#Западните медии се обединиха около позицията, че представянето на американския президент Джо Байдън по време на първия дебат с Доналд Тръмп преди изборите през ноември е било "катастрофално", "тревожно", "мъчително", "апокалиптично" и "изключително слабо". Вече се говори какви варианти има Демократическата пратия да го смени с друг кандидат, а социалните мрежи се препълниха с мемчета на видимо неадекватния на моменти временен стопанин на Белия дом Байдън, който объркваше думи, спираше по средата на изречения и правеше некомфортни паузи като оставаше дълго време с отворена уста и празен поглед.
Един приближен до Демократите и администрацията на президента анализатор каза, че 81-годишният Джо всъщност се е превърнал точно в карикатурата, която републиканците и екипа на конкурента му Тръмп са твърдяли, че е.
Нещата в САЩ определено не изглеждат добре за властта, а и за политическия живот като цяло. Но истината е, че киното пак е "напред с материала" и дълго време преди исторически катастрофалната публична излагация на Джо Байдън, редица филми са ни предлагали хумористични и карикатурни образи на президенти, най-често измислени.
Един от ювелирните комични персонажи на американски държавен глава е в абсолютния шедьовър на Стенли Кубрик от 1964 година "Д-р Стрейнджлав или как спрях да се тревожа и обикнах бомбата". В тази безупречна политическа сатира гениалният британски комик Питър Селърс играе три различни роли и една от тях е на измисления президент на САЩ Мъркин Мъфли. Той е плешив, с очила и излъчва нервна слабост. На моменти е симпатичен, но в крайна сметка не успява да се справи с ядрената ескалация. Селърс доставя хумористичните фрази на Мъфли с невероятно майсторство и създава комичен образ за вековете.
Според различни източници самият персонаж е пародия на Адлай Стивънсън Втори, който тогава е бил посланик на САЩ в ООН, а преди това - губернатор на Илинойс и кандидат на Демократическата партия за президент през 50-те години на миналия век.
Изключително смешен е Лесли Нилсен в ролята на измисления президент Бакстър Харис в пародиите "Страшен филм 3" и "Страшен филм 4". По това време Нилсен има класически вид на американски президент - висок, белокос и представителен. Но образът е тотална карикатура. Нилсен играе държавния глава като невероятно нелеп, неадекватен и некомпетентен производител на постоянни гафове. Той изобщо не може да се оправя и е напълно загубен без своя екип, който се държи с него като с малко дете, неразбиращо нищо от ставащото около него.
Майстор на чистата пародия и доказал се в жанра с ролята на детектив Франк Дребин от "Голо оръжие", Лесли Нилсен е перфектен избор за образа на карикатурен американски президент.
Портретите на безумни държавни глави ескалират драстично в научно-фантастичната комедия "Идиотокрация", в която бъдещето на САЩ е представено като смехотворен антиинтелектуален кошмар. Тери Крюз играе Дуейн Елизондо Маунтин Дю Хърбърт Камачо или просто "Президента Камачо". Той е мускулест бивш кечист и порно актьор, който обича вулгарните речи с картечница в ръка. Това е един от най-откровено гротескните и пародийни портрети на американски президент в историята.
По-умерен от кечиста-лидер в "Идиотокрация", но все пак страшно забавен е измисленият президент Бакстър Харис, изигран от великия Джак Никълсън в комедията на Тим Бъртън "Марсиански атаки" от 90-те години на миналия век. Тук Джак Никълсън дава свобода на своите комедийни импулси и реформира заплажителния си авторитет от други филми, за да достави чиста жанрова стока под формата на екранен смях. Филмът разчита на специални визуални ефекти и множество операторски чудесии, но добрият стар Джак може да надиграе всеки трик и да прикове вниманието към себе си.
Пълна президентска пародия се разгръща и в екранното меле на Робърт Родригес "Мачете убива". Тук Чарли Шийн е в ролята на американски държавник №1, подобаващо кръстен Президентът Рачкок. Той лично наема за опасна мисия мексиканския майстор на хладните оръжия Мачете, изигран от Дани Трехо. Любопитен факт е, че в този филм от 2013 година поява като себе си прави и Илон Мъск, който после става по-влиятелна фигура и по-голяма поп-културна знаменитост дори от повечето президенти.
Не е и като да няма материал за бъдещи хумористични образи на обитатели на Белия дом. Последните години политически живот в Америка със сигурност захраниха социалните мрежи и меме майсторите с изобилие от вдъхновение. Ако Холивуд и стрийминг платформите покажат малко гръбнак и последват примера на интернет културата на осмиване на властта, може да получим наистина качествени комедии за най-високия пост на планетата.