#Банкноти и монети. Ползваме ги, без да се замисляме много за техния формат и характеристики. Тук сме събрали някои любопитни факти от историята на парите и тяхното развитие.

Хартиените пари всъщност не са от хартия

Една от важните характеристики на банкнотите е тяхната издръжливост. За да може животът на една емисия в обращение да бъде по-дълъг, при избора на материал за отпечатването се правят специални тестове за броя прегъвания, на които той може да издържи.

Парите не са от хартия

Снимка: iStock by Getty Images

В хартията на банкнотите се използват различни текстилни нишки от лен, памук и други. А в някои страни (напр. Австралия, Румъния) банкнотите са изработени от специални полимери, които ги правят на практика невъзможни за късане. Често на шега хората ги наричат пластмасови пари. Тяхната изработка е по-скъпа, но за сметка на това те са по-устойчиви на наранявания. Възможностите за защита от фалшифициране също стават различни спрямо използвания материал.

Най-голямата банкнота

Регистрираните рекордьори по размер са с големина долу-горе на лист А4. Това са малайзийската банкнота от 600 рингита, издадена през 2017 г. с размери 37 х 22 см., и банкнотата от 100 000 филипински песо, издадена през 1998 г. с размери 22 х 33 см.

Филипинската банкнота е издадена като колекционерска емисия по повод 100-годишнината от независимостта на страната от испанско управление и се твърди, че има 21 защитни елемента срещу фалшифициране. Малайзийската пък е по повод 60-годишнината от независимостта на Федерация Малайзия.

Кралица Елизабет II държи рекорд по поява върху банкноти

Кралица Елизабет II е историческата личност, която се е появявала отколкото всеки друг човек в историята. Ликът й присъства върху банкноти на всички континенти, освен Антарктика. Нейният портрет краси над 100 валути от повече от 20 държави и територии.

Кралица Елизабет II на банкноти от 70-те години

Снимка: Getty Images

След смъртта й Bank of England започна работа по нов дизайн на банкноти и монети с лика на новия крал - Чарлз III. Очаква се те да влязат в обращение от средата на 2024 г.

Има монета от 2 ½ стотинки

През 1888 г. в България в обращение влиза монета от 2 стотинки и половина. Това необичайно решение има своето историческо обяснение. Преди Освобождението в страната ни се ползват основно паричните знаци на Османската империя - по онова време грош. А монетата с най-малка стойност от османската валута бил петакът (пет пари), който се равнявал на 1/8 от гроша.

При въвеждането на българския лев нашата валута се приравнява към османските грошове в съотношение 1:5. Един лев бил равен на 5 гроша, а 2.5 стотинки били точно колкото едно петаче.

Заради това съотношение наричали монетата с номинал две стотинки и половина пет пари или петак. Това било дребна сума и нямало много продукти, които можеш да си купиш с нея. Оттам идва и изразът "Пет пари не струва", когато искаме да кажем, че нещо е безполезно и няма стойност.

Първият банкомат

Първият в света банкомат е представен през 1967 г. в Лондон. При появата на това устройство хората дори не са разбирали нуждата от подобна услуга и са били притеснени относно надеждността му.

Сър Томас Бланд, заместник-председател на Barclays Bank, открива първата машина Barclaycash в лондонския квартал Енфийлд, Обединеното кралство, 27 юни 1967 г. Зад него е г-н A. G. Норман, председател на De La Rue, а отдясно е актьорът Рег Варни ( 1916 - 2008 г.). (Снимка от Fox Photos/Hulton Archive/Getty Images)

Снимка: Getty Images

Според "легендата" веднъж на изобретателя на устройството, Джон Шепърд-Барън, му се наложило да изтегли пари, но закъснял с няколко минути и банката била затворена. Тогава той си помислил колко голямо удобство би било да има машина, от която тегленето на пари да е възможно 24/7. Щом можем да изтеглим шоколад от вендинг машина, защо да не може банкноти, помислил си.

Снимка: Getty Images

Днес по света има около 1.6 млн. банкомата.

Дезинфекциращи банкомати

През 90-те години на миналия век в Япония са пуснати банкомати, които перат пари. Не в преносния, а в буквалния смисъл. Парите, заредени в банкомата за теглене, минавали между ролките при висока температура, която от своя страна убивала голяма част от микробите върху тях. Хитро - имайки предвид, че в непрекъснатия си оборот банкнотите трупат върху себе си куп микроби и вируси.

Рицарите плащали с чек?

Концепцията на разплащане с чекове е позната още от Средновековието. Рицарите използвали специални пръстени като форма на плащане.

Заради дебнещи разбойници те не искали да носят пари и скъпоценности със себе си. Вместо това всеки рицар носел специален пръстен със своя знак. Ако рицар посещава хан, например, той подпечатвал сметката с пръстена си. След това собственикът носел подпечатаната сметка в замъка, за да му бъде изплатено дължимото.

Чай вместо пари

Заради високата цена на чая в много части на Азия тухлички изсушен и пресован чай дълго време са били използвани за разплащане, като форма на валута. В Сибир, например, чаят дори бил по-предпочитаната форма пред монетите и се ползва с това си предназначение чак до Втората световна война.

Две жени със забрадки чистят изсушени чаени листав Ява, около 1930 г. (Снимка от Evans/Three Lions/Getty Images)

Снимка: Getty Images

Освен като разменна единица, чаените тухлички се използвали за храна в гладните периоди, както и за приготвяне на лековити напитки. Т.е. можело е буквално да изядеш и изпиеш парите си.

Английската дума за заплата идва от думата "сол"

Ранните римляни пък използвали сол като средство за разплащане. Солта била ценна, тъй като по онова време нямало охлаждащи системи и тя се използвала за консервиране и съхранение на месо. Неслучайно английската дума за заплата - salary - произхожда от латинското "sal", което означава сол.

Гроздоберачката от двулевката е реална личност

Това е 16-годишната Кина Гърбова от Сухиндол. Тя е едно от трите момичета, избрани от фотографа Любомир Чаръкчиев за снимки по време на гроздобер. С тях той се представя на фотоизложба в ГДР и печели първа награда именно с фотоса на Кина. А Българската народна банка решава да използва изображението за новите двулевки, които влизат в печат. Това е банкнотата, задържала се най-дълго в обращение - 34 години.

Китайците имат монети с дупка

В миналото китайските монети са отливани с кръгла форма и дупка в средата - като най-често дупката е с квадратна форма. Квадратната дупка помагала при изсичането - нанизвали се върху пръти с квадратен разрез, така че да не се местят и да бъде лесно заглаждането на ръбовете и запазването на еднакъв размер.

Снимка: iStock by Getty Images

Тази дупка служела също, за да може монетите да бъдат нанизвани в низове от по 1000, които се приемат от търговците. Формите се обясняват и с единството на небето (кръглата форма) със земята (квадратната дупка).

Как прасенцето-касичка става популярно?

Знаете ли откъде идва терминът прасенце-касичка и защо тази форма е толкова разпространена? На английски се нарича piggy bank. В английския думата pig има и друго значение освен прасе. Така се наричат и всякакви глинени съдове - pygg pot. В Средновековието именно такива съдове са се ползвали за съхраняване на монети. Производството на първите прасенца-касичка идва по-късно, накъде към края на 18 век.