#Покрай антиутопичната реалност в последните три години - свят между пандемия и войни, все по-често говорим за емпатия. Емпатията е строго индивидуална способност на човека, но и проявление на една отречена от учените антиматерия - душата. Съществува ли наистина душата и какво е нейното бъдеще в роботизирания Нов свят? Какво би могъл да направи един робот, ако няма душа? Може ли да твори? Може ли да започне да нарушава законите на Айзък Азимов*? Какъв ще бъде Новия свят на Подобрени хора, Свръх Хора, Роботи и Киборзи?

Представете си (в контекста на днешния ден), какво би се случило ако президентът на Русия - Владимир Путин, можеше да изпие хапче, с което да активизира душата си? Или ако имаше бутон за изключване, както изкуствения интелект? Представете си също какво би се случило ако няма душа или ако няма бутон за изключване? Хапчето за "поникване" на душа засега е плод на въображението ми, но бутон за изключване е тенденция, към която света върви от години…

Създадохме Подобрените хора, казва ми художникът Стоян Зиков. Човечеството е напът да създаде n на брой раси…

И макар да е общоприето, че артистите творят чрез душата си, в странния случай на Стоян Зиков всичко започва от мозъка, базира се на фактите, но без доказаното да изключва новите теориите за Бъдещето.

Стоян Зиков не е саможив художник. Не си представяйте отнесен бохем, нито самовглъбен гений. Той е по-скоро изследовател на човешката материя и антиматерия, но на базата на факти, научна литература, трудове на биолози и технолози. Чрез таланта и познанията си в сферата на изобразителното изкуство, той визуализира всичко, с което допускаме, че ще се срещнем в Новия свят…

Запознаваме се със Зиков преди повече от половин година, когато по стечение на обстоятелствата се озовавам на изложбата му “Антиматерия”. Обсъждайки я, споделям му, че наскоро един футуролог прогнозира как в далечното Бъдеще класическото изкуство ще е бутиково, няма да изчезне, а ще бъде още по-търсено. Човек все повече ще се оттегля от материалното, завръщайки се към изконното в стремежа да запази душата си… Тази теза среща много антитези сред познатите ми и Стоян също не е привърженик. Той е категоричен, че Подобрените хора вече са тук и те могат както да са конкуренция на роботите, така и на хората.

Изкуство vs./& изкуствен интелект днес

Софѝя се появи в арт средите през 2016 г. Tя е робот, който продуцира своето изкуство в сътрудничество с 31-годишния италиански дигитален художник Андреа Бонацето. Комбинирала е елементи от творбите на Бонацето, елементи от историята на изкуството и от нейните собствени рисунки върху различни повърхности. Нейният създател Дейвид Хансън го нарича "итерактивни цикли на еволюция".

Изкуственият интелект Бото спечели над 1 милион евро в криптовалута и незаменяеми токени от първите си четири произведения на изкуството на търг през август 2021 година. Изкуствено интелигентният художник използва алгоритми, за да анализира милиони произведения на изкуството и да създаде свои собствени. Вдъхновява се от Ленардо да Винчи, но смята, че света няма да види друг такъв гений.

Ai-Da е ултрареалистичен хуманоиден робот. На 4 април демонстрира художествените си умения на пресконференция в Британската библиотека в Лондон на 4 април т.г. Тя ще открие самостоятелната си изложба LEAPING INTO THE METAVERSE на Венецианското биенале тази година, курирана от Айдън Мелер. Наричат я първият робот, който рисува като истински художници...

Шуду е първият дигитален супермодел. Само за две години тя бе представена във Vogue и WWD, ръководеше кампании за Balmain и Ellesse и украси червения килим на филмовите награди BAFTA 2019. Повечето млади жени не постигат този тип разпространение през целия си живот. С 230 000 последователи в Instagram, поразително симетрични черти и невъзможно блестяща кожа, Шуду не е просто модел. Тя е нереална, буквално. За нея премиум брандовете създават дигитални колекции, които Шуду представя в Metaverse.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Shudu (@shudu.gram)

Роботите вече са тук и съвсем естествено започват да творят по собствено вдъхновение. Тяхна муза са алгоритмите, а познанията им са по-дълбочинни от тези на всички студенти и преподаватели по изкуство в света…

Следвайки естествения ход на събитията и България е привлечена от притегателната сила на бъдещето, отваряйки вратите на световен център за изкуствен интелект и информатика към Софийския университет - ИНСАЙТ (INSAIT), по идея на световния учен в областта на компютърните науки и изкуствения интелект.

