#На симпозиум в Лондон през 2008 година, д-р Ник Бостром от Института по социология към Оксфорд повдигна въпроса за сливането на хората и машините. Той алармира, че ни очаква нова епоха, в която биотехнологиите, молекулярните нанотехнологии, изкуственият интелект и други нови видове когнитивни инструменти ще бъдат използвани за усилване на нашия интелектуален капацитет, подобряване на физическите ни възможности и дори засилване на емоционалното ни благосъстояние. Човекът ще съхранява цялата информация за себе си в клетките си. В тялото ни те са приблизително 100 милиарда, разпределение в около 200 категории. Хората ще се превърнат в личен архив на самите себе си. Но всеки архив има своята давност...

Хиляди гигабайти ще се съхраняват в зениците на очите ни, в мозъчните и ДНК клетките ни. Цялата тази информация ще може да се визуализира текстово и няма да има нужда от цифров или хартиен носител.

Представете си, че ви искат шофьорската книжка – сваляте прозорец пред катаджията и активирате холограма, която представя личните ви данни.

Искат ви трудов договор, когато кандидатствате за кредит – само с един отпечатък компютърът го предоставя на банковия служител.

Какво се случва с вашите документи може да видите в галрията! ВИЖТЕ ТУК >>>

Цялата тази телепатично предавана информация ще се съхранява от новите архивисти.

Архивистите на Бъдещето

Звучи като абсолютна фантастика, но точно така един архивист на настоящето - Диньо Господинов, си представя професията си в най-добрия ѝ вариант след около 200 години. Разбира се, постъпките в тази насока би трябвало да започнат още след половин век, но тъй като България обикновено е последна на опашката на иновациите, що се отнася до администрация, вероятно при нас ще дойде на последния етап от прехода към Бъдещето...

Днес, на 7 септември, стартира Преброяването

Животът ни отива в Архива... "Знаеш ли колко съдби съм обработвал" не са думите на Бог, а на един архивист. Чете документи за хора, някои отдавна покойници, забравени сигурно от семействата си дори. Вижда правописните им грешки, усеща треперенето на ръката им...

Днес стартира Преброяването, в което участват само живите...

„Ние ще сме жив документ, ще можем да се пренасяме с архива си, така както носим в нас атомите на Големия взрив. Ще разменяме информацията телепатично. Ние и сега го правим – като видим по-елементарни хора, веднага ни хрумва каква глупост могат извършват. Това са наченки на телепатия - на база опит", в кръга на шегата, но добре че е тя, та да си кажем истината, ми споделя Диньо Господинов.

Диньо Господинов е от първия поток архивисти на Софийския Университет

Снимка: Личен архив, Иво Марков

Той е един от малкото архивисти в България, можещи да създават архив на огромни консорциуми и държавни структури от нулата. Да, подобни специалисти у нас се броят на пръсти и рядко разбираме какво, всъщност, работят.

„Веднъж пътувах с таксиметров шофьор и си говорихме кой какво е завършил. Казах му – „Архивистика“ и „Политология“. Отговорът му беше: „Архивистиката е ясна, там са документите. Но политологията каква наука е, за първи път я чувам“, отново се шегува Диньо.

Всъщност, хората въобще не обръщат внимание щом каже, че работи като архивист. На повечето им е по-интересно, че има песни с Играта, Део и Лео, че е нарисувал Коронавируса и така се е прочул или че тренира бразилско джу джицу. Стигаме до заключение, че таксиметровите шофьори са нещо като Пабло Ескобар от Инстаграм. Царете на меметата, но винаги наясно къде какво да кажат, дори когато става дума за архивистика!

Всички твърдим, че знаем какво е архив, ама всъщност нищо не знаем!

Разбираме го, след разговор със специалист, какъвто всъщност от 20 години е Диньо Господинов. Завършил в първия випуск на Софийския Университет на новооткритата специалност, получава рамо от преподавателите си-проф. Адриана Нейкова, която е изнесла първите битки за специалността, доктор Аврамов и асистент Кацунов от Комисията по досиетата.

