#Помниш ли деня, в който ме видя за първи път... Беше декември с дъх на канела и ти стоеше на масата в ъгъла на "Spaghetti Kitchen" на ул. "6-и септември". Аз имах рожден ден и обядвах с приятелка... Седнах точно срещу теб, до прозореца. Не я бях виждала отдавна тази моя приятелка, а теб никога.
Връщам се там всяка година. Любимото ми време през декември. Дните около Коледа, когато си подаряваме обяд, прерастващ в следобед, за да приключи по тъмно. Когато си позволявам десет, без угризения и понякога оставам сама на масата, за да усетя отново онази първа тръпка...
Вярвам, че точно тогава се случват чудесата.
Когато влязох в "Spaghetti Kitchen", ти сякаш ме чакаше отдавна. Погледна ме още от вратата, а аз се зачудих дали не се познаваме. Свалих огромното си палто и чух гласа на приятелката ми:
"Познаваш ли го?"
"Не го познавам, обаче ми прилича на някого" ...
Бързо се разсеях от теб покрай блясъка на любимото ми розе в чашата, с което моята приятелка ме посрещна. Имам рожден ден. След пожеланията помня, че започнах да ѝ разказвам за последната ми разбита връзка с онази тръпчива горчилка в смеха, подигравайки се сякаш на себе си и на всички отминали моменти, които оставиха белези. Но вече не бях тъжна, защото усещах погледа ти. Беше толкова настоятелен, че ми ставаше неудобно и забивах очи в сладката витрина на ресторанта, от която надничаха коледни козунаци. За да не се изчервя, опитвах се да прочета табелките им - с два вида шоколад, ядки и фурми, с кокосов крем, бял шоколад, маршмелоу и дехидратирани малини.
Помня какво си поръчах. Спагети Алио е ОЛИО ПЕПЕРОНЧИНО със студено пресован зехтин, чесън и магданоз. Само че аз ги обичам със скариди и без пеперончино. В "Spaghetti Kitchen" така и ми ги приготвят и се чувствам специална. Но по-специалното беше усещането, че стоиш още там, сам, до прозореца и ме гледаш. Минават час или два. Пиеш червено вино, а уютните, златни светлини на коледните лампички озаряват лицето ти. Виждам, че имаш много дълги мигли в моментите, когато погледите ни се срещат и ти наведеш брадичката си към менюто, сякаш още избираш. Усмихваш се, защото знаеш, че съм забелязала, че ме гледаш.
Коледната украса в ресторанта засилва онова странно вълнение от усещането за наближаващото чудо. Поезията на този обед изпълва въздуха, а пеперудите в стомаха ми започват да шават. Светлините играят по скулите и очите ти, докато моята приятелка ми споделя за плановете си да посети Мюнхен по Коледа. Ароматът на канела става все по-силен и ме опиянява...
Обожавам късните брънчове, особено когато говорим за паста, вино и чувства.
Споделям на моята приятелка, че те наблюдавам, а тя се залива от смях и казва, че е забравила подаръка ми за рождения ден и в замяна ще ме почерпи. Но аз не искам да си тръгвам и продължавам да ѝ описвам как изглеждаш там, в ъгъла, с плътното плетено поло в бордо, с графитеното сако и кърпичката, която си съчетал цветово... Започваме да гадаем с какво се занимаваш, но тя не може да се обърне и аз анализирам стойката ти, начина, по който държиш вилицата и ти вече забелязваш, че моят поглед сега е по-настоятелният.
Навън вече се смрачава по онзи виолетов начин, около 17.30, когато трябва вече да съм си тръгнала, но ти също не тръгваш. Чудя се защо си сам, защо не си гледаш телефона като всички останали, а обхождаш с поглед аранжировката на "Spagetti Kitchen" - коледните кутии с подаръци, малкия зелен автобус Фолксваген от 1962 година, елените, цветните декорации... Погледите ни се срещат за първи път, за да се задържат малко по-дълго. Чувствам се като в "Лейди и Скитника" , само че сме на различни маси и няма как дори и случайно да се целунем като в онази сцена...
"Иди да го попиташ дали не се познавате", насърчава ме моята приятелка, на която ѝ става все по-забавно, очаквайки развръзката. "Вземи му Фейсбука", валят оригиналните ѝ предложения.
Осъзнавам, че топлината и сумрака на улицата ме разтварят в някакво любовно, канелено усещане... В този момент виждам как ставаш и обличаш палтото си. Тръгваш си, а аз нямам кураж нищо повече да направя, освен да те гледам. Казваш нещо на сервитьора, вадиш портфейла си и си тръгваш. Кимаш ми, слагайки шапката си и повече не се обръщаш.
"Ще дойдем пак и сигурно ще е тук. Ето виж, има малък италиански коледен брънч на 25 декември, искаш ли?" , пита ме моята приятелка, приготвяйки се да плати сметката.
"Още не ми се тръгва, мога да остана да го чакам тук и на Нова година, пише че е е без куверт, няма кой да ме изгони", шегувам се аз.
Изпитвам неистово желание да хукна след теб. Да те догоня. Да те попитам за името ти...
"Много романтично си настроена", казва ми Маша, смеейки се.
"От ресторанта е", отговарям, поглеждайки към сервитьора, който се усмихва съзаклятнически, сякаш има нещо да ми каже...
"Дами, имам една изненада за вас. Сметката е вече платена, а това е за рожденичката...", подава ми касовия бон. Обръщам го. Написал си номера си!. Остава само да разбера как се казваш...
"Ще му звъннеш ли?", пита Маша.
"Ами ако се обадя?" ...
Поглеждам през прозореца и светлините, които се разхождат по паветата ме хипнотизират. Чудесата се случват точно тогава, малко след 13 часа, през декември, в "Spaghetti Kitchen", мисля си аз, някъде между брънча с приятелките и канеления аромат на любовта...
Spaghetti.Kitchen
ул. 6-и септември 9
+359 89 05 66666
F: Spaghetti.KitchenBG
I: spaghetti_kitchen
SPAGHETTI KITCHEN*BAR
пл. Св. Неделя 3
+359 89 304 6666
F: Spaghetti.KitchenBG
I: spaghettikitchenbar
Публикацията съдържа продуктово позициониране
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Коледната приказка с нов край на Ясмин Кирилова: "Лакомото човече"
Подаръци за всички и съвети от сърце: Изберете най-подходящата коледна изненада за близките си
Революцията за красота през 2024 г.: Азелаиновата киселина - чудото за кожата
Натали Трифонова: Интелигентните разбират, че няма връзка между красотата и ума
Бъди на точното място в точното време: Коледен парад с подаръци за всички