17-11-2017 20-11-2018

Да счупим четвъртата стена: Сериалът "Градинари" и защо тъмните сюжети са на мода на екрана

И още... стана ли реалността по-страшна от фантазиите на писателите и сценаристите

09:31 | 8 януари 2022 0 7550 Снимка: HBO България

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Binge-watching

#Стигна ли се до момента, в който алтернативния свят на киното започна да търси целенасочено своя "външен свидетел"? Обръщат ли се режисьорите и актьорите директно към зрителя, за да провокират вниманието му и да насочат погледа му към историите от реалността? Онези, които могат да се случат на всеки един от нас? Точно това се случва... След като филмите са Апокалипсис все повече намират своя паралел в реалността, съвсем логично е и киното да намери своята муза в нея.

Парадоксално е, че прекият поглед на зрителя по същество разрушава изкуството и разбива представите за алтернативен свят. Все повече сериали в последните две години намират своето вдъхновение в т.нар. "истински случай". Такъв е и сюжетът на "Градинари" - поредният хит на HBO, в който режисьорите играят с тази тънка граница между зрител и екран, наречена четвъртата стена. Когато тя бъде разбита, аналогично се нарушават и пространствено-времевите рамки.

Това, което се е случило „тогава“, се случва и „тук и сега“ и зрителят е непосредствен участник в събитията на филма.

Четвъртата стена е художествена концепция във визуалните произведения, разделяща сцената от аудиоторията.

Четвъртата стена е термин, който се използва не само в театъра, но и в киното, комиксите, видеоигрите. Понятието е измислено от Дени Дидро още през XVIII век, но започва да се използва активно през XIX век, с появата на така наречения „театрален реализъм“. В последствие се употребява за обозначение на въображаемата граница между измисления свят и неговите наблюдатели.

Действието на актьора, обръщащ се директно към зрителя от сцената или екрана, се нарича разрушаване на четвъртата стена. Този метод е особено разпространен в комедиите и анимациите, но все по-често се използва и като похват в сериозните, драматични произведения. Разрушаването на четвъртата стена позволява на зрителя да се вгледа в дълбочина в измисления свят на героя и да повярва, че всичко, което се случва, е реалност.

Точно това наблюдавахме в култовия сериал по Бергман - "Сцени от един семеен живот". Режисьорът решава инстинктивно да покаже актьорите преди началото на снимките. Затова и повечето епизоди започват, разбивайки "четвъртата стена" - показвайки актьорите, които се подготвят да заснемат поредната сцена, техните минути мълчание, съсредоточване... и "Клапа! Екшън!"

Същото се случва и в "Градинари", пресъздаващ истински криминален случай.

Трейлър тук>>>

Лимитираният сериал, който е копродукция на Sky и HBO, е съставен от 4 серии, с участието на носителката на "Оскар" Оливия Колман и Дейвид Тюлис (познат от поредицата за Хари Потър) с премиера на 8 декември в HBO GO. Сюжетът разказва уникалната любовна история на Сюзън (Оливия Колман) и Кристофър Едуардс (Дейвид Тюлис), привидно обикновена британска двойка, която става фокус на полицейско разследване, когато две мъртви тела са открити в задния двор на къща в Нотингам.

Благите по характер съпруга и съпруг Сюзън и Кристофър Едуардс бягат от реалността повече от 15 години. Когато Кристофър се обажда на доведената си майка, за зрителя се заплита нишка, която очертава ролята на семейството в убийство. Докато случаят се разплита, вдъхновени от манията на Сюзън по уестърн жанра и класическото кино, двамата си се представят като холивудски герои в свой собствен филм. Фантазираният свят на Сюзън и Крис им предоставя много необходимото убежище от заплахата пред тях в реалния свят, но също така заплашва да ги тласне отвъд ръба на лудостта.

Снимка: HBO България

В дъното на цялата тази история е музата Реалност - сценаристът Ед Синклер, който е и съпруг на актрисата в главната роля Оливия Колман, запазва истинските имена на т.нар. убийци от Мансфийлд - Сюзън и Кристофър Едуардс. През 2014 г. Сюзън и Крис бяха осъдени на по 25 години затвор за убийството на родителите на Сюзън и погребването им в собствения им заден двор.

Случаят е пълен със завладяващи и странни подробности, но има нещо, което приковава погледа.

