#Вали проливен дъжд, а той пристига опакован добре в качулката на тъмното си яке. Първоначално не съм сигурна дали е Николаос Цитиридис, но по широката усмивка на симпатичната сервитьорка разбирам, че няма как да не е водещият на вечерното шоу по bTV. “Не можах да те позная“, казвам аз, докато сервитьорката не може да скрие ентусиазма си: „Аз пък ви познах веднага, няма как да ви объркам“. Какво е усещането да вечеряш с едно от най-популярните лица на България? Винаги ти намират най-хубавата маса, обслужването е на високо ниво, гарнирано със спонтанни, прелюбопитни, дори лични въпроси от непознати към него, при които едва сдържаме смеха си... Това е нищо в сравнение с един разговор с Николаос Цитиридис, който те изкарва и вкарва отново в кръга на шегата.
След срещата ни преди точно една година, когато все още недоброжелатели го „сваляха и качваха на екран“ и подхождаха скептично по онова време към Николаос, съвсем логично е да го попитам как го промени днес славата. Стана ли нахално уверен или се затвори в дома си само с рижавата котка Карма? Дразни ли го прекомерното внимание на моменти и преследват ли го фенки?
В отговор получавам задача - да кажа аз, като негов „хроникьор“, как се промени Николаос Цитиридис година по-късно.
Тийзър снимки от празничното предаване вижте тук>>>
Първоначалната еуфория на прохождаща рок звезда със самостоятелна гримьорна в телевизията сякаш е отстъпила място на дисциплината, уравновесеността и спокойствието, разливащи се в интонацията и не чак толкова перфектната подредба на непринудените му изречения, с което разговорът достига онази свобода, която самият той търси в шоуто си.
“Не мисля, че това, което търся финално, като резултат, съм го снимал досега. Но от началото до днес, виждам, че посоката е правилна и вече съм тръгнал по пътя. Което е успокоително, като знаеш какъв труд влагаш. Защото ако е обратното – да работиш толкова много, а да няма резултат, ще е крайно отчайващо. Трудности има, и то такива, които не се изчистват лесно. Колкото по-висок е резултатът, толкова повече са и трудностите. И понеже всеки ден се случва нещо неочаквано си имам и лафче:
„Поредна криза - овладяна!
Това е репликата, която следва след прескачането на инфарктни моменти. Например, когато гост отпадне в последния момент и намират друг. Когато има проблем с реквизита, а до началото остават буквално секунди.
„Овладяхме кризата, когато шефът на "Славия" Венци Стефанов се обади 30-ина минути преди началото на интервто с него, за да каже, че е в болница и няма как да се случи каквато и а било среща. Само за няколко минути с общи усилия и без паника успяхме да напишем и добавим съдържание, което да запълни дупката във времето, която се получи така извънредно. Овладяваме кризички - всеки ден някакви!", шегува се водещият.
Поръчва си пиле със шафран и лимон по марокански, което лично препоръчвам – от опит.
„Вслушвам се във всички съвети, но особено в тези, които получавам в телевизията. Вярвам повече на опита, отколкото на теорията. Сега се опитвам да си набия един съвет в главата, който ми се повтаря от известно време: Да не се оправдавам в ефир. Понякога казвам на шега, че ми говорят в слушалката или че има някой друг в апаратната, че така пише в сценария, ако съм объркал факт... Но Зрителят вижда мен на бюрото, като водещ и няма представа колко човека са горе в апаратната. И няма нужда да знае. Единственото, което Зрителят трябва да знае е, че аз съм отговорен за това, което гледа. Това е съвет, който искам да поема и премам, но все още не съм овладял достатъчно добре като умение. Такова мое изказване понякога е шега, понякога е и чиста истина, но и в двата случая говори за неопитност. Това искам да изгладя вътре в мен“, признава Николаос.
Във всеки един нов сезон от „Шоуто на Цитиридис“ се е зарекъл да прави, както е правил Микеланджело с всеки свой шедьовър – да променя, премахвайки излишното, докато остане само есенцията, защото вярва, че подобрението е неизбежният начин на развитие.
„Времето се променя и ти трябва да се променяш с него. Вярвам в това, че когато започна да оправям грешките в самия себе си, това ще се отрази и на предаването. Говорим за работни грешки, но ако си изчистя и грешките в ежедневието – ще си оправя и живота!“, смее се Николаос. Едно елементарно добро начало е стремежът му да изчисти всички лапсуси и паразитни фрази от речта си.