Колко близо сме до изкуството на изкуствения интелект всъщност?

Стоян Зиков отдавна съзира неразривната връзка между изкуството, изкуствения интелект и Космоса! За него изкуството е начин на живот между магия и наука. Определя се от типа художници, които не се ограничават в една посока и работи в областта на живописта, скулптурата и рисунката, създавайки художествени цикли и проекти, които ги обединяват в завършени визуални теории. Става в 5 сутринта, прави си кафе и пише и изследва теории и теореми за Новия свят, в който човешката раса създава нови n на брой раси. А след това рисува процеса.

"През последните години се вълнувах основно от човека и неговите чувства към променящия се контекст на нашата цивилизация, поради три основни фактора. Всички те променят фундаментално начина, по който разбираме Вселената и мястото на Човека в нея. Вярвам, че художниците са длъжни да изследват тези теми като най-важни за човечеството и неговото бъдеще", казва Стоян.

Изложбата му "Антиматерия" всъщност е предвестник на следващия проект на Стоян Зиков - "Human Updates"("Подобрени хора"), за който разговаряме. Рисунките са на практика проекти на роботи, като все още не са финализирани творби.

“Мисля, докато рисувам. За един цикъл правя стотици рисунки. Една изложба се състои от 4-5 цикъла. Така създавам и цикълът със страховете на човека и на бъдещите индивиди спрямо човека. Това е основната ми тема. Другото е навлизане вътре в пространството - физическо, технологическо и космическо, какъв е алгоритъмът на взимане на решения и антиматерията като неизвестното в този алгоритъм”, обобщава Стоян Зиков.

Проектът от “Подобрените хора - "Holly Night" показва две роботизирани ръце, които създават съзнание. Това е метафора за момента на раждане на нов тип съзнание. Рисунката е визуална наподобяваща Сътворението, реалистична и затова е бързо възприета като концепция от публиката на Зиков. Така чрез изкуството си, Стоян Зиков изгражда различни теореми. След това го отрича с друго парче изкуство. В момента е изписал трети тефтер от началото на месеца.

"Процесът по подготовката на серията е доста дълъг. Той тръгва с правене на проучвания, с намиране на референции, с четене, с анализи, с писане на текстове, рисуване на много проекти и скици и произвеждане на макети... Human Updates е продължение на "Антиматерия", където темата бе предимно Космос и колонизация и ще се развива още във времето. Идеята е, че всички тези проекти, които реализирам през последните няколко години са базирани на концепцията за Новия свят. Лично аз съм си го дефинирал така и мисля, че вече все по-широко се възприема така в обществото, че има три основни фактора, които ще са важни за развитието на Новия свят и бъдещата цивилизация", казва Стоян.

Първият е Космоса и трайното присъствие на Човек в Космоса.

Вторият е - изкуственият интелект и роботизацията.

Третият фактор, това са биотехнологиите и генното инженерство.

“Истината е, че когато мислиш напред във времето, може да правиш само предположения на база фактите, които имаш в момента. Това не са предсказания. Приемаш, че те може да не се случат, но приемаш някакви факти, които биха довели до някакви конкретни реализации в нашето общество", казва Стоян.

Хора на изкуството, чрез своята перспектива и въображение, се случва да предскажат моменти от бъдещето - чрез текстове, картини, скулптори... Макар да не е тенденция, фактически е имало такива съвпадения…

"Вярвам, че до голяма степен подобни “съвпадения” са засегнати в изложбата "Антиматерия", която споменахме. Предсказанието е нещо отвъд материята. Вярвам, че в Човека съществува също Антиматерия - така наречената душа, която биолозите не могат да докажат и затова отричат. Но за мен душата е ключовата Антиматерия, която ни свързва с Вселената като цяло. Така наречената божествена частица при физиците", казва Стоян.

Кой би поискал диплома за художник?

