17-11-2017 20-11-2018

Колко Училища на Бъдещето може да има в България до 10 години?

И още... Кои от тях ще отворят врати през 2022г. и защо Мария и Лети са решили да правят само интериори на образователни сгради

12:09 | 2 януари 2022 0 26142 Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

ТЕМА #Отново в час

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #thegamechangers

#През 2021 година едно училище в крайния столичен квартал „Люлин“ - 90 СУ "Ген. Хосе де Сан Мартин", стана вайръл, след ремонт, който го превърна в модерен център с различни зони за обучение в сферата на науките. Фурорът бе по-скоро бе насочен към местоположението на училището, а сякаш не трябваше да бъде така.

Нарекоха 90 СУ в „Люлин“ - „Училище на Бъдещето“. И то наистина може да се разглежда така в един реалистичен контекст, но само след разговора със създателите му – архитектите, прегърнали програмата на МОН за STEM обучение у нас.

В началото на 2022 година заедно с арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова, ви разказваме за идеологията на екипа на студио „Лусио“, които разбиват представите за надрасканите чинове и студените училищни коридори!

Целият екип архитекти "Лусио" - най-вляво арх.Виолетка Славова, а най-вдясно - арх.Мария Стайкова

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

Вижте снимки на Училищата на Бъдещето в Карнобат, Берковица, Враца и София в галерията тук>>>

Училището на бъдещето не е просто високотехнологично. И не технологиите ще решат проблемите на образованието. Техника може да се купи винаги. Иронията е, че колкото и техника да има в училищата в България, тя няма как да ни влее знанията. Навремето учителките ползваха лафа: „Не мога да ти го налея с фуния в главата“. И буквално, и преносно, факт е!

Всичко това е доказано в книгата на Дейвид Торнбърг - Campfires in Cyberspace. Tам той представя базовите метафори за знанието и колкото то зависи от пространството, в което се придобива.

Историята е следната...

В книгата става дума за един постапокалиптичен свят, в който всички технологии са гръмнали и хората, които са оцелели започват от нулата – събират се в различни групи, предават си знания, сформират общности...

Тази книга е първоизточника на вдъхновението на всички велики мозъци в архитектурата за образователна среда. Тя казва, че всичко рано или късно се свежда до човешкото... От тази книга започва цялата теория за архитектурата на училищните сгради.

Създателите на 90 СОУ в "Люлин" - архитектите от "Лусио"

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

„В едно училище трябва да има място за събиране на индивидуални групи, по-малки и по-големи пространства за различни възрасти, за да се създават връзки. В реалността всички говорят и се стремят към високите технологии, но в повечето Sci-fi филми винаги идва някаква комета и помита всичко. След това хората започват от нулата и това, което закрепва съществуването им е човешката връзка“, казва арх. Мария Стайнова.

Всъщност Торнбърг представя базови метафори за знанието чрез пространствената структура, изградена по принципите на обучението чрез опит - Experiantiallearning и ученето чрез практика – Learning by doing. Четирите метода за добиване са следните:

Лагерният огън – мястото, от където взимаш знание.

Изворът, където придобиваш знание комуникирайки си с другите.

Практиката, където учиш чрез ръцете си.

Пещерата, където можеш да останеш насаме със себе си.

Това е идеята и на прословутите училища на бъдещето – STEMучилищата. Структурата им създава богати затворени, покрити и открити пространства, които естествено да преминават едно в друго. За изграждането им трябва да са използвани и възможно най-много естествени материали.

За Арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова, както и останалите им колеги от студиото, идеологията в процеса на проектиране е насочена именно към точно тези методи за обучение. В последните 4 години от създаването на студиото те поставят в основата на работата си нуждите на хората и внимателното проучване. И двете са преподавали “дизайн мислене” и това оказва влияние на възприятията им за пространствата за обучение.

