#Те са големи колкото симпатичните, жълти Миньони, но далеч по-умни от тях. За разлика от популярните анимационни герои, които всъщност са еволюирали от едноклетъчни до същества с една-едничка цел - да служат на най-проклетите господари в историята, роботчетата от Чудния нов свят на българския творец Чудомир Драгнев имат много по-висша цел. Те ще научат малчуганите да живеят екосъобразно - да рециклират, да трупат знания и да научат значението на най-важната дума - приятелство. И за разлика от Миньоните, Уондърите са си български, което ги прави много, много специални.
Запознайте се с Артимър, главния герой от новата детска книжка "Чудният нов свят". Той е направен от куха, метална сфера, автомобилни части, а ръцете му, съвсем очаквано, са инструменти - гаечни ключове. Той е гениалният майстор в книжката, вдъхновена от творчеството на самоукия Чудомир Драгнев.
През лятото на 2017 година името на Чудомир Драгнев попада в полезрението на престижното издание "Ню Йорк Таймс". Репортаж от България го представя като фигура, наподобяваща Повелител на градското изкуство. В обширния материал, Чудомир показва на чужденците как желанието му да твори, вдъхва живот на занемарена соц сграда, която към момента приютява над 30 артисти, за да работят неуморно... Досущ като Уондърите на Чудомир, които през март 2022 г. с нетърпение очакваме да оживеят в ръцете ни.
Уондърите са родени в София, в т.нар. Фабрика за градско изкуство Culture Lab, където прекарвам един мразовит на температури, но топъл като усещане следобед с Чудото.
Отборът на Чудото и брандът Looney Tools
Снимка: Личен архив на Чудомир Драгнев"Помещението е голямо и е правено така, че да държи хладно, тъй като вероятно тук са складирали кашони навремето. Въпреки статията в "Ню Йорк Таймс", до момента тази сграда не е усетила подкрепата на Града. Оттук са минавали представители на Американското посолство, дипломати от други чужди мисии, артисти от цял свят, интелигенцията на столицата... Интерес отвсякъде, освен от Столичната община. Никога тук не е стъпвал кмет на район или друг властимащ, за да прояви интерес или да помогне. Ние сме част от градската среда и искаме да участваме в нея. Тук има резбари, ножари, фотографи, музиканти. Построихме скейт парк, имаме репетиционна, където свирят над 20 групи. От 1997 година е надвиснала опасност да ни вземат сградата, и това може да се случи във всеки един момент. Студено е, но какво от това, пространството ни е важно", казва ми Чудомир, докато пали газовата печка и прави кафе.
Надникнете в работилницата на Чудото тук>>>
В петъчния ден, въпреки че виждаме дъха, който излиза на малки облачета от устите ни и се разсейва за миг, при Чудото е някак уютно. Украсените с цветни, големи графити стени, тезгяхът с безброй шарени стърготини, стружки, дървесен чипс и влакна създават приказното усещане, че си в ателието на Джепето, а отнякъде сякаш ще чуеш пискливото гласче на някое човече като Пинокио...
В този момент ги виждам! Ето ги и тях! Уондърите!
В средата на голяма плоскост погледът ми се заковава върху позната физиономия - метално роботче, което ме гледа с усмихнати очи. Мисля си, че цялата тази работа с неглижирането на малката, талантлива общност на Чудомир няма да трае дълго. Защото вярвам и сякаш усещам, че Уондърите са тук, за да направят истинско чудо с нас и нашите деца.
За да повярваме, че и в България може да се родят световни анимационни герои!
"Най-много се припознавам с Артимър - любопитния, когото винаги всички търсят за съвет, мнение, да оправи, да преправи, да помогне, да реши проблем. Неусетно се превърнах в една такава личност, към която да се обръщат много хора. За щастие и аз познавам много хора, интересувам се кой какво прави и съответно, ако не мога да реша проблема, намирам кой да го направи вместо мен. Също така пълня главата си с много информация, за да съм полезен на хората".
Артимър е най-умният робот, но не може и да си представи ден без своите приятели.
Червен също е главен герой и също е от стомана. В бандата са и Ръждив, и Златен, който се появява на по-късен етап, в хода на историята, до която ще се докоснем в детската книжка "Чудният нов свят".
"Нямам никакъв допир до Художествената академия и никога не съм влизал през вратите ѝ. Самоук съм", разказва ми Чудомир. "Обучавам доста хора на това, което знам. Около 6-7 човека са минали през мен на тема работа с метал. Да бъдат обучени, да си купят машини и така нататък. Затова кръстих и голямата изложба, която направихме преди две години в НДК, заедно с всички "Самозванци"...
