#Световната публика остана студена към горещото лято на страшно скъпите холивудски блокбастъри. Почти всички големи сезонни предложения досега катастрофираха в класациите по приходи и поставиха цялата индустрия пред апокалиптична перспектива. Заговори се за "смъртта на Холивуд". Тази седмица в шоубизнес средите се надяват на финансова светлина в края на тунела с премиерите на два контрастни филма, станали вайръл сензация в социалните мрежи - бонбонено-розовата екстраваганца "Барби" и ядрената историческа драма на Кристофър Нолан "Опенхаймер".
Но дори солиден успех на двете заглавия не ще спаси сезона за индустрията. Толкова много огромни провали накуп отдавна не е имало. Изключително слабото представяне на основните летни филми съвпада с ескалацията на стачката на сценаристите, към която се присъединиха и актьорите. Цялата индустрия спря и следващата реколта филми и сериали е под сериозна заплаха. Тази своеобразна "гражданска война" в средите застрашава бизнес модела на стрийминг гигантите и самата корпоративна концепция за "съдържание, съдържание, съдържание", превърнала системата за масово развлечение в порочна поточна линия за постоянни продължения, предистории, екранизации, адаптации и римейк на римейка.
Но да хвърлим поглед към касапницата, наречена филмово лято 2023
Огромните студийни филми станаха прекалено скъпи и твърде негледаеми. С космически бюджети от 200-300 милиона долара само за производство плюс още поне 100 милиона за масивен маркетинг, тези заглавия разчитаха на преминаването на важната граница от един милиард долара приходи от продадени билети в цял свят. Не само, че това не се случи, но повечето не достигнаха дори и половината на това и вероятно ще са на загуба в размер на 200 и дори 300 милиона долара на калпак.
Езра Милър Езра на премиерата на "Светкавицата"
Снимка: Getty ImagesКомиксовата суперпродукция "Светкавицата" тръгна през юни с разточителна рекламна кампания и амбиции за доминация в глобалния бокс-офис. Седмици по-късно е ясно, че това е един от големите провали в историята. Със снимачен бюджет от над 200 милиона долара, "Светкавицата" угасна с близо 270 милиона долара от продадени билети. Но един подобен филм трябва да спечели много повече, за да излезе на нулата, да не говорим за печалба. Компаниите, които правят тези филми взимат половината, а в някои части на света като Китай и доста по-малко от половината приходи от продадени билети. Другото остава в самите кина. Колкото повече пари за производство и маркетинг се инвестират, толкова повече очакванията за бокс-офис напрегнато се стрелкат към небесата. Затова и неофициално поставената граница за успех на гигантски студиен блокбастър е поне 900 милиона долара световни приходи от продадени билети, а най-добре над милиард.
Дженифър Лопес и Бен Афлек ц
Снимка: Getty Images
Саша Кайе на премиерата на "Светкавицата"
Снимка: Getty ImagesТези суми се оказаха меко казано мираж за "Светкавицата"
Както и за "Малката русалка". Предишните "live action" екранизации по класически анимации на "Дисни" редовно продаваха билети за над един милиард долара. Дори "Аладин" на Гай Ричи го постигна преди четири лета. Но "Малката русалка" едва преполови желаната сума. С глобални приходи от 554 милиона долара този люспест експеримент вече потъва към дълбините на океана. Само снимачният бюджет на "Малката русалка" е четвърт милиард долара. Не помогна пълната липса на интерес в Китай и вълната от критики след политически коректното наемане на чернокожа актриса за познатия по цял свят европейски приказен персонаж, създаден от Ханс Кристиан Андерсен.
Хали Бейли е в ролята на Ариел
Снимка: Getty ImagesТриизмерната анимация на "Пиксар" Elemental също изгоря това лято. С малко над 300 милиона долара приходи от продадени билети, филмът е финансова катастрофа и един от малкото огромни провали на студиото "Пиксар", направило революция в анимацията през 90-те с "Играта на играчките".
Най-зрелищното лятно падение дойде по линия на "Лукасфилм" и "Дисни".
Над 300 милиона долара снимачен бюджет отиде за създаването на "Индиана Джоунс и реликвата на съдбата". Петият и последен филм за авантюристичния археолог вероятно ще направи финансова дупка с размер от четвърт милиард. Харисън Форд не успя да убеди зрителите да се стичат масово към кината за неговото близо тричасово сбогуване с образа. Филмът с мъка прехвърли 300 милиона долара световни приходи и вече се спуска към не особено престижните анали на историческите холивудски провали.
За сравнение - лошо приетият от публиката и критиката четвърти филм за "Индиана Джоунс" все пак си излезе на печалба и продаде билети за общо 790 милиона долара. И това преди 15 години, когато цените бяха много по-ниски.
Всички тези монументални разочарования се изредиха по кината в рамките на това лято. Всички съдържаха едни и същи модерни, но писнали на публиката политическо-социални послания. Всички бяха и не особено добре направени, въпреки огромните бюджети. Дървен диалог, клиширани визуални решения, схематични герои, предвидими сюжети, липса на тръпка, вдъхновение и въображение, остър дефицит на онези причини за потапяне в мрака на киносалона, в компанията на напълно непознати.
"Холивуд е мъртъв" е реплика, която все по-често ще се среща в разговорите за ситуацията в индустрията
Днес това е преувеличение, но утре... Разгулно раздутите бюджети, бюрократичният подход и екстремната политизация превърнаха горещото филмово лято в мразовита гробница за корпоративни гиганти. Стачката продължава, облаците на хоризонта се сгъстяват, а цялата индустрия сега разчита на едно "Барби". Интересни кино времена.
Плакат на "Опенхаймер"
Снимка: Getty Images
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}