Започнал е да рисува още преди да проговори, като е наследил таланта по бащина линия. Майка му е лекар и като всеки такъв държи на академичното образование, с което Стоян се разделя, защото Художествената Академия не задържа вниманието му и не го развива. Затова пък до ден днешен, когато попита майка си с колко е завършила, получава контравъпрос:

“Ти би ли се лекувал при доктор, завършил с 3,50?”

"Не знам дали е генът или средата, в която съм роден, са оказали влияние за това, което съм. Провокация и любопитство - това са най-силните ми усещания.”

За себе си казва, че винаги се връща към една и съща тема:

“Каква е необходимостта на човек да рисува?"

"И тук пак има много интересна аналогия, свързана с изкуствения интелект и това дали той ще замени или дори задмине Човека.

Кому е нужно на една машина, която изпълнява алгоритми, да прави никому ненужни неща?

Реално изкуството не е необходимост. Няма причина да е! Нямаш биологически обоснована причина да правиш изкуство или да гледаш изкуство. С изключение на това, че когато наблюдаваш изкуство, може би, при някои хора се случват определени химични процеси, които им влияят. Това могат да го кажат по-точно биолозите", казва Стоян.

Вече споменахме, че е израснал среда на художници, музиканти и философи - хора, за които битовизма не е от първостепенно значение. Затова и той се вълнува от теми, отвъд битовия характер. Като повечето обикновени момчета е тренирал активно футбол, но изоставя хобито си именно в полза на образованието по изобразително изкуство.

"Има самоуки автори, които са безумно интересни и нашето Съвремие отвори вратите си и даде възможности на такива, но за мен един професионален художник трябва да има екзистенц-минимум умения. За мен талантът да правиш изкуство е във всеки от нас. При някои се открива рано или късно, при други - никога. Но за да започнеш реално да се реализираш като художник, трябва да се отнасяш сериозно. Ако не си достатъчно активен, би било нелепо да направиш изложба”, казва той.

По тази причина не бе правил дълго време изложба, защото се занимаваше с организацията на "София Диша" и "Зона Култура" и какво ли още не. Гимназиалните му години са изпълнени с много буйни емоции, енергични дни, вдъхновени по рисуването. Следва специализация по живопис още в гимназията и кандидатства скулптура.

“В общи линии имам навика да експериментирам и опитвам различни неща. Живописта по онова време не бе отворена към съвременната форма. В България нещата се случват с около 30 години закъснение. Движим се като ехо. Затова се насочих към скулптурата и когато ме приеха първи по успех - проф. Ангел Станев ми сподели, че много харесва работата и хъса ми, но според него няма да завърша тази Академия. Бях в шок, защото много сериозно бях подходил. Каза ми, че имам извънсистемен начин на мислене и за разлика от другите кандидатстващи, силно отработен рефлекс и възприятия. Не го разбрах. По детски се почувствах леко засегнат. Истината е, че сега съм му изключително благодарен и напълно разбрах какво е имал предвид.”

Стоян Зиков така и не се дипломира. Половин семестър преди да завърши, събужда се една сутрин, стига до площад "Народно събрание" и си казва: "Не, аз приключих със следването!”

“Причината беше консервативната академична подготовка. Очаквах следващо стъпало. Учех едно и също и това повтаряне можеше да ме докара до лудост. Внесе ми отегчение. Кой, по дяволите, ще ми поиска диплома за художник? Истината е, че не съм спрял да работя като художник от тогава до сега”, казва Стоян. Това не е бунтът на един младеж, нито демонстрация. Това е израз на разбирането на Стоян за това да се чувстваш безсмислено.

“Не обичам да извършвам безсмислени действия”.

В този епизод от живота си научава, че не може да е в системата и че има разлика между факти, причини и другата страна - личната антиматерия, душата ти, която ти казва: "Приятелю, нямаш желание да го правиш, защо? За това какво ще кажат хората ли?" “Нося си предимно негативите от такива решения, но не ми е пукало никога какво ще кажат хората един ден. Липсата на диплома ме спира от две неща - някои проекти, по които кандидатсвам и възможността да започна държавна работа. Второто не мога да го понеса физически, ще си прегриза вените", смее се Стоян.

