#Ловец на снимачни площадки, локейшън скаут, организатор на снимачни терени  - може би сте чували всички тези определения за работата на човека от филмовата продукция, който намира и организира всички онези красиви места, на които се снимат филмите  и вие,  зрителите, гледате или по телевизията, или на кино. Режисьорите и продуцентите по цял свят са катеогрични - никога не биха се захванали с тази задача! Но без терен - дали декор или реална локация, също не биха се справили... За да си локейшън мениджър, трябва не само талант, но любопитство, търпение, интуция и изключителна пробивност. При нужда, филмовите продукциите се обаждат на Деница Кацарска.

Показва ми на компютъра си нещо като скица, приличаща на гъсеница. Това са всички нейни насоки, които има за следващия си проект. Без думи, без посока. Само щрихи от различни фантазии, които тя трябва да намери в реалността. Задачата на Деница Кацарска е да намери място, което да изпълни творческата визия на режисьора, колкото и да е неясна, след което да дръпне всички логистични струни на цигулката, за да се случат снимките на филма.

Звучи почти неизпълнимо, нали?

"Това е", казва ми Деница, усмихвайки се.  "Да бъдеш мениджър на локации е единствената работа, която хората във филмовите екипи казват, че никога няма да свършат. Обикновено всички се занимават с останалите членове на екипажа. Но мениджърът на местоположението се занимава с външния свят. Така че често се случва моят офис да е навсякъде", казва тя.

На зелен екран по време на снимки на рекламен клип за вафли

Снимка: Личен архив

Работата ѝ граничи с детективска, но се базира на изграждане на стабилни, лоялни взаимоотношения. Винаги трябва да е на терена, но офисът ѝ може да бъде навсякъде. 

Офис в Гърция

Снимка: Личен архив

Деница Кацарска променя играта в посоката на интереса на цялата продукция. Това я прави истински #gamechanger!" Казва, че в професията си работи предимно с мъже. Другото предизвикателство в работата ѝ напоследък е - маските заради пандемията.

Деница Кацарска чете по устните...

"С намален слух съм от малка и покрай пандемията и маските, които закриват устата на хората, най-големият ми страх стана това, че няма да разбера цялата информация, която е нужна по време на огледи. Появяват се комични ситуации какво съм разбрала, какво съм недоразбрала и какво другите разбират. Разбира се, не се е случвало да има провал до сега, заради моите колеги, които влизат в положение и ми съдействат и заради това, че всеки път обяснявам на хората предварително за това препятствие в комуникацията ни. Нося една джаджа като гердан с функцията на handsfree, която свързва телефона с слуховия апарат в ушите ми ", споделя Деница. 

 

Снимка: Йоанна Траянова

Снимка: Йоанна Траянова

Проблемите ѝ със слуха са от бебе, когато заедно с близначката ѝ Силвия Кацарска, се раждат по-рано. Деница има инфекция на пъпа и се наложило да я лекуват с антибиотик, който засяга ушите ѝ. Въпреки това до 3-годишна възраст родителите ѝ не разбират за проблема, защото със сестра ѝ си имат свой собствен език, на който говорят.

Oще снимки виждате тук >>>

"Надявам скоро да махнем тези маски, за да ми е по-лесно, защото чета по устните. Много хора ме мислят за чужденка, заради говора,защото като малка съм чувала по различен начин звуците и съм възприела по мой си начин някои звуци и думи. Често се шегувам, че съм полуиспанка, полупортугалка", споделя още локейшън мениджърът. 

Смях по време на снимки - когато близначките Силвия и Деница се засекат на терен

Снимка: Личен архив

Въпреки ситуацията, Деница Кацарска не спира да работи. Така преди няколко месеца успява да направи от София  Москва за най-новия испански сериал "Nasdorovia", създаден от Мигел Естебан, Луисми Перес и Серджо Сария с участието на Леонор Уотлинг и Уго Силва. 

"Обадиха ми заради опита и доверието, който натрупах през последните 15 години и името, което съм изградила. Поканиха ме от българска страна, след което изпратихме снимки от базата данни, защото реално снимачният екип искаха локация в Москва. Само че покрай трудностите в пандемията и поради това, че не е част от Европейския съюз и бе много сложно за организирането на снимки. Решиха да дойдат в България, защото сметнаха от нашите снимки, че е подходящо", разказва за последния си голям ангажимент Деница. 