Иначе казано – държавният апарат, болниците, институциите не могат да съществуват без архив.

Макар архивът им да е пълен хаос в повечето случаи, разкрива архивистът.

Това депо е последен пристан на документите с изтекъл срок на съхранение

Снимка: Личен архив, Иво Марков

„От документ мога да си направя изводи за ситуацията в държавата в момента, но по-скоро те идват от отношението към самите документи. За съжаление, мисля че тенденцията не върви в добра посока. Много поколения бяха изпуснати. За да съсипеш една държава, трябва да я удариш по отбраната, медицината и образованието. И трите изброени у нас са в плачевно състояние. Това рефлектира до известна степен и върху архивите ни. Документалното ни наследство беше в пъти по-добре съхранявано по време на социализма. Това, което виждам в съвременните институции е кога точно е настъпил хаоса в архивите – през 90-те години. До тогава е имало система, която руснаците взаимстват от Холандия и Прусия. Отношението е било съвсем друго и това си личи по хартията“, споделя Господинов.

Докато масовата тенденция в Европа и света при големите фирми е хората да искат да запазят връзката с миналото на консорциума и така да покажат, че държат на традициите, у нас на документите се гледа като на бреме-горят ги, дават се на вторични суровини или се складират в помещения крайно неподходящи за целта.

„Имал съм случай, в който служебен лаптоп е продаден втора ръка без да бъде изчистен хард диска му. Така изтичат личните данни на хората. Но с навлизането на общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) , известен още с английското си съкращение GDPR (от англ. - General Data Protection Regulation) през май 2019 година, това няма как да остане незабелязано. Съответно нехайството на фирмата с лаптопа към личните данни на гражданите ѝ струва глоба от шестцифрена сума“, споделя Диньо.

За себе си казва, че обича да събира весели истории в професията си. Виждал е неописуеми случаи с архиви на фирми.

„В момента в развитите европейски държави да имаш прегледен архив е имиджово – както за държавния апарат, така и за печелившите, успешните фирми. Все пак архивът е доказателство за тяхната приемственост. Тоест това е гаранция за устойчивост и функционалност“, казва Диньо.

По същото време у нас...

Помните скандала около пробива в НАП и изтичането на лични данни. Няма дори да отваряме тази тема. Но за неуважението към документите и архивите у нас се знае малко. Затова и разпитваме младия архивист Диньо Господинов за забавните истории и оставаме смаяни!

„На въпроса с унищожаването на документите в правилното време и по правилния начин се гледа вяло и затова съм пълен с абсурдни истории. заради GDPR, за който стана дума, според който всеки европейски гражданин има право да му бъдат унищожени личните му данни след крайния срок на документите. Всеки от нас има право да бъде забравен след определен срок. Съхранението им отвъд позволения срок също е предпоставка за санкции, които могат да достигнат хиляди и дори милиони“, подчертава Диньо.

Имали ли сте в случай, в който да сте покрили кредита си преди повече от 3 години, но все още името ви да излиза в системата на някоя банка, когато кандидатствате за финансиране?

Човек трябва да уважава документа, той е история!

Снимка: Личен архив, Иво Марков

Знаете ли, че е имало случаи, в които на хора, погасили кредитите си, все пак им се отказва ново финансиране именно заради това, че личните им данни не са премахнати от системата?

Обаждал ли ви се е съдия изпълнител за задължения към мобилен оператор от преди 10 години, за да ви заплаши със съд заради 15 лв?

„Често се нарушава правото на всеки след определен законен срок личните му данни да бъдат изтрити от администратори. Не си даваме сметка, но лични данни постоянно ни се искат, постоянно са в употреба, още повече, че самият GDPR доста разшири понятието за лични данни. В тази посока рядко се замисляме. Но дори квитанции с имената ни или товарителници от пазаруване чрез куриер, съдържат данни, които трябва да бъдат правилно унищожени“, подчертава Диньо Господинов.

