17-11-2017 20-11-2018

Знам какво си мислиш!

09:18 | 10 юли 2023 9 4500 Снимка: Добрин Кашавелов /Колаж: Траяна Генчева

#Оказва се, че това реторично твърдение неусетно се превръща в истина. Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се "превеждат" в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.

"Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни", каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.

Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен? Или, както казва самата проф. Фарахани, ще стигнем до "последната битка за свободата"...

Само си помислете

Звучи толкова примамливо. Само си помисляш какво ти се хапва за вечеря, умното устройство "чува" и се погрижва ястието да те чака у дома. Докато караш, то следи тонуса ти и в момента, когато задремеш, спира колата. "Прочита" настроението ти и веднага приготвя според него фийда на любимата социална мрежа. Накрая подбира и най-точния сериал, удобството е осигурено.

Дадена новина те натоварва? О, нищо подобно няма да видиш повече. Някой се готви да те ограби? Няма как да стане, неговото устройство веднага е предало където трябва.

"Със сигурност ще се изненадате да научите, че бъдещето вече пристигна", каза в Давос Нита Фарахани. "Благодарение на изкуствения интелект вече е възможно да декодираме мозъчната активност по начини, които никога не сме подозирали, че са възможни. Всичко, което мислите, всичко, което чувствате, се превръща просто в данни, огромни масиви от данни, които могат да бъдат декодирани от изкуствения интелект".

Наистина ли мозъкът ни, толкова сложен орган, извел ни на гребена на еволюцията, се оказва толкова лесен за "прочитане"? Никак даже. Далеч не можем да обясним нито начина, по който работи, нито да го уподобим, колкото и да наричаме новите технологии, които разработваме, "изкуствен интелект". Оказва се обаче, че не е чак толкова трудно да улавяме и да декодираме част от сигналите, свързани с начина, по който той обработва информацията.

Прочетена книга

Първият вариант е ясен. Макар напоследък да не попада толкова често в светлината на прожекторите, мозъчно-компютърният интерфейс е направлението, чрез което ще се свържем с компютрите най-буквално - чрез чип, имплантиран в мозъка. Най-популярната разработка е "Неуралинк", чрез който Илон Мъск е убеден, че ще постигне дългоочаквания пробив. (Още за проекта - тук.)

За момента обаче сериозните пробиви се задават в другото направление - устройствата, които са способни да уловят и декодират мозъчните вълни, като просто се доближат до главата ни. Напредъкът в тази област е впечатляващ. Това, според проф. Фарахани, ще позволи много скоро да имаме удобни джаджи в ежедневието си, които ще улавят настроението ни, ще преценяват дали сме концентрирани и ще виждат какво си представяме.

Stable Diffusion е платформа за генериране на изображения по описание, много подобна на по-популярните DALL·E и Midjourney (Как работят тези технологии - четете тук). Тази невронна мрежа е с отворен код и това я прави чест избор за научни разработки. Екип от японски учени дообучава алгоритъма с данните от изображения, показвани на четирима доброволци и съответните реакции на мозъка им - кои са активните области. Всеки от тях видял по 10 000 възможно най-различни изображения.

В тази дейност активни са две части от мозъка - темпоралният лоб е отговорен за съдържанието на образите, а тилната област, където е зрителната кора, пресъздава размера и общото разположение на обектите.

И ето че алгоритъмът се справя прекрасно със задачата да открие закономерностите. След това, на базата на данните, той се оказва способен много добре да "рисува" формите и дори цветовете на картините, видени от доброволците. Да покаже какво те виждат!

Най-добрият приятел

"И проговори с човешки глас". Толкова познат мотив от приказките, винаги сме били склонни да приписваме човешки качества на животните, да ги одухотворявам... А дали не е дошло времето да започнем да четем и техните мисли?

По всичко личи, че скоро ще знаем все повече за начина, по който те възприемат света, по който си общуват. Всички мемове за това какво си мисли за нас котката или кучето, могат да се превърнат в действителност.

