#"Когато се кажеше "кралицата", никой не питаше "коя кралица?". Всеки знаеше, че става въпрос за кралицата на Обединеното Кралство Елизабет II. В този смисъл тя беше "кралица на света" или "световната кралица", ако предпочитате. Тя символизираше не само страната си, но и цялата идея за монархия в модерно време", пише известният автор Грег Джонсън в свое есе по повод смъртта на управлявалата 70 години Елизабет II - събитите, пленило колективното въображение на милиарди хора по света и превърнало се в метафоричен мост между минало, настояще и бъдеще.

Сега нейната епоха приключи и хоризонтът напред е обвит в неизвестност. Силно символичното присъствие на кралицата в световните дела беше достатъчно внушително и влиятелно, за да остави дълбока следа и да стимулира колекция от въпроси тип "накъде сега?" Не само за Обединеното Кралство, но също за Европа, Западната цивилизация и останалите множество презокеански територии, на които тя беше държавен глава.

Авторът на няколко световни бестселъра Дъглас Мъри каза: "В нея се помещаваше духът на нацията. Тя беше и източникът на мъдрост. Първият премиер на Елизабет II е Уинстън Чърчил. Още като принцеса тя стои на балкона на Бъкингамския дворец, заедно с баща си крал Джордж VI и Чърчил, когато официално е обявен краят на Втората световна война. Тук говорим за историческо дълголетие и натрупване на познание, на мъдрост. Тя беше може би последният представител на това, което много американци и англичани помнят като "най-великото поколение!"

Писатели като Дъглас Мъри и солидни английски историци като Андрю Робъртс правилно посочват, че Елизабет II бе олицетворение на един изчезващ от модерността стоицизъм.

Носителка на дълг от друго време, приличащ повече на разказ от роман.

Като кралица в една вековна конституционна монархия като Обединеното Кралство, Елизабет II притежаваше и упражняваше умението да стои над ежедневните политически интриги, и да бъде символична светлина отвъд злобата на деня, отвъд партията във властта, отвъд опозицията, отвъд модите и капризите на времето.

Кралица Елизабет II никога не навлезе на политическата арена, където много лесно можеше да се спъне, а после и да затъне. Много наблюдатели се опасяват, че нейният син Крал Чарлз III няма да издържи на изкушението и ще накърни наследството на кралицата с откровени политически маневри. От една страна той цял живот се подтовя за трона и за тази роля, но от друга цял живот прави изказвания, които неговата майка никога не би допуснала като официални послания на действащ монарх.

Ако той пренесе някои свои езотерично-политически интереси в новото си и най-важно амплоа, това би смалило престола, би го превърнало в платформа за пропаганда. През годините Чарлз публично е подкрепял разнообрази модерни прогресивни и социални политики и движения, оперирал е като аристократичен говорител и мегафон на всякакви моди - от климатичен активизъм до архитектурни хрумки.

Последното нещо, от което кралското семейство се нуждае е тренди екологична опаковка. Крал Чарлз III ще трябва да си "прехапе езика", да се въздържа от публични изяви с Грета Тунберг или LGBT комисари, и като цяло да се издигне над нивото на своето публично минало, за да не унищожи наследството на майка си Елизабет II.

Много автори разгръщат песимистичен сценарий и без пряката намеса на доскорошния 73-годишен принц.

Със смъртта на Елизабет II от витрината на Запада си тръгват ценности като стоицизма, традицията, дълга към нацията и цивилизацията. Краят на епохата Елизабет II съвпада с началото на сеизмични процеси в света.

"Ще се срещнем отново", каза тя в своето специално обръщение в най-мрачните дни на пандемията и беше права. Но щетите от мерките срещу Ковид се разгръщат тепърва в икономиките на страните и психиките на хората. Към тях добавяме световната енергийна криза и войната в Украйна. Точно в тези нестабилни времена най-стабилният символ на Запада отплува към вечността.

Смъртта на дълголетен и обединяващ монарх като Елизабет II може да стартира процеси на дезинтеграция от разнообразен характер. Политици и публични фигури в Австралия и Нова Зеландия вече се възползваха от повода и се обявиха за бъдещо излизане от Общността на нациите и влиянието на короната. Радикално прогресивистките настроения сред елита на Канада вещаят сходна траектория.

Младата Елизабет видя разпадането на Британската империя, "над която слънцето никога не залязваше". 

След нейната смърт може да станем свидетели на процес по окончателното разглобяване на влиянието на трона и кралското семейство. Може би някой ден дори в самата стара Англия. Изплуват въпросителни пред самата структура на Обединеното Кралство, стимулиращи драстична деморализация из целия Запад.

Тези песимистични хипотези, уви, бяха подкрепени от множество модерни корпоративни медии, които отразиха обилно погребението на кралицата, но не пропуснаха да споделят купища текстове от анти-монархически и най-вече анти-западни интелектуалци, които призоваха за своеобразен реванш и обявиха културна война срещу самата идея за европейско наследство...и бъдеще. В социалните мрежи екстремистките възгласи бяха още по-крайни. Имаше разлив на сурова омраза към тази 96-годишна дама на дълга. Омразата беше към нея като олицетворение на една цивилизация, смятана от мнозина за умираща.

Дълги десетилетия, през кризи и превратни моменти, милиони хора можеха да разчитат на кралица Елизабет II като на символ на стабилност. Тя винаги беше там. "Световната кралица". Смирена и елегантна, готова да посреща гости с часове, да бъде сред хората, да играе с коргитата, да се шегува, да бъде изящен, но солиден мост над бушуващия океан на историята. Нея вече я няма.

Но историята продължава. И както изглежда - още по-бурна и нестабилна.