#Сърцето ми бие учестено в колата на актрисата Любомира Башева, докато виждам как ТИР я притиска отдясно. Поглеждам към нея. Тя, с будистко спокойствие, се изплъзва елегантно без да отмества крак от педала на газта и окото ѝ не трепва. Вече знам, че това крехко тяло се храни с големи дози адреналин, а зад това нежно лице дебне истинска лъвица. Смела, красива, фюжън от баланс и бунт, любимката на зрителите от хитовите сериали "Под прикритие", "Откраднат живот" и "Мен не ме мислете" ни допуска отблизо, за да ни сподели къде в живота ѝ се срещат хулиганката и отличничката.
Заедно с DOVE и #URBN WOR(L)DS се отдаваме на лятната феерия от нежни аромати на чистота и разцъфнали череши с Любомира Башева или просто Буба, както я наричат близките ѝ. DOVE deeply nourishing & DOVE cherry and chia са любимите аромати на актрисата, която на драго сърце се впуска в плажна авантюра, за да подхрани не само кожата, но и душата си.
"Понякога, когато си напрегната, не ти ли се е приисквало ей така - да влезеш в банята, да останеш сама със себе си под струята вода и просто да си вземеш един душ, сякаш да отмиеш всичко, което ти тежи?", пита ме Буба. "Така както миеш очите си сутрин, така трябва да отмиваш и душата".
Замислям се над тези думи. Спомням си първия път, когато забелязах Любомира Башева. Беше около 23 часа, помня добре, защото не можех да заспя, и по БНТ даваха филма "Лошо момиче", където тя е в главната роля. Когато се снима в лентата, Буба Башева още не е завършила НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов. Казах си: "Това момиче изнася целия филм на плещите си". Първоначално си мислех, че наистина е гимнастичка, както героинята ѝ във филма. След това разбрах,че не съм далеч от истината - занимавала се е с художествена гимнастика, но само два месеца, за разлика от едната си сестра, която е състезател. Произлиза от спортно семейство - баща ѝ е тренирал колоездене, а майка ѝ е шампион по художествена гимнастика.
"Тренирала съм дори картинг! Обичам по-енергичните занимания - да има сила и адреналин. Искам да скачам с бънджи и да практикувам всякакви вдигащи адреналина неща. Екстремното усещане е важно за мен. От малка съм мъжко момиче. Не обичах момичешки играчки. Спала съм с пистолет под възглавницата, защото исках да бъда полицайка. Возех куклите на сестра ми в багери, влакчета. Строях кули и укрепления от "Лего". Поли ненавиждах.", споделя ми Буба.
Това донякъде обяснява екстремното каране, което, обаче не носи безпокойство. До нея се чувстваш сигурен заради лекотата, с която овладява ситуациите на пътя.
"И опитът е важен. Все пак си взех изпитите по кормуване преди да навърша 18 години", смее се тя.
Сега е на 26. Цял живот я съпътства мечтата да бъде актриса. Нарекла го е баба ѝ, когато Бубето я разсмивала в следобедите на село със сцени от латино теленовели.
"В Габровския театър играя в представлението "Глупаци", където има фини елементи от клоунадата. Голям кеф ми е да карам хората да се смеят. Много неща научих у преоткрих от работата си в театъра в Габрово, защото преди това така тръгна живота ми, че повече снимах филми и сериали", споделя тя.
Всъщност много по-трудно е да разсмееш един човек, отколкото да го разплачеш.
Любомира Башева комбинира класическата, натурална красота с екзотиката на Изтока. Правилните ѝ черти и нежното ѝ лице носят харизмата на гейша, докато жестовете ѝ напомнят маниера на икони като вечната Одри Хепбърн и незабравимата Мерилин Монро.
"Всички подобни ласкателства разбивам на пух и прах с прословутата ми самоирония. В пубертета бях по-закръгленичка. Не е било фрапантно, но имах месце. Шегувах се със себе си, че съм Карлсон, който живее на покрива".
Завършва 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" в паралелка с английски и немски.