Ако един от мотивите на двойката е да присвои парите на жертвите, то за какво ще ги харчи?

Всъщност Крис и Сюзън са колекционери на филмови сувенири, афиши, писма, автографи, които събират в продължение на 15 години след като се смята, че са погребали възрастната двойка. Когато са заловени от полицията, те са тотално разорени, с няколко монети в джобовете си.

Въпреки мрачния привкус на историята, дебютът в сценария за Синклер и маниерът на режисьора Уил Шарп изграждат универсален поглед на базата на истинските и въображаеми събития около точно този детайл - манията на Сюзън по филмови шедьоври с участието на Гари Купър и Жерар Депардийо. Благодарение на стилизирани начини за представяне психическите състояние на героите, Шарп и Синклер изместват чисто криминалния фокус от разследването на престъпление към подбудите, ретроспекцията, причината - т.нар. мотив.

Похватите на Шарп включват широк спектър от кинотрикове. Шарп снима някои сцени на черен екран, сякаш гледаме пиеса. Други моменти поставя като цялостни холивудски продукции, повтаряйки кадри от филмите, които Сюзън обича, като "High Noon" и "The Last Metro". За ключовите моменти Шарп буквално разбива четвъртата стена, дърпайки назад камерата, за да ни покаже атмосферата, средата, влизането на актьорите в роля секунди преди да чуем: "Клапа! Екшън!"

В ръцете на Шарп тези интервенции са ангажиращи, а не разсейващи!

Те поставят темата за измислицата и заблудата, но "Градинари", за щастие, не е през погледа на "тиранията на съвременните медии", както сме свикали да бъде. Акцентът е върху начините, по които обикновените, проблемни хора осмислят живота си, като се хвърлят в историите за героизъм и саможертва, които са гледали само на кино.

Сериалът няма за цел да заема позиция дали семейство Едуардс са казали истината за случилото се в реалния свят, защото живеят в реалността, която са си изградили. Тя няма нищо общо с нашето ежедневие и същевременно кореспондира с вътрешния свят на всеки един от нас.

Не бива да забравяме, че историята е по истински случай.

Снимка: HBO България

Според телевизионния критик Майк Хейл, ако Шарп не успява да изпълни напълно обещанието си за визуална магия, това се дължи единствено на сценария на Синклер и на продуцента. Според него сценрият е по-мътен и сантиментален, отколкото трябва, а що се отнася до същността на героинята по сценарий - тя оказва влияние върху представянето на Оливия Колман. Според Хейл, многократно награждаваната актриса прекарва по-голямата част от сериала, играейки умерено, "по средата и е в състояние да разкрие своята свирепа, прекрасна техника само в няколко сцени".

Сценарият обаче се справя много по-добре с ролята на Крис, а „Градинари" е като витрина за героя на Тюлис, характеризиращ се с непоклатимост и неловкост в същото време. Той перфектно улавя охотното подчинение на Крис към Сюзън и начина, по който любовта му към тази „крехка“ жена, която всъщност е и взискателна, и манипулативна, оформя личността му така че да изглежда жалък за зрителя, но същевременно това да облагородява героя му. Тюлис е феноменален във всяка сцена — когато Крис е отблъснат от Сюзън, която до голяма степен е преувеличавала за стойността на филмовите "артефакти", в които е похарчила парите им; категоричен е в любовните сцени от стари уестърни, където върти патлака като професионалист (преди да го изпусне, разбира се )...

Снимка: HBO България

Със сигурност "Градинари" е поредният мини сериал на HBO, залагащ на мистерията, но и на актьорите от високия ранг пред камера!

Вече сме обсъждали тенденцията за ерата на сериалите и влечението на холивудските знаменитости към това. Обръщаме поглед и към темите им, обаче. Все повече виждаме киноистории на базата на истински случаи, престъпления, идеята за които е зачената в болната среда на реалността - семейството, социума, обкръжаваащата ни среда. Спомнете си за "Отворени рани", "Мер от Ийстаун", "Малките големи лъжи", "Отмяната"...

Тъмните сюжети на сериалите сякаш разбиват четвъртата стена именно за да направят зрителя съпричастен и да му подскажат да бъде внимателен с тази реалност и със собствената си психика.

ИЗБРАНО