Докато всички очаквахме със сравнително приглушено и умерено вълнение следващия втори сезон на "And just like that...", преди една вечер, много късно през нощта, ми се появи първата публикация, че Саманта Джоунс ще се появи като героиня в новия сезон на култовия сериал. Ех, казах си аз! Какъв по-добър маркетингов подход можеше да има, за да се заговори отново за сериала!
Та така заспах сладки сънища докато знаех, че имам 5 часа предстоящ сън.
Признавам, появата на Саманта ме развълнува, защото имам особен сантимент към нея.
Наскоро изгледах отново старите сезони на "Сексът и градът", за да ги възприема по различен от тийнейджърския начин.
Освен, че първите сезони на сериала са снимани в съвсем различен контекст на Америка, онази по нищо не притегляща към търсене на идентичностни образи страна, в която сякаш съществуват само бели хетеросексуални жени и гейове от висшето общество, също така всички тези сезони са чудесен архив за контрапункт на новия "And just like that...", именно с неговите нови реалности в света на културата, политиката и мейнстрийм продуктите.
Да, определено сценарият на старите епизоди е много по-добър, историите са много по-интересни и вълнуващи, а разрезът на четирите женски типажа отива отвъд възможностите всяка жена да се идентифицира с дадена героиня, защото тя сякаш е всяка една от тях и влиза едновременно в обувките и на четирите.
Но отвъд новите идентичностни правила, които според мен са най-малкият проблем на "And just like that...", защото чернокожи и лесбийки винаги е имало в САЩ, просто някога попиндустрията не смятала за нужно да ни ги показва, първият сезон осезаемо бе доста скучноват, не само заради повърхностния сценарий, но и заради липсата на ярко открояващи се героини. И това по никакъв начин не е свързано с възрастта на Кари, Шарлот и Миранда и това, че не са на трийсет и малко.
Проблемът беше, че нямаше какво да ни кажат.
Истинските фенове на сериала не пропуснаха да отбележат, че продукцията без Саманта Джоунс няма как да бъде същата, а самата Ким Катрал убедително отхвърли възможността да се завърне отново някога като Саманта. Саманта липсваше. Просто ей така, без нея не беше интересно и нямаше какво да се случи.
Саманта Джоунс е най-ярко открояващият се образ изобщо в историята на сериала "Сексът и градът" и бих добавила, че като независима, рискуваща, смела, уверена жена, ми бе повлияла особено много в моите начални тийнейджърски години около 2000-ите години, когато гледах епизодите.
Тогава не можех да повярвам, че може да съществуват такива жени като нея, за мен тя бе мираж, някаква невъзможна жена, на която бих искала да приличам по увереност и смелост.
Не мисля, че съм достигнала този връх, най-малкото не съм пиарка в Ню Йорк, но въпреки това, все още не съм загубила влечението си към героинята на Ким Катрал и нейното силно присъствие на жена.
Не само поради причините, които изброих, а защото тя най-малко е пострадала от стереотипите, налагани на жените през целия им живот - от приличното поведение, необходимостта да са "жени" и да не правят определени неща, да не говорят каквото си поискат, до сексапилните оскъдни облекла, които скандализират масите.
Тогава даже имах фантазия: какво ще стане например, ако се появя с пухчета и пера на студетски изпит? "Най-вероятно ще ме изхвърлят, защото не сме в Ню Йорк" помислих си после.
Саманта е примерът за жена, тотално освободена от веригите на морала, тотално незаинтригувана от страничните съдници, живеейки живота си така, както тя смята за добре и най-вече - се чувства удовлетворена.
Тя не изпълнява стереотипите на обществото за семейство, деца, правене на секс единствено под чаршафите и върху леглото и т.н.
Напротив: при нея всичко е наобратно на поставените норми. Просто ей така, защото жените могат да бъдат себе си и извън наложените възприятия за тях.
Саманта може и да се появи само в един телефонен разговор с Кари Брадшоу в края на втория сезон на "And just like that", но тази новина превзе мрежата и хиляди почитатели на сериала биха се завърнали към него единствено, заради тази единствена малка сцена, в която очакваме гурме меню ала Саманта.