"Съвсем очаквано за мен и рязко за обстоятелствата реших, че ще ставам актриса. Това беше опцията. Спомням си, че по това време майка ми беше ходила на Олимпиада в Канада и ми разказваше за Ванкувър. Тогава Нина Добрев беше много нашумяла, а както знаем - тя е израснала в страната на кленовете. Проучих, че ако искам да стана актриса - трябва да вляза в НАТФИЗ. Споделих на голямата ми сестра, Мила, че искам да се занимавам с това и си спомням, че тя ми беше казала:
"Просто вярвай!".
Така вярата и усилената работа в едно жежко лято променят живота на Любомира Башева.
"Готвех се при Светльо Добрев от Младежкия театър Помня ясно чувството на свобода - беше ми леко, бях в много добро настроение и бях успяла да се навия: "Ако ме вземат - вземат. Ако не - няма да свърши света". Може би именно това освобождение от опасенията и притесненията, от амбицията, много ми помогна. Помня, че по време на изпитите в НАТФИЗ, избягвах да си говоря с хората около мен, по конкретна причина - не се чувствах много стабилна в реакциите си, ако чуя какво преподавателите са казали на другите явили се, какви задачи са им били давани...А и така ме бяха предупредили - да не гледам в чуждата паница, а да свърша моята работа. Като мине - тогава да обсъждам. След това много хора ми казаха, че съм изглеждала надута. А истината е, че всъщност се притеснявах. Отварям се, когато срещу мен човекът е отворен и ме поведе. Иначе много трудно говоря.", споделя Любомира Башева.
Една от най-силните черти в характера ѝ е способността да се концентрира и дисциплината да опитва отново и отново. Това, което балансира у себе си, е прословутата спортна злоба. Прекършила е стоманения захват на амбицията в името на опита от грешките, който ѝ се струва по-важен от бързите победи. Успява да се съхранява в неуспехите и трудните моменти. И именно тази капсула я отвежда до първите места.
"На изпитите се чувствах сама със себе си и убедена, че съм се справила добре. След това ме приеха с най-висок успех. Спомням си как разлепиха резултатите и аз усещах, че съм си свършила добре работата, но не знаех, че ще има веднага оценки в подредба. Мислех, че резултатите ще излязат в разбъркан списък на хора, а не че ги степенуват. Започнах да търся отдолу нагоре. Не се борех за върхове. Изведнъж си виждам името на номер 1. Излязох навън. Осъзнах, че толкова щастлива не се бях чувствала отдавна. Явих се с драматичен монолог на Сам Шепърд - "Побъркани от любов".
Дали е била "побъркана от любов" в последните дни на безгрижните гимназиални години - може би. Говори обрано за чувства, макар да не може да скрие чувствителността си. Казва просто:
"Бях изгубена в един тегав период в края на 11 клас. Тийнейджърски години. Не бях фокусирана. Тогава, когато си видях името най-отгоре, изпитах удовлетворение за първи път след тези моменти. Иначе никога не съм била човек, който се вълнува от оценки. Не съм била амбицарка в училище. Особено когато реших, че ще кандидатствам в НАТФИЗ".
Попада в класа на проф. Атанас Атанасов, макар да е била оценена добре и от проф. Иван Добчев.
"Спомням си как с еуфорията от моята лична победа влизам в първия час при проф. Атанасов и в мозъка ми се забиват думите му:
"Първите ще станат последни, а последните ще бъдат първи".
Със сигурност проф. Атанасов не го казваше към мен лично, но просто ми се запечата в съзнанието. Сдухах се и започнах да си казвам: "Какво като са ме приели първа...?" Сега се ядосвам, че съм се хванала за думите, но пък от друга страна вярвам, че понякога човек получава най-добрите съвети случайно - като откъслечни фрази на непознати, надпис на витрина ... Просто трябва да слуша и гледа внимателно. Може би това ми помогна да не полетя прекалено високо".
