17-11-2017 20-11-2018

Тя си играе с Огъня: Силвия Кацарска от киното и кокилите до ледовете на Гренландия

И още... разказ за момичето с най-дългите крака и магията на уличното изкуство Пой

08:22 | 28 август 2021 0 25998 Снимка: Личен архив

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #thegamechangers

#"Първият път, когато танцувах с огъня - изпаднах в друго измерение. Въртях го и не се опитвах дори да правя красиви движения, наблюдавах го и го изследвах, слушах го как ми шепне и когато изгасна, осъзнах, че съм била в някаква магия. Бързах пак да го запаля, за да се върна там". Тя е Силвия Кацарска - монтажист в киното през деня, и повелителка на Огъня през нощта...

С огъня започва да си играе, още когато е малка. С близначката ѝ - Деница обичат да палят кибритени клечки, като си ги прехвърлят една на друга - целта е да изгорят на пълно без да се счупят и без двете да се опарят.

"Гледахме да изгорим цяла кибритена кутия", спомня си Силвия.

От малки Силвия и Деница Кацарски са като огън и вода. Дени обожава да пътува и да плува, докато Силвия се влюбва в едно от най-мистичните улични изкуства - въртенето на огън, наречено пой.

Пой е топка, вързана на въже, с която се жонглира. Използва се като се държи с ръце и се върти в различни кръгови движения около тялото, наподобяващи въртенето на бухалки. Първите, които са практикували пой са били маорите от Нова Зеландия. Думата "пой" означава топка на техния език. Жените са го използвали, за да увеличат гъвкавостта на ръцете и китките си, а мъжете са го използвали за развиване на сила и координация. По-късно пой се развива и като традиционен танц, практикуван от мъже и жени. Днес пой се е разпространил отвъд културата на маорите и се е превърнал хоби, упражнение, изкуство и дори част от така наречената "улична култура".

Още снимки от представленията на Силвия и трупата в галерията! ВИЖТЕ ТУК >>>

Вероятно е да сте виждали огнените кълбета в някои от горещите нощи пред Народния театър, когато под звуците на тарамбуки младежи се събират да репетират. Обикновено това се случва в "Часът на Земята", когато всички гасят лампите.

Обикновено Силвия се превръща в повелителката на Огъня през нощта. А през деня работи в киноиндустрията повече от 12 години. Попада там с подкрепата на по-гоямата им сестра - Елица Кацарска.

Виж още Как София се превърна в Москва за новия испански сериал "Nasdorovia"

"С Дени учихме педагогика. Детска ни мечта бе да преподаваме. Голямата ни сестра - Елица Кацарска, много ни се чудеше и искаше по всякакъв начин да ни превилече към нейната сфера - киноиндустрията. Да правим заедно филми и реклами и да ѝ помагаме. Тя усети в Дени талант да търси места, защото е упорита и комуникативна. По усет успява да намери най-добрата гледна точка и да снима с фотоапарат. Аз помагах с всички чуждестранни клиенти, които идваха. Превеждах, но и се научих да монтирам видео. Това ни отдели от учителската професия, за която мечтаехме с Дени. Много ми хареса да създавам истории от картини. Така започнах да работя в киното. Дени търсеше места за снимки, аз ѝ помагах като правих кратки видеа като мейкинги и след това започнах да монтирам рекламите и филмите, които снимахме. Така затворихме един кръг със сестрите ми - подготовка, продукция и постпродукция. Обичаме да се шегуваме, че сме Трио "Кацарски", мафия "Кацарски" и накрая се превърнахме в Октопода "Кацарски", смее се Силвия.

Силвия и сестра ѝ близначка Деница Кацарска

Снимка: Личен архив

Елица Кацарска е повече от 17 години в киното, а двете близначки са нейна подкрепа вече 12 години. за Най-голямата сестра започва работа в Испания, в продуцентска къща, след което е изпратена в България, за да развива клон. Трябвали ѝ доверени хора и екип, с който да разрасне дейността си. Така решава да обучи двете си по-малки сестри.

"С Деница сме толкова еднакви, колкото и различни", казва Силвия. "На терен толкова често ни бъркат, че понякога директно ми задават организационни въпроси, на които само Дени може да отговори. Интересното е, че винаги мен ме бъкат за нея, а не нея за мен. Според мен това идва от факта, че тя е много експресивна и общителна и просто се набива на очи. Работата ѝ е такава. Тя е първият човек, който хората виждат на терен, защото е локейшън мениджър, а последният човек, който виждат съм аз - защото съм зад компютър. Доста често не знаят дори за съществуването ми, нито какво точно правя", споделя Силвия.

