17-11-2017 20-11-2018

Венеция и войната срещу ветераните на киното

Зависими от медийния дневен ред и общественото мнение

10:04 | 9 септември 2023 6 3923 Колаж: Траяна Генчева/ Кадри: Getty Images

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #screens

#Двама от най-прочутите, противоречиви и постоянно работещи световни режисьори станаха топ тема на фестивала във Венеция - с новите си филми, със скандалите в миналото и с възрастта си. Това са Роман Полански и Уди Алън. Първият навърши 90 години в средата на август, а вторият става на 88 в края на ноември. Полански още се води издирван от американското правосъдие след като бяга от САЩ през 70-те, докато срещу него се води дело за незаконен секс с 13-годишно момиче. А Уди до днес отрича обвиненията на бившата си половинка Миа Фароу, че е блудствал с тяхната осиновена дъщеричка Дилън в началото на 90-те.

В днешния чувствителен социален климат новината, че новите филми на Полански и Уди Алън ще бъдат показани на най-стария кинофестивал в света, стимулираха призиви за бойкот. На хоризонта изплува въпросът дали величията ще бъдат развенчани във Венеция?

Реакциите бяха разнопосочни. Новият френски филм на Уди Алън "Coup de Chance" получи сравнително топъл прием плюс малко подправки от протести. Но "Дворецът" на Полански действително беше посрещнат на нож. Самият режисьор не присъства и си остана в далата му убежище втора родина Франция, но неговата сатира стартира с 0% рейтинг в популярния сайт за рецензии Rotten Tomatoes.

Така противоречивият полско-френски майстор на мизансцена, мрачните психологически портрети, кафкианските сюжети, тревожният съспенс, сексуалното напрежение и усещането за заплаха получи един голям червен картон. Мнозина припомниха, че режисьорът на класики като "Бебето на Розмари", "Наемателят", "Китайски квартал", и "Горчива луна" няма как вече да разчита на доброто разположение на средите, в които преди време е бил на почит. Те са силно зависими от медийния дневен ред и общественото мнение.

Тези обстоятелства помрачиха представянето на "Дворецът" във Венеция дори след като организаторите защитиха включването му в програмата За българската публика тази предстояща за България премиера е още по-интересна в светлината на участието на певицата и актриса Борислава Шишкова, позната Bella C. Tя разказва как случайно е избрана за ролята и за малко да откаже на Полански.

Виж още Българката в най-новия филм на Роман Полански Bella C: Четири пъти отказах снимките

"Дворецът" настанява зрителските сетива в "луксозен швейцарски хотел, проектиран от мистичен архитект в началото на 1900 г. Тази старинна сграда има приказна готическа атмосфера, която е обожавана от знаменитостите и богатите, които редовно идват тук, за да празнуват Нова година. Действието се развива на 31 декември 1999 г. С настъпването на новото хилядолетие, всеотдайният 50-годишен хотелски мениджър Ханзуели (Оливър Мазучи) инспектира поверения му имот и персонала, за да се увери, че празникът ще премине безпроблемно. Цяла армия от сервитьори, пикола, готвачи и друга прислуга се готви за гала вечер, по време на която ще трябва да задоволяват и най-абсурдните капризи на екстравагантните си гости."

Във филма участват още Фани Ардан, Джон Клийз, Мики Рурк, както и много руски изпълнители. Полански продължава да работи на високо ниво с елитни имена и солидни като за арт и фестивалното кино бюджети. Но сянката на скандала и сексуалното престъпление винаги ще бъде зад него. "Всичко това продължава да ме преследва и до днес. Чувам абсурдни истории от жени, които никога не съм срещал през живота си. Те ме обвиняват в неща, които - казват те - са се случили преди повече от половин век...", рече преди време Роман Полански, когато множество жени го обвиниха в сексуални посегателства в контекста на кампанията #MeToo.