София е Москва само за три снимачни дни, но подготовката отнема месец. Част от екипа идват предварително на творчески оглед, за да изберат конкретни локации. След това започва същинската част от работата - да се извадят разрешителни, като да се затвори булевард "Евлоги Георгиев". 

Снимки по време на испанския сериал

Снимка: Личен архив

"Снимките протекоха малко нервно, защото трябваше да спираме движение на коли и градски транспорт, а хората се изнервяха заради графиците си. Имахме разрешение за спиране от по 4 минути. Снимахме каквото можем и пускахме потока. Така няколко пъти. Успяхме да превземем центъра на София! Пресъздадохме Москва пред една много красива къща на същия булевард, както и в покрайнините на "Захарна фабрика" - панелните блокове, които приличат на панелките в периферията на Москва. Снимахме в безистен на бул. "Ал. Стамболийски", за да пресъздадем ъндърграунд клубовете от гетата на Москва. Работата ми е не само да намирам подходящи терени за снимки, но и да осигуря безпроблемното паркиране на колите, които обслужват снимачната техника, да намеря помещения за грим и гардероб за актьорите, да покажа къде има тоалетна при нужда. Снимачният ден е по 12 часа и на всеки 6-ти час имахме обедна почивка и моята роля беше и да намеря помещение за обяд, където екипът от около 30 или 100 души да могат да седнат, хапнат и починат за един час. По време на снимките на сериала имаше и препятствия. Трябваше да има сняг и да е облачно, но когато пристигнаха имаше много слънце и киша. Шегувах се с тях, че донесоха испанското време в България. Но програмата за снимки се правеше месец напред и не можеха да я променят в последния момент. Имаха точно организирани дати за снимки в Мадрид, Толедо и други градове на Испания. И за късмет точно когато си тръгнаха, в София заваля хубав сняг", разказва Деница. 

Зад кадър в кв. "Дружба", София

Снимка: Личен архив

В последните години голяма част от големите продукции обръщат поглед за локации в България, разкрива още тя. Разнообразната и красива природа в България дава възможност да се снима на планина и море на къси разстояния. Както и четирите сезона в България допринасят за богатия избор и на сценаристите и режисьорите.

Улица "Съборна" е честа дестинация за чуждестранни продукции, в които да се "излъже", че това е определен европейски град. 

Там е балансът между българщината и европейското

Също около „Врабча" и по-тесните  улици, като "Париж", например.  Когато се търсят интериори от скандинавски стил е най-сложно, защото в България такива къщи са малко. Къщите у нас са по-малки като пространство и няма място въздух да си поемеш, когато вътре влезе целия снимачен екип. Разбирането на българина е да има много стаи за цялото семейство и са предимно по 15 кв. м, което не е подходящо за снимки. Режисьорите търсят актьор и дълбочина, а не статичен кадър. Трудно се намират просторни къщи, но успяваме да се справим. Дори по време на пандемията имаше хора, които ни допускаха в домовете си", споделя Деница. 

Затваряне н ул. "Съборна" за снимки н рекамен видеоклип

Снимка: Личен архив

Казва, че работата я намира, когато следва детска педагогика. По-голямата ѝ сестра - Елица Кацарска, предначертава пътя ѝ, тъй като работи като продуцент на реклами и филмови продукции. Шегуват се помежду си, че са създали нещо като "мафията на сестри „Кацарски“ в киното, понеже и другата сестра близначка на Деница - Силвия Кацарска, също е в този бизнес. 

Снимки на рекламен видеоклип в кв. "Лозенец"

Снимка: Личен архив

"Снимаше много испански реклами в София и ме викаше като статист. За мен това беше добра възможност като студент. Винаги по време на снимки ми беше интересно как режисьор, оператор и първи асистент дават команда и хората като пъргави хлебарки започват на секундата да работят. Супер бързи, ефективни. Впечатлих се и започнах да снимам с фотоапарат. Впечатляващи за мен бяха водоноската и крана на терена. Когато заваляваше дъжд, усещането бе като в Холивуд, а аз снимах от вълнение. Сестра ми забеляза това и ми даде задача - да снимам улици, паркове, сгради за базата данни локации. Някъде по това време осъзнах, че нищо не знам за София - за архитектурата, за детайлите, за пейките, дръвчетата, животните в парка. Чрез този скаутинг (бел. ред. - кино термин за търсач на локации), с времето разбрах, че работата локейшън мениджър всъщност е ключова за снимките", казва Деница. 