"GDPR може да бъде опасен за нас в рамките на нашата чисто човешка немърливост", казва той.

Ако съблюдаваме сроковете заложени в закона и ги спазваме, ще бъдем предпазени от евентуална злоупотреба.

„Преди време бях повикан да изградя архив на ключова държавна структура. Държавните учреждения са фондобразуватели на Държавния архив. Те имат задължение да предават документи на определен период от време. Дойде такъв момент, в който отивам да видя на място в институцията. Какво се оказва? Предната година главният секретар наредил документите, които са в архива, да се предадат на вторични суровини и с парите да се купи прасе сукалче. Всичко беше изринато, когато пристигнах. Вече при свършен факт, наложи се да търся документи по други институции, с които са имали допирни точки – копия, втори екземпляри. Знам, че звучи нелепо, но.. това показва отношението към архива у нас. Документи с постоянен срок на съхранение са били пренесени в жертва в името на новогодишен банкет", казва Диньо.

Разказвайки тази история не се притеснява, че може да навреди на професията му, напротив. Смята, че това само би помогнало на хората да разберат важността на професионалните занимания на архивиста. 

„Защото е имало и случаи, в които умишлено се унищожават документи по подобни начини, за да се прикрие злоупотреба. И на такива случаи съм попадал. Когато архивист се запознае с документите, може да констатира недобросъвестното отношение. Хартията винаги оставя следи, но не и когато влезе в съприкосновение с огън. До тогава съдържа информация, шегува се Господинов.

На някои места са го викали, за да установи злоупотреби. В други случаи, за да спасява положението.

Това депо е последен пристан на документите с изтекъл срок на съхранение...

Снимка: Личен архив, Иво Марков

„Много са комичните ситуации.. Имам една история за фирма, която месеци наред умува как да унищожи определена документация по най-евтиния възможен начин, за да не плаща излишно. Първоначално възлагат задача на служителите да унищожават документи с шредери. Измъчват се цял ден и всичко е в прах, а резултатът е крайно незадоволителен. Отказали се, пренесли документите на вилата на един от служителите и той започнал да ги гори. До края на деня вилната зона въстанала пред вратите му, защото прането потънало в сажди, а местността била покрита от гъст дим. В крайна сметка били принудени да ги върнат и предадат на специализирана в унищожението на документи фирма",  споделя архивистът.

Ето на какво приличат документите, след като са шредирани: 

Ето какво се случва с документите ни, когато дойде Архивиста

Снимка: Личен архив

Крайно време е българинът да прозре, че давайки информацията си на вторични суровини или запълвайки коша с нея, излага на страхотен риск и себе си и своя бизнес. В чужбина професията архивист не е рядка, а една от най-скъпо платените. По последните данни средната месечна заплата на територията на ЕС е малко над 9000 лева.

„Мечтата на Архивиста е да се осигури възможно най-добрите условия за съхранение на документите – но това, не винаги зависи от него. За съжаление може много да си говорим колко е важна професията, но тя винаги е била недооценена. Виждам по себе си, че ме търсят, когато положението е станало наистина нетърпимо. Най-вече, когато служителите не знаят кои документи да унищожават. Трупат се безразборно и вече не са и архив, по който да извършваш справочна дейност.. Това, което се опитвам да направя за професията е да я вдигна на по-високо ниво, защото тя го заслужава“, казва Диньо.

„ Често влизам в пререкания по тази тема с хора, които са ме наели да ги консултирам.Хубавото е че в последните години е осезаемо търсенето на специалисти с университетско образование. Аз лично сравнително често съдействам на колеги да започнат професионалния си път", споделя младият архивист.

От полза ли е хартията за нас...

„В настоящия момент повече бих заложил на хартиените документи. Да го има на хартия, както се казва, защото се е доказала като носител по-устойчив от електронния. Хиляди години се използва вече. Докато нямаме никаква гаранция, а и никой не дава за цифровите, които ползваме. Не е ли трудно в момента да си намерите устройство с флопи диск? Сега вече струва пари някой да ти прехвърли данните от дискета на актуален носител“, казва Господинов.

