#Свободата е в това да си смел! Това е скейтърската мантра, с която Тими Джеръми озаглави скейтърския журнал от 2019 година. Да си момиче и да се качиш на дъската, пред неодобрителния първоначално поглед на момчетата от квартала - със сигурност е смелост! Скейтбордингът е екшън спорт, който включва каране и изпълнение на трикове с дъската на колела и макар да се разглежда като развлекателна дейност, той е вид улично изкуство. Към 2002 година има 18,5 млн. скейтбордисти. 85% от тях са били под 18-годишна възраст, а 74% са били мъже. Представете си статистиката сега, само че процентът е почти равен с този на жените! Една от тези смели дами на дъската е Али Вергова. 

Първите ѝ спомени от срещата със скейтборда са почти бледи, защото е много малка. Те са подкрепени от разказите на мама и татко, които я носят на конче около Паметника на Съветската армия в София. Оттогава е счупила около 5-6 дъски, но като всяка Принцеса на тати е имала от всичко по много - само че не Барбита, а скейтбордове. И още си пази половината от тях. 

Още снимки вижте тук >>>

Али Вергова е едно от първите момичета, които се запалват по това улично изкуство. Със скейтборда под мишница влиза в Народния театър, заедно с баща си - Юлиан Вергов. Със скейтборда е и у нас и извън страната, като последно посети Рим. Връзката ѝ с дъската е неразривна. 

Али Вергова казва, че любовта ѝ към скейтбординга идва от майка ѝ и баща ѝ

Снимка: Личен архив

"Помня, че когато бях малка, виждах само момчета скейтъри - нямаше момичета. Мислех, че е яко както съм момиче, да карам заедно с тях. В началото ме беше много срам, защото момчетата доста подценяват момичетата. Нещо от рода на „Иу, момиче на скейборд, блякс“. Имала съм много такива, конкретни случаи, но така се започва. Затова те е срам. И дори да отиваш много надъхан, ако не си упорит - отказваш се покрай всички тези реакции. И сега ми се е случвало, но вече не обръщам толкова много внимание, защото си знам, че мога да карам. Тъпото е, че много момичета нямат волята и търпението и се отказват, демотивират се", споделя Али Вергова.

Много пъти е чувала още и:

„О, ама ти си момиче, къде си тръгнала да караш скейт?! Какво?! Момиче на скейт?! То няма смисъл..."

"Това е горе-долу като да кажеш, че момичета трябва само да са красиви, само да мият чинии, само да стоят в кухнята. Така би ми звучало подобно възмущение. В момента все повече жени са запалени по скейтборд културата и това ме радва", казва Али. 

Али с първия си скейтборд

Смее да твърди, че не се справя така, както би искала на състезания, но пък има два медала от Републиканско и една награда Best Girl Rider! ( за най-добра скейтбордистка). А само преди дни бе на крачка от Световното по скейтбординг в Рим - само че като зрител. 

"Такава съм, малко съм бавничка. В последния момент научавам нещата. Късно се присъединих към социалните мрежи като Фейсбук и Инстаграм, някъде около 7-ми клас. Там съм гледала лайвове от скейтинг лигата, обаче въобще не подозирах, че докато ние сме в Рим по съвсем друга причина - точно там ще се провежда и Световното! Бях на аерогарата и си карах скейта, когато един приятел ме попита дали съм заради Световното в Рим. Усетих се! Пуснахме всякакви контакти с баща ми, търсихме билети от познати, но всичко бе изчерпано. Заради COVID-19 имаше рестрикции за посетители на 50%. Нямаше ги дори тези хора, които обикновено продават на черно. Не успяхме да влезем , но някои от мацките, които се състезаваха, бяха отвън и караха и успях да ги видя. Снимаха ми вътре моя идол - Летиша Буфони – бразилката, която най-много харесвам. Видях и Алексис Саблон. Не мога да кажа, че ми беше достатъчно, но пак беше нещо за мен. Малко ме е яд, че не успях да присъствам, но другия път. Ще съм подготвена", казва Али.

Летиша Буфони по време на Световното в Рим - Тя е петкратна златна медалистка на X Games. Тя има 3,4 милиона фенове в Instagram, Facebook и Twitter.

Снимка: Личен архив

Със скейтборда в Рим успява да покара в парка пред Колизеума. Споделя, обаче, че някак не успява да усети скейтбординг културата, на която сме свикнали в България.

Али кара скейт в Рим, край Колизеума

Снимка: Личен архив

"Няма скейтъри, които да се пускат по улицата, както при нас. Да кажа, че не е толкова разпространено – вероятно ще е преувеличено и едва ли е така, но може би имат други места, където се събират. В това скейтпаркче имаше само три момчета. Нямаше никакви момичета. А жените сега са тренд в скейтбординг културата".

