с който ни е поднесена, не ни допада"

Професионалните актьори от дублажа са избрали доброволно да се откажат от съвкупността на всичките си сетива, които могат да използват на сцената или пред камерата. Те позволяват на гласа да ги абсорбира, за да въздействат единствено и само чрез звуците.

Артисти без лица, но със сърца...

#URBN долавя един такъв специален глас извън микрофона. Той е определян като един от златните гласове на дублажа у нас.

Влиза в домовете ви. Живее в любимите ви филми. Обитава телата на идеализирани главни герои и прочути актьори от Холивуд, от ранга на Брадли Купър, Киану Рийвс, Джаред Лето, Джош Хартнет, Оскар Айзък и безброй други.

Чували сте го, но ако пожелае – няма никога да го разпознаете.

Може да бъде малко момче, тийнейджър, дядо, може да бъде комедиен, драматичен, страшен. Той е едно обикновено градско момче с всепризнат талант и бяга от влюбено в него момиче, което го иска безкрайно. Ако тя се откаже, може пък той да ѝ обърне внимание, не мислите ли?

Мартин Герасков е един от последните млади гласове, впуснали се в приключението на дублажа преди 10 години. Макар да признава, че това не е неговото призвание, не отрича и притегателната сила на тази необятна звукова шир.

Някои актьори я наричат "губернийката", която упорито отказват да напуснат. Защо ли?

В момента дублажът е райският остров в ситуация, в която хората на изкуството няма да могат да се срещат с публиката си. И макар дублажът в България да е далеч от утвърдените, работещи, доходоносни механизми, както в чужбина, когато към определен дублажист се отнася и определен актьор, в малката, тясна стаичка за звукозапис виреят артисти, които са на изчезване.

Мартин Герасков

Снимка: Личен архив

За тях ни разказва Мартин Герасков, уж попаднал там за малко, но останал повече от декада.

Защо някои успяват там, където другите не успяват

"Идвали са актьори в дублажа - театрални или кино актьори, много добри и известни. Пробват се – три звука не могат да издадат. Не е работа за всеки. Гилдията ни е много малка – 50-60 човека максимум. Това е много затворена система, не допуска външни хора. Рядко влизат други хора и който не става - го е изхвърлила системата. Присъствал съм на проби на много колеги. Това е талант и умение, което освен, че е чисто актьорско и емоционално, изисква сериозна хигиена", споделя Мартин.

Голямото изкуство - озвучаването за кино

"Там се изисква повече актьорско майсторство – всеки дъх, смях, емоция, която на английски чуваш – трябва да я пресъздадеш по възможно най-естествения начин на български", казва Мартин.

Мартин Герасков

Снимка: Личен архив

Обещаваме си, че ще говорим повече за неговата истинска страст – за киното и театъра, за сцената, на която иска да се качи отново. Завършил е в класа на легендарния професор от НАТФИЗ Пламен Марков. Син е на актьорите Ивайло Герасков и актрисата Милена Живкова.

Но разговорът ни неусетно се понася в друга посока...

Привличането

"След като завърших, се впуснах в независими проекти и непрекъснато търчах по театри, а заплащането бе нищожно. Това бе причината да вляза в дублажа. Майка ми бе от дълги години в това затворено общество и, естествено, като всеки родител, ми помогна поне да ме викнат на проба. Харесаха ме и после се оказа, че ставам за тази професия", казва Герасков.

Пробивът в индустрията

"Много рядко се включват нови хора, сега в последно време, поради проблеми в гилдията, влязоха най-накрая няколко млади момчета. Като цяло, аз и колегите ми - актьорите Виктор Танев, Петър Бонев, Милица Гладнишка и Иван Велчев, сме от последните млади гласове ... даже, като се замисля, вече не сме и млади - на по около 40 години, ха-ха. Последните, които влязохме като млади гласове, е по-правилно да го кажем. И не е просто заради традициите, според мен причините са две: пари и човешки отношения. Този, който е добре на тази позиция, няма да си освободи мястото. Аз лично смятам, че трябва да има разнообразие. Не може да слушаме 3-4 гласа на всички реклами и едни и същи, вече втръснали до болка, гласове във филми и сериали, само и само защото някои хора не искат да си изпуснат позициите", споделя откровено Мартин.