Казва, че театърът и сцената са дълбоко подхранващи за душата. Инстинктивно поглеждам към Dove Deeply Nourishing, който носи същото послание. А киното - екзотично и примамливо като Dove Cherry and Chia - с аромат на мечти. Именно то я привлича в първите ѝ стъпки пред камера.
"Бях на 16, когато снимах в "Под прикритие". За мен наистина работата пред камера бе по-скоро екзотика. Стана случайно. Бяхме неразделни с Мила Роберт. Всеки ден бяхме заедно от момента в който в пети клас тя се премести в нашето училище. Наскоро гледах едно интервю с нея, в което тя споделя, че е на периоди - понякога на тъга и друг път на еуфория. Тогава беше в период тъга, поне според мен. Стоеше на последния чин и си рисуваше. Стана ми интересна, отидох и се заговорихме Така се сдушихме. После тя бе приета за актриса при проф. Добчев. С Мила се намерихме в хумора и тийнейджърските проявления. Станахме нещо като хулиганките на класа. Нон стоп имахме забележки. Искахме и двете да ставаме актриси, деляхме обща мечта, говорейки си за бъдещето и правехме заедно белите. Имах дори наказание - от директорката, заради забележки. Класът беше много изряден и дори да не правих кой знае какво - бяхме в центъра на вниманието".
Това приятелство е първият тласък на Буба Башева в средите.
"Един ден валеше много, а майката на Мила - Ваня Щерева беше отворила заведение до канала - "Стая номер 5". Отидохме да хапнем там. Ваня работеше в третия сезон на "Под прикритие", пишеше сценария. Тръгна приказка и като се разотивахме, Ваня получи SMS - "Бубето ще играе в "Под прикритие". Оттам написаха роля. Супер благодарна съм за това и толкова се вълнувах, че по-скоро изглежда като сън, отколкото като спомен. Все едно не е било. Тогава казвах "Само кино", защото само това ми се беше случвало."
Натуралното за един актьор, според Буба Башева преди киното, са театърът и сцената.
"Дори древната история сочи в тази посока", аргументира се тя. "Все още не мисля, че имам толкова много роли и на двете места - смятам, че съм натрупала опит да знам какво се прави на една снимачна площадка и какво в театъра. Като професионални навици. Тръгва от това да знаеш, че когато се озовеш на снимачния терен е абсолютно задължително да си подготвен и да си знаеш текста, да знаеш къде ти е осветлението и какъв е кадъра. Да се опиташ да запомниш кога си си вдигнал ръката и кога не - макар че има и скриптър за тази работа. Киното и театърът са дисциплина, концентрация, опит и талант".
До ден днешен влиза в театъра с пиесата в ръка и молив за писане, като отбелязва и записва забележките и насоките от режисьора.
"Умният записва. В първи и втори курс в НАТФИЗ сам си избираш ролите. Спомням си, че тогава исках повече драматични. Впоследствие разбрах, че това не ми носи много плюсове. Избирах неподходящи материали. Каквото и да си говорим като сме в невръстна възраст и не носим екзистенциална мъдрост. Трябва да имаш житейско натрупване. А в НАТФИЗ много се стремяхме да изиграем големите, вечните жени, което отчитам като моя грешка. Затова в дипломното представление ми дадоха да играя малка бунтарка, която страстно обича и се бори до край"
Комедия от грешки - така гледа на живота си Любомира Башева.
"Естествено и аз изпадам в несигурност и депресивни състояния, но се опитвам да се самовъзпитавам, да живея в реалността".
Всъщност киното е и първия учител на Буба Башева, напук на всеобщите разбирания.
"Лошо момиче" много ми помогна за ролята на бунтарката в дипломното ми представление. Киното и театърът имат различни правила. Ако ги разграничаваш - не би трябвало да бъркаш. Спазвам правилата, защото искам да съм професионалист, а не защото съм много праволинейна. Стремежите обикновено ме водят да играя по моите правила".
Ролята на лошото момиче е мечтаната драматична роля за Любомира Башева.
По време на пандемията снима "Откраднат живот", а наскоро я видяхме на екран и по телевизията - сериала "Мен не ме мислете". Така изпълнява завета на баба си.
