17-11-2017 20-11-2018

Малката русалка, която намери гласа си: Новата Виктория Георгиева

Тя бе момичето в ъгъла с вързани ръце, но вече знае как да се измъкне

08:25 | 20 май 2024 0 20640 Снимка: Радина Гaнчева за #URBN/Dir.bg

ТЕМА #Истории от бъдещето

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #SHE`s the one

#Само преди няколко седмици тя бе черешката на тортата на голямото парти на "Евровизия" в Амстердам, където публиката знаеше песните ѝ наизуст. Една русалка в свои води, която най-сетне върна гласа си. Която плува в открито море, където "водата е синя като листцата на най-хубавия синчец, прозрачна като най-чисто стъкло", ала много, много дълбока. Тя е Виктория Георгиева, едно морско момиче със също толкова прозрачни, чисти като открито море очи, което намери своя глас. Позната от музикалното риалити X Faktor, Вики, която преди време ни представи на "Евровизия" се включва в проекта на dir.bg - "Истории от Бъдещето", за да ни каже какво се случва с Малката русалка по Андерсен в Бъдещето.

Колко пъти трябва да ти кажат "не", за да се откажеш"?

Всъщност могат да ѝ кажат "не" колкото пъти искат. Тя няма да се спре и колкото и да се опитва да разубеди сама себе си, нейният вътрешен глас твърдо заявява: "Ще опиташ още веднъж!" В специалната фото-сесия и интервю, подкрепени от най-добрият приятел на гласа - таблетките "Гелоривойс", ви разказваме историята на Виктория Георгиева.

Снимка: Радина Ганчева за dir.bg

"Гелоривойс" ми е много добър приятел от години. Винаги съм го използвала и много ми е помагал. Не съм оставала напълно без глас, но съм имала моменти, в които съм имала огромна нужда от тази добавка. Това е буквалният отговор. Метафорично, оставала съм без глас много пъти и ми е било много тежко. Имала съм моменти, в които не съм можела да се изкажа. Затваряла съм се в себе си, отдалечавала съм се и съм изпадала в доста тежки периоди, но поуката от всичко това съм успяла да вкарам в изкуството, което правя", казва Виктория.

Русалка е очаквано сравнение за нея, тъй като е морско момиче, от Варна.

"Като малка родителите ми ме водиха в заведения с жива музика, а аз ясно помня как исках микрофона на певиците. Някак си тогава се зароди любовта ми към музиката. Имам по-голяма със 7 години сестра. Тя много пееше като малка, аз я наблюдавах и исках да приличам на нея. В един момент, щом пораснах до 12 години, реших, че ще се занимавам с това. Започнах уроци по пеене без очаквания. Дори не знаех дали мога. Една госпожа ни изпитваше и след това ми каза:

"Ужас, спри да пееш, не става, много зле".

Тогава останах с впечатление, че няма да се получи, но напред във времето реших да пробвам пак и не се получи... Докато не попаднах в моята школа във Варна, където останах 10 години", споделя Виктория Георгиева.

Когато започва да пее, е твърде притеснителна и свенлива.

" Беше ме страх да излизам на сцена, мислех, че няма да се справя...Същевременно, парадоксално, имах много голям хъс и желание да успея. Да излизам въпреки всичко пред онези очи, да им покажа какво мога аз. В началото се криех в ъгъла на студиото в школата, където пеех. Малко след това излязох на конкурс и спечелих трето място. Тогава си казах:

"Може би има смисъл, щом първата ми изява е в топ 3. Има хляб в мен".

Снимка: Радина Ганчева за dir.bg

Захваща се по-сериозно. Ходи по много конкурси, печели първи награди и се появява в музикалните формати в България.

"Записах се още на първия X-фактор, но бях малка, не ме приеха. Записах се и на втория, пак ме отпратиха за следващата година. През 2015 година реших да опитам за последно. Майка ми ме накара. Казах си: "Каквото такова". В този момент, когато журито стана на крака и впоследствие се оказах в предаването, си обещах:

"Мечтите ми ще са насочени само в музиката".

Тогава е едва на 17, но силните за музикалните формати тогавашни времена дават много плодове за настоящата музикална култура на България. Виктория Георгиева е по-разпознаваема повече в европейските столици, отколкото в България, заради успеха ѝ в Евровизия, и изявите в чужбина в последните 2 години.

След телевизионните формати, Виктория е в центъра на събитията. Разпознаваема е и "момиченцето в ъгъла" е вече "звезда от телевизията".

"Това ми беше странно, толкова много внимание изведнъж. Често ми казват, че отстрани изглеждам все едно не искам да срещам погледите на хората, все едно се притеснявам да ме виждат, но в същото време на мен ми е приятно, че всъщност мога да бъда разпознаваема, че някой ме е запомнил. Помня, че имаше голям адреналин тогава".

