Според проучване 25% от женените мъже в света са изневерили на жените са за сметка само на 15% жени, които са решили да изневерят на съпрузите.
Всички тези проценти попадат в милионите частни истории и семейни драми - както пише Толстой в първите редове на "Ана Каренина" - "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему".
Ние не знаем нищо за тези случаи, защото те са до голяма степен частни истории.
Щастието и нещастието на богатите, известните или тези със синя кръв, често е нещо, с което биваме облъчвани от медии и сериали.
Много е важно да ставаме свидетели на кралски сватби, коронации, разводи (Джони Деп и Амбър Хърд) и т.н. Това създава така липсващото усещане за някаква емпатия или солидарност, в която поне веднъж можем да бъдем заедно.
Едва ли има вече много поводи и смислени каузи, в които обществото би се обединило, но да гледа кралска сватба, със сигурност!
Ето, че последните седмици проследихме и аферата на Дейвид Бекъм от забележете 2004 г., която трябваше да съпреживеем отново и да разберем всички детайли, ако в тогавашната година, когато някои сме били тийнейджъри, сме ги изпуснали от хормонални проблеми с разсейването.
В документалния сериал на Netflix, Дейвид Бекъм и Виктория Бекъм споделят, че най-трудният им период е бил именно времето, в което докато Дейвид е в Мадрид, изскачат обвинения на жени, които твърдят, че са спали с него.
Една от тях е бившата му асистентка Ребека Лус, нидерландски модел, занимаваща се днес с йога в Норвегия, омъжена и майка на две деца.
След сърцераздирателната серия, в която Виктория и Дейвид споделят за това колко им е било трудно да преминат през тежкия момент на брака си, темата отново се завърна в публичното пространство и стана повод за сладка и сочна дъвка, подмятана и дъвчена от почти всеки.
След няколко дни, разбира се, не закъсня и включването на Ребека Лус, която каза, че не е съгласна с позата на Бекъм, в която той се прави на жертва, тъй като той е бил жененият и той е изневерил по собствено желание и съответно не тя, а самият той е наранил Виктория.
Тя споделя също, че години наред след аферата се е борила с депресия и с публичен линч - отказвали да ѝ продават храна, а в ресторантите я сочили с пръст и жените си "пазили" мъжете от нея, вероятни да не ги съблазни и отнеме.
Историята е интересна, но все пак основният въпрос е: защо нас трябва да ни занимава този проблем и по каква линия трябва да бъдем съпричастни на новозавърналата се случка от 2004 г.
И защо най-вече Бекъм и Ребека са решили да си говорят през медиите?
Има нещо много интересно в съвременните медии и социални медии, че правят реалити от живота на известните и богатите, показват ни го и по този начин ние бихме могли да се разсеем, успокоим, насладим дори на техния слънчево-дъждовен живот.
В книгата "Обществото на спектакъла" френският философ Ги Дебор определя модерното общество като общество, което е заменило социалния си живот с представата за такъв.
Казано по друг начин, спектакълът е преобърнатият образ на обществото, в която отношенията са по-скоро консуматорски, отколкото човешки.
Освен, че на хората днес наистина им е по-интересно да има публичен спектакъл, в който да бъдат въвлечени и разсеяни от ежедневните грижи, това по някакъв начин вероятно им въздейства и като еманципаторен механизъм. Някой се жени, друг се развежда, трети изневерил, но много страдал, любовницата му също много е страдала и го плюе публично, че не той е жертвата, а тя.
Следим с пуканки в скута тези скандали, но се питаме какво произтича от тях и защо тези хора ни правят съпричастни на всичко това?
Донякъде всичко това е търговия.
Превърнати в стоки истории на богати хора, които трябва да ни докоснат, да ни накарат да се радваме, да плачем и т.н.
Очевидно от една страна Дейвид Бекъм печели от документалната поредица и с връщането на тази история, а Ребека Лус, отговаряйки и коментирайки документалния сериал публично през медии, съвсем превръща всичко това в сапунен сериал, в който само лелите и чичовцитге не са се намесили с изказвания от други вестници.
Разбираемо е, че в света на реалити животите, съществуващи единствено, ако ги има в Инстаграм, тези фарсови ситуации само подклаждат още повече тъжния свят, в който живеем.