Мит е и, че ако взривиш склад с архив на банка, можеш да заличиш всички документи. Това, че го има на хартия, не значи, че е само там, защото банките вече имат електронни архиви...

Но все пак, достатъчно ли са сигурни архивите на институциите?

„Не знам дали има понятие като „100% сигурно“ по отношение на електронните документи. Имаше пробив, както помните, в НАП преди време. По принцип архивиращите фирми осъществяват по-сигурно съхранение на електронни документи чрез няколко електронни сървъра. Така депозират информацията. Архивни хранилища обикновено се строят на места, които не са земетръсни и не са до важни обекти, които при война биха били първа цел. Това, естествено, че не се спазва у нас. Знаете къде са архивите - масово са или на тавана или в мазето“, казва Диньо Господинов.

До каква степен ни е грижа за това как се съхраняват нашите лични данни? Трябва ли да се опасяваме, че на този въпрос гледаме твърде егоистично – тоест пазим своите документи, но не и тези на останалите?

Ако видите лична карта на улицата, бихте ли се опитали да я върнете на притежателя ѝ?

Дали всъщност, когато "пищим"-гласно, негласно или в интернет, за да опазим личните си данни, знаем всъщност къде, как и кой ги съхраняява?

Цялостното отношение към Човека и неговите лични данни трябва да идва от държавата, смята Диньо. Като модерен, градски човек, но и специалист, той смята, че в тази посока трябва дас е работи постоянно и целенасочено.

„Виждам толкова много по-належащи проблеми в управлението на страната, не съм сигурен че електронните документи и дигитализацията ще навлязат бързо у нас. Може би в следващите 50 години... Трябва да има стандартизация и това да е държавна политика. Държавата изцяло да има синхрон на всички нива, защото спорадични опити за дигитализация изглеждат по-скоро като опити за усвояване на някакви средства по европрограми или от държавната хазна. На много места нямат изобщо електронна база данни, нямат описани документите, които съхраняват. Липсват дори екселски файлове с данни, които можеш да обработваш, за да влязат в модерна архивираща база данни“, споделя наблюденията си архивистът.

Консултирал е най-големите фирми в България относно документите им - маршрутът им, сроковете им на съхранение и условията им, както и унищожаването им след изтичане на срока на съхранение.

Докато има хартия - архивистът трябва да е до нея, на работното място!

Споделя, че често, не е приеман добре от персонала, когато е повикан да върши работата си. Хората все още гледат на него като човекът, който ще им прави одит и ще ги извади от зоната им на комфорт.

"За това казвам, че в инструментариума на архивиста трябва да присъстват медиаторски умения. Да убеди служителите в полезността на това да управляват систематизирани и функционални бази данни", отбелязва Господинов. 

Професията „Архивист“ е рядкост, но със сигурност няма изгледи да е изчезваща. Защото в близките 50 години България няма да е готова да премине изцяло на електронни документи и архиви.

„Има накъде да се надгражда тази специалност. Виждам го на терен, покрай проблемите, с които се сблъсквам както в държавната администрация, така и в частния сектор. Трябва да се възпита отношението на служителя към документа, защото съм попадал на архиви в потресаващо състояние в големи фирми. Никой не си дава сметка за документите и процесите, свързани с тях“, обобщава той.

Документи е приемал и в окаян вид. Някои са били съхранявани в тоалетни. Въпреки това реалистично ли е да вярваме, че до 50 години всички документи ще се съхраняват на електронен носител?

"Електронното правителство се превърна в нещо като Свещена крава в тези нескончаеми избори. Много условно се заговори за електронно правителство и документи, използва се просто в политическата реторика. Но истината е, че според мен сме доста далеч да видим електронно правителство във вид, в който си го представяме – със синхронизирана администрация, да е в услуга на ползвателите. Доста дълъг е пътят до там. Но искаме или не искаме- ще се случи“, казва архивистът.

