#Юли е месецът, през който САЩ изпрати един от най-отявлените пин-ъп артисти и илюстратори и основоположник на цяла вълна в поп историята. Джордж Браун Пети IV напусна този свят на този ден преди точно 44 години, но остави след себе си завинаги една поп икона - Petty Girl, избавила няколко поколения от Голямата депресия и олицетворение на щастливите 50-те и 60-те години отвъд Океана.
В рубриката на #URBN - WOR(L)DS обичаме да отскачаме до други светове и да надничаме в скрити такива. Този път, заедно с и благодарение на Total Крем - крем за цялото тяло by Laboratorios BABÉ, ще ви срещнем с една истинска Petty Girl - актрисата Миглена "Бохеми" Везирова.
***
Наричат я Варшавската Жулиета. Алмодоварова актриса. Двойничка на Симона Табаско, позната като Лучия от хитовия сериал на HBO - "Белият лотус" 2. Била е Шехерезада на цар Шехриар (как да бъде иначе с тази везирска фамилия) Погледът ѝ е флуидност от екзотиката на ориенталската разказвачка на приказки, чувствеността на италианската актриса, огънят на Ейми Уайнхаус и ревностната решителност на Лейди Макбет от Мценска околия. И макар Petty Girl да изглежда образ, твърде клиширан, твърде далечен от този на младата актриса Миглена "Бохеми" Везирова, откриваме моста, който ги свързва в едно - многофункционалността и стремежът да огрееш навсякъде, точно като Total Крем by Laboratorios BABÉ!
Total крем by Laboratorios BABÉ
Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg"Да, може би сме тотално противоположни образи, тя е леко клише, но е и момичето, което вади САЩ от Голямата депресия. Иконата от кориците на Esquire! Дребничката, широко усмихната красавица, нарисувана на носовете на фюзелажите на стотици бомбардировачи от Втората световна война, от обложката на Beatles, муза на киното и литературата...", казва ми Миглена, цитирайки част от историята на прочутата Petty Girl.
"Oще в момента, щом се докоснеш до Petty Girl - усещаш нейният заряд. Когато вдигнеш брадичката и главата, за да добиеш маниерността и осанката ѝ, разбираш, че с точно такова самочувствие трябва да пристъпва една истинска жена. Защото не само тя самата, но и хората, които я виждт имат нужда от това. От нещо по голямо от нас, което да ни тегли, да ни изважда от дълбините. Имаме нужда от един такъв идол! В тези скромни 4 часа на историята, с която си припомнихме този поп културен феномен с Total крем - успях да се почувствам щастлива. И открих в кухнята на Petty Girl уюта, който ми липсва по време на всички тези пътувания от Русе до София, към Варна...", споделя младата актриса.
И както казва Petty Girl във видеото:
"Може да съм леко клише, но..."
"Освен че иска да се чувства привлекателна, тя знае, че това привлича красота и усмивки. Petty Girl e абсолютното доказателство, че поставянето на жени като нея под общия знаменател на клишето не е случайно. Целият живот е клише и макар и да звучи клиширано - точно от това имах нужда и аз. От такава роля! Домашният уют, уханието на кейк и домакинстване, което не е за сметка на твоята визия. Тя така си готви - с прическа, на токчета. Можем да съществуваме в тази бленувана реалност - в кондиция и красиви не само на среща, но и вкъщи. И това е автентично, и то ти дава тонус, енергия и самочувствие. Защото защо да не правим кексчета с червило и обеци"?
Добре дошли в света на поп иконата Petty Girl с Миглена "Бохеми" Везирова, която поне за малко се почувства момиче от корицата на Esquire.
"Това е смисълът и на театъра, и на съществуването - да се потапяш в нови светове", казва Миглена.
Самата тя е в период, в който е осъзнала, че грижата за самата себе си е начинът за да продължиш напред.
"След тежък период, сякаш се изкачвам по стълбичката на живота. Най-хубавото е, че когато си на дъното, няма по-надолу - можеш само да се изкачваш. И това се случи след като си обърнах внимание. В това се крие разковничето. А когато се отвориш към себе си, тогава започват да се случват мечтите ти. Да се осветляват - влиза слънце, все едно им отваряш вратата".
Споделя откровено, че въпреки силния старт в кариерата си на актриса, до преди година е била в период, в който тотално е изгубила себе си.
"Лутах се между обществената оценка и любовните разочарования. Заради илюзии, очаквания и представи, рациото ми не работеше. Нямах визия за цялото, не поглеждах нещата отстрани. Постепенно пропадах в тунел, не виждах края му и се питах: "Какво става, къде съм?" Това объркване, смятам, е тенденциозно за нашето поколение и се носи от всеки човек. Човек съществува в перманентно объркано състояние и лутане. Може би заради прекаляването с информация, която ни залива отвсякъде. Човек не знае накъде да насочи енергията си, мотивите си, целите си, пътя си. И аз по същия модел - обвързано и с една любовна история, забравих за себе си и изгубих грижата за себе си. Бях токсична. Беше ужасяващо, защото не е в природата на човека. Точно обратното е - инстинктът за самосъхранение е във всеки един от нас и ти най-вече трябва да се стремиш да си здрав, да се грижиш за себе си, за да може да се грижиш и за останалите".