Мартин Герасков

Снимка: Личен архив

Доста дързък глас извън микрофона. Казва истината, независимо колко неудобен е въпросът и не се притеснява да сочи с пръст грешките на цяла гилдия.

Гласче извън микрофона

"От какво да ме е страх? В момента съм загубил работата си, но си знам диапазона – от малко дете до старец, от комедия до трагедия, знам качествата си и знам, че работа ще имам. Останалото е умение. Просто защото не са много тези гласове като мен, без да се хваля - с този диапазон".

Без работа, причина, последствия

"Аз съм един от малкото, които рядко дублират, откакто е карантината. Пазя се много в момента, пазя колегите и близките ми. Да, дублажът е гъвкава работа, можеш да предвидиш времето си, да не поемаш записи, да отидеш на почивка. Но истината е, че ако искаш пари, за да живееш нормално, се качваш на колелото и не слизаш от него, за да не изпуснеш мястото си. По принцип, ако искам, мога да имам работа от сутрин до вечер, и събота и неделя.

Мартин Герасков вече 10 години озвучава любимите ни български филми и сериали

Снимка: Личен архив

"Бях така дълго време, не можех да се обърна. Дублажът е тежка работа, емоционално и физически. Но в случая се поразделихме в гилдията. Уж имаше решение да спрем работа заради условията в студията. Два часа по-късно излизаме с ново решение – че всеки сам решава за себе си. Аз реших да се съобразя със ситуацията, но мои колеги влязоха на мое място в сериалите, за което съм разочарован, но го и разбирам. Всеки гледа себе си".

Място за бунтаря

"Гилдията ме разочарова и някак остави тягостно чувство. Твърде много страхливци навсякъде. Получаваш скромно заплащане за работа от 9 до 23 часа и ситуацията и условията не се променят – в инфлация, кризи, смяна на правителства"

Нула годишно

"Има доста млади актьори, извън дублажа, не знам как се издържат в момента. Сега и най-звездните ни актьори от Голямата сцена на Народния театър ще искат да са в дублажа. Със сигурност има желаещи и от средното поколение, и от по-младите. Но пак казвам – трудно се допуска в тази затворена гилдия. Нула хора се впускат годишно! Като изключим нахсинхрон – това е озвучаване на анимациите, например, където се прави всеки звук, всеки смях, всеки дъх. Там има повече млади хора, търсят се известни хора, за да се продава. Но това не е voice over”, казва Герасков.

Гласът – всичко ли се свежда до него

"Със сигурност е важен, но това не е всичко. Има колеги с много хубави гласове и много разчитат на това. Но трябва да си емоционален, да гориш с ролята – иначе не си добър професионалист. При всички случаи трябва да имаш глас, ако нямаш хубав глас, какво правиш в дублажа?! Не съм на мнение, че моят глас е перфектен, даже преди си мислех, че не мога да пея – сега се оказа обратното. Но никога не съм имал самочувствие и не се и бях замислял преди за гласа си“

Повече от генетика

"То е съвкупност от много неща. Генетика – да, данни, талант, характер... Някои използват и любимия ми начин за пробиване в световен мащаб - "мазненето". Това е нещо, което не мога да понасям! Но има колеги, които много се интересуват от тези, от които зависят – да ходят заедно за риба, на по бира, дали ги боли главата, коремчето. Част от живота е, но не го харесвам и не го ползвам като "похват".

Фотограф: Леся Лившиц Снимката е от фотосесия към австрийския филм от 2011 г. "А Late Summer`s Night", където Мартин Герасков си парнира с руски актьори и българската актриса София Чернева

Снимка: Личен архив

Не съм оттук и съм за малко

"Като отидох в Старозагорския театър, след като завършихме, ни дадоха квартири в края на града в кв. "Железник". Колеги започнаха да си правят стаите – цветенца, килимчета, завески. Аз сложих само една боксова круша и едно легло. Питаха ме защо, казах им: "За малко съм тука, нямам намерение да оставам". Същото и в дублажа. Колегите ми си имат лични слушалки, ритуали... Аз нямам, защото съм си казал "в дублажа за малко". Разбира се, това малко вече продължава 10 години. Но чисто психологически съм си казал, че това не е нещото, което искам да правя, за да се чувствам добре актьорски"...