И точно там започва историята на Чудомировите роботчета.
Още преди изложбата, заедно с обучения от Чудото Пламен, по прякор Тегавия, за когото вече ви разказахме в #URBN, двамата решават да направят метални обекти, които да са на достъпна цена за хората.
"Не всички могат да си позволяват авторски творби от метал - всъщност са доста скъпи. От тези малки роботчета бях направил няколко прототипа, хората много ги харесаха и за изложбата "Самозванци" направихме 44 колекционерски човечета. На тази изложба се срещнах с настоящия си съдружник - Николай Михайлов, който преподава 3D визуализация. Толкова хареса персонажите, че ми каза: "
"Знаеш ли, виждам голямо бъдеще за тях! Може да се направи книга и филм, анимация, игра, мърчандайз, какво ли не!"
Поглеждам към малките човечета, които също гледат така, сякаш и те искат нещо да допълнят. Правят ми впечатление малките им пръстчета.
"За да са максимално ефектни, се поръчват за направа на щанд преса, за да са еднакви и красиви. Всичко останало по Уондърите е винтчета, болтчета, гайки, сачми и желязо за крачетата. Така се роди Чудният нов свят, а всъщност това е история за приятелството. Нашата цел е да се опитаме да накараме децата от най-ранна детска възраст да обръщат внимание на рециклирането. Да им обясним как всичко трябва по някакъв начин да се изхвърля на съответното правилно място", казва Чудомир.
Всъщност неговите роботчета се раждат именно от преработката на металните отпадъци. Питам го не се ли страхува, че ако всички започнем да третираме правилно отпадъците, ще остане без материал за още роботчета и други изделия.
"Ха-ха! Знаем къде са най-добрите кофи", шегува се Чудото.
Всъщност малките роботчета са кръстени именно на Чудомир. А той е кръстен на дядо си. Чудото е градското му прозвище.
"Даже хора, които ме познават повече от 10 години, ми се е случвало да ме питат: "Така и не разбрахме защо ти викат Чудото?"
Ами така се казва!
Прозвището се харесва и на новия му съдружник Ники Михайлов, който е и Кръстник на Уондърите. Името идва от думата "Wonder", която означава на английски "чудо".
"След изложбата, с Ники си направихме среща, малко преди да се разрази пандемията. За нас, обаче, тя дойде "за щастие", както се казва! През първия локдаун нямаше работа, нямаше изложби и фестивали и за мен това се оказа най-подходящото време да седна и да създам този техен Чуден свят - с техните мебели, подземия, източниците им на ресурс. Изработих го целия от метал - стомана, мед, месинг. Ники Михайлов го сканира дигитално. По снимки на малките роботчета, които наричаме обекти, ученици на Ники Михайлов, след специален 3D курс, помогнаха за създаването на останалите персонажи и техния свят", разказва Чудото.
Какво всъщност означава това?
С думи прости, малките метални роботчета на Чудото са мерени и обследвани ръчно. След това техните параметри се въвеждат в компютърна програма и се обръщат в триизмерен, визуален обект.
"Впоследствие стигнахме до издателство "Мармот", с които да изговорим как бихме могли да създадем книгата. Посъветваха ни да намерим български писател, който да пише детска литература. Така стигнахме до Марин Трошанов (бел.ред. - носител на наградата "Перото" в категория "Детска литература" заедно с Петър Станимиров за книгата "Роботът Чапек на планетата с трите слънца. Книга първа. Роботски приключения" (изд. "Кибеа"), която съчетава традиционен разказ с комикс).
Чудомир Драгнев
Снимка: Личен архив на Чудомир ДрагневДокато четете този текст, книгата за роботчетата Уондъри вече трябва да е в печатницата. Най-късно в края на февруари всичко ще бъде сглобено, а през март ще е на пазара.
"Ще има и добавена виртуална реалност. Децата ще могат да видят любимите си герои сякаш са живи през телефона си. Има си QR код на всяка страница. Книгата ще е голям формат, доста цветна, с твърди корици. Текстовете и картините се странират в момента, като се внимава по време на прегъването да не загубим някой герой", казва Чудото.
Как ли се чувства като Създател на Чудния нов свят?
"Досега винаги съм се самоспонсорирал, за да творя. За мен тази книжка е крачка, която да ми осигури и ресурс занапред. Това, което ме вълнува, е анимацията за Уондърите и бъдещата компютърна игра. За да се случат, това е стълбата, която е нужна да се придвижим нагоре в нашите идеи", откровено споделя Чудото.