Шеги с колеги по време на снимки

Снимка: Личен архив

Мениджърът на локацията е отговорен за намирането и обезопасяването на местата, които ще бъдат използвани за снимки. Той осигурява разрешителните за влизането на екипа и урежда застраховки, документи, удобство и безопасност. В исторически план задълженията на "управителя на местоположение", както се е наричал тогава локейшън мениджъра, са били отговорност на сценографа и директора "Продукция". Тъй като филмовата индустрия се разраства бързо, темпът на работа е станал по-бърз и се е усетила необходимостта от специалист, който да се фокусира само върху външните влияния. Така професията се обособява като самостоятелна през 50-те години на миналия век, а в края на 70-те години вече е често срещана. Тя не се изучава в университет като специалност. Така както заради пандемията се появи и нуждата от нова позиция като „Covid Inspector”, който конторлира по време на снимки всички да са с маски и да са на нужната дистанция за безопасност на работата. Ритъмът и динамиката на живота се отразяват и върху киното. 

Офис в село Ковачевица

Снимка: Личен архив

В чужбина работата на локейшън мениджъра е сред най-високо платените позиции в индустрията - в зависимост от опита може да е няколкостотин долара на ден за нискобюджетн продукции и хиляди долара на ден за реклама. 

Призовка в полицията заради филма "Островът" 

След снимките на базата данни, възложени от сестра ѝ, Дени започва работа като момиче за всичко в киното и рекламната продукция...

"Носех кафенца за клиентите, помагах с каквото мога, мъкнех чували с боклук, разчиствах от празни шишенца с вода, наблюдавах, за да мога да опозная снимчния процес отблизо, преди да ми дадат първата локейшън задача. Беше за реклама на кисело мляко и трябваше да търся уютна локация със задушевна джаз атмосфера - с тухлички в интериора. Снимахме я в култовото градско заведение "Хамбара", разказва за началото Деница. 

"С удоволствие си спомням първите крачки и се радвам, че започнах в това така сантементално място, което не се е променило с времето, освен че носи по-богата атмосфера от емоции и преживявания. Сценаристите описват, режисьорите разказват, снимачният екип създава. Страст ми е да работя в екип за филми. Рекламите са по-доходни и по-кратки, но да работиш във филм или социален проект е по-вълнуващо и по-смислено за мен“, споделя Кацарска.

Ретро кола заснета за сериала „Порталът“, който тръгва скоро по БНТ

Снимка: Личен архив

В голямата игра на киноиндустрията влиза с филма "Островът" на режисьора Камен Калев. Действието се развива на българския остров в Бургаския залив "Света Анастасия", който между 1945 и 1991 г. носи името Болшевик. Островът е изграден от вулканични скали. 

"Аз обаче трябваше да търся локации извън острова - апартамент, ресторант, хотел, изоставена болница.Тогава ми дадоха модерна служебна кола и започнах да обикалям. Местните, обаче, се страхуваха да не съм брокерка, защото в България още не знаеха за моято професия. Виждат младо момиченце със супер луксозна кола, което прави снимки и ме заподозрях в измама. На мен ми трябваше къща до гора. Звънях по звънците на хората. Едно възрастно семейство ме прие, защото бяха гледали филма „Източни пиеси“ на същия режисьор -   Камен Калев. Харесваха творчеството му. Но когато споделят на децата си, семейството се обединява около съмнението, че се опитвам да им взема къщата. Подават оплакване и след три месеца получавам призовка от полицията. Бях на разпит, където ми бе трудно да обясня, че нямам работно място, че съм на свободна практика, но и че не съм брокер", разказва Деница. 

Техниката и Деница Кацарска

Снимка: Личен архив

Първо намираш боса на махалата...

Следващият филм, който поема самостоятелно като локейшън мениджър е "Снимка с Юки" на режисьора Лъчезар Аврамов. 

"Взеха ме, защото имах опит с циганските махали покрай филма "С лице надолу" (реж. Камен Калев). Така без да искат, циганите ми намериха работа да снимам във филми...", шегува се Деница. 

Винаги трябва да имаш едно наум, когато отиваш на такова място, но сприятелиш ли се с общността – те те приемат бързо, споделя Деница Кацарска.