Само допреди няколко години, Миглена е многофункционалното момиче. Родена в Монтана, но е израснала в София. Изобразителното изкуство навлиза от много ранна възраст в живота ѝ, поради факта, че кварталното училище е с точно такъв профил.
"Не знаех, че имам афинитет. Обстоятелствата го наложиха и се оказа, че с ръцете и рисуването си можех да се изразявам. И така до VII клас, когато вече бях много закъсала по математика и вместо да се откажа, си казах: "Не! Няма да съм зле, ще кандидатствам в СМГ и ще стана най-добрата".
Тогава виждаш как един Козирог на инат научава формули и геометрични теореми от корица до корица. Става толкова добра, че наистина влиза в математическата гимназия. И следва нов рязък завой.
"В съзнанието си пътувах в други светове. Въображението ми работеше на пълни обороти, дори в час по математика, когато съучениците ми настървено решаваха задачи. Аз бях в роман, в приказка, тотално не там".
Очаквано - в 12 клас, вместо "Архитектура" и "Право" (за което настоява дядо ѝ), тя отново казва "Не".
"Помня добре момента, в който отидох на театър за първи път. Бях на представление на Александър Морфов - "На ръба". Там се пречупи целия ми свят. Засмука ме като вакуум. Изпитах катарзис. Не бях срещала такава тръпка и вълнение в живота си. Усещах адреналин в слънчевия си сплит:
Като секс, като влюбване, всичко в едно
Знаех, че трябва да стана част от това".
Оттам приключението започва. Кандидатства в НАТФИЗ само с месец подготовка, без школи и опит. Очаквано я късат на изпитите. Но вече е ясно, че един Козирог не се отказва така лесно и в следващата година вече е част от класа на Пенко Господинов, Крис Шарков и Мирослава Гоговска.
"Попаднах точно на място, като парченце от пъзел. В свят, който усещах мой. За което съм адски благодарна, защото в годините на подготовка се оставих да потъна тотално в света на театъра. Разбрах какво ме вълнува, защо треперя за това. До ден днешен ме разтреперва театърът. Но сега съм от другата страна - аз съм на сцената. Когато се кача пред публиката - въздухът трепти. Можеш да го хванеш"..
Завършва с наградата "Най-Най-Най" актриса за драматичен театър НАТФИЗ 2021 - това е специално отличие на Академията, с което би се гордял всеки един от бъдещите професионални актьори. Отличие, даденото ти от твоите колеги на базата на целия ти труд в Академията. Избират се само двама от випуска.
"Но преди тази награда, имаше още една. Година преди завършването ми, бях отличена за най-добра женска роля в X-тия международен театрален студентски фестивал ITSELF 2019 във Варшава за ролята на Шекспировата Жулиета. Бе абсолютен фурор, защото имах и нов текст за тази роля, който трябваше за кратко време да последва сюжетната линия. Но беше и вълнуващо. Получих признанието на полската публика, от абсолютно непознати хора. Това бе моят двигател нататък, за да се усетя на мястото си."
Четири години по-късно снове из сцените на цяла България. Играе във Варненския драматичен театър, в Русенския - където готви премиера и е в ролята на Ангелина - невестата на Крали Марко, и в София - в независими проекти. Има вече и опит в киното в "Далеч от брега", 2018, реж. Костадин Бонев и в "Засукан свят", 2019, реж. Мариус Куркински. Най-голямото предизвикателство тепърва предстои - ще я видим и в главна роля във филм.
"В някакъв момент смятам, че прекалявам с работохолизма, защото искам да огрея навсякъде - точно като Petty Girl", смее се Бохеми, както я наричат близките ѝ.
Казва, че в последната година се смее по-често. Връщаме се отново на разговора, за да разберем как излезе от своята "голяма депресия", за която говорихме в началото...
"Бях объркала посоките. Беше период от живота ми, в който допълнително нахлуваха промени отвън, които ме объркваха още и още. Отчуждавах се от себе си. В някакъв момент вдигаш ръце и питаш: "Какво стана?" и не можеш да си обясниш. Това беше моментът, в който трябваше да намеря механизмите и да се запозная отново със себе си - да кажа: "Здравей, приятно ми е, Миглена" и да започна отначало. А след това сама да се попитам: "Защо си така?" Ретроспективно започваш да отделяш повече време за себе си, да си даваш тази грижа, това внимание, налагайки си го. Да имаш отговорността, че днес, тези 20 минути са ти да се погрижиш за себе си. Да намажеш ръцете си с крем. Да въведеш сутрешната рутина и релаксиращия тоалет преди лягане. В цялото забързано ежедневие и работата ни, личния живот и приятелите всъщност ни отдръпват от нас самите. Така започнах отначало", казва Бохеми.