„Не веднъж сме били в ролята на преподаватели, пътували сме по цял свят и сме водили обучения по дизайн мислене. Това е методологията която ползваме в нашата работа. Никога няма да забравя как по времето на едно обучение в Аляска попаднахме в супер лъскаво помещение – проектори, лоби, килими. След 23 часа полет ние още 6 часа подреждахме това пространство и сме го мислили така, че да се получи обучението, което продължи само 2 дни. Не веднъж това се е случвало – да отделяме време и енергия, за да накараме едно пространство да ни помогне да работим с хората в него. Знаем какво е да застанеш пред хора и да се опиташ нещо да им предадеш – по някаква алтернативна форма. Наука, технология, инженерни и математически специалности. Не може просто на теория, а трябва практика. Това е предпочитан на Запад подход, в който България изостава заради средата“, казва арх. Виолетка Славова.

Лети е потомствен архитект, опитал се да избяга от дизайна, следвайки Международни отношения, но кръвта вода не става и се завръща в България, за да следва във ВИАС, а след това и в Милано.

Случаят с ахр. Мария Стайнова е точно обратният:

„Ако Лети е знаела от малка в какво се забърква, аз все още до този момент смятам, че извадих огромен късмет с това къде се намирам в момента и с какво се занимавам. Хабер си нямах какво искам да правя с живота си в 12-и клас. Майка ми ме насочи: „Можеш да рисуваш, математиката ти върви, запиши архитектура“.

Двете се срещат по време на курсовете по рисуване, но и двете заминават за чужбина за известно време и пътищата им се срещат отново чак когато започват да подготвят портфолиата си.

Първо основно училище „Никола Вапцаров“, гр. Берковица

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

„Всичко тръгна от един проект „Училище на бъдещето“. Точно по това време Академия “Градът”, заедно с Фондация Америка за България обявиха конкурс за млади архитекти – за проекти на иновативна учебна среда на тема “Училища на бъдещето”. Всъщност Първо основно училище „Никола Вапцаров“, гр. Берковица е плод на това наше участие и фактът, че поискаха ние да изпълним проекта и в реалността. Това ни впечатли, защото обикновено такива конкурси за студенти и млади архитекти се печелят и завършват с награди и ръкопляскания“, казва Мария.

Двете помнят добре този ключов момент – Лети звъни на Мария, която е на морето.

„Бях като застреляна, не можех да повярвам. Буквално бяхме излязли от университета“, казва арх. Стайнова.

След успеха, идва и създаването на студиото им. Дълго време търсят подходящо име, което да отговаря и на философията им в професията и живота - винаги търсят обратната връзка и работата в екип.

Първо основно училище „Никола Вапцаров“, гр. Берковица

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

„Правихме какво ли не – анкети сред приятели, брейнсторминг, събирания на вино, за да измислим името. И накрая след поредния неуспешен опит, реших да проверя в интернет как е игра на латински. Оказа се думата „Lusio”, което обаче има и второ значение – „работа в екип“.

Важно е да отбележим, че прозвището „двете архитектки“ не е актуално, защото реално проектите се изпълняват от цял екип дами!

„Питат ни нарочно ли сме се събрали само жени – не е нарочно. Мъжката гледна точка ни е важна, но досега не сме имали подходящи желаещи да се присъединят към нас. Работата по училищата до голяма степен е свързана и децата, в което има естествено един женски момент“, споделя Лети.

Мъжете на строителните площадки, които изпълняват техните проекти, обаче, са основна движеща сила за реализацията и са изключително толерантни, допълва Мария.

Първо основно училище „Никола Вапцаров“, гр. Берковица

Снимка: Студио за архитекти "Лусио"

„Имахме голям късмет с училището в Берковица. Там се възхищаваха на проекта и го нямаше онзи сблъсък между проект и реализация. Придобихме опит и имахме самочувствие да се заявим, че може да сме по-малки, може да сме жени, но знаем как се случват тези работи“, казват архитектите.

Истинския фурор усещат покрай 90 СУ в „Люлин“.

90 СУ в „Люлин“ „Хосе де Сан Мартин"

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

„Тук голям принос имаше желанието на директорката да допълни привлекателността на училището със STEMцентъра, който да подпомогне модерното обучение на децата. Това, което много ни радва е точно такова мислене, което би извело такъв колосален проект до успешен край. Смеем да твърдим, че училищата, с които ние работим, са от следващото ниво. Тоест имат директор, който е осъзнал, че да боядиса стените и да купи нови столове не е равно на „супер, свърших си работата““, казват архитектите.