Снимки в декор

Снимка: Личен архив

"Първична са, много импулсивни и ако не те харесат, веднага те отблъскват. Но понеже в техните очи аз съм източник на пари, а те са жадни за това - смея да твърдя, че имам успех. Винаги има изключения – срещала съм и такива, които помагат от сърце. За да имаш успех на такова място – трябва да се срещнеш с боса на махалата, защото той знае положението вътре и може да помогне повече, отколкото да проучваш сам. Босът взима парите и ти казва: "Остави всичко на мен и парите, аз ще помогна", споделя Дени.

Деница Кацарска осигурява терените за снимки на филми и реклами повече от 10 години

Снимка: Личен архив

Веднъж обаче, не успяла да намери толкова лесно и бързо боса на махалата...

"Оставаше ми само една седмица до крайния срок, а трябваше да предложа Ботевград като локация. Реших да ида сама при боса, защото имах цел и не се страхувах. Насочих се към местното кафене - всяка махала си има една такава явка. Това е важно за тях. Там се събират първенците. Сприятелих се с магазинерката, която най-накрая склони да ми помогне, след като три дена пих кафе с мляко и ядох "Зрънчо".

"Ела утре и ще ти кажа"...

Така постепенно стигнах до хората от един блок в Ботевград. Нямаше никакви прозорци, нито асансьор. Но влезеш ли в домовете на обитаващите - вътре уютно и топличко. На режисьора му хареса атмосферата, усещането и искренността на мястото и реши да снима част от филма в тази махала. Но на планираната дата за снимки бяхме изненадани. Отиваме и гледаме  - те всичко изчистили и подредили. Нямаше ги сметището и мръсотията отпред, които видяхме при първото ни идване. А магазинерката, която беше с мен, ми казва: "Е! Няма да се излагаме! Тука е хубаво за живеене!". Трябваше да платя по 15 лева на няколко момчета, за да разхвърлят всичкия боклук обратно", разказва Деница. 

Има и друг начин, освен парите, с който можеш да спечелиш хората от махалите - със снимки. 

"Действа безотказно! Носиш им снимките на хартия и те са по-ценни като разменна монета, защото са суетни. Така влизах в домовете им!", казва още локейшън мениджъра. 

Първият рушвет и защо договорът е задължителен

Едно от най-вълнуващите преживявания за Деница е подготовката за снимките на филма "Снимка с Юки" на Лъчезар Аврамов, с участието на Руши Видинлиев, Диана Димитрова, Димитър Маринов, Весела Бабинова, Серафим Тодоров и още много известни имена. 

"Бях изцяло в провинцията за 3 месеца, което много ми хареса. Около Ловеч и около Лесидрен. Местните жители много ми съдействаха. Търсих разнообразни локации като кметски кабинет, училище, къща, площад, магазин. Беше област, която грам не познавах. Колегите ми казваха, че там е скучно, че няма архитектура. Питаха ме защо не идем в Родопите...", споделя Деница.

Но на продукцията ѝ трябва локация, близо до София, за да може ако има технически проблем - да бъде лесно разрешим. Всеки ден Деница намира нови и красиви места, нови приятелства и това се оказва най-чаровното в работата по "Снимка с Юки". 

"Сблъсках се с всякакви типове хора – добри и не толкова добри. Имах късмета да се срещна с бизнесмен на автоморга, който обичаше женското внимание и парите. За всичко ни съдейства и стигнахме до момента, когато трябваше да снимаме в неговата автоморга. Тогава той показа "хитрия" си номер. Изнуди ни за повече пари. Грешката бе, че нямах договор с него и желанието ми да си поправя грешката и да спася продукция, ми се наложи да дам подкуп. Тогава значението на думата имаше положителен смисъл за мен. Комичният момент дойде, когато продукцията в последният момент реши да не снима във въпросната автоморга. От цялото това объркване аз останах с минус лични пари. Преследвах „хитрия“ бизнесмен, ходих до кметове, а той просто ме изтри ме от всякакви комуникации и накрая се оказа, че все едно не се познаваме. И всичко това, защото нямах договор и не можех да докажа с нищо. Това бе моята първа сериозна грешка. Оттогава ми е обеца на ухото - където и да ходиш да снимаш - договор!", смее се Деница. 

Вече върви по пътя на тази сравнително нова професия близо две декади. Със сигурност може да напише цял роман за приключенията си. Снимаше и по време на първата карантина, както и през цялата странна 2020 година. 