Да, признавам си. Бохеми не звучи на място, точно в този момент от разговора, но пък как иначе да научим за произхода на този странен псевдоним. "Бохеми" Везирова. Повечето я наричат така.
И не, баща ѝ не е везир като в приказката за Шехерезада...
"Бохеми" идва от писането на поезия. Явих се на конкурс със стихотворението "Бохеми". Имаше няколко кръга, на които трябваше да го прочета, за да се запознае журито с текста. И така ме обявяваха зад кулисите: "Бохеми, Везирова, на сцената". Това започна да се набива в слуха ми, но и в ушите на моите приятели, които бяха с мен. Започнах да се подписвам така и дори се чудех не е ли много претенциозно, но така си остана".
Животът ѝ до този момент определено е букет от преживявания. Едно такова е историята зад "Бохеми" - муза е съвсем реален уличен цигулар и неговата любима - цигулката, които остават завинаги в Миглена Везирова като образ.
Преживявания са и тениските, които изработва със свои колажи и стихове, като сама ги прави посредством свои снимки и рисунки.
"Когато си мисля как да ги съчетая, едното следва другото. Като пакет от емоции. Помежду си говорят различните елементи. Хората виждаха в моите колажи, че и други хора се чувстват като тях. Нещо като диалог, който започва с думите: "И ти ли така се чувстваш?" и продължава с колажа, който отговаря: "Ето, това преживях аз". И така реших, че моите тениски са етикет, един вид манифест - "Аз преодолях това", с най-добри намерения и без очаквания".
Да сме такива, каквито сме всъщност не винаги се получава с лека ръка.
Понякога дори не предполагаш на какво си способен като действия
Друг път трябва да се научиш да се овладяваш. Ролята на Лейди Макбет от "Лейди Макбет от Мценска околия" по повестта на руския писател Николай Лесков от 1865 година оказва силно влияние върху изграждането на младата актриса като жена.
Става въпрос за токсична любов и една жена, която е готова на абсолютно всичко в името на тази любов. Това беше първа среща с персонаж, който можеше безкомпромисно да прегази всеки, за да докаже, че обича. От друга страна, за мен любовта винаги е била двигател и стимул в положителна насока - за творчество и за живот. Лейди Макбет е доста по-агресивна от мен. И тогава, превъплъщавайки се в тази роля, видях, че нося в себе си тази женска сила и мощ - нещо, което трудно можеш да преодолееш, ако си срещу нея. Тази сила остана в мен. И от тази роля черпя за други роли. Тя е моят резервоар".
Лейди Макбет я спохожда и до ден днешен като коректив на поведение. Идва и преди година, след тази помитаща, токсична любов в реалността - носи червен флаг в ръката си.
"Тази роля ме подготви да владея тази женска стихия. Отговорът за образа на Лейди Макбет беше в мен, защото произхождаше от моята природа. За мен е важно в света на театъра да изхождам от себе си. Да съм истинска и органична. На сцената, ако избягаш от себе си, няма плът, няма месо, "не е вкусно".
Плътна и много различна
Сега познава по-добре себе си. Знае как повече да не повтаря грешките и да изплува от водовъртежа на живота, който не пропуска никого.
"Феникси сме - постоянно се изпепеляваме, дали от любов, дали от други тревоги.
Всеки път си казваме - "Няма да се справя", но успяваме.
"И все пак...
Разберете ни правилно - за да бъдете тотално обгрижвани, неминуемо трябва първо вие да се погрижите за себе си. Какво е един ден без Total крем за една истинска поп икона като Petty Girl? Toва е то да си
Petty Girl за цял живот - с Toтал крем - за цялото тяло!"
#URBN Team:
PM: Адриана Стойкова
Интервю и визуална концепция: Криси Димитрова
Коса: Натали Иванова
Грим: Росина Георгиева
Стайлинг: Александрина Дерменджийска
Гардероб: Zero-Tags
Обувки: H&M
Aксесоари: Bijou Brigitte
Снимки: Радина Ганчева
Локация: Кухня "Готвене за начинаещи", Culture Lab
Dir.bg Video Production Crew:
Тедд Георгиев//Явор Ралинов
*Специален проект на #URBN & Total крем By Laboratorios BABÉ. Съдържа продуктово позициониране!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Тайните градини на Венеция
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Холивуд още е болен от Харви Уайнстийн
В навечерието на Тhe R&B Awards: Българските артисти създават бижу на музикалната сцена
Над 1000 деца участват в Националния ученически конкурс "Моята паричка"
Холивуд още е болен от Харви Уайнстийн
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Тайните градини на Венеция