"Любимите ми думи, свързани с театъра са на Петринел:"Човек трябва да се забавлява докато я върши работата".
Би казала, че е в период от живота си по Неруда - времето в което пролетта прави нещо специално с черешите:
"Разцъфват, узряват, стават сочни и вкусни, пълни с живот. Така се чувствам сега".
И няма как да не си поговорим за любов, особено когато е била тясно свързана с театъра в лицето на един талантлив актьор."Той много ми помогна, много ми даде. Нямаше да съм този човек, който виждаш в момента, ако не беше той. Показвал ми е и ме е научил на много неща. Истината е, че смятам, че след раздялата се чувствам много по-зряла, знаеща какво искам и не искам, и какво търся. Мъжът, с когото бях, ми е дал и знанието за театър, и добри съвети, в които съм се вслушвала. Ученик е на Нина Димитрова, която аз много уважавам като режисьор и човек на театъра. Срещнах любовта в изкуството в неговото талантливо лице в последните 5 години, но пък раздялата ми донесе нов период от живота".
Новият период определено е свързан и с ролята на Любомира Башева в пиесата "Отблизо", където открива доста паралели със собствения си живот.
"Фокусирах се в себе си и в това да бъда по-добрата версия на себе си. Осъзнах и моите пропуски, защото когато между двама души нещо не се получи, и двамата са виновни. Аз съм човек, който пуска нещата да си тръгнат. Преодолявам зациклянето.
"Имах нужда от тази свобода, дори заради зодията ми - Стрелец"
Определя ролята си в "Отблизо" като едно от най-смислените неща, които са ѝ се случвали, донякъде заради личния мотив, заради това, че е минала през нещо подобно и това носи автентичност на сцената.
"И заради екипа, който се събра. Имам възможността да работя с Александър Сано, Луиза Григорова и Башар Рахал, а режисьор е Антон Угринов, който бе асистент на проф. Атанасов в НАТФИЗ".
И в "Отблизо" получава един "шамар".
"Защото както знаем, всичко започва много красиво, но в един момент настъпва непреодолимо отдалечаване. Интересно е да усещам от сцената различните възприятия на публиката във всеки град. След премиерата на 5 и 6 юли, следва турне", споделя тя.
И отново наситените емоции и новият живот започват за Любомира Башева през лятото с разцъфналите череши. И през това лято мечтае за роля с диапазон, с много етапи от живота.
" Искам роля за която ще кажа: "Не е за мен". Предизвикателство. Адреналин. Странно противоречие съм. Когато няма стрес - измислям го. Когато има проблем - събирам се и преобръщам ситуацията. Съхранена и запазена съм най-вече защото се поддържам физически, психически и си знам мястото. Не винаги успявам да вървя по правилния път, но се връщам към него по най-бързия начин, когато се отклоня прекалено. В "Отблизо" преживявам отново раздялата и си преговарям уроците.Когато се сривам - просто ставам апатична. Но сега, с това интервю, аз отново разцъфнах", казва тя, а върху нея, точно навреме и точно на място, пада зряла череша.
#URBN Team:
PM: Сеня Вълкова
Интервю и визуална концепция: Криси Димитрова
Коса: Натали Иванова
Грим: Росина Георгиева
Стайлинг: Александрина Дерменджийска
Гардероб: PARAMIDONNA
Обувки и Аксесоари: H&M & Le Divin
Снимки: Студио КАРЕ
Локация: Marble Beach Club
*Специален проект на DOVE & #URBN! Съдържа продуктово позициониране.
**Изображенията и текстoвете, публикувани на този уебсайт са собственост на Dir.bg и са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права ©!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Как българинът Диан Костов преобрази една от най-големите църкви в света с изложба-инсталация
Тайните градини на Венеция
Полиаморията – екстази за богатите
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Холивуд още е болен от Харви Уайнстийн
Полиаморията – екстази за богатите
Холивуд още е болен от Харви Уайнстийн
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Тайните градини на Венеция