„Когато започнахме работа по предаването – трябваше да тренирам разговорите си. Правих интервюта с кого ли не – с хора от екипа, с техни приятели, с приятели на приятелите им... Тогава се хванах, че имам един паразит: „Като цяло“. До началото на предаването го бях изчистил. Това е рецептата - осъзнаване на грешката, бързо взимане на мерки, без да се фокусираш върху самия проблем и хоп! – решението винаги идва много бързо!“ Решенията Николаос рядко взима съвсем сам, макар да осъзнава, че думата му е важна. Затова винаги подхожда първо с въпроса:
„Харесва ли ви това, честно?“
„И когато всички кажем „не“ – следва въпросът: „Тогава защо го правим? Как така ще правим предаване, което на нас не ни харесва? Защо да сме такива мазохисти?! Дай да си правим кефа!“ И хората виждат вече, за мое огромно щастие, че в нашето шоу има желание, удовлетвореност от свършената работа. Съдя го и по все по-добрите резултати и обратни връзки. Оказва се, че колкото повече работим по начина, който ни допада, толкова повече показваме на Зрителя това, което иска да види“.
Ако искаш да видиш някоя знаменитост в друга светлина, скеч за политика или друго – няма да го видиш по начина, по който си свикнал – „Шоуто на Цитиридис“ започна да намира своя език във времето, особено в последната година. Съвсем естествено е да попитам водещия, след всички тези вглеждания и анализи, какво харесват хората в България, а той ми отговаря:
„На хората им писна да гледат цици!
„Биха гледали човек, който говори смислено. Хората искат да видят човеците. В „Шоуто на Цитиридис“ можеш да видиш много хора, които са човеци. Или поне онези, които искат да се заявят като такива. Не говорим за емоционални интервюта, говорим за свободни разговори“, споделя водещият. Безспорно един от най-интересните моменти в Шоуто е срещата му с Маестро Йордан Камджалов. „Бях толкова подготвен за това интервю, че оставих сценария настрани и го карахме на фристайл. Споменавам го, макар че то се проведе миналия сезон, но ми направи впечатление, че успях да уловя честотата му, а оценката идваше с всяко следващо: „Досега не са ми задавали такива въпроси“. Но там имахме и разговор за Щастливия човек и тогава казах:
„Щастието е много различно за всеки човек!“
Подхващайки тази многопластова тема за човешкото щастие, интересно е дали популярните личности са щастливи и каква е тяхната представа за това абстрактно понятие.
Щастлив ли си, Николаос?
„Това, което знам за щастието в момента е, че съм много близко до него – тоест ако изчистя несъвършенствата, които в момента имам (които не са грандиозни и невъзможни за ликвидиране), най-вероятно ще почувствам щастието. Обаче, можеш ли да бъдеш щастлив в свят, в който деца умират? В свят, в който хора се бият? Много егоистично би било това чувство на щастие. Затова – задоволство! Мога да изпитвам само и единствено задоволство от това, което в момента се случва с мен. Не можеш да си вечно щастлив и вечно тъжен. Не мога да кажа, че съм адски щастлив, но съм адски доволен“, казва той.
Това, което би му донесло задоволство и в бъдеще, се отнася до ликвидирането на екзистенциалните притеснения, познати на всички нас - че нещо може да се развали или да попречи на плановете ни.
Мечтае за перфектния баланс – хем да прави това, което харесва, хем да не работи толкова много.
„Представи си онези хора, които са толкова успешни, че изнасят една лекция в „Харвард“ и получават грандиозен хонорар за това, без да има нужда да се притесняват за акциите на своята компания, за бъдещето на внуците си... Това се случва на зряла възраст. Има много време, докато усетя някаква завършеност. Сега съм започнал да вървя в тази посока, но на практика много малко неща съм свършил все още“, казва той.
Затова и продължава да обръща внимание и на заниманията си преди „Шоуто на Николаос“ – книгата му с ревюта на вафли „За вафлите и хората“, която скоро ще може да се слуша, прочетена от него – с личната му емоция и ритъм.
„Шегите, които съм написал, ще могат да се чуят с моя глас. Това е важно и затова се съгласих да го направя – защото гласът ще остави своя отпечатък. Аудио-книгата вече е записана. Гледам да си уплътнявам времето. Календарът на телефона ми е само в точки, изглежда впечатляващо и ангажиращо. Това са ангажименти извън работата ми в шоуто, само отбелязвам“ казва ми той, смеейки се.
2021 г. - най-добрата ми година!
„Наистина! Всичко е просто великолепно и брилянтно. Имам си чудесна приятелка. Щастлив съм с нея, в работата нещата вървят супер. Лятото ми беше много хубаво. Отидох в Гърция с нея, само двамата бяхме на море. За първи път от много години бях толкова много време не вкъщи. Може би ме нямаше около две седмици. Върнах се само за ден - да си оправя багажа за Варна. Там имах и стендъп участие. Беше страхотно!“, споделя откровено Николаос.