През юли Деница Кацарска участва като локейшън мениджър в голямата английска продукция „COERCION” за трафика на момичета, финансирана от голяма английска неправителствена организация. Филмът е сред победителите на фестивала в Кан за най-добър, вдъхновяващ филм. В селекцията е и на на Лондонския филмов фестивал. 

"Снимахме три дни - в софийския университет, на улица и в офиса на неправителствената организация в квартал „Яворов“. Основно уреждах разрешителни за снимките. Иначе си бяха намерили половината локации, което говори, че България вече е добре позната като локация в световния каталог. Снимахме в учебната зала на студентите по право, като реална локация, вместо в съда, защото нямаха възможност да платят тарифата за истински съд и се примириха с по-малка зала, но със същото послание", казва още Кацарска. 

Снимка: Йоанна Траянова

Снимка: Йоанна Траянова

"Очаквам с нетърпение сериалът "Порталът", който снимахме, миналата година, края на лятото и началото на есента. Ще се излъчва тази година на пролет по БНТ. Мога да издам, че е 6 епизода и е смесица от крими, комедия, романтика, но и музикален едновременно с това. С много елегантен хумор.

Като прочетох сценария, веднага се влюбих!

Режисьор е Илиян Джевелеков, а оператор -  Мартин Балкански. Създаде се екип, сплотен като семейство. Ядрото му работи заедно и по други хитови продукции като „Вездесъщият“ и „Love.net” с продуцентска къща "Мирамар". За този сериал имаха нужда от локейшън мениджър, защото имаше много външни сцени. Имаше пак затваряне на улици, търсехме автентична обстановка на открито, която да не е мръднала 40 години назад. Да си е запазила стария вид като през 1979 година, по времето на социализма. Махахме колци по улиците, криехме графити, климатици за тази цел... Търсих много екстериори, които да не са със сменена дограма. Около „Черковна“ все още се носи духа на соц-а, както и в ж.к.„Яворов“, казва Деница.

Запозната е с тези малко останали, автентични детски площадки, които събуждаха носталгия и старите тръпки във филма "Дъвка за балончета", където за ретроспекциите трябваха от онези, познатите катерушки.

Заад кадър по време на снимките за филма "Дъвка за балончета"

Снимка: Личен архив

"За съжаление са сменили повечето такива с пластмасови детски площадки навсякъде – по безопасно за децата, по новичко. Не си спомням времето и живота по времето на комунизма, защото съм родена през 1985 година, но пак изпитвах носталгия като онази, която събуждат старите български филми. Чрез някои от локациите се връщам назад в миналото. Слушах историите на хората, докато разказват през какво е минала дадена локация по време на комунизма", казва Деница. „Повече научавах от локациите, отколкото от учебниците по история", казва Деница. 

В екипа често я нарицат "локацион" - заради призванието ѝ. Включително и в чуждите продукции, като "Into the Night" - сериала на Netflix, за който e работила. 

"Първият ми сериозен проект с Netflix за сериала „Into the night" бе предизвикателство. Бе обект на огромен зрителски интерес по време на пандемията. Условията за работа бяха като в Холивуд. Огромен екип от над 100 души, стриктна организация", казва локейшън мениджърът.

Как ловецът на снимачни площадки бе заловен от любовта...

Вълнуващо е за Деница, че работата й е свързано с пътуване, откриване на нови места, запознаване с местната култура, духовно обоготяване, нови приятелства и нови любови. Една от тях среща на снимачната площадка по време на международна реклама за популярна газирана напитка, снимана в България преди 2 години. Искрата пламва между нея и  белгийски оператор, който дошъл без фотоапарат и поискал нейния. А Деница не се разделя с фотоапарата си.

"Какъв оператор си, ако като нямаш фотоапарат?", пошегувала се с него Деница. От искренността между двамата се родило добро познанство и любов.

"Бяхме като магнити, залепени един за друг", казва Деница

Реклама на ул. Париж

Снимка: Личен архив

Освен, че е преживяла любов на терен, изкарала и коронавирус още с първата вълна. 