Още от малък е привързан към книгите. Израснал в голямо, весело семейство с братче, сестриче, майка учителка по литература и редактор и баща ландшафтен архитект, Чудомир е убеден, че семейната среда е оказала влияние за мирогледа му като възрастен.
„Ако не бяха те, може би любовта ми към животните нямаше да се зароди. Учил съм за ветеринарен лекар. Любовта към четенето щеше също да е под въпрос, тъй като от малък съм си дивак. А моите родители ме превърнаха в един четящ, интересуващ се младеж. Първата книга, която събуди така силно интереса ми, скоро отново попадна в ръцете ми – от един антиквариат си я купих. Колкото и странно да звучи, прочетох първата си книга, защото майка ми трябваше да си завърши образованието си в София и замина, без да ми я дочете. Докато я нямаше, аз, сричайки, трябваше да разбера какво се случва до края ѝ. „Билбо Бегинс – Дотам и обратно“ - това е книгата и оттам се насочих към приказното и фентъзито", спомня си Чудомир.
Любовта към метала идва късно...
Чудомир Драгнев в ателието си
Снимка: Личен архив на Чудомир ДрагневЕдва преди около 10 години, когато в тридесетте си, Чудото осъзнава, че това е призванието му. Увлича се бързо по опърничавия метал, удава му се и скоро отзивите на хората се превръщат в суперлативи по негов адрес.
"Първата среща я помня много добре. Работех във фирма за прахово боядисване и собственикът искаше да развие втора дейност - работа с метал. Отидох там, за да уча. Всичко тръгна чисто професионално – от една работа, с която си изкарваш хляба, се превърна в много повече от хоби и е така до ден днешен. Не съм се стремял да стигна до тук - Чудото с метала, Железният Чудомир или Ironmir, както ми казват чужденците. Разбрах, че е призвание и любов, когато осъзнах, че първо - с това радвам хората, второ - радвам себе си и така се превърнах в едно кълбо от любов. Колкото и за студен да смятат хората метала, чрез него успявам да донеса топлина на себе си и на тези около мен. Затова и решихме да направим тази детска книжка. За да може децата, които са малко по-дигитални в ежедневието си, да се докоснат до нашето творчество по техния начин".
Мечтае да се отдаде на обучение, за да помогне на млади артисти.
Мястото, където се родиха Уондърите
Снимка: Личен архив на Чудомир Драгнев"За да не минават през това, през което минах аз. Ако може да им направим по-лесен живота, откъм галерийни пространства и работилници – казус, който винаги ни е куцал, макар да сме европейска столица - това е моята мисия. Не съм ревнив към занаята. За да ми се получи това, което правя, трябват ми съратници, съмишленици, за да се развивам и аз, и той. Трябваше ми тази мрежа от конкуренция, която се старая да създавам и обогатявам. Знам от кого какво мога да очаквам. Но моите хора не са само нужната конкуренция, а и екип, и приятели. И това всъщност е моята истинска история за приятелството - като в книжката!", казва Чудото.
И точно заради тези свои усещания, той е истински лидер, водач в пълния смисъл на думата. Най-големият му талант е в общуването. У хората, с които работи, той вижда уважение, разбиране, вслушване. Талантът е като всичко останало. Ако го откриеш и го развиваш усърдно, отблагодарява се и работи за теб. Да, даден е свише на всеки и всеки е дошъл на тази земя с цел, но не всеки разбира защо е тук!
"Металът ме научи на упорство. Отне ми някакво време да разбера, че той не е твърд, всъщност е мека материя и зависи от теб как ще я оформиш. Моето послание е, че трябва да се бачка. Нямаш оправдание, че нямаш пари и работа, материали винаги може да се намерят. Ако нямаш вдъхновение, просто работи. За работата не се иска вдъхновение. Един артист не може да е изцяло в облаците и да чака музата. Ние сме артисти, за да намираме начини да показваме, да сме част от културния живот на тази държава и да постигаме резултати, които да ни прославят, не само в спорта!", казва Чудомир.
Това и прави.
А останалото ще го свършат Уондърите!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Пристрастени към пачките
Чунцин - градът на бъдещето
Правилото 80/20 в управлението на личния бюджет
Актрисата Елена Телбис: Какво се случва, когато си верен на системата, а тя ти каже "Марш оттук!"
"Да дадем глас на реките" и нов живот на крайречните пространства
Чунцин - градът на бъдещето
Правилото 80/20 в управлението на личния бюджет
Пристрастени към пачките