17-11-2017 20-11-2018

Детето с павето и предизборната строителна вакханалия

Истински лоши неща се случва постоянно с деца, но праймтайма и онлайн инкубатора на морален активизъм остават неудобно неутрални

12:31 | 2 септември 2023 16 5976 Снимка: БТА

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #columnists

#Машината за мощно гражданско възмущение не спира да работи на пълни обороти. За праведния Facebook-гняв на разстроения свидетел на системни несправедливости няма почивка, лято, море и махмурлук. Той вижда злините около себе си и пише статус. И този статус в най-добрия случай произвежда новинарски цикъл на морален укор, който пък цикъл може да вдъхнови институционални проверки и регулаторни мерки.

Така се случи със "скандала" със заснетото дете, което помага на баща си да реди павета по време на ремонт на столичен булевард. Истерията тръгна от статуси в социалните мрежи, бременни с възмущението на модерния гражданин, който по принцип явно няма проблем с децата, вглъбени в екрани, пристрастени към енергийни напитки, надуващи балони с райски газ, но получава емоционален гърч ако види баща, взел сина си на строителна площадка за малко тежък летен труд.

Казусът кацна в новините, започна издирване на безотговорния родител, създадоха се сочни репортажи, записаха свидетели, вкараха институции... Още малко и ще се сглоби протест на жълтите павета против детския труд във време на предизборни ремонти. Ключов контекст е кипежът от опити за градско облагородяване и освежаване, достигащ прашната си кулминация преди местните избори тази есен. Всеки труд е ценен за вкарването на София в елегантно-електорален вид, явно и детският. Да, вярно, по закон детският труд е забранен. Но кога за последно сте викали строителна бригада за някакъв ремонт? Особено нещо на двора, по вилата или селската къща? Секторът е доминиран от работници, които понякога водят и децата си. Да ги научат на занаят, на труд, на честно печелене на пари, а и да ги държат далече от опасните улици. В определени общности в страната това всъщност е спасение от крайно неприятни житейски траектории. Може да ни харесва, може да не ни харесва, но не може да се правим, че обитаваме паралелна вселена, в която няма такива ситуации и обстоятелства.

Такива реалности - сурови, солени, но съществуващи.

Да, заснетото дете не работи по алеята на семейна къща и участието му в публично редене на павета пред колективния поглед на целокупния софиянец не е най-добрата реклама за родителска значка. Но дали възмутените граждани биха споделили със същата страст кадрите на просещи или дишащи лепило дечица? Нека си замислим - защо снимки с работещо на строеж момче станаха повод за национален медиен скандал, а реалността на просещите, джебчийстващи и проституиращи малолетни из България остават загадъчно пренебрегнати от корпуса за бързо гражданско реагиране на неправди и детска експлоатация?

Истински лоши неща се случва постоянно с деца, но праймтайма и онлайн инкубатора на морален активизъм остават неудобно неутрални.

Всичко това хубаво, но къде другаде може да се ползва детски труд за разкрасяване на предизборна София? Шегуваме се, разбира се. Инспекцията по труда и всички институции за защита на децата си знаят работата, надяваме се, но намигваме критично към хронично лицемерния и постоянно възмутен производител на гражданско-активни статуси. Той дори не е конкретен човек, а бъг на модерната система, събирателен образ на разделението и конформизма едновременно.

Да се върнем на ремонтите, които тези дни са като на стероиди. Къде може още да насочим пълнолетния и пълноценен труд на Общината?

Центърът на София е строителна площадка.

Трябваше ли дълги години на необходимост от смяна на настилки да се събере в няколко предизборни месеца? Не можеше ли по-плавно, по-разтегнато във времето, някак си? Човек не може да пресече спокойно през пешеходните пътеки. От едната страна тротоар, но от другата строителни прегради. Влизаш по улица "Париж", например и не знаеш дали ще излезеш без да се налага да прескачаш багери и временни съоръжения.

А "Джеймс Баучер"? Отчаяна нужда от ремонт.

Центърът си е център, но бива ли всичко да се върти около пренарежданите за забравих кой път вече павета? В кварталите също гласуват. Дупки има за запълване колкото искаш. Криви плочи, опасни сгради пред рухване, красиви стари къщи в спешна нужда от реставрация. И дори не ни карайте да започваме с проблема с уличното осветление. Да, разбираме, че може би се търси създаването на тръпка и усещане за приключение у всеки, озовал се по нощните софийски улички, но все пак... Чужденци хвалят центъра на София като удивително безопасен в новия европейски контекст, дамите от Стария континент се чувстват изненадващо сигурни, но нека пренесем добрините из целия град. Даже може и без детски труд. Да се държим като пораснали хора, които искат подреденост и отвъд предизборните пренареждания. Така евентуално ще нулираме и усилията на хронично възмутените статусчии, които се чувстват най-добре, когато нещата са зле. Добър стимул за действие, нали?

ИЗБРАНО