Какво всъщност са въпросните STEMцентрове и училища?

Те нямат нищо общо с онези остарели лаборатории, в които се опитваме да правим експерименти, за да разберем химията и физиката. STEM е ключов метод на обучение в 21 век, когато научните и технологични иновации стават все по-важни, особено когато се сблъскваме с ползите и предизвикателствата както на глобализацията, така и на икономиката, основана на самообучението. За да успеят в това ново общество – високотехнологично и базирано на информация, учениците трябва да развият своите способности в STEM до нива, много по-големи от онова, което се е смятало за приемливо в миналото.

90 СУ в „Люлин“ „Хосе де Сан Мартин" предизвика фурор в социалните мрежи

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

В превод STEM (Science – Technology – Engineering – Mathematics) е обучение, което е фокусирано върху наука, технологии, инженерство и математика. Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринася за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Активното участие и обучение чрез практическо приложение и преживяване на наученото, са основните принципи залегнали във всеки урок.

90 СУ в „Люлин“ „Хосе де Сан Мартин"

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

В момента тече ремонтът в 10-о столично училище – висококалибрен, определят го архитектите, който би трябвало да приключи през февруари.

Визуализация как трябва да изглежда 10 СУ в София след ремонта

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

„В СУ "Христо Ботев" в Карнобат също текат процеси – не можем да кажем срок, но са по-мънички. Важното е, че парче по парче директорите са тръгнали в тази посока. Повечето STEMцентрове се реализират от специалната програма на Министерството на образованието. Оттам много училища се запознаха с нашата философия и от този момент и те търсят нас“, споделят Мария и Лети.

СУ "Христо Ботев" в Карнобат

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

Ремонтът на тези иновативни и красиви училища не струва малко, споделят още архитектите.

„Ако чуете каква е цената на квадратен метър, ще се хванете за главата, но много е важно тук да се разбере, че не става въпрос за прост ремонт. Ако е просто за пребоядисване на стени, слагане на едни настилки върху стари, купуване на нови чинове и столове – това наистина излиза много по-евтино, отколкото цената на 90 СУ в „Люлин“ „Хосе де Сан Мартин", на ОУ "Никола Вапцаров" в Берковица, на 10 СУ "Теодор Траянов" и СУ "Козма Тричков" във Враца. Много е важно да се разбере базата на сравнение – дали правим ремонт или правим действителна промяна. Двете неща са много различни“, казва Мария.

СУ "Козма Тричков" във Враца, визуализация

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

Затова двете споделят, че с екипа им обичат да работят с учители и директори визионери!

„Защото към момента цената на квадратен метър не е приятна, но когато отсреща е човек, който разбира как това ще се отрази във времето напред - тогава той ще разбере, че цената се балансира и не е толкова страшна. Строителството е нещо много скъпо. Дори да направиш ремонт за 10 хиляди лева, няма да искаш догодина пак да пребоядисаш. Радваме се, когато някой смело реши да прави сериозна трансформация за следващите 10-20 години. После няма да има нужда да се занимава, ще развърже ръцете на учителите и децата ще се чувстват добре – това и нас много и зарежда. Важен е човекът срещу нас“.

Още с първия си проект създателките на „Лусио“ нагазили сериозно в темата за STEMсредата. След това целенасочено започват да четат литература за образователни сгради.

СУ "Козма Тричков" във Враца, визуализация

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

„STEM център трябва да има всяко едно училище. Трябва да бъде обособено такова пространство. Пространството страшно много пречи да се случи това характерно обвързване между предметите. У нас училищата са с отделни стаи, разделени с коридори. Много е трудно да създадеш истински междупредметни връзки, няколко учители да преподават едновременно, няколко класа да участват едновременно – става доста сериозно предизвикателство и средата трябва да го позволява, за да не си пречат взаимно“, казва арх. Мария Стайнова.

Всички помним лабораториите в училищата. Няма смисъл да си разказваме спомени, защото повечето от тях нямат промяна в интериора си.