Към момента частните фирми у нас са много по-готови за цялостна дигитализация, отколкото държавната администрация. Защото там собственикът има интерес да следи чрез архива случващото се във фирмата си.

Като архивист Диньо Господинов има своите професионални мечти. Вече е имал своята незабравима среща с документ – държал е тефтерчето на Васил Левски в ръцете си. Но мечтае за един проблемен архив – този на Големия белодробен диспансер в Радунци.

Разкритията за най-голямата белодробна болница на Балканите може да прочетете в материала на Стоян Гогов ТУК >>>

„Ако имах възможност за време и екип, бих помогнал за него. Той е една картинка, през която може да видите каква е моментната ситуацията в България. Оставени са клиентски досиета, картони, ведомости на служителите за заплати на абсолютен произвол. Това е в разрез с GDPR-a и не знам европейците как биха реагирали, сигурно ще се изумят“, споделя той.

Отношението му към документите е от малък – за първи път е заплашен с изключване заради поезия. Учителката намерила грубо стихотворение, написано до момче от класа. Диньо избягал от вкъщи за 24 часа, въоръжен с кухненски нож за отбрана, учебници, за да учи дистанционно и комат хляб и лютеница, които се оказали крайно недостатъчни. Скрил се в къщата на село, където е първият му допир с исторически артефакти и документи. В килера, който нарича „Пещерата на Али Баба“. Вероятно се е изживявал като в роман на Емилио Салгари за Сандокан или пиратските приключения.

Диньо Господинов, архивист

Снимка: Личен архив, Иво Марков

И макар от малък да е свързан с хартията, доста по-късно наистина разбира какво е архивистиката.

И се влюбва в нея...

Това, което хората трябва да знаят за тази професия е, че никак не е ретро, но първо трябва да имаш отношение към документа и историята. Живеем във времена, в които от архивиста много повече се изисква от това, което е било преди.

В годините назад хората, които са се занимавали с държавната администраци ся, са ползвали знания крайно недостатъчни в съвременните условия. Архивистиката е наука и като такава се обогатява и разширява

„Преди няколко месеца се върнах в килера. Влязох отново и погледнах на хранилището с други очи. Измъкнах семейни документи, скътани в един шкаф. Там ми бяха най-интересните документи, защото ме засягат лично. На баба ми, дядо ми и прабаба ми - оригинални удостверения за раждане. Това ме развълнува. Работя с документи от по-миналия век, но най-често са документи, които ползваме в ежедневието си – кредити, договори, нотариални актове", споделя той.

Извън пунктуалността на архивиста, Диньо всъщност е доста експресивен в музиката и рисуването. Но архивистиката до голяма степен го заземява, дава му инструментариума да е точен, с което впечатлява в работата си.

За професията на Архивиста в България, научихме много от този разказ. Но сега сякаш изглежда някак по-лесно хората да се слеят с машините, отколкото да се дигитализираме скоро. Хора като Диньо Господинов и неговите колеги се опитват да променят играта и да въведат модерните методи на архив у нас, но повече успех засега имат в частния сектор.

Докато Европа върви напред, някак я следваме с малки, несигурни стъпки и то само ако ни смъмри да побързаме.

Още през 80-те години д-р Рей Курцвайл предсказва за малко ръчно устройство, което ще бъде измислено в началото на XXI в. То ще позволя на незрящите да четат документи навсякъде. През 90-те предсказва и експлозивния растеж на интернет и дигиталните технологии, както и за електронните документи и пръстови отпечатъци вместо лични карти.

На последния форум в Лондон се заговори за момента, в който всеки сам ще отговаря за собствените си лични данни и документи, които ще се съдържат в самия него. Крайният резултат би бил нова форма на "постчовешки" живот със същества, които притежават качества и умения, толкова изключително напреднали, че вече не могат да бъдат класифицирани просто като хора.

Сякаш дори това ще се случи много по-бързо, отколкото навлизането на дигитализацията в тази посока у нас. В България. Но няма да ни се размине...