У нас, в България има доста състезания, които в последно време Али пропуснала - поради травма и заради матурите. 

"Сега чакам Skate Open в Бургас, който е всяка година през август. Това е най-голямото състезание тук. Иначе има и други състезания във Five High Skate Park – затвореният скейт парк на Сточна гара. Вече има дисциплина за момичета - всички сме в един кюп, докато момчетата са разделени по възраст", споделя още Али.

 „За мен скейтбордът е свободата, моят начин да летя на Земята. Така не ти е налага да пътуваш с градски транспорт, с кола. Сега като взех книжка и аз съм с кола, но със скейта е по-бързо и по-приятно. Усещаш вятъра, който те вее непрекъснато. Лично е. Не е нещо, което всеки го прави. Но пък е хубаво и че вече страшно много хора го правят", казва скейтбордистката за специалната си връзка с дъската.

Първата ѝ дъска е Darkstar - лилавa, любимият ѝ цвят. Казва, че това е перфектната дъска за тогава, но сега никога не би си взела подобно нещо.

Втората е подарък от майка ѝ - Element дъска със съзвездия. Али я  определя като "просто гениална".

Сега би си купила всяка една дъска - просто да е цветна по момичешкия начин. Лилава или розова.

"След това като започнах да се интересувам от размери дъски според крака, започнах да си ги избирам според картинката, а не според това каква марка е дъската. Обичам хубави, женски дъскички, цветни, розови, лилави, с графики. Може би със сигурност, говорейки за Летиша Буфони по-рано, бих искала от нейния про модел с карикатура, но не знам дали все още се произвежда. От близо две години карам за Contrabanda  - мястото за легаллна градска култура. И понеже слушам DISCO, когато вкараха дъските с песни на BONY M, бързо ми станаха любими. Скейт и DISCO - две любими неща в едно!", споделя още Али.

На абитуриентската си бе без скейтборда, обаче признава, че е мислела да го вземе. Още повече, че била с кецове на бала.

"Защото всички момичета, които са за бала с токчета, после в дискотеката си слагат кецове. Обаче го има този момент, че те са направени, хубави стилни и са си взели кецове, които не подхождат за тази визия. Аз просто реших да го избегнем. Ток не ми трябва, защото ставам от всички по-висока, затова избрах кецове, които да подхождат на роклята", казва Али. 

Връзката ѝ със скейтборда – неразривна. Дори когато дъската го обира...

"Лошото е, че цял живот съм виждала как като не ти се получава трика и момчетата си хвърлят скейтборда. И винаги ми се е свивало сърцето за дъската и съм си казвала: "Защо така бе, глупак,  какво ти е виновна дъската?!" Но като пораснах – започнах и аз да го правя това. Не съм си чупила дъска от ярост, нарочно, обаче не е като да не ми се е искало. Това е тъпото – дъската го обира!"

Любимият си трик на скейтборда учи преди 2-3 години от друго момиче. Казва се  Switch Rock to Fakie. 

"Има няколко дисциплини за каране на скейт. Vert - каране по извивки, и Street Skating - стрийт лигата, която е флипове, трикове на земя, рейл. В Grind House има мини half pipe - така  се нарича този вид малка рампа. Switch Rock to Fakie е нормалното да го правиш напред. Аз го научих с левия крак – затова е switch to fakie (от англ. - прехвърлям), защото се прави с неактивния ти крак. Когато ходя в чужбина или на по-големи рампи - винаги започвам с това. Нещо като запазена марка ми е. Започвам първо с този трик в дисциплината Run. Имаш 1 минута  да покажеш няколко трика.", казва още Али, докато се приготвя за днешния ден. 

Защото днес - 21 юни, за нея е празник - Международният ден на скейтбординга, който ще се отбележи подобаващо в цяла София. Програмата започва в 10 часа сутринта под слогана "Go Skateboarding Day"  и ще има състезания около стълбите на музея "Земята и хората", както и около НДК, а след това в градинката на Кристал и Паметника на Съветската армия. А вечерта - купон и музика в затворения скейт парк.

Това е един от малкото случаи, в които не носи скейтборда си

Снимка: Михаил Минков // @fineartshot

"Сега е доста по-различно от преди години", обобщава Али Вергова. "Сега когато момчетата видят Принцеса на скейтборда вече не казват:„Иу, момиче на скейт! Блякс!“. Вече е: „Уау! Момиче на скейборд! Супер!“ В София има момичета, които са на дъската повече от 20 години. Но много е важно да разберете – може и да си Принцеса, и да си на скейта. И точно тогава можеш да властваш с пълна сила!"