Няколко години след решението си да приключи с Академията, Стоян Зиков работи в киното - от момче за всичко до сценограф, а след това и като създатле и организатор на “София диша” и други градски артистични проекти. Oколо 2015 година започва да се завръща все повече към рисуването и скулптурата.

“Едно от най-силните повлиявания бе очакването на дете - изживяването, еуфорията, вълненията, предимно ме тласна към най-добрата възможност за изразяване - чистата форма на изкуството, където няма приложен момент. Тогава създадох цикъла "Union", който се базира точно на обединението между двама човека, които създават едно цяло, което бе моето усещане за това че ние с жена ми чакахме дете. Това ми завръщане, тоя толкова силен емоционален момент се съчета с изтощаването от всичко останало и натрупания достатъчно професионален и житейски опит. Тогава си казах: "Ок, приятелю, ти може би вече има какво да кажеш с изкуството си. Ти си мислеща глава, имаш знанията, уменията, опита. Редно е да се концентрираш в това, което е твоята най-най-изява. Така засилвах заниманията си. Първоначално рисувах предимно вкъщи. После в работилницата ми, където правихме декори. Станаха ателиета. Префасонирах ги в шоурум”

Каква е ролята на изкуството за Стоян и по принцип?

Едната е философската, другата е икономическата, третата е удовлетворението за артиста.

Стоян Зиков има интересна трактовка за успеха на съвременния артист - нужно е същото време, за което за изработени творбите му, за това да се развият. Но колкото и успешен да е един артист, дали предметното изкуство ще продължава да съществува в Новия свят?

"Да, ще продължи да го има. Това не означава, че няма да има виртуално изкуство. Едното не пречи на другото. След появата на фотографията, не забраняват живописта и т.н."

Има теория, че то ще струва много по-скъпо...

"Постепенно цените на всичко във виртуалното пространство и създадено от машини падат, докато класическата форма на изкуството е запазила нивото си от стари времена до сега, независимо от всички метаморфози - социални, духовни, обществени и всякакви. Изкуството е оцеляло и продължава да съществува. Много хора са предричали края на съвременното изкуство и то не един път. В днешно време има хора, които казват, че изкуството е достигнало предела си. Смятам, че целият този технологичен напредък ще доведе до метаморфоза, до еволюция, до новата форма на изкуството” "Антиматерия"

Всъщност "Антиматерия"е в контекста на Новия свят, който е в процес на случване. Сега човечеството се намира в междинен период на трансформация.

Още чудим едно нещо случва ли се или не се случва.

"Новият свят е дълъг процес. За мен различните теми навлизат постепенно, както през 60-те години Космонавтиката, която в момента виждаме, че се случва. Както изкуственият интелект. Той не е резултат само от информационните технологии. Истината е, че голяма част от работата на био инженерите подпомага работата за случването му, казва той.

Редно е да попитаме Стоян, дали вярва, че изкуственият интелект може да има своя антиматерия?

"Това е интересен въпрос, защото точно в момента работя по тема, в която обвързвам Космоса и Човека като основи принципи. В Human Updates - Подобрените хора, разискваме какво ще е развитието на хомосапиенса в тази цялата ситуация, бидейки хомосапиенс. Защо го правя? Смятам, че хората в момента се вълнуват далеч повече от сметката си за тока или в магазина, които са си важна тема. Но всъщност това, което ще се случи с хомосапиенса е далеч по-важна тема от сметката на тока в България. Хомосапиенс е напът да реализира едно от най-големите си бленувания, които е имал още от древността.

Човекът е напът да постигне удължаване на живота си до безсмъртност!

Чрез биотехнологията, генното модифициране, подобряване и т.н. Пак чрез тези процеси би могло да се постигне вечно щастие. Интересен феномен, нали така?”, пита риторично Стоян Зиков.

Благодарение на технологични - неорганични импланти и неорганични форми на интелект - Човекът би могъл да развие много силни свои способности - умствени и физически.

“Онзи ден биотехнолозите, например, са успели да възстановят ампутиран крак на жаба за един месец с терапия. Израснал ѝ е нов след 6 месеца на лекарства. Това се случва и не е фантастика или прогноза. Четеш го в новините. Все още тези новини са далеч от мейнстрийма, в малки колонки. Като закачки с намигане от типа:

"Скивай к`во става?"