„Когато ни извикат в училищата, ние виждаме същата тази среда, в която сме се учили. Тази липса на развитие сама по себе си е доста притеснителна“, споделя Лети. Затова и се надяват следващата година все повече хора да започнат да осъзнават колко са важни възприятията на децата за света около тях. И че те се зараждат още в училището.

„Когато започнем да се обучаваме правилно, ще виждаме разлика и в общуването, и в битуването. Това дава отражение и върху самочувствието на един човек. Едно е да си израснал в такава среда и да си се научил да я възприемаш, друго е за теб околния свят да е представен от амортизиран, неподдържан интериор, надраскани стени, надраскани чинове, а тоалетната да е още с клекало. Неизменно това се отразява и на по-късен етап от живота“, казват архитектите и признават, че ги дразнят дори сградите на училищата, в които вече не учат.

СУ "Христо Ботев" в Карнобат

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

„Но въпросът за тоалетните е огромен проблем“, не успява да се сдържи и Лети.

„Когато гласувам, всеки път минавам през моето училище и все ми се иска нещо по-хубаво да му се е случило вътре. Освен гореизброеното, липсва място за събиране, общо пространство, в което хората да отдъхват заедно и да възприемат духа на тази сграда. Липсва уют, това е думата, която често срещаме сред деца, родителите, учители“, добавя още тя.

В обозримо бъдеще колко години ще трябват на България във всеки град да има поне по един STEMцентър, ако не и цяло училище? Когато говорим с тези архитекти, трябва да изключим песимистичната гледна точка.

„Тези училища, които хората разпространяват в интернет като пример, те са пламъчетата, от които имаме нужда, за да вярваме в по-добро бъдеще. Надяваме се в близките 10 години да има по 1 STEMцентър във всеки град“, казват те.

А как изглежда Училище на бъдещето – отвън и отвътре?

„Въпросът е за милион долара... Повечето ни приятели горят в темата за образованието у нас. И те се опасяват, че училището няма да може да просъществува като сграда, като институция . Моето усещане е, че трябва да се борим този целия сграден фонд да бъде осмислен, макар и това да е донякъде трудно. Сравнително бързо и лесно могат да станат STEM центровете, но зависи от конструкцията на сградата, която често не позволява свързаност. Тоест каквото и да е това училище на бъдещето, то трябва да позволява една свързаност и да се развие някакво усещане за общност. Да има място хората да обменят идеи свободно и да бъдат заедно – нещо, което би трябвало и се надявам да се търси все повече“, казва арх. Виолетка Славова.

СУ "Христо Ботев" в Карнобат

Снимка: Архитектурно студио "Лусио"

Може пък махалото да се залюлее в другата посока – всички да учим виртуално. Просто ще се събираме в едни виртуални пространства, в които да сме заедно, а физически да сме разделени. Има поне 5 книги на тази тема, които не описват добри сценарии.

Истината е, че между хората има някаква химия, която си тече, когато са заедно на едно място.

„Иска ми се училището на бъдещето наистина това да го качи на следващото ниво“, добавя Лети.

Първите ни приятели обикновено идват от училище. Пандемията все пак показа и на родителите, и на децата, и на учителите, че липсата му е постапокалиптичен момент. Дори технологията да изчезне, училища трябва да има. Училище на бъдещето, с мултисензорна стая „Слънце“, както е в 90 СУ в „Люлин“. Където има акустични тавани. Където децата релаксират на приглушена светлина. Където всичките им сетива се стимулират чрез допира на различни повърхности в мултисензорната стая.

„Всеки ден минавам покрай Софийския университет и виждам новата PVC дограма. Но повече ме дразнят веещите се пластмасови лепенки. Никой не е намерил време и желание да ги разопакова тия прозорци. Асоциирам го с ниско самочувствие или невежество. Имаш шанса да си го направиш по-добре, но целенасочено не го правиш и това винаги ми е било странно. Или може би, защото не е за лично ползване, а е на всички нас“.

Това връща Лети и Мария на темата защо избраха да правят училища.

„Искаме това, което правим да има въздействие върху обществото. Много хора преминават през училищата , тоест ако се превъзпита една грижа към средата от ранна детска възраст, ако се отгледа едно уважение към пространството, към училището...