17-11-2017 20-11-2018

Мишо Йосифов: Музиката е като поезията. Въпросът е какво имаш в себе си, за да го изразиш чрез нея

Срещаме се с големия талант, за да се разходим из историята на джаз музиката по света и у нас

11:20 | 16 септември 2022 0 1056 Снимки: Българско Национално Радио / Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

ТЕМА #Матине #Избрано

Матине

dir.bg #URBN #Матинe

#"Всеки може да свири. Нотите са само 20 процента. Отношението на копелето, което свири, е 80 процента.", твърди джаз легендата Майлс Дейвис. Дали наистина е така? И що за отношение изисква джаз музиката? Тези въпроси задаваме в #Матине на друга джаз легенда на собственото ни съвремие - Михаил Йосифов.

Отново си говорим за музика в студиото на #URBN, а няма и как другояче да бъде, защото имаме късмета да се срещнем с истинско музикално богатсво. Той е музикант, композитор, аранжор и преподавател по тромпет и импровизация в катедра "Поп и джаз изкуство" на Националната музикална академия! И както сам казва, любовта между джаза и Мишо Йосифов се случва от пръв поглед.

"Много зареждаща емоция идва от джаза към мен. Като бях по-малък повече се впечатлявах, бях повече бял лист на тема джаз и в тези моменти, в които започнах да се запознавам с тази музика - това беше 90-те години - като чух тази музика такъв ентусиазъм ме обзе и такова огромно желание да я изпълнявам и да свържа живота си с нея, че така остана и до ден днешен, на всичкото отгоре.", споделя музикантът.

Именно в онези години софийските улици трептят под звуците на тромпета на Мишо и китарата на Петър Славов-син, които изнасят своеобрзани концерти за минувачите. Атмосферата е завладяваща - комунистическият режим е паднал и хората се вълнуват, че "забраненият" джаз вече може да се изпълнява. И добре, че се е случило така, казваме ние, защото в последствие джаз музиката отвежда Мишо Йосифов до едни от най-големите световни сцени. Заедно с поп-джаз формацията Pink Martini оставят своя отпечатък в зала "Олимпия" в Париж, Операта в Синдни, Холивуд Боул и къде ли не още.

"Човек когато отиде на такова място, на което кой ли не е свирил, има притеснение - как ще се представиш, дали ще бъде добре. Но реално, често пъти най-емоционални стават концертите в малки помещения, в клубове. Някак там сме много по-отпуснати и се губи тази претенция, че трябва да направим нещо кой знае какво и това като че ли прави музиката по-спонтанна и по-красива в крайна сметка. Но е много вълнуващо човек да отиде на място като Операта в Сидни или Роял Албърт Хол - като погледнеш по стените портретите на хората, които са свирили там и някак се стряскаш леко."

Връщаме се към началото на разговора, за да разберем може ли наистина всеки да свири и какви са условията на тази магия - музиката. А опитът на Мишо Йосифов показва, че нещата не са чак толкова прости, колкото изглеждат - както обикновено.

"Самата музика много дисциплинира. Да се научиш да свириш на един инструмент си е много работа. Може би когато си на сцената и вече трябва да омагьосаш хората, талантът има огромно значение, но докато стигнеш до там има един много дълъг и трънлив път, по който тези инструменти не дават и не дават, и ти ги мъчиш и те се борят с теб. В джаза нещото, което много определя нещата е това, че това е една от съвременните импровизационни музики. В момента импровизацията е емблема на джаза и според мен това много определя начина на живот на хората, които се занимават с това нещо. Ставаш смел във вземането на спонтанни решения.", смята Мишо Йосифов.

В течение на разговора ни изглежда атмосферата в студиото постепенно се променя. Заговаряме се за Ню Йорк през 50-те години и енергията, която това време носи със себе си, а Мишо Йосифов споделя, че макар на моменти да му се е искало да може да отксочи назад във времето, напоследък предпочита да живее тук и сега. При това, малко по-спокойно, ако е възможно.

"Представям си каква творческа енергия е кипяла по онова време и човек колко неща е можел да чуе всяка вечер къде ли не. Но това е бил доста изтощителен живот. Четох едно интерю на Джон Фадис, всъщност това беше един диск на Дизи Гилеспи, където Джон Фадис беше направил огромно интервю за него, защото той е негов голям последовател - та точно за ежедневието разказва, че тогава музикантите се събуждат сутрин и отиват в някое кафене да свирят. После отиват на запис или в друго заведение, след това вечер отиват да свирят на бродуейски шоа, след тях отиват на други, по-нощни заведения и после отиват на джем сешъни до 4 сутринта. И на другия ден това всичкото се повтаря! Като гледам историите на повечето джаз музиканти по това време, не са живяли много дълго. Много е интересна историята на Лий Морган, когото пък жена му накрая го застреляла, както водил този начин на живот."

Михаил Йосифов безспорно е един от големите музкални таланти на съвремието ни, чиито следи отекват по сцени и зали из цял свят. Затова се чудим кога един музикант от подобен ранг се чувства успял и в какво всъщност се измерва успехът, когато говорим за изкуство.

"Чувствам се успял от гледна точка на това, че съм успял цял живот да се храня с това нещо - къде по-добре, къде по-лошо. Много голям успех е, че тук имам с среда с музиканти, с които много ми харесва да свиря и си прекарваме страхотно. Срещата ми с Pink Martini също е някакъв много голям успех в моя живот, но това по-скоро го отчитам като шестица от тотото, защото се случи някак по много слуачен начин. Радостта от това да свириш с големи музиканти за мен е голям успех.", споделя музикантът.

За нас пък е голям успех да слушаме Мишо Йосифов! Кога и къде ще го слушаме на живо можете да разберете от видеото. Съветваме ви да не пропускате новия епизод на #Матине, за да научите още по какво си приличат 30-те години в Ню Орлийнс и 90-те в България; защо музиката е ревнива и вярно ли е, че ритъмът тръгва именно от джаза.

Можете да гледате епизодите на #Матине отново всяка събота и неделя от 10:00 часа в ефира на WNESS TV!

ИЗБРАНО