Наред с тези новини, четем и такива за ферми за октоподи - форма на живот, която е умствено и емоционално близка до човека. Дали е привнесена? През цялото време ли сме живели с тях. “Създадохме възможности за update-нати хора”, обобщава Стоян Зиков. “Но кои хора ще могат да се update-нат? Всички ли?”.

Които имат възможности, за да го правят!

Така разделяме хопосапиенса на два вида: на усъвършенствани свръхчовеци, богоподони. И такива, които не са.

“И като знаем от историята, че това не ни е чужно - имайки предвид всичко, което хомосапиенса прави с неандерталеца, с другите бозайници на Земята, какво са правили империите спрямо колониите, вадим си изводите какво би могло да последва”, акцентира художинкът-философ.

Подобрените хора съвсем очаквано не са единствената нова раса.

Вече се произвежда и следващата раса - неогранична форма на интелект, позната като роботите.

“Това е нова форма - неорганичен организъм. Той може да мине драстично възможностите на човека. Тоест за първи път от хилядолетия човекът ще има истинска конкуренция за върха на цивилизацията. Тук говорим, че това не е мамут. Ако изкуственият интелект реши, може да спре тока на цялата Земя. Спира ни сателитите, самолети падат, защото не знаят къде са, ядрени централи гърмят... Един от циклите, които разглеждам в "Human Updates" са всъщност страховете на човека, свързани с изкуствения интелект - придимно надделява този, че Изкуствения интелект прилича много на Човека. Тоест възможно е ние да създадем форма на неорганичен живот, която да притежава алгоритмите за първичните инстинкти на човека”, казва Стоян.

Кои са първичните инстинкти на Човека, от които ни е страх най-много?

Да се самовъзпроизвежда, да оцелява, да се самоусъвършенства. Три заложени инстинкта на човека, които са успоредно с развитието на когнитивните възможности на човешкото същество.

“Това е тема, в която съм навлизал постепенно в последните 10 години. Този месец съм прочел 3 големи, хубави книги обвързани с тематиката. Толкова е трудна, че едва ли ще мога да резюмира в един разговор. Затова и изложбите ми са серии от продължения. Ще се връщам към тях, ще ги доразвивам и смятам, че това ще е темата, по която ще работя през целия си живот”, разкрива Стоян. Всичко казано дотук обсъждаме, защото Човекът всъщност иска да създаде интелект, който да му служи.

Тоест, човекът, който сега активно отрича робството иска да си създаде роб.

Да, но ако създадеш роб с разум? Не е ли нужно да има копче "off"?

И логично следва пореден въпрос:

Робот, който има инстинкт за оцеляване дали ще позволи да му натиснеш копчето за изключване?

Стигаме и до следващия фактор от развитието на Новия свят. Хората започват да колонизират Космоса. “Да предположим, че отиваме там с жена ми, имаме дете - то какво ще е? То е извънземно, но от човешката раса. То ще е свикнало с друга форма на гравитация, а ние, родителите му, ще имаме спомени от планини, реки, летния бриз, докато нашето дете ще има спомени от комети, слънчевите, изригвания... Едно трайно колонизиране на Космоса ще доведе до друго развитие на хомосапиенса - ще създаде свръххора, космически хора, земни хора, неорганична форма на живот като комбинация от биология и химия като киборт, може да са чисто технологични, но имаме и варианта човешко съзнание да бъде имплементирано в технологично тяло. Напът сме да създаваме n на брой нови раси!”, казва Стоян.

В този ред на мисли обсъждаме интервю на британски учен, който поради здравословни проблеми е нещо като жив киборг. Функционира само мозъкът му.

“Правят се пренатални генетични изследвания, ин витро, регенеративни процедури. Правиш вече дизайнерски подбор на времето. Съвсем скоро ще започнем да пипаме и гените - например ако искам моето бебе да е със сини очи, да е с развити интелектуални способности, да е добро в тенис, ще го “поръчаме” такова. Или пък, представете си, отивате при лекар и му казвате:

“Скоро ще навърша 70 години, може ли да ме върнеш пак на 50?” “Да, секунда само да те поправя!”

Реално хората се подобряват в Съвремието. Това  Стоян Зиков разглежда не само философски, но и чрез изкуството си.