Аутсайдер, и в училище, и в живота, и като цяло

В повечето интервюта на Виктория Георгиева, акцентът сякаш пада върху житейските ѝ изпитания, загубата, трудните ѝ моменти. Може би заради хляба, но не в нея, а в зрелището. Може би заради онази нейна готовност да споделя дори за най-тежките изпитания с привидно спокойствие. Може би защото обича меланхолията и меланхолията я обича. Задълбава в своите усещания, което се мултиплицира в музиката ѝ. Почти 10 години след онзи успешен риалити формат, тя е музикант в световен мащаб с договор за дистрибуция и последващ продуцентски договор с Warner Полша.

"Казаха ми, че вярват в мен и искат да стана техен приоритетен артист, в който да вложат повече средства. Може би усещате какво бе това за мен - уау! През януари тази година го подписах и това е сериозна крачка отвъд границите на България", споделя Вики.

Определено животът на момиченцето от ъгъла е като приказка за търпеливия победител. Парадокс, след парадокс, след парадокс...

"Монетата се завърта, винаги, в моя случай - в моя полза. Намирам се в най-продуктивния си период откакто правя музика. Виждам, че започват наистина да се отварят нови възможности, нови врати, нови хора, с които да работя. През тези 9 години работа, преминах през доста изпитания, които ме оформиха като характер, човек и артист. Дадоха ми сила да не се отказвам".

Виждаме го ясно. Когато една жена смени цвета на косата, обикновено настъпват житейски промени. При Виктория Георгиева е направена крачка не просто към порастването, но към израстването. Доста време отказва да посещава психолог, макар да усеща тази нужда и пореден парадокс...

Снимка: Радина Ганчева за dir.bg

"Достигнах до етап от живота си, в който наистина се почувствах много на дъното и си казах - аз имам нужда от помощ. Трябва да я потърся. Това беше преди 3 години. Насочиха ме към първия ми психотерапевт. След срещите започнах да размишлявам повече над това как реагирам и какво всъщност правя. Това, което ме изгради най-много, е осъзнаването, че ходенето на психолог е едната част от работата, но когато сам започнеш да работиш над себе си, макар и бавно, това е успехът. В последната година израснах най-много. Започнах да се превръщам в човека, който ми харесва, в това, което искам да бъде. Дотогава бях доста изгубена".

Вътрешният глас е това, което води Виктория напред. Пак и пак, въпреки отказите. Говорейки за глас обръщаме специално внимание на нейния верен другар, който подсилва гласа пряко и метафорично - "Гелоривойс", благодарение на които водим този разговор.

"Моят вътрешен глас ми казва да продължавам да се боря. Да израсвам. Да анализирам. Може да не съм от най-приказливите и да не показвам толкова емоция външно, може да не подскачам от радост, когато съм щастлива, да изглеждам като човек без емоция, но това не е вярно. Имам огромни емоции, просто са вътре в мен. Не излизат. Искам да постигна това да вярвам повече в себе си, да съм по-позитивна и благодарна и да сграбчвам възможностите максимално, до край"

Отделянето от България на крачка встрани - от родината, миналото, опита до момента, прекарвайки живота си в пътувания, носи на Виктория Георгиева смелост.

"Съмнявах се в моите качества. Чудех се дали съм артист или изпълнител. За мен е важно да съм първото! Важно е да влагам своето виждане и усещане как искам да изглеждат видеата и да звучат песните ми. Как да ме виждат хората, как да ме възприемат. Това искам да е моя визия. Пътуванията ми дават възможност да съм всеки месец в Швеция, където правя нови песни, с екипа ми и виждам, че все повече се развивам. Придобивам тази самоувереност, която ми е нужно. Това е смелост, кураж, който ти трябва, за да сбъдваш мечтите ти, защото често ще чуваш "не", дори да си в правилната посока".

Не. Ей така. Някой може да ти го каже нарочно, за да те отклони

Интензивният живот се отразява на гласа на Виктория както физически, така и психически. Само че положително, както и "Гелоривойс".

"Винаги гледам да разкажа в песните си история, която не мога просто така да споделя. Говорейки с хора, които я слушат, разбирам, че и те са минали или минават през подобни ситуации и изкуството ги кара да говорят за тях. Да ги обсъждат дори през текст на песен. Изкуството носи посланието, че не са сами. Получавала съм много съобщения от хора, които ми благодарят и ми споделят. Понякога ми казват, че съм им помогнала да излязат от тежък период. За мен изкуството е най-доброто лекарство във всяка форма. Да можеш да се изразиш, вместо да се затваряш в себе си."

И тя се е чувствала с вързани ръце. Подценявали са я по-рано.