Вече знаем, че прилепите използват звуци, за да спорят за храна, различават половете си и се наричат по имена. Папагалите и шимпанзетата бонобо научават и свързват думи с предмети. Делфините разбират разликите в реда на думите, пчелите общуват пълноценно чрез звуци и движения. Какво ли ще се случи, когато започнем много по-точно да "превеждаме" сигналите им?

Темата за отношенията ни с останалите видове на Земята е прелюбопитна. Като нищо скоро ще стигнем до момента, когато ще ядем месо, заради което не е пострадало никое животно, вместо това ще разбираме какво имат да ни кажат... (Още по темата - тук.)

И все пак, големите етични въпроси, които се задават по тази тема, все още си остават свързани най-вече с хората.

Хакнати хора?

"Ние, хората, трябва да свикнем с идеята, че вече не сме мистериозни души. Вече сме просто животни, които могат да бъдат хакнати", каза в реч отново пред световния икономически форум в Давос, но през 2020-а Ювал Ноа Харари. Е, 3 години по-късно, според Нита Фарахани, това вече е факт. Случва се с помощта на различни технологии. Освен ЯМР, тук се включва и по-достъпната технология на принципа на електроенцефалографията, при която мозъчните вълни се следят с помощта на електроди.

Пробивът идва с напредъка и на изкуствения интелект. Подходът, използван от японските учени, може да се окаже успешен в толкова други направления. Така дори не е нужно да опознаваме чак толкова физиологията и начина на работа на мозъка. Достатъчно е да пуснем модерните алгоритми в коронната им роля - да анализират закономерности от голям обем данни.

"В бъдещето, и имам предвид съвсем близкото бъдеще, тези устройства ще станат обичайна форма на взаимодействие с всички други. Това е вълнуващо и обещаващо бъдеще. Но също така и страшно бъдеще", каза в речта си проф. Фарахани.

От двете страни на ножа

Започваме с изображенията, какво ще "четем" после? Емоционалното състояние, нивата на концентрация. Това кое ни радва и кое ни натъжава, кое ни е смешно. За кого ще гласуваме и какво си мислим за човека насреща. Или пък паролата за имейла ни или за банковата карта...

През последните години немалко са научните изследвания, които показват, че е възможно да се разчитат все по-комплексни мозъчни функции. В такъв тип изследвания инвестират сериозни суми и големите технологични компании.

Проф. Фарахани предполага, че първите индустрии, които ще се възползват, са компютърните игри, здравеопазването, авиацията, невромаркетингът. Според нея сме на поне 5 години разстояние до това да можем да разчитаме изцяло мозъчната дейност, а може би никога няма да достигнем такъв етап. Но вече е тук времето, когато технологията работи за конкретно задание, както в примера с изображенията.

"Представете си един антиутопичен, но съвсем реален сценарий, работодателят да използва технологиите, за да следи служителите си - колко са концентрирани, как си вършат работата, какво мислят за клиентите", казва изследователката. "Когато комбинирате проследяването на мозъчната активност с други технологии за наблюдение, силата става доста плашеща".

"Всичко това има някои големи предимства. Например, хората няма да имат нужда да пишат текстови съобщения и да шофират, ще ги изпращат просто с мисълта си. Но недостатъкът е, че внезапно даваме достъп до най-личната и чувствителна информация, която имаме, на технологични компании, като няма гаранции, че с тази информация в крайна сметка няма да бъде злоупотребено срещу нас, няма да се опитат да ни манипулират или да променят това, което е в нашия мозък".

Именно затова според нея е важно час по-скоро да създадем направлението "когнитивна свобода". Да заложим някакви етични ограничения, които този път да изпреварят технологията, а не да излязат на дневен ред, когато последствията вече са тук. В този случай е твърде вероятно те да бъдат необратими. Както казва проф. Фарахани, тогава ще сме изгубили "последния бастион на свободата си".

Още за бъдещето на технологиите, свързани с четене на мисли, и рисковете, които носят, ще намерите в тази Дигитална история.

ИЗБРАНО