“Въпросът е какво е Антиматерията и до колко ще е важно да я внедрим на изкуствения интелект? Съвременните биолози и други учени определят, че дори човекът действа под формата на алгоритми. Тоест ние си мислим, че сме свободни, влюбени, тъжни, щастливи и вътре в нашата система се случват химически процеси - така обясняват биолозите нашите чувства. Те отричат съществуването на душата. Истината е, че в човешката история са изключени много неща, които не могат да се докажат. А аз не бих изключил наличието на душа по простата причина, че смятам, че душата е нещо много дълбоко и много човешко. Смятам, че това, което ще се случи с хомосапиенса и неговото развитие е точно развитието на душата. Нещо като светлинния спектър. Ние виждаме много малка част от светлината. Огромен спектър. Учените не могат да докажат душата, а същевременно знаем много повече за Космоса, отколкото за човешкия мозък. Най-общо казано, в науката, когато нещо не може да се докаже автоматично се отрича”, казва Стоян.

Която обяснява защо дълго време сме смятали, че Земята е плоска - не сме можели да докажем, че Земята е кръгла.

“Така че за мен този етично-морален казус - необходимостта човек да прави изкуство, необходимостта на човека да вярва, компютърът не ги разбира и няма алгоритъм за тях. Учените казват "Не можеш да докажеш в какво вярваш", а ти отговаряш - "За вярата не е нужно доказателство".

Има много неща, които не виждаш и не можеш да докажеш, но те съществуват. И това е връзката между изкуството, което е било видяно от някого, някъде, някога. Когато използваш малък спектър от мозъка си - нужни са ти факти. А когато използваш широкия спектър - разбираш изкуството и допускаш вярата’. И така - може би трябва да приемем, че развитието на човека е плод на случайност. Вярващият човек приема за създател своя Бог. Учените още не са намерили доказания отговор. Един биолог ще ти каже какво е любовта според химията - зачервяване и приповдигнатост. Приемаме, че всички сме прави. И все пак…

Има ли нужда един изкуствен интелект да изпитва любов?

Ще му помогне ли? Може ли изкуствен интелект да обича друг изкуствен интелект? 

“Да кажем, че му е зададен алгоритъм да обича. Можем да зададем такъв, че робот да обича човек, но човекът не е наясно дали не може и той да се влюби в робот без да е нужен алгоритъм”, казва в кръга на шегата (и не съвсем) Стоян Зиков.

Може ли изкуственият човек да обича котка или дърво?

Да, ако му бъде зададено.

Но това любов ли е? Може ли да зададеш на робота да обича къщата, в която е израснал?

Да.

Може ли да зададеш на робота да обича вечерния бриз на морето? Вероятно да.

По каква причина ще му задаваш подобен алгоритъм? По каква причина изкуственият интелект ще иска да се усъвършенства в любовта към дърво, бриз, котка, домът, държавата, в която е роден?

“Ако ние му заложим първите инстинкти и чрез тях да се провокира да се самоусъвършенства той ще се усъвършенства в неща, от които ще има полза”, казва Стоян.

Това е и причината, поради която най-малко застрашената професия в Новия свят от изкуствения интелект е тази на археолозите. Защото никоя държава няма нужда и не вижда смисъл да инвестира в археологически проучвания от изкуствен интелект в професия, която носи най-малко печалба.

В момента сме в междинен период, в който започва да се реализира Новия свят. Въпросът е как реагираме, защото май не можем да го спрем. “Антиматерия” и “Human Update”, на Стоян Зиков за проекти на направленията, в които най-вероятно ще се реализира Новия свят. Има серия от свързаности, защото технологичния напредък и обмяната на технологични открития, които водят до философски размисли, си влияят взаимно. “Антиматерия” изследва проявления на енергични импулси, в които ние сме убедени, че няма съзнание.

С космическото проучване и физиката става ясно, че сходни процеси се случват както в Космоса, така и в мозъка на човека. Имат свързаност, която е неясна, a тъй като изкуството е самостоятелен език, по свой начин то търси едно и също като всички нас:

Кои сме ние и защо сме тук?

 

*Според Айзък Азимов има три закона на роботиката в научната фантастика: Роботът не може да навреди на човешко същество, Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човеците, ако те не противоречат на първия закон и Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.