Защо боксова круша?

"Защото бях решил да ставам Рамбо, да разбивам Стара Загора, ха-ха!"

Хигиената

"Както и в театъра, трябва да пазиш гласа си. Не може да си на дублаж на следващия ден и гласът ти да е някъде другаде. Трябва да внимаваш да не се разболееш ... Хигиена трябва във всичко"

Успехът

"Много е крехък. За мен това е да имам работа, тогава съм успял. Но може след две седмици да нямам работа... крехко е. Като водещ на телевизията. Два дена да те няма на екран и те забравят. Брой до 5 и никой няма да го помни тоя! Успехът е днес и сега. Не се чувствам чак успешен, но се радвам, че има нещо, което ми се отдава толкова много и мога да работя. Имам самочувствие, че мога да го правя добре. До толкова."

Привързването

"Никак даже не съм привързан. Когато се ядосам, си казвам "тоя дублаж не мога да го търпя". Всеки е изпадал в такива моменти, когато все пак усещаш, че това, което правиш, не те удовлетворява като актьор. Малко негативен съм, но искрен. Ако човек има желание в тази насока - какво да направи? Тегли си филм и репетира със субтитрите. Вижда сцена от двама човека – мъж и дядо. Опитваш се да им хванеш характерчето, четеш доколкото можеш да покриваш. Там трябва бърз рефлекс. Влизаш на дублаж, връчват ти един сценарий и ти казват "Ти си Джордж". Ти не знаеш какъв е този герой - детенце ли е, гадняр ли. Получаваш текст и започваш. Случвало ми се е да озвучавам 4 -5 героя в една сцена. Не може да са всички с един глас, ще стане боза. Стремиш се към характерчето, нямаш време да градиш. А характерът е в гласа. Например в началото чуваш нормален глас, още героят не се е разгърнал, но постепенно усещаш, че този човек е гадняр. Разчупваш като видиш накъде е тръгнал персонажа."

Фотограф: Леся Лившиц Снимката е от фотосесия към австрийския филм от 2011 г. "А Late Summer`s Night", където Мартин Герасков си парнира с руски актьори и българската актриса София Чернева

Снимка: Личен архив

Подготовката

"Едно време в НАТФИЗ учихме сценична реч с проф. Иванка Бенчева. Там имаше един номер - в началото още. Режеш една тапа и я слагаш на зъбите. Трябва да можеш да изговаряш думите все едно нямаш тапа. Умението да можеш с тапата да си извъртиш езика и всичко в устата, че да излиза перфектният говор. Това го правих, докато бях млад дублажист. И скороговорки използвах, но съвсем в началото"

Личен опит

"Бях разочарован в театъра, не ми се случваше това, което ме вълнуваше и имах нужда и от пари. Някак си естествено се случи. Може би малко съжалявам. Иначе от детството помня майка ми и баща ми в Театър "София" как репетират, но да... веднъж мама ме заведе в "Дианабад" в Нова ТВ на дублаж. Помня, беше ми свръх досадно, докато дублираха. Гледах басейна отгоре и исках да се прибирам вече. Щях да умра от тъпотия, викам: "маме, повече не ме води на това". Стори ми се досада. Сега съм нито съм щастлив, нито съм нещастен. Дублажът е стечение на обстоятелствата. Запознал съм се с много важни за мен хора. Дадох си сметка, че преди имах малко повърхностно отношение към дублажа, което е много разпространено и в момента. Чувал съм "оф, актьори от дублажа" с насмешка и подценяване. Казвал съм го някога и аз, макар да знам, че майка ми е много добра актриса и същевременно работи в дублажа. Впоследствие, бидейки с тия хора, работейки с тях, разбрах, че там е проявата на таланта и умението заедно. Промених си отношението и сега ме дразни като чуя как активни, театрални актьори някак с насмешка гледат на колегите си от дублажа. Защото и аз с насмешка гледам на някои актьори, избрали сериалите, но това не ги прави по-малко добри актьори. Знам спецификата на работата и знам как се работи и в сериалите, и в театъра, и в киното. И много често актьорът трябва да се оправя сам. Тоест почти винаги."