Къде е котката Карма в цялата ситуация?
„Тук е моментът да благодаря на моя приятел Миро от предаването „Търси се“, който я наглеждаше. Това е най-добрият приятел – този, който храни котката ми толкова време. Но понеже толкова много ми липсваше Карма – след това пътуване си взех камера вкъщи, за да мога да си я гледам, като ме няма. Тя е със звук, мога и през телефона си да извикам Карма пред камерата. Тя идва, защото чува шум. Когато не съм вкъщи – само спи. Котката, когато човекът го няма - спи, а кучетата се чудят какво прави този човек зад тази врата 8 часа!“, смее се Николаос.
Освен промяната в личен план, 2021 година му дава и нова възможност – да бъде жури в новия сезон на шоуто „България търси талант“ по bTV.
„Това тотално ме преобърна“
Досега бе само водещ, сега вече – и жури. Когато първоначално му предлагат да журира, той си мисли, че е просто за веднъж – като гост. „Не можех да повярвам, че искат да бъда себе си цял сезон. Казаха ми: „Бъди какъвто си в ревютата на вафли“. Като не те кефи – казваш „не“. Като ти харесва – казваш „да“. Едно е да имам гост в предаването и съвсем друго в „България търси талант“. Съвсем различно е - оценяваш човек, който иска да се докаже и да стигне напред. Не знам, дали мога да дам градивна критика, но мога да кажа: „Това не ми хареса!“.
Определя себе си в „България търси талант“ като „много привилегирована публика, която гледа от първия ред и има силата да решава“. Това, което вероятно много хора си мислят, докато са у дома пред екраните, вероятно си е мислил и той, докато е взимал решенията си „да“ или „не“.
Особено важна е срещата му с проф. Тодор Кантарджиев, който изненадващо става част от шоуто в новия му сезон. „С професор Кантарджиев си пращаме мемета по вайбър. Той е страхотен, невероятен човек и професионалист. Представи си, това е зрял човек, който никога не е имал досег със строгите правила на телевизията. Говорим за световен формат, в който професорът е лице и се справя толкова добре - все едно го е правил цял живот. Това е наистина талант!“, обобщава Николаос.
Какво за Цитиридис е талантът?
Талант е това, за което си призван и същевременно хобито, на което си готов да посветиш целия си живот, за да си най-добрият в него. Така ли е?
„Точно така. Смеска между тези две неща. Например аз смятам, че имам талант да пиша смешки и да забавлявам хората като ги кажа. Защото има и такива, които могат само да ги пишат или само да ги разказват. Аз обожавам да разсмивам хората. От малък. И това се е превърнало в желание, което като дете съм искал да засиля. После стана хоби. После работа. Покрай следването ми в специалност „Журналистика“, покрай възможностите на Фейсбук за писане на кратки текстове, после с ревютата на вафли, открих този свой талант. Разбира се и преди това съм правил маймунджулъци, пускал съм дълга коса, правил съм си плитки, за да представя смешката и какво ли още не“, разкрива водещият.
По думите му, не е изневерил на себе си с нито едно решение в предстоящия сезон на „България търси талант“. Напред са продължили хора, които той е харесал, макар с останалите от журито да са имали доста (градивни) спорове.
„Нямах „партия“ в журито. Имало е случаи след три „да“, аз да кажа „не“. Просто това е, което си мисля. Всичко, което виждам на сцената на кастингите, си го представям в по-големи мащаби – как може да се развие за финала. Човекът може да е много талантлив, но аз да не виждам развитие занапред. Разбира се, това не означава, че не е наистина талантлив, ако не е продължил напред в предаването. За Николас Цитиридис сега телевизията е всичко в живота му.
„Имам личен живот, както вече споменах, но дори и връзката ми се зароди в телевизията! Просто покрай предаването се случи“, изплюва камъчето.
Уточняваме – не говорим за колега от bTV!
Освен, че любовта цъфти неукротимо в сърцето му, се е завърнал и във фитнеса – така, както се зарече в интервюто ни миналата година, когато го превърнахме в детектив, вдъхновени от историите за Шерлок Холмс.
„Когато се видяхме с теб преди точно година – бях жестоко притеснен, че фитнесите са затворени. Това притеснение ми се отрази, защото щях да си „пръсна“ всички дрехи и тениски ... Обаче се взех в ръце, започнах да тренирам и успях да вляза в приблизително добра форма. Но не съм приключил, продължавам да работя за още по-добри постижения, и в същото време продължава и да ме мързи. Но видях, че без спорт - човек е загубен“, казва той.