Силвия и сестра ѝ Дени Кацарска

Снимка: Личен архив

В живота Дени е буйната и движещата се - лееща се като вода и в танците и в живота.

"Аз съм по-свита и тиха, може би, по-обмисляща всяка стъпка, а силата и енергията си отдавам на огъня, който ме е омагьосал. Когато запаля поя, тогава вече аз танцувам и показвам моята истинска енергия. Доста често съм зад грима, маската или костюма, понякога съм в някоя от инсталациите, която се движат в представленията, понякога съм в ролята на някое същество, излязло от дълбините на една огромна топка, например - тогава съм себе си всъщност. Нашият огнен театър се нарича "Файътър" (Fireter)-ползваме специални ефекти от киното и вдъхновения от театъра на сенките. опитваме се да представим Огъня като вълнуващ елемент. Киното често се възползва от нашите умения. Доста често, когато се пресъздават епохи, ние участваме", споделя Силвия.

Силвия прохожда на кокилите от първи път по неравен терен, защото няма страх от височини

Снимка: Личен архив

Така например, ако видите филм, в който се пресъздава уличен панаир, хората на кокили обикновено са от групата на Силвия. Самата тя ходи на кокили. В големи филмови продукции са я взимали и за проби - обличат я в зелено, тя се качва на кокилите, а режисьорите и операторите си представят точно каква част от снимачната площадка ще заема великанът или чудовището, което искат да включат в лентата.

Силвия прохожда на кокилите от първи път по неравен терен, защото няма страх от височини

Снимка: Личен архив

"Единственият проблем е, че нашите крака се удължават с кокилите, но ръцете ни не се удължават. Но след като могат да пресъздадат великан в дадена сцена, могат и да удължат ръце", издава Силвия.

Виждали сме Силвия Кацарска на голям екран - в "Пеещите обувки", филм за Лея Иванова. Тогава тя ходи на кокили в началото, на панаира, на който Лея като тийнейджърка (в ролята Дона Пангьозова) върви с тракащи обувки и тогава, всъщност, завладява сърцето на Еди Казасян.

Силвия по време на фестивал

Снимка: Личен архив

"По едно време имах чувството, че половината рекламен блок по телевизията бе с моята работа. Доста реклами съм монтирала, повече отколкото филми. Като монтажист съм работила над "Пеещите обувки" и "Живи Комини" на режисьора Радослав Спасов. Когато пътувам обикновено снимам и разказвам в кратък филм историите на някой кораб за хора живеещи в Гренландия, за ледовете, които се топят. Пътуването ми до Рая на Ледовете беше доста интересно за моята огнена същност. Да се срещна със студената красота на гренландските ледове. Заминах като асистент на английска продукция - предаване за златотърсачи, и прекарах месец там. Когато свършвах - снимах за удоволствие и летях с дрона, загубих го даже и не го намерих", разказва ни Силвия.

Животът и работата на Силвия Кацарска се сливат почти ежедневно. В края на август "лети" редом с щъркелите по време на миграцията им и снима документален филм за тях. Но бягството от реалността е възможно единствено с Огъня, който я омагьосва по време на фестивали.

Силвия Кацарска във вихъра си

Снимка: Личен архив

"Гледах като хипнотизирана, пленяваше ме звуът му. Като свистене, като въздух, като дихание, което бързо преминава покрай теб. Омагьосах се от него и исках да пробвам. Помолих да ме качат на кокили, струваше ми се толкова интересно. Обичам много височините. Когато ме качиха, почти веднага проходих. Казвам винаги, че зависи колко те е страх, за да проходиш на кокили. Ако го има този страх - трудно ще се случи. Ако ли не - ще намериш баланса и ще тръгнеш. Научих се на сложен терен, с много дупки, но почти веднага започнах и да танцувам, защото беше по време на фестивал. Тогава Пламен Иванов, режисьорът на нашия театър, каза, че иска да продължим да работим заедно и ме покани във формацията "Файътър". Точно тогава я основаваха. Включих се отначалото и в следващите 12 години доста се развихме", споделя за началото Силвия.

Снимка: Личен архив

От танци с огън по време на фестивали или някакво събитие, тя стига до представленията на кокили, паради и инсталации, които движат с трупата, завършващи с огнено представление... На 2 септември в Пловдив, до Виенския павилион, предстои най-мащабното представление на трупата "Файътър" - заедно с балет "Арабеск".

Снимка: Личен архив

"Има танцьори, въздушна акробатика, хора на кокили, светещи инструменти и много впечатляваща за хората сценография. Казва се "Куклите" и се осъществява благодарение на Национален Фонд "Култура", споделя още Силвия Кацарска.

Спомня си за първата си изява пред много хора- на корпоративно събитие.