Герасков не се страхува да "се чуе гласчето извън микрофона" Снимка: Петя Миладинова

Снимка: Личен архив

Какво не си ...

"Не съм се озвучавал себе си. Случвало се е да озвучавам Асен Блатечки в някои от американските продукции, снимани у нас. Аз също съм участвал в няколко филма, но досега не се е падало да се озвучавам, би било забавно."

Би ли озвучавал видео игри, например?

"Да, би ми било интересно, но те не са част от дублажа. Това е друга работа с глас. Иначе всичко свързано с дублажа и актьорското майсторство ми е интересно. Работейки, разбираш дали този вид дублаж е твоят. Ето, аудио книгите сега са много модерни в момента. Ходих, четох там и не ми хареса. Не мисля, че мога да направя нещо, което не е моето. Представяйки една книга на добър автор, не мога на прима виста. Искам да я прочета, да видя какво да вкарам от актьорството. Това е сериозна работа, която предварително вършиш, преди самото четене. Смятайки парите, времето и нервите... не си струва. Отговорно е, интелигентни хора ще слушат, не е моето. Ето. Човек трябва да си дава сметка какво му харесва и какво не"

Мартин Герасков е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков

Снимка: Личен архив

Добряците са скучни

"Най-далечните са всъщност най-забавните. Не съм гадняр и убиец, но ми е голям кеф да правя такива мръсници. Поведение, което не мога да си позволя в живота, е интересно да го правя в дублажа. Най-ми е скучно да съм главен герой добряк, който мрънка през целия филм. Представете си го.

Актьорът под слушалките

"Там си е. Във вихъра си. Ако не беше, всеки можеше да дойде и да чете. Всеки актьор се е развил, развива се. Докато дублирам, гледам и картината. Нужен е контрол, баланс. Трябва така да го направиш, че да не е прекалено. Трябва да информираш зрителите естествено. Всичко е в гласа. Дублирах преди месец един немски филм. Толкова ми хареса, че имаше моменти, в които дублирах и плачех. Цялото ми същество е включено, но ти чуваш само гласа ми. А тя ме гледа до мен, уважаемата Татяна Захова, и ме пита добре ли съм. Плача си - на книги, на музика. Тази емоционалност си я пазя. Ако не си емоционален, си робот зад микрофона"

Клеймото

"Винаги съм бил готов за сцена и театър. Но нашето общество ни заклеймява. Казват: "Той е от дублажа". И заради това клеймо те забравят. Дадох си сметка с времето. И така си минават години и просто знам, че първо - хубаво момче съм, да му се не види (смее се), второ - имам и качества, мога да вдъхновя хората, много искам да им дам от себе си, много искам да работя в театъра отново. С баща ми преди пандемията репетирахме на маса нова пиеса. Той го прави за мен, като родител, за да я поставим. Знае как мечтая да си включа всички сетива, както казваш, да разполагам с тях и да ги ползвам правилно."

Мартин Герасков ще се радва някой ден да озвучава себе си

Снимка: Личен архив

Той ти подава ръка

"Не съм ядосан на дублажа, заради него съществувам, благодарен съм. Но не е предизвикателство за мен. Рядко ми се случва да изпитам удоволствие от това, което правя. Такова беше усещането с новите "Междузвездни войни" – озвучавахме ги за децата за голям екран. Там се изисква от теб повече. Това е интересно. Дублажът за мен е препитание. Има колеги, които смятат дублажа за тяхното призвание. Всеки решава за себе си, нали? Но ето парадокс – за мен не е голямата мечта, но там ми върви. Като да си влюбен в някоя жена и много да я искаш, ама тя, като го вижда, не те иска. А като не ти пука за нея- изведнъж може да те поиска. Така и с дублажа. Не, че толкова държа на него, ама просто той не може без мене."