"На 12 март 2020 се прибрах в България и обявиха локдаун на следващия ден. Затвориха всичко, та малко си починах. Понякога моята работа е много изтощителна. Мисля постоянно как да организирам и осигуря всичко на екипа. Постоянно, дори по време на почивка, ми звънят и ме молят да пращам локации. В процес на снимане, телефонът звъни дори късно вечер през 5 минути. Бях си казаха: "Искам само 3 дни да си почина" и дойде коронавирусът, който донесе три месеца почивка без никаква работа и имах възможност да си почина напълно. Сега съм с нова енергия и готова за нови предизвикателства", споделя Деница Кацарска.

Дъждовни снимки на ул. Париж

Снимка: Личен архив

Казва още, че е щастлива, че и в българските продукции вече разбират значението на тази професия. Че заради липса на локация, всъщност може да се провали цял филм - да отиде на кино.

"Защото ако снимаш в къща, например, и екипът е пред вратата и отвътре не ти отключат? Ако нямаш договор - "чао".  Отива на кино и целият наем за техника, проваляш се пред клиента и екипа и реално един филм отива на кино заради не добра организация. Веднъж за малко да ми се случи нещо подобно в една реклама. Бяхме набелязали къща на семейство с малко момченце, което много искаше да се снима. По време на огледите режисьорът го хареса и искаше да го снима като актьор. Трябваше само да пратим негова снимка, за да бъде поакзана на крайния клиент и детето да бъде представено като избрано за определена роля. Но снимката се изгубва някъде по трасето. И съответно се оказва, че няма да снимаме детенцето. Съобщавам на родителите нощта преди снимките, че са избрали друго дете. Следва детски плач, а бащата отвръща:

"Не искам детето ми да е нещастно!

Ще платим всички неустойки, но няма да снимате тук", разказва Деница. 

Кадър от снимките на късометражен филм „Баща“

Снимка: Личен архив

Деница лично се обажда на представителите на продукцията и съобщава, че локацията е пред провал... В крайна сметка снимат и двете деца. 

"Тогава бях по средата – между продукцията и собственика на къщата. Локейшън мениджърът гони интересите на двете страни. Така че се наложи да измисля вариант, за да спра сълзите на едно дете и да спася проекта. Стана ми тъжно за момченцето. Трудно е да се работи с хора, защото им казваш, че има вероятност да са на екрана, а хората са суетни и вярват. Понякога се случва да има промяна в плановете два дни преди снимки.

Актьорите са по-тренирани на откази, да кажем.

Защото те ходят на кастинги и знаят, че се случва да не бъдат избрани. Има и родители, които се сърдят, когато децата им не са сред избраните на кастинги, така че и работата на кастинг режисьора не е лека.  Понякога им казват „някой ден ще ви снимам“, защото всеки си има колекция с образи в джоба. А мен пък ме питат: "Колко пъти ще правите огледи, тук не е шоурум", определено не е лесна работа", споделя Деница. 

Снимки по време на дъжд

Снимка: Личен архив

Често си казва: 

Ох, да дойдат снимките, че да си почина!

"Защото по-трудната работа е да осигуря и обезопася локацията, което е постоянното обикаляне и никаква сигурност.  И когато стоиш на терен, и всичко е уредено, вече ти е скучно и спокойно. Смела, адаптивна и комуникативна съм, защото говоря с всякакви разнообразни и интересни персони. Но пробих в бизнеса, защото не се примирявах с "не". Хвърлях толкова много енергия да убеждавам и често се измъчвах. Плакала съм, че не мога да уредя нищо. Но после с времето, лека-полека започнах да се справям чрез познати и изграден опит от най-различни случки, които ме правят доста продуктивна. Отне ми повече от 15 години. А пък ако ме питаш как си почивам – като правя обратното на организация. Спонтанно заминавам на пътешествие с мълчалив багаж, за да чуя тишината. Обичам да не говоря, да слушам музика и понякога хората бъркат това със скука.Последното ми пътуване бе сама с кемпер из цяла Каталуния... точно така хванах и короната" 

Снимачна площадка за сериала „Порталът“

Снимка: Личен архив

Това, което можем да запомним от този раговор е, че в повечето филми всичко, което виждате е истинско, особено ако го е правила Деница Кацарска - ловец на кино реалност. Както и че понякога трябва да знаеш кой да потърсиш и това е Боса на махалата. България вече е в окото на световното кино и ако някой ден Деница Кацарска с фотоапарат на врата ви почука на вратата в търсене на място за снимки - доверете ѝ се, а може и да се окажете пред камерите!