"Бях отново на кокили. Имах някаква сценична треска, но когато запалих огъня и се вслушах в него я забравих. Когато той изгасна, чак тогава отново видях хората пред мен и си казах: "О-па, тука трябва да се притеснявам", но по време на участието просто пътувам в огъня", казва Силвия.

Снимка: Getty Images

Пой е изкуство, което те изразява и събужда в теб силите. Ражда енергия, която изразяваш чрез огъня.

"Различно е, когато въртиш през деня и когато въртиш през нощта. Това наистина е нещо като инициация, докато Огъня е около теб. Други сили влияят. Осветяваш невидимото. Огънят присъства в много култури и винаги е портал към нашата вътрешна сила", казва тя.

Снимка: Личен архив

Нейната вътрешна сила, когато върти Огъна, е увереност и предаване на мисълта, че всичко е възможно и трябва да мечтаеш смело. Когато не върти - вътрешната ѝ сила е комбинирането на картини, които показват съвсем нова гледна точка.

Снимка: Личен архив

"Може двете ми тайни сили се препокриват - едното правя през деня, а другото - през нощта", казва Силвия.

Едно и също внушение, направено по различен начин...

Опасността по време на представления или репетиции е често срещана. Самата тя е изпадала в ситуации, в които е падала от кокилите си или са се чупили. Озовавала се е на земята, но когато знаеш как да падаш - всичко е наред. Когато си на стъклена повърхност и не можеш да преминеш, защото хората са толкова много, тогава е опасно - и тогава е имала инцидент, но за щастие без сериозни последствия.

Снимка: Личен архив

"Колкото и да е лоша прогнозата за времето, когато излезем с поя - не завалява дъжд, вятърът спира - не успява да ни възпрепятства. След като приключим танца, времето се разваля напълно", споделя още Силвия.

Най-вълнуващото ѝ представление до момента е било и най-опасното - това в Ледения дворец! Често чува да я наричат Огнена Жена, както и Жената с най-дългите крака, която са виждали. И двете са абсолютно точни определения!

"Най-късите ми кокили са 60 см, но могат да станат до 1,40. Когато стъпя на тях - аз съм 1,70, с тях отивам до 3 метра", смее се Силвия.

Снимка: Личен архив

Огнената артистка мечтае някога да стигне и до фестивала Burning Man, който започва всяка година на 28 август и продължава цяла седмица в пустинята Блек Рок, Невада, САЩ. Към момента у нас няма негов аналог. Той се провежда от 1986 година насам. Името на фестивала идва от ритуалното изгаряне на дървена човешка кукла в съботната нощ. През нощта освен горенето на творбите, Burning Man се превръща в един купонджийски град. Платформи-коли и диджеи пускат музика за хилядите участници във фестивала. Представленията на огнената формация "Файътър" са достатъчно забележителни, за да се впишат прекрасно в това мащабно, международно културно събитие. Те са толкова различни всеки път, защото всеки от участниците може да импровизира.

За представлението "Куклите", което ще видим на 2 септември, репетициите продължават всеки ден повече от месец, за да се получи симбиозата между въздушна акробатика, танцьори и хора на кокили.

Силвия Кацарска се приготвя преди представление

Снимка: Личен архив

"Има хора, които отделно си тренират всеки ден. Аз лично не успявам, защото съвместявам работата в киното с това занимание. Но е нужна много практика. Музиката е много важна. Имаме наша музика, създадена от Климент Дичев. Филмова и динамична мелодия, в която има и атмосферна част. За всяко представление музиката е различна. Друга голяма моя мечта е да танцувам с огъня под звуците на жива музика", споделя Силвия.

По време на коронавирус пандемията, участията на огнения театър се редуцирали. Но това, което държи огнените артисти в кондиция са спонтанните, улични изненади, които обичат да подаряват безвъзмездно на минувачите - събират се неочаквано и започват представлението!

Силвия Кацарска по време на представление

Снимка: Личен архив

Спонтанните въртения на огън винаги са много специални. На палатки край морето или в планината сте и някой провокира Силвия: "Хайде да повъртим, нека се случи магията"...

"Тогава се чувствам много близко до природата, но и до огънчетата в небето - звездите", казва тя. "След като въртя огън, усмивката ми е до ушите, чувствам се горяща след това".

Снимка: Личен архив

Ако Огъня може да изпълнява желания, Силвия би искала всеки от нас да се докосне до невидимото в себе си и да може да го изрази по неподражамия си, собствен начин. За себе си би пожелала да я отведе на всякакви приказни места, както се случва с Гренландия.

Любов и огън винаги вървят заедно. И докато в личен план любовите ѝ са по-земни са и овладяни, то любовта ѝ към огъня е толкова силна, че я пръска навсякъде около него.