17-11-2017 20-11-2018

Плочки за лятото... ама другото

07:20 | 6 август 2022 15 6097 Снимка: iStock by Getty Images

#Плочки, преса, коремни мускули, abs... Милиони мъже възприемат лятото и като сезона, за който вече ще влязат във форма и ще се превърнат в оживели древногръцки статуи, събиращи слънчеви лъчи и женски очи. „Е, този път ще направя вече плочки, копеле!“ е добре позната закана и форма на надъхване между приятели, които си обещават постоянно ходене на фитнес, тичане в парка, приемане на протеин и изпробване на всякакви други механизми за придобиване на мечтаната мускулатура.

Сравнително малкото мъже, които наистина са във форма или по пътя към античните идеали за качествени пропорции знаят, че „за плочки“ не се почва да се работи „малко преди лятото“, а много преди лятото. За елитното малцинство от генетично надарени и предопределени да имат добър релеф и с минимални усилия, повечето главоболия по изчистване и привеждане в приличен плажен вид не важат.

Много мъже не разбират, че гените играят ключова роля във физическата композиция. Има хора, които качват чисти мускули лесно и могат да изглеждат много по-добре след шест месеца „на лостовете“, от човек с посредствена или лоша наследствена информация, който се бъхти години наред със сложни програми, скъпи добавки и високоплатени инструктори. Факторът гени никога не трябва да се пренебрегва.

От другата страна са хроничните ленивци с любимо упражнение оправданието. Те пък постоянно говорят как по-мускулестият и/или релефен техен познат просто „има генетика“, или направо го набеждават в използване на „нечистата наука“ на анаболните стероиди и опасни екстремни фетбърнъри.

А има и пичове, които изобщо не се интересуват от фитнес, мускули, плочки, сила, бицепси, трицепси, делтоиди и други символи, на това, което някои наричат „суета“. Те не са мариновани в културата на трениране и изобщо не им се занимава. Повечето, разбира се, с удоволствие биха се обзавели с шест парчета мрамор в коремната област, но само с магическа пръчка или щракване с пръсти. Иначе си предпочитат „татковото тяло“ (от популярната жаргонна фраза dad bod) пред каквито и да е било сериозни усилия за изчистване на излишните мазнини и превръщане на слабите, свикнали с клавиатурата ръчички, в жилести, мазолести и мускулести инструменти за предизвикване на уважение сред другите мъже и стимулиране на обожание, и желание сред жените.

Трябва да отворим скоба и за фитнес „бро“-тата, които преувеличават ефекта на мъжките мускули върху женската нервна система. Повечето дами предпочитат статус и чувство за хумор пред двойна вена на бицепса и изпъкнал изпод ризата трапец. Има го и другото – окончателно отказали се да тренират мъже, които дори не допускат, че атлетичната физика е ключов фактор в сексуалната селекция на жените. Или поне се упражняват в подобно пожелателно мислене публично и се надяват, че ако достатъчно пъти го повторят може да стане реалност, или поне да си повярват истински.

Но да се върнем на вечната лятна мечта за плажна демонстрация на квалитетна коремна преса. „Брато, блъскам по пет пъти в седмицата вече, махнал съм захарта и хляба, взех си още протеин и най-накрая реших да правя кардио, че май си трябва!“ Заклинанието на „преследващия плочки“ пич е ясно. След две сесии умерено кардио от по 20 минути, пичагата се мисли за Ланс Армстронг или Мо Фара. Смята, че си е заслужил „cheat meal“ с пица или бургер, или картофки. А може и без „или“. Десерт също, разбира се, как може без десерт. Пет дена не е приемал захар с изключение на тази в кафето и енергийните напитки, които почти автоматично приема без да ги брои към калориите. А „cheat meal“-а може да се превърне в „cheat day“. И в края на седмицата трябва да се излиза с братоците, с гаджето или с жената, да се ходи на клуб, таверна, пъб или кръчма, да се пийне и да се почувстваме свободни.

Три джина и седем шота по-късно целият калориен дефицит от делниците е изтрит. Дълбоко в съботната вечер и героят вече е рационализирал всевъзможни нарушения на клетвата за плажни плочки и сериозен сезонен, ваканционен релеф. Социализацията отхапва от дисциплината, а пичагата отхапва от баницата на следващата сутрин или от дюнера още преди изгрев. Плочките се отдалечиха с още няколко хиляди калории за горене.

„Бе то кардиото и без това е голем драг и тегавеня, батенце, предпочитам да си помпам, ше увелича повторенията и сериите и то така ше изгора повече калории“, обяснява се орелефяващият на свой другар и проправя пътя към официално сваляне на целите за лятото. „Да ти кажа, бро, под определена светлина и ъгъл, и като се намажа с тва слънцезащитното олио и горните две плочки почти се виждат добре. Още само малко мъки и поне за снимки може да станат нещата, нали треа се постнеме, а другото си е друго“, рационализира допълнително нашият човек. Чак до фотошоп няма да стигне, но определено ще опита да се възползва от други фотографски трикове и игри с перспективата, за да може поне да постне снимка в Инстаграм тип: „Аз съм на море и изглеждам добре!“

Но след още няколко излизания с компанията преди ваканцията и дори тази тежко редактирана, минимизирана мисия изглежда трудна за осъществяване. Почти виждащите се две горни „плочки“ са изгубили зачатъците на очертания дори под най-благоприятното осветление. Нашият човек беше чел някъде, че узото и джина са „по-диетични“ алкохоли и принципно са идеални за лятото, но май пак е вкарал повече пожелателно мислене. И шотове. И малко мента с мляко, разбира се, лято е.

„Абе, аре, то морето си наближи, няма за кога да се тормозя. Майната му. Плочки ще има за лятото... ама другото“, промълвява пичагата и се помирява с действителността. Това, което не можа да постигне в залата, ще го навакса с чувство за хумор и самоирония, казва си той. „По- добре да нямаш плочки, но да имаш „персоналити“, надъхва се нашето момче и преформатира стратегията и целите за лятото. А после ще има цяла година и като наближи другото море, вече ще е сериозен. Ама наистина този път.

ИЗБРАНО