Мартин Герасков и Здрава Каменова в представлението "Отклонения"

Снимка: Личен архив

Яркият спомен

"За съжаление нямам толкова много театрални представления, но имам едно най-любимо – пиесата "Отклонения" на Здрава Каменова, която играхме с нея, Кирил Бояджиев и Мария Станчева, под режисурата на Калин Ангелов. Здрава, която както винаги е писала пиеса за това, което я вълнува в момента. Това представление, заредено с тогавашната ни емоция, е за младите хора, които се разминават и не могат да се чуят, и могат да са един за друг, но да се разминат заради други обстоятелства. Та, същата оная боксова круша все пак я качих на сцената, биех я там. Сами си местехме декорите, обикаляхме цяла България, а удоволствието по време на представлението и след това ми е останало като най-хубавият театрален спомен."

Мартин Герасков и Здрава Каменова в представлението "Отклонения"

Снимка: Личен архив

Любимите роли

"Великденския заек от филма "Хоп" и Извънземното от филма "У дома". То всъщност е изкуството в озвучаването както казах - филмите за голям екран. Има високи изисквания от Disney и другите международни компании. Преслушват записите в САЩ и Европа и ги връщат, ако има нещо неподходящо. Там нямаш право да си кажеш "тук малко ще почина", "тук ще го избутам някак". Изисква се да впрегнеш цялата си емоционалност, умения, и талант, разбира се, ако ролята е такава. В "Хоп" и "У дома" съм давал всичко от себе си и съм се борил, докато стане! Изпитвал съм определено удоволствие след такива битки. Аз обичам фантастиката."

В представлението "Както ви хареса" в Стара Загора под режисурата на проф. Пламен Марков

Снимка: Личен архив

Чуждото тяло

"Актьор в чуждо тяло ли съм? Може би. Но има една малка подробност с една част от актьорството, което смятам, че не е част от майсторството - имитацията. Имитацията не е актьорско майсторство. Чувайки оригинала, трябва да го наподобиш максимално, без да бягаш от идеята на филма. Не може да импровизираш, да направиш нещо, което мислиш за по-добро. Максимално близко трябва да си до оригинала в дублажа, но да е истинско. Например Анджелина Джоли или Брад Пит, които не правят дублаж, а нахсинхрон, без да говорим за астрономическата разлика в парите, които получават, за да направят един образ, имат много повече време, работа, режисьори. А ние в България ги праскаме набързо. Бюджетите ни са много по-малки. В дублажа режисьорите имат значение дотолкова, че да викнат точните хора, да определят екипа. Точните хора в дублажа ще свършат останалото."

Мартин Герасков във вихъра на дублажа

Снимка: Личен архив

Спойката

"Най обичам да си дублирам със Светльо Радев. С Виктор Танев, сред жените - с една от най-добрите - Татяна Захова. Милица Гладнишка, Иван Велчев, Петър Бонев, Георги Тодоров, Таня Димитрова, Гергана Стоянова, Тодор Георгиев, Надя Полякова и Васил Бинев са от най-близките ми колеги."

Направих всичко възможно да не давам това интервю...

"... но сега ще ти кажа. Посоката, в която бих тръгнал, към мястото, което най-много искам, не се знае. Смятам, че като човек не съм се възползвал от шансовете си, бил съм ленив към възможностите, които съм получавал. Мисля, че всеки човек с времето и с годините си дава сметка за някои неща и трябва да се развива. Ако не се развива, той е мъртъв. От тази гледна точка се чувствам много по-готов за всичко, което може да ми се случи, каквото и да е то, в каквато и да е посока. Това ме кара вътрешно да се чувствам добре като цяло. Каквото и да е то, и в каквато и да е посока...

Фотораф: Леся Лившиц

Снимка: Личен архив

Като изключим любовта...за която винаги съм жертвал всичко, чуто досега!"