#Финалът на поредната предизборна кампания в България ни дава приказен повод да погледнем към измеренията и измененията на политическата реторика. Как и какво говорят основните играчи на публиката? Правят ли те услуга на богатия български език с изобилието от послания, тези, фрази, ключови изречения и речи, изливащи се в колективното електорално ухо през всевъзможните канали за комуникация?

Кратък отговор - не! По-дълъг отговор - нееееее! Още по-дълъг отговор - в никакъв случай! Когато Гео Милев е писал за "оварваряване" на словото преди век, едва ли е имал предвид словесния саботаж, който съвременната политическа класа причинява на "родната реч, омайна, сладка".

Не искаме да крадем твърде много от златните цитати на бай ви Ганя, но по отношение на греховете към българския език, извършвани в реално предизборно време - "всички са маскари". По един или друг начин.

За икономика и енергетика няма да говорим, но езиковата естетика не ще бъде облагородена в скоро време, ако разчитаме на управленския елит тук. Основните партии и коалиции не предлагат приятна перспектива за развитието на реториката. Нека сега си "дойдем на думата" и се мушнем/гмурнем в гъстия храсталак от градски и крайградски жаргон, вицове, мемета, лафове, диалекти и "кратки запомнящи се реплики", избуял в поредната предизборна кампания по тези земи.

Бойко Борисов и Кирил Петков, например, инстинктивно се отклоняват от книжовното изразяване, но по различни начини. Лидерът на ГЕРБ от години залага на неформален, "уличен", "банкянски" стил на доставяне на думи. Преди дни той отново препотвърди своя ангажимент към по-хулиганското говорене в партийно събитие, посетено и от Манфред Вебер. "Нашата" става "нашта", "какво" е "кво", "тях" е "тех". Продължаваме със строимЕ, дадемЕ, тукА... Борисов пуска реплики като "ма няма никъв проблем" и "вие се радвайте докат ме има мене, щот съм добър човек". Вкарва жаргонни фрази като "за какво става въпрос", "така ви се точат", "и така и така", и "не си го причинявайте". Подобни словесни формули може би скъсяват дистанцията, но накърняват по-възвишените езикови идеали. Хуморът винаги е бил част от словото на Борисов. В последната си по-значима предизборна реч той пробва игра на думи с библейска основа и политически подправки- "Не пожелавай жената, а в случая партията на другия", обърна се той към основните опоненти от "Продължаваме промяната".

Те пък разчитат на своеобразната "върнах се от чужбина" харизма на своя лидер Кирил Петков, който вече влезе в най-новата история на политическия жаргон със смесването на езици, преводни думи и метафори. "Корелацията" стана "куролация". Вместо "лакмус" имаме "литмус". Петков е и политически аватар на страшно много модерни градски българи, които обожават чуждиците, неологизмите и англицизмите. Често при тях всичко е "релевантно", "грейт" или "найс". Срещата е "мийтинг" или просто "кол", заради хоум офис или международната природа на повечето от техните кариерни занимания. Много от тях за завършили и/или работили зад граница и внасят пост-модерната офисната лексика в градското говорене. Понякога развален български, понякога тежко напоен с леко изменени чужди думи. "Хей, гайс, хайде да се джойнем към партито на едни френдове, които се ретърнаха от Лондон" - ползващите подобни изречения млади градски хора са естествен електорален "таргет" на партии като "Продължаваме промяната" и "Демократична България".

От "Продължаваме промяната" се вдъхновиха от меме културата и лафовете тип "Това е Бари. Не бъди като Бари" за своята атакуваща политическа реклама, озаглавена "Това е Добринка. Не бъди като Добринка".

Така наречените градски партии вкараха много рап реторика в предизборните си послания по обясними причини. Ицо Хазарта е кандидат на "Продължаваме промяната" и голяма звезда в градските среди. На билборд в София той се възползва от нихилистичния хумор на българина със слогана "Просто виж другите". Пусна и предизборната рап песен "Депутата Христо" - словесно откровение на крайнокварталния софийски сленг, превзел центъра.

Открояваме реплики като "Супер аматьор между професионалисти" и "В парламента май съм бил надрусан аз. Каза го абстинентния към руски газ. Момчета идвам да ви разваля банкета. Sorry, тоа път съм без балета."Припевът пробва нещо като мета самоирония: "Кай честно побърка ли се? Батко ненаяде се! Ма поне наспали се? Продаде се!"

Но отново засичаме онова хулиганско, хашлашко, улично, тарикатско и "готино" слово. Политици като Борисов и Хазарта може би имат повече стилистична и словесна близост, отколкото електоратите им са склонни да допуснат.

Другият доминиращ поп-културен политически актьор е Слави Трифонов. Неговата партия "Има такъв народ" буквално взе един виц и го превърна в предизборна политическа реклама с привкус от жанровото кино. Виждаме как уплашен клетник бяга от зомбита, стига до Краси Радков и още няколко човека от "Шоуто на Слави" в самурайски одежди и се случва следната размяна на реплики:

"Кви сте вие?"
"Седемте самурая!"
"Що сте само трима?"
"Щот неаме ора, баце!"

После в глас зад кадър се чува Трифонов, който прави от този виц политическо послание тип "Сами срещу всички".

За такъв пейзаж говорим - градски лафове, хулигански сленг, песни, рими, вицове, иронични намигвания, мемета... Една езикова колекция от модерност и постмодерност в предизборен режим. А речникът отслабва като певица или "миска" преди клип, но пък има "затапване" и "намигване". И така до следващата предизборна кампания.