"Сякаш не можех да застана зад себе си и да заявя "Това съм аз!". Имах такъв момент през 2017-2018 година, много тежко го преживях. Казаха ми, че не изглеждам добре и заради килограмите ми не искат да ме канят на участия, защото не се вписвам. За мен музиката е за ушите и душата, да чувстваш, да преминаваш през емоции. Много е дискриминиращо, когато осъзнаеш, че ще слушат музиката ти само ако изглеждаш добре, но добре според нечии субективни представи. Това ли музиката? Мислила съм си да се откажа тогава, правила съм усилия да угодя, въпреки че не съм била готова да поема тази крачка не към, а срещу себе си".

Сега новата Виктория Георгиева, принцесата на парадоксите, поема крачка към себе си с новия си сингъл "Paradox", с концерта с Евгени Минчев в Пловдив, с пореден нов сингъл, който очакваме да излезе на 24 май и може би с албум..., но не тази година.

"Нямам търпение за новата песен, която ще може да чуете на 10 май. Преживях личен проблем. Една седмица след това заминах за Швеция да пиша музика и успях да създам тази песен. Тя е нещо, с което хората биха се асоциирали. Без официално видео е, само с визуализация. Откакто подписах договора вече имам много повече от две нови парчета на година. Просто не са излезли", казва тя.

Снимка: Радина Ганчева за dir.bg

Обещава да ни ги дава по "таблетка на час" или иначе казано "на час по лъжичка" .

"Усещам се вече пълна и съм щастлива, че не се отказах всеки път, когато ме отклоняваха от пътя ми. Благодаря си, че не спрях, защото щях да съжалявам до края на живота си. Без музика не мога."

Радва се, че сравненията покрай "Евровизия" с Били Айлиш спряха.

"Евровизия" е огромна платформа, не само България, но и цял свят се вълнува от нея. Бях започнала тепърва да творя тогава, когато участвах и ето ти парадокса - точно тогава станах огромен фен на Били Айлиш. Никога не ми е било за цел да я копирам или да изглеждам като нея. Харесвала съм я винаги затова, че сме близки за усещане към музика. Когато започнаха сравненията, първо беше комплимент, но после се ядосвах на моменти - защото никога не ми е било цел да бъда като някого".

Виктория Георгиева дава вид на слабичка, нежна, тиха, плаха и същевременно самостоятелна. Виждате - изглежда прекрасно. Каквото реши да направи, постига го. Успява да победи и себе си дори.

"Все още не се чувствам победител, обаче. Смятам, че съм на прав път. Радвам се, че преборих килограмите, защото винаги са ме карали да страдам подигравките покрай това, че не съм изглеждала добре. Било е трън в очите на много хора. И все пак - това не е фокусът. Хората трябваше да гледат с други очи на музиканта. Дойде момент, в който сама реших да го направя за здравето си, защото то е на първо място. За да се харесвам повече".

Ако можеше да използва гласа си, който се чува далеч отвъд България - какво би казала на момичето в ъгъла, което убеждаваха, че не може да пее?

"Слушайте собствения си глас. Интуицията си. Вярвайте си. Не чувайте другите, които говорят през своята несбъднатост. Дали е за килограми, работа, когато има мечти - път има. Драпайте. Със зъби и нокти. Животът е кратък и трябва да правите това, което ви прави щастливи. И не се отказвайте".

Сега е една малка русалка, в своите води. Губила гласа си неведнъж, но водена от вътрешния си глас.

"В интензивен момент съм, в пътуване между големия свят и родината. Тъй като не правя музика на български, хората по-трудно се асоциират с песните ми. Това е минус, но моята мечта е извън границите на България. Гордея се обаче с това, че съм българка, но езикът не е значение за музиката".

Сега е обратното. Чуват я, когато изразявам мнението си.

Снимка: Радина Гaнчева за #URBN/Dir.bg

"Надявам се песните ми да бъдат чути след години, в Бъдещето. И още да носят послание. Смятам, че Бъдещето е светло и все по-широко скроено. Бъдещето е големите сцени за мен. Все още се търся, всеки го прави. Открием ли себе си, ставаме по-силни. Имаме нови хоризонти, в които можем да цъфтим. Тепърва откривам новия начин за отразяването си в музика. Продължавам развитието си. Напоследък успявам да използвам болката си като инструмент за това да се мотивирам повече. Обратното е деструктивно. Потъваш. Не си позволяваш. Това те убива. Тогава си малка русалка без глас по Андерсен. А една малка русалка от Бъдещето по-скоро си казва:

"Добре, ще си го изстрадам, за не повече от седмица и две, но ставам, изправям се и продължавам. Няма време за губене".

*Материалът е подготвен с подкрепата на "Гелоривойс" и съдържа продуктово позициониране!

ИЗБРАНО