Историята на Полански е достойна за един от собствените му филми - има насилие, напрежение, секс, вина, възход и падение плюс гъста атмосфера на заплаха. Родителите му са полски евреи, избити от нацистите по време на Холокоста. Той успява да избяга от краковското гето и се крие от войниците на Райха под различна самоличност, прикрива своя произход и живее в различни приемни домове. Травмата се отпечатва дълбоко в съзнанието му и мотивира много от творческите му търсения. Преди 21 години той прави потресаващата драма "Пианистът", посветена на трагичното му детство и получава "Оскар", който не може да вземе на живо, защото е издирван престъпник в Америка.

Другата чудовищна глава от разказа за Полански се случва на ръба на две културни епохи в края на 60-те. По това време той е млада надежда на авторското кино, преместил се е в САЩ след успех в Европа и излиза с модела и актриса Шарън Тейт. През лятото на 1969-а година изперкалите хипита от така нареченото "семейство" на сектанта и провален музикант Чарлз Менсън нахлуват в дома му в Лос Анджелис докато го няма и убиват бременната му вече съпруга Шарън Тейт, заедно с четири нейни приятели. Престъплението маркира кървавия край на хипи вълната и "децата на цветята", водени от порива към "свободна любов", поръсена с много наркотици, и променя завинаги културния пейзаж в Холивуд. Полански никога не се възстановява от тази травма, но продължава да прави успешни филми.

През 1977-а година Роман Полански е гост-редактор на модно списание и снима младата Саманта Геймър край басейна на вилата на Джак Никълсън, докато той е на ски. Режисьорът дава наркотици на малолетната девойка и прави анален секс с нея. На следващия ден е арестуван. Оказва се, че тя е на 13 години.

Първоначално органите на реда искат да съдят режисьора за изнасилване, но после стигат до компромисното "незаконен секс с малолетна". Сделката е той да се признае за виновен, но да получи само условна присъда. Полански обаче се страхува, че съдията няма да спази споразумението, а ще го вкара в затвора за десетки години, и решава да избяга преди да чуе присъдата. Оттогава живее в изгнание във Франция и още се води беглец от американското правосъдие.

В няколко скандални интервюта след бягството си той признава, че харесва млади момичета и не изглежда да съжалява особено много за стореното, освен съдебните проблеми. Думите му оставят траен отпечатък и до днес много хора се колебаят дали да гледат неговите филми.

Тук се намесва и теорията за "смъртта на автора", в която се изважда на преден план отделянето на творението от твореца и осмислянето му отвъд и извън него.

Подобни аргументи за "смъртта на автора" се изливат и в посока на Уди Алън. Огромната разлика е, че обвиненията срещу него остават изцяло недоказани. Според неговата версия в началото на 90-те Мия Фароу, разгневена от разкритието, че Алън има афера с нейната 21-годишна осиновена дъщеря Сун-И, решава да обвини Уди, че е докосвал сексуално седемгодишната тогава Дилън Фароу, която е осиновена и от двамата по това време. Тогава Алън вече е в процес на богато отразена от медиите горчива раздяла с Фароу и скандалът влиза в заглавията. Разследванията на власти и експерти тогава установяват, че Алън не е блудствал с Дилън, а версията на Мия е пронизана от противоречия и несъответствия. Уди Алън продължава да твърди, че психически нестабилната Мия е внушила на малката Дилън и я е накарала да повярва в безумните според него твърдения. Въпреки това Фароу не се отказва от обвиненията, а Алън продължава кариерата си и се жени за Сун-и, с която създават семейство. Двамата са заедно и до днес и бяха преди дни на фестивала във Венеция.

Културният климат днес е осезаемо остър за истории като тези на Полански и Уди Алън. И все пак те продължават да правят филми на години, в които повечето живи хора отдавна са се оттеглили от каквато и да е било работа. Кой знае - може скоро да измислят нещо заедно.

ИЗБРАНО