#Обитаваме объркан и противоречив културен лабириннт, в който скечовете на "Монти Пайтън" изглеждат като парче сурова реалност, а въпроси като "Какво е жена?" стимулират свирепи политически дискусии и документални продукции. Невменяемостта на нравите на настоящето призовава могъщия дух на носталгията като ритуал по завръщане към нещо едновременно мистично и разбираемо. Едно завръщане към атмосферата във велик европейски филм с престъпно привлекателна актриса и жена от онези, които природата сякаш произвежда все по-малко. Но пък това обстоятелство драстично вдига "ексклузивитета", ако трябва шеговито да намигнем към инфлуенсърско-маркетинговия пейзаж около нас.
Този велик филм е "Дневна красавица", а тази неповторима жена - Катрин Деньов. Вече 57 години след излизането си творбата за фригидна буржоазна съпруга, която открива удоволствието в унижението и става елитна проститутка за скучните следобеди, когато нейният съпруг работи, остава от най-скандалните и пламенно дискутирани филми в историята. Режисьор е Луис Бунюел - испанският майстор на сюрреализма, който безпощадно жонглира с културни кодове, политически пароли, исторически алегории и човешки архетипи.
"Дневна красавица" е винаги добра тема за разговор и филмова вечер, но този месец има и конкретен повод да се върнем във времената на несравними френски филми и почти с тръмпообразен ентусиазъм да призовем: "Направете европейското кино отново велико!"
Поводът е специалната селекция с филми на Катрин Деньов, които Френският институт ще прожектира в зала "Славейков" през целия април, в петъците и съботите, съответно от 18:30 и 19 часа. Така се отдава почит на изключителната звезда, която миналата есен навърши 80 години. А тази съботна вечер е време именно за "Дневна красавица".
Тук Катрин е Северин - колкото изящна, толкова и фригидна дама от високите етажи на френското общество. Тя е повече символ, отколкото човек - един виртуозен инструмент в ръцете на непоправимия провокатор Луис Бунюел. На политическо ниво тук той разобличава фалшивата фасада на буржоазния морал от онази епоха в Европа. На психологическо ниво той копае в подсъзнанието и вади оттам любимите си теми за динамиките на доминирането, садизма и мазохизма, травмите и фетишите, секса и насилието.
Северин намира себе си като започва работа в бордей, но може да продава тялото си само през деня, защото вечер отново трябва да е примерна буржоазна съпруга, достойна за уважение и възхищение. Затова и псевдонимът на тази харизматична хетера е "Дневната красавица".
А уважението от официалното обществено положение се превръща в унижение по време на нейните сънища и видения. Тя фантазира как е бита и замеряна с кал в някои от най-разпознаваемите сюрреалистични кадри на маестро Бунюел.
Филмът е неразгадаем на едно ниво и близък на друго. А присъствието на Деньов препраща към поемите за жената като мистично божество. То може да те погуби и въздигне, да материализира мъжките ти мечти и да те парализира като кошмар.
"Дневна красавица" е един от невъзможните за правене филми днес. Модерната мутация на феминисткото движение не е съвместима с филм, който трудно се побира в идеологически кутийки. Самата Катрин си навлече гнева на истеричните активистки с писмо, в което разобличи лицемерието и мъжемразенето на обърканото движение #MeToo. Но тя може да си позволи да застане срещу течението, особено когато усеща как от него се носи дъха на тиня.
Година след "Дневна красавица" тя грее на Сен Тропе в образ на средиземноморското съвършенство. Нейна тогавашна снимка от 1968-а вдъхнови и плаката на фестивала в Кан миналата година.
Затова Деньов действително заслужава цели тематични филмови месеци. Програмата ще покаже още "Последното метро" на Франсоа Трюфо, където Катрин играе с Жерар Депардийо. Действието се развива в Париж, септември 1942 г., Лука Щайнер, директор на театър "Монмартр", е принуден да забегне в чужбина, защото е евреин. Съпругата му Марион Щайнер ръководи театъра и избира Бернар Гранже, преселник от комедийния театър на ужасите "Гран Гиньол", за свой партньор в пиесата "Изчезналата", постановка на Жан-Луи Котен. До вечерта на генералната репетиция, трупата е предмет на настървени атаки във фашисткия вестник "Жьо сюи парту", от страна на критика Даксия, чиято амбиция е да оглави Комеди франсез. Как ще се развият събитията, ако Лука Щайнер, от любов към съпругата си, се е престорил, че напуска Франция, а всъщност по време на цялата война се крие в избата на своя театър...
Друга класика в селекцията е "Индокитай" на Режис Варние. Филмът се фокусира върху връзката на красивата и властна Елиан, френска собственичка на каучукови плантации, и Камил, нейната осиновена индокитайска дъщеря. Майката и дъщерята са много близки, докато в живота им не влиза неуверения морски офицер Жан-Батист. Елиан е влюбена в него, но Жан-Батист и Камил се привличат един към друг и се влюбват. Мислейки, че прави услуга на Камил, Елиан организира прехвърлянето на Жан-Батист на далечните острови Тонкин. Но Камил бяга от плантацията, за да отиде при мъжа, когото обича. Докато пътува из страната, тя придобива по-големи познания и уважение към хората от родината си. Когато правителството я откъсва от Жан-Батист и тяхното дете и я арестува за престъпления срещу държавата, тя се политизира и става поддръжник на комунистите в гражданската война в страната.
И така през целия април - филми с Деньов от различни десетилетия, които са силен аргумент за комплимента, че тя е като "муза на вековете".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}