17-11-2017 20-11-2018

Украинската националност като комерсиален продукт и привилегия

Виктимизацията на народа на Украйна предизвика маркетингов тренд, с който се печелят пари и овации за правилна позиция

07:52 | 19 февруари 2024 138 8695 Снимка: iStock by Getty Images

Юлия Владимирова

dir.bg #URBN #columnists

Вероятно не сте пропуснали скандала с Мис Япония Каролина Шиино, която е японка (тоест има японски паспорт), но реално е украинка.

Вероятно в Нидерландия биха се радвали да имат Мис Нидерландия с друг етнически произход, в България също имаме Мис България 2023 с украински корени, това не предизвиква големи сътресения в общественото мнение, защото до голяма степен Украйна е по-близка страна до нашата география и култура.

Снимка: БТА/АП

Какво значи за Япония да избере за Мис Япония украинка? Разбира се в това няма нищо лошо, ако това решение е предизвикано само от искреност и любов към Украйна. Япония избра Мис Украйна, за да е в хармония с общия хор на Запада всички награди и "таланти" на финала да се оказват украинци.

Това предизвика дебати и в крайна сметка скандал.

Защото Япония до голяма степен е страна на многовековни традиции, които не се променят от духащия западен вятър.

Япония е консервативна страна, която държи на своите правила, но и на своята националност. По последни проучвания дялът на чужденците в Япония е едва 3%, а отношението към чужденците в страната все още е амплитудно.

Трудно някой ще ни убеди, че наградата е отишла при японка с украински произход съвсем случайно и неполитически, а не е отишла например при момиче с български, словенски, чешки, германски, нигерийски, марокански, иракски произход.

Снимка: Инстаграм

Политическата коректност, която смазва либералната ентъртеймънт машина придобива до голяма степен едноизмерни очаквания в идеята нещо някъде да ни изненада или развълнува.

Какъвто и конкурс да се провежда, литературен, моден, Евровизия, по изкуство, едва ли някой човек от друга националност би имал шансовете, каквито имат украинците.

В ситуация на война е нормално те да бъдат виктимизирани, макар в една война винаги жертвите да са двустранни. В случая украинците са със статут на свещен народ.

А градският либерал от улица "Шишман" пърха като пеперуда, когато само се спомене украински рап или литература, макар преди руско-украинската война да не е чувал никога за каквото и да било изкуство Made in Ukraine.

В психологията виктимизацията определено е неприятно поведение - то е безпомощно поведение, което води до загуба на контрол и депресия, усещане за срам и самообвинения. Ключовата дума е загуба на контрол.

Подкрепата за Украйна от целият свят е разбираема в идеологическо отношение, но издигането в култ на тази националност е проблематичен феномен и дял на съжалението.

Както политическата коректност е превзела Холивуд и цяла Америка с досадните нормативи за разнообразие, които изобщо не включват идеята за талант, а за пол и раса, така и в украинизацията на всички награди и статуетки се крие жест на съжаление. Затова всички тези акции сами по себе си са по-скоро дискриминиращи, отколкото съзидателни и солидарни, каквито трябва да бъдат като опаковка.

Оркестър "Калуш", които спечелиха Евровизия през 2022 г.

Снимка: БТА/АП

Либералната общност донякъде съществува с изкривени представи за това кое е реално и кое не. Невъзможно е да е реално изведнъж след 2021 г. народът на Украйна да е станал по-талантлив и заслужаващ награди и отличия от преди тази дата.

Това либерално влечение създава илюзорното усещане, че се прави нещо добро и състрадателно, нещо, с което се казва едно твърдо и голямо НЕ на войната.

Уви, войната обаче има съвсем различен ход и не се влияе от украинския поп и продаването на тази националност като модерна тренди стока.

Всъщност досега при никоя война виктимизацията не е достигала толкова драстично до тоталитарното идеализиране на някого, който благодарение на това да печели.

Обратната перспектива също важи - ако някой си позволи да каже, че някой украинец не е талантлив, мнение, което не представлява позиция за войната в Украйна и подкрепа за Путин, то той веднага бива етикетиран като путинист, русофил и кремълски активист.

Руската оперна прима, която последните години преминава от скандал в скандал след като отказва да заеме категорична позиция за войната между Русия и Украйна

Снимка: АП/ БТА

По време на войните на САЩ в Ирак, Афганистан, Сирия, Либия, никой не идеализираше жертвите на тези народи и никой от тези етноси не печелеше литературни, кино, визуални или конкурси за красота.

Живеем във време, в което талантът и геният нямат значение, а политическата конюнктура. Руснаци биват презирани, Достоевски е свалян от литературни курсове в университетите, а Анна Нетребко е свалена от повечето сцени в света, защото "не е изказала позиции за войната".

Ударът е по изкуството, а той ни носи притъпяване на всякакви очаквания за нещо искрено, истинско, реално.

ИЗБРАНО