Макар все още да не е показал плочките, както е обещал на Ивет Лалова, поне няма да го е срам да я погледне в очите покрай празниците! Не, не си мислете, че тя е „дамата на сърцето му“. Тя ще е негов партньор като водещ на празничното издание на „Шоуто на Николаос Цитиридис!“ по bTV в навечерието на Нова година.
Няма да крия, че докато водим този разговор в уютно и топло заведение, се налага и да подвикваме, защото дъждът барабани шумно по покрива, а от останалите маси се побутват, усмихват и всячески се опитват да привлекат вниманието на водещия. Той, явно свикнал или абстрахиран, седнал с гръб към всички, не обръща внимание и сякаш не усеща суматохата покрай присъствието си. Минувачите по тротоара, също се обръщат, но Цитиридис сякаш е лишен от периферно зрение, потънал в собствената си равносметка.
Какво е да те възприемат по този начин? Всички да се обръщат, когато минаваш? Вижда ли се още със стари приятели или звездния прах го е отнесъл в други среди?
„Един приятел вчера ме преименува в телефона си като Николаиса – както треньорът Димитър Пенев ме нарече в предаването. Постоянно има закачки. Моите най-близки приятели са от гимназията.“, споделя Николаос. Но това да си всяка вечер на екран, определено променя отношението на хората към него.
Сега хората просто имат отношение към мен
„Преди не са ме познавали. Не можех да кажа дали ме хар...есват или не. Сега усещам реакция, щастлив съм, когато ми се усмихват на улицата. Е, не ми е приятно, когато има хейтъри - за мен е безсмислено да се хейти. Но признавам – важно е да има някакво отношение, защото то те кара да разсъждаваш над нещата и да анализираш.
Какво мислиш е твой проблем!
През януари 2022 „Шоуто на Николаос Цитиридис“ отново излиза в кратка почивка, а в запазения ни час от 22:30 ч. ще се излъчват най-добрите от дигиталните ни епизоди, които всъщност до сега не са показвани в ефир.
„Моля ви, не бързайте да ме уволнявате! Това е заслужена почивка за мен и екипа. И ще бъде много освежаващо. След това, от февруари ще се върна на пълни обороти!“, обещава с усмивка той. Не иска да използва думата промяна за последната година от живота си. Както и за живота през последната година в България.
„Поразмърдахме се, но тия три избора за една година не са точно размърдване. Времето, в което се намираме в момента е добро, но имахме потенциала да достигнем до него, без да се въртим в кръг и да жертваме толкова много идеологии. Видяхме, в годината, в която носихме маски, че на другите места всички лица се показаха. Всеки се видя колко струва. Колкото по-истински си и колкото по-малко се криеш зад оправдания, зад силова енергия и какво ли още не – толкова повече хората ще се припознават в теб и ще създадеш общност или група с общи цели. За да се движи една държава напред, като народ, е важно да има обща цел. Според мен, на България проблемът до сега е бил точно в това - липсата на обща национална цел. Някак си го няма това: „хайде да се хванем за ръце и да се оправим“. Постиженията в спорта, медалите на гимнастичките не са общо постижение, а само на шампионите“, казва Николаос.
Но ако всички дружно се хванем за ръце, можем да спрем Войната по пътищата. Ето, това например зависи от нас. Решенията на държавата няма да променят това, дали ще се качиш пиян в колата си или ще минеш на червен светофар.
Докато ние сами не се спрем, няма да се оправят нещата!
„Да не мислите, че на мен ми е приятно да плащам толкова много данъци на НАП всеки месец? Мислите ли? Колко пари можех да имам в момента, ако бях измислил схема да не плащам данъци? Но не – аз искам да играя по правилата, защото смятам, че така нещата се отплащат и е правилно! Трябва да имаш принципи и да ги спазваш, за да се изградят устойчиво нещата около теб“, казва водещият.
За да не бъде разочарован – не си поставя никакви очаквания отсега за 2022 година. Ще започне да мисли за нея на 1 януари.
„Всеки ден правя нещо, което е много важно и всеки ден ми е много важен. Знам само, че искам да си водя предаването и да става още по-добро! А за следващия сезон на „Шоуто на Цитиридис“ – искам на гости най-големите имена в България! Хора, които като ги чуеш, да са най-доброто – Григор Димитров, Владо Пенев, Митко Бербатов, Лили Иванова, Христо Стоичков...
Всички най-големи да ми гостуват. Това мисля да ми е целта!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Какво искат мъжете? Да гледат "Кръстникът II"
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Брейкденсър N1 в света Мено ван Горп преди Олимпиадата в Париж: Танцът е изкуство и спорт
В навечерието на Тhe R&B Awards: Българските артисти създават бижу на музикалната сцена
83% от бременните и майките се доверяват на специалист, а на последно място - на приятел
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Какво искат мъжете? Да гледат "Кръстникът II"