17-11-2017 20-11-2018

Смъртта на комедията – убийство или самоубийство?

Изглежда в последно време стана особено опасно да се упражняваш в хумористична реторика

08:57 | 11 юни 2022 8 5986 Снимка: Getty Images

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #columnists

#Преди няколко седмици изтрещял активист изскочи на сцената по време на стенд-ъп комедийно шоу на Дейв Шапел и му се нахвърли. Умопомраченият тип очевидно е нямал чувство за хумор, но е имал нож. Бързата реакция на охраната спаси тази комедийна вечер от трагичен финал, а по-късно се разбра, че лунатикът е бил против шегите на Шапел с така наречената „трансджендър общност“.

Седмици преди безумната атака едно друго - този път елитно – нападение над комик отвлече световния разговор от актуалните драми.

Дейв Шапел

Снимка: Getty Images

На раздаването на наградите „Оскар“ номинираният за статуетката Уил Смит не хареса шега за голата глава на жена си Джейда Пинкет и шокиращо за всички присъстващи знаменитости, и за публиката пред екраните, излезе на сцената и шамароса автора на смешката Крис Рок. Минути по-късно Смит дори спечели „Оскар“, а хората в залата станаха на крака да му ръкопляскат, без явно да осъзнават какво точно бе сторил този човек пред тях и пред целия свят преди малко.

Снимка: Getty Images

Изглежда в последно време стана особено опасно да се упражняваш в хумористична реторика.

Световно известни професионални комици са нападани физически докато разказват шеги. И заради това, че разказват шеги. Какво остава за останалите хора?

Преди дни известен журналист от авторитетното американско издание The Washington Post препубликува в своя профил в Twitter популярния майтап, че „всички жени са би - въпросът е какво би – бисексуални или биполярни?“ Негова колежка и дългогодишна приятелка по собствените й думи, реши да се оплаче публично и той бе отстранен от вестника за един месец без заплащане, а в момента тече кампания за уволнението му.

А преди няколко години прочутият британски биохимик и носител на Нобелова награда сър Тим Хънт се пошегува, че в науката е трудно да се работи с жени, защото те са емоционални, влюбват се и плачат в лабораторията. Хънт беше премазан от натиска на медии и активисти, изгонен от всичките си изследователски позиции и принуден да прекъсне своя публичен и академичен живот за няколко години. Тези и още хиляди подобни случаи на хора, тормозени, преследвани, нападани, уволнявани и „отменяни“ заради шеги, оформят един модерен публичен пейзаж, в който комедията изглежда в кома.

Някои дори говорят за смъртта на хумора. И задават въпроса дали става въпрос за убийство или самоубийство?

Снимка: Getty Images

В авангарда на войната срещу смеха парадоксално стоят професионални комици. Стенд-ъп звезди и кариерни комедийни милионери като Дейвид Крос, Сара Силвърман, Сет Роугън, Патън Осуалд, Ейми Шумър, Антони Джеселник, Саша Барън Коен и много други се обявиха против политически некоректни шеги за раса, джендър, малцинства и изобщо против всякакъв хумор, който може да наруши някое от табутата на модерния мейнстрийм. Много от тях направиха кариера с рисковани шеги, които днес сами искат да забранят.

Лицемерието е епично.

Докато културният климат им е позволявал по-крайни бъзици на тема раса или пол, например, те са трупали богатство с подобен материал. Но в момента, в който това става медийно и кариерно неизгодно, те се отказват от предишната си хумористична идентичност. Нещо повече – започват активна борба срещу всеки, който е казал или би казал подобна шега. Осъждат цели реколти млади комици за неща, с които самите те са станали богати и известни.

Автоцензурата в професионалната комедия е тъжно явление, описано подробно от множество ценители на смешния жанр. Днес повечето стенд-ъп спектакли приличат на дидактични лекции и морални наставления. Сочене с пръст към „лошите“ и сигнализиране на тренди социални добродетели. Нелепо е. Дори Еди Мърфи се извини за свои стари стенд-ъп спешъли, в които осмива хора с различна сексуална ориентация.

Еди Мърфи

Стопкадър: YouTube

А Джери Зайнфелд каза преди време, че повече няма да разказва шеги пред колежанска аудитория, защото младите вече нямали никакво чувство за хумор. Рики Джервейс е един от последните мохикани на шегите с всичко и с всеки. И редовно е атакуван за своя материал, който не почита никакви съвременни социални табута. Ала дори той защити шегите с трансджендър общността като обяви извън последния си стен-ъп спешъл, че въпреки бъзиците уважава правата на транс-хората.

Рики Джервеис

Снимка: Getty Images

Много от изброените комици са стигали до какви ли не крайности без да трябва да се извиняват. Те редовно си правят брутални шеги на тема бебета и деца, например, което е възможно най-социално отблъскващата реторика, приемана именно в контекста на професионалната шутовщина като цитадела на иначе недопустимия език. Но никой от тях не е чувствал за своя дълг да заяви, че всъщност обича и уважава децата. Ала ето, че сега дори малкото останали по-смели комици го правят за днешните „забранени теми“.

Всички тези примери определено легитимират мненията, че смъртта на комедията е по-скоро самоубийство. Стенд-ъп звездите трябваше да бъдат последната стена срещу връхлитащата вълна от цензура и идеология. Да се присмиват още по-яростно на днешните табута и свещени крави, по примера на предишни поколения сатирици. През 70-те легендарният Джордж Карлин се шегуваше с религията и армията, с доминиращите тогава ценности. Но днес комиците нямат гръбнака – а и други телесни елементи – да осмеят подобаващо днешните доминиращи ценности.

Разговорът за тази „комедийна кома“, за това „харакири на хумора“, е част от по-големия обществен дебат за „кенсъл културата“. Професионалните производители на смях традиционно се разглеждат като последната преграда пред тоталитарното налагане на деспотична държавна идеология, която е отвъд каквато и да е било критика. Диктаторските режими на миналото винаги са се разправяли със сатириците и карикатуристите, за да изкоренят техния естествен устрем към свободно слово, подкопаващо режима.

Снимка: iStock by Getty Images

Днес ситуацията е малко по-различна и трагикомична. Професионалните комици – поне повечето от тях – сами кастрират словото си, дори без да има държавна репресия. Нещо повече, много от тях открито призовават за репресия срещу онези от тях, които още разчитат на политически некоректен хумор.

Изгледите пред комедията не са особено приятни. Но точно в такива мрачни времена на цензура и табута, би трябвало да се родят новите носители на свободата и смеха. Ще ги чакаме. А дотогава ще следим малкото останали комици с нещо като гръбнак. Нападнатите на сцената Крис Рок и Дейв Шапел съобщиха, че ще се съберат за общо стенд-ъп шоу през септември в Лондон. Нека им пожелаем да ядосат правилните хора с неправилните си шеги.