„Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.“ Алеко Константинов

Образът на бай Ганьо претърпява монументални метаморфози в епохата на социалните мрежи, постмодерната и пост-постмодерна meme среда на онлайн общуване и новите идеологически икономически, и културни разслоения.

Легендарният литературен портрет на примитивния търговец на розово масло представлява върховното сатирично постижение на великия български автор Алеко Константинов. Написан в гранична и съдбовна епоха, малко преди раждането на XX век, бай Ганьо се превръща в най- устойчивия инструмент за осмиване и критика на по-неприятните елементи от българската народопсихология.

Снимка: iStock by Getty Images

Ганя се ражда във фейлетоните на Щастливеца и се превръща в най-обсъждания литературен образ в българската история. После се преражда в богатата и сочна традиция от вицове като на практика оглавява свой собствен хумористичен жанр – шеги за бай Ганьо. В тази своя итерация Ганя е децентрализирано фолклорно явление с безброй автори.

А днес собственикът на ценните дисаги с гюл минава през дигиталната ера и се сдобива с нови онлайн одежди.

Век и нещо след своето сътворение, Бай Ганьо продължава да е могъща сила в българското общество и да владее колективното въображение на различни групи. За голяма част от ползващите социални мрежи модерни хора, образът е парола за по-долнопробните, нагли и излагащи ни през света проявления на това, което те виждат като някаква токсична българщина. Тази есенция е заложена в оригинала, разбира се. Но е подплатена с индустриални количества качествен и разнообразен алеков хумор. Във вицовете от едно време Ганя пък беше комично сравняван с американци, французи и англичани в схематични и лесно разпознаваеми ситуации.

Днес хуморът от фигурата му е изцеден и той се ползва основно като директна и жлъчна обида от множество хора тип „градски офисен човек с диплома“. За тях Бай Ганьо е шорткът за социална и културна идентификация и стратификация.

„Ганя – това са другите“, ако трябва да перифразираме онази прочута реплика на Сартр за ада.

Българи наричат други българи Ганя не толкова, за да ги осмеят, колкото, за да демонстрират своето превъзходство, да се отделят от тях и да не си помисли някой, че носят от морално прокажената ДНК на господин Балкански. Понякога прекаляват и превръщат Ганя в универсална стигма за всичко, което не им харесва. Виждат ганьовщина навсякъде – думи, жестове, политика, постове на други хора във Facebook, изказвания, интервюта, елементарни ежедневни парчета общуване с непознати... Някои ритуално взискателни хора живеят тъй сякаш са обградени от армия Ганьовци, които само дебнат да саботират тяхната изтънчена, извисена и остро европейска перспектива.

Ганьовизация и антиганьовизация.

Понякога човек се чуди коя група е станала по-шумна и числена – тази на бруталните простаци, или тази но хората, които постоянно се оплакват от бруталните простаци. Отделно често наблюдаваме и припокриване между двете прослойки. Социалните мрежи предлагат изобилие от вулгарни тиради на „градското и образовано“ възмущение от „ганьовщината на българина“, които по стил и съдържание биха произвели руменина от срам и неудобство дори върху грубото мустакато лице на „онзи с дисагите“.

Снимка: btvnovinite.bg

Казано накратко – твърде много българи, които се идентифицират като модерни, градски, образовани, успели, умни и либерални европейци прекаляват с „ганьовизирането“ на „лошите“, тоест на всеки извън техния социален и културен балон. А в най-екстремната версия на явлението наблюдаваме пълно концептуално сливане на идеите за Ганя и за България. Бай Ганьо не е просто сатиричното Алеково представяне на по-ниските хоризонти и нежелани черти в българската народопсихология.

Не, тук Ганя е синоним на българин.

С този алгоритъм всичко българско става ганьовско, тоест злокачествено и пошло. Деганьовизацията следва да е де факто дебългаризация.

Този процес на универсално ганя-щамповане вдъхнови цяла иронична интернет субкултура, в която образът на Алеко Константинов е ангажиран с ролята на героичен бунтар във време на глобализъм и копи пейст западни идентичности.

В тази субкултура всеобщатата разпознаваемост на ганьовото име е използвана като мета- коментар за състоянието на средната офисна класа, или поне на най-шумната част от нея. Така след фейлетоните и вицовете, Ганьо завладява трета форма за предаване на идеи – меметата. „Meme магията“ на Ганя превръща вечно възмутените градски либерали в карикатури. „Ганя знай“ е вътрешен за новата субкултура жаргон, в който литературният образ е видян като здраво стъпил на земята, common sense и традиционен българин, който не може да бъде подлъган от истеричните градски „соеви джендъри“.

Ала може да им се смее и да им пречи на „прогреса“.

Едната група обижда на „Ганьо“, другата го превръща в „значка на гордостта“ и в пост- постмодерен супергерой с мускали и пояс вместо наметало и маска. Суперсилата му е да разобличава „офисно възмутените“. Всичко това с намигване, разбира се. Един литературен образ от края на XIX век като ключов инструмент в новите идеологически разломи от началото на XXI век.

Снимка: iStock by Getty Images

Алеко Константинов би написал чуден фейлетон за еволюцията на своята художествена „рок звезда и легенда“ - бай Ганя!