17-11-2017 20-11-2018

Мъжка музика за морето

Ваканционен и тестостеронен саундтрак

09:14 | 23 юли 2022 Владислав Апостолов 2 2893 Снимка: iStock by Getty Images

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #URBN Music Club

#Музиката може да е е красив универсален език в състояние да прескача епохи, континенти и култури. Мистиката на мелодията обединява хора с най-различни и противоречиви перспективи, ритъмът ще развълнува дори зверове. Ала музиката може да има и специфична роля, точна функция, нишова изява и конкретна цел. Може да бъде мъжка, без това да носи дори нюанс на сексизъм. Може да бъде лятна и морска.

А сега – в разгара на сладкия сезон – е най-благоприятно да комбинираме тези две характеристики и да потърсим заедно качествен каталог с мъжка и морска музика. Песните и мелодиите, на които ще се спрем, разбира се, стават за слушане от всички: от жени и деца, от домашни любимци и от спускащи се към водата чайки. Стават и за зимна, пролетна и есенна употреба. Но са особено подходящи за мъже на море.

Тематичният ключ към сезонната селекция е носталгията, завръщането към миналото, преоткриването на артисти и жанрове, на теми и послания, на звуци и ритми. Война, инфлация, пандемия, хаос, несигурност, корейски поп... Съвременният пейзаж не ни дава особено много и силни основания да се задържаме в настоящето. Особено в културен план. Музикалните избори на късните милениали и поколението Z често са съмнителни и ни изпълват с желание за едновременно скачане в разхлаждащото море и в океана от разнообразна музика, която не е правена специално за днешната най-активна демография.

Своеобразният списък с мъжка морска музика е разнообразен и на моменти противоречив. Но онова често неясно, ала опияняващо усещане за носталгия, което алените залези над водни хоризонти винаги засилват, е водещ мотив в структурирането на един ваканционен и тестостеронен саундтрак.

Започваме с Фил Колинс и „Дженезис“, разбира се.

Снимка: Getty Images

Майсторите на прогресив и арт рок естетиката правят идеални музикални комплименти за всяка вдъхновена почивка край солидните сини простори. Остроумните анализи на песни на Колинс в трансгресивната книга „Американски психар“ на Брет Истън Елис и последвалата едноименна екранизация с Крисчън Бейл придадоха специфично мета качество на звученето на „Дженезис“.

Но най-добрата морска и мъжка песен на бандата е от началото на 90-те – след осемдесетарския период, вдъхновил приключенията на Патрик Бейтман в „Американски психар“. Става дума за I Can't Dance – намигащо и палаво парче, в което музикантите осмиват себе си като „не-готини“ по възможно най-готиния начин. Текстът е писан от Фил Колинс, а клипът е легендарен с включването на плажни и пустинни пейзажи, красиви жени и една фотогенична игуана. Парчето ви призовава да отидете на море и да забравите за тривиалния характер на работното ежедневие.

След ироничното „филколинсово“ зареждане с настроение е време за преоткриване на осемдесетарската носталгична красота на „синтуейв“ звученето. В интернет е пълно със сочни „синтуейв“ и „дарк синтуейв“ компилации. Много от произведенията са създадени в последните години, покрай ретро манията към жанра, но за щастие успяват да предадат онова усещане за приключение и пътешествие.

Синтпоп и ню уейв виртуозите също предлагат тлъсти късове качество за морската ви екстраваганца. Италианският композитор Джорджо Мородер е ваш верен приятел в търсенето на допаминови мелодии. Неговите стилни саундтрак теми към гангстерския епос „Белязаният“ са в състояние да транспортират вашето ваканционно съзнание на брега на Маями в средата на 80-те. Само не се вживявайте много в образа на Тони Монтана.

Снимка: Скрийншот The New York Times / Universal Pictures

Друга идеална филмова музика за носталгичен летен трип е тази от „Трон: Заветът“.

Саундтракът е на „Дафт Пънк“ и представлява епична електронна вакханалия. Почти всичко в албума към филма е сила, но Rectifier е от друго измерение. В главата ви може да изплуват подвижни картини как летите над неонов океан с футуристичен сърф. Саундтракът на Drive на Никълъс Виндинг Рефн също е специално приспособен за сетивно засилване на онова усещане за свобода, което само морето може да ни достави. Друг музикален стил, предопределен да бъде перфектен „подобрител“ на лятото е така нареченият Сърфистки рок или Surf rock. Няма никаква нужда да имате какъвто и да е било ангажимент или интерес към специфичната сърф култура, родила този тип музика, за да усетите подобряването на нивата на серотонин и тестостерон, докато я слушате. За предпочитане – на плажа.

Снимка: Getty Images

Връщаме се към света на саундтрака за една задължителна препоръка – песните към шедьовъра „Градът на Бога“. Има нещо едновременно дивашко и елегантно в музиката, която прелъстява сетивата в този невероятен филм. Бразилската музика като цяло винаги е добра идея за съчетаване с пътуване до морето, но точно този саундтрак е перфектен за зададената в началото рамка за „мъжка музика“. От Cartola през Seu Jorge до Tim Maia – концентрацията на талант тук е колосална. Музиката ви отвежда на опасните, но очарователни плажове на Рио де Жанейро.

Добрият стар Моби също е тук, за да ни пласира приказна подправка за подобаваща почивка.

Porcelain вече проби в „Плажът“ на Дани Бойл с Лео ДиКаприо, а после звуча и на плажа в Бургас по време на концерта на наследника на Херман Мелвил по нашите земи - сега спокойно може я включите и в личния си сезонен сетлист.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Тестостеронът по време на почивка гарантирано се качва с тематични песни като „Drunken Sailor“ в изпълнение на Irish Rovers и Wellerman на Нейтън Евънс. А Род Стюарт със Sailing и Боби Дарин с Beyond the Sea, разбира се, са задължителни.

Филмови музики, рок тиранозаври, класни композитори, цели стилове – пакетът е пълен. Има носталгия и инстинкт за приключение.