#Помните ли Хилда? Рисуваното момиче, в което всички се влюбват от пръв поглед?
Тя е неабравима, червенокоса пин-ъп комикс звезда с женствени извивки, която живее своя луд, нарисуван живот и се превръща в истински секссимвол.
В средата на 50-те години Хилда украсява плакати и календари в Америка, а непохватните ѝ действия на хартия я превръщат в любимка и на мъжете, и на жените.
Когато нейният създадетел - илюстраторът Дуейн Брайърс, си отива от този свят, едва ли е предполагал, че няколко години по-късно Хилда ще се сдобие с момиче от България, което е достойно да бъде нейна най-добра приятелка.
Запознайте се с Рафи - романтичната брюнетка със закръглени форми от XXI век, която в последните седмици се наслаждава на времето, прекарано у дома.
С Хилда имат доста общо - обичат вана с много балончета, котенца, чай и хубава музика и се усмихват с онзи дяволит поглед на дете, готово да сътвори поредната беля. Разликата между Хилда, която е измислена, и Рафаела е, че втората съществува и в реалния живот.
Всъщност Рафи е нарисуваният образ на своята създателка - първият VR художник в България - Рафаела Рафаелова. Както обича да казва за себе си – откакто се помни винаги е рисувала.
Пред #URBN Рафаела, която превърна дори себе си в рисунка, разказва за черно-бели блянове и илюзии от туш.
„Всъщност тези рисунки се появиха след серия илюстрации за #inktober. Това е предизвикателство в Инстаграм, в което взимат участие всякакви илюстратори и художници, любители и изобщо всеки, който иска. Както се досещате, провежда се през октомври, а идеята е всеки ден да се прави илюстрация с туш. Аз се включих за пръв път преди 3 години. Първите дни рисувах разни неща, но идеите някак ми свършваха и един ден си казах: ще нарисувам това, което правих днес. Така всеки ден рисувах илюстрация на случка от деня ми. Мисля, че се сещам за комиксите с Хилда, видях ги по-късно, но се влюбих в безгрижния живот на персонажа“, споделя Рафаела.
В първата серия повечето рисунки са свързани със случки извън дома - всякакви.
„Стана си от само себе си. В ежедневието на всеки има поне 5 минути кадър, който си заслужава да се разкажат някак. Но в сегашната серия дни, се налага да сме отговорни и да стоим вкъщи, а от там и нещата, които ни се случват ежедневно навън - да се пренесат в дома ни“.
Серията авторпортрети, в които Рафаела изобразява себе си в различни, най-вече битови, ситуации все още няма име. Рафи е #stayhomegirl” – в превод момиче, което си стои вкъщи. Тепърва ще започне свой собствен живот и в социалните мрежи, където ще се опита да покаже на всички нагледно своя таен свят в градското си „убежище“.
„Първоначалната ми идея включваше весели, смешни ситуации с героинята ми. Впоследствие осъзнах, че е и изразяване на себе си, справяне с комплексите. Има изключително голям брой артисти, които се занимават с такъв тип рисунка. Тези, които следя най-вече, са жени и илюстрациите им показват дори интимния женски свят, което до скоро беше по-скоро табу. Особено когато напълно откровено изобразяваш себе си като жена, която се епилира дори през зимата, яде повече сладко, връхлитат я всякакви емоции заради онова женско ежемесечно чудо, което може да променя настроението ти за секунди. Да виждаш откровеността на тези артисти е много окриляващо, учи на себеопознаване, себеприемане, себеобичане. Точно това искам да кажа на жените – че са красиви всякак, че са изключително силни. Искам да им каже, че не са сами, че не трябва да мерят всяка своя стъпка, че трябва да са себе си!“
Всяка от рисунките изобразява ситуация от деня, в която Рафаела се е намирала. Все по-лесно споделя на листа все по-интимни моменти. Всяка серия, обаче, се появява най-вече в труден момент.
„Първата беше октомври 2017, тогава емоционално бях разклатена. Бях осъзнала, че не съм рисувала от месеци, заради работа и така нататък. Затова си го наложих - всеки ден рисунка. В един момент стана като медитация. Дори в 22:00 часа, след дълъг ден, не го намирах за изморително. Бе същевременно и развносметка на деня, и изключване за малко“, споделя Рафаела.
Рисува на периоди, но не може да каже, че са по-дълго от месец.
„След това направих цветна серия през лятото на 2018, докато бях в отпуск. И сега – 2020 г. се появяват отново рисунките ми, в ролята на това, което ме вади от ситуацията, от деня и мястото и ме окрилява. Медитация около час и повече, понякога два, в които друга мисъл не нахлува. Предполагам, че доста хора са тревожни в този момент, това е начин да се справиш с такива мисли - творенето във всичките му форми“, казва Рафаела.
Ако Рафи би имала история зад гърба си, тя няма да е по-различна от тази, която преследва всяка жена.
„В момента почти всички професии изискват онлайн работа, доколкото е възможно. Това, че не можеш да избягаш от телефона, застигат те съобщения и и-мейли и след „края“ на работния ден - готвене вкъщи, маски за разкрасяване, някакъв вид упражнения, време за семейството... мисля, че в момента всеки би се разпознал в образа на героинята“, казва Рафаела.
В ежедневието си се занимава с преподаване, дизайн и рисуване във виртуална реалност. Учител е в НГПИ „Св.Лука“, а в момента работата кипи в онлайн пространството. Вече четвърта година преподава „Моден дизайн“, макар да твърди, че още самата тя се учи.
„От колегите, от децата... Повече, което абсорбирам, са социалните знания, които се придобиват от срещата с всякакви хора и характери. Интересно е, вълнуващо, но и доста отговорно и трудно бих казала. VR също тече с пълната си сила, дори с „VRExpress” - колегите, с които работим по няколко нови проекта в момента, онлайн, естествено - всеки от домашния си офис. Имам и спортна марка дрехи, която с колежката ми Катерина Малаганска развиваме. Сега се усеща спад, трудности в процеса на изработка, търсенето на платове и т. н., но сме оптимисти и след като всичко отмине продължаваме с пълна пара“.
Съответно това, за което говорим дотук, го има нарисувано. Всичко нарисувано е част от нея и живота ѝ.

„Например тази, на която съм с 4 ръце е и от първите дни на онлайн обучението. Тогава ми се стори, че няколко дни се сляха в един. Заставах пред лаптопа да организирам децата, защото съм и класна, и като вдигнех глава навън беше тъмно. Ха-ха-ха, бих казала беше екстремно, но пък вече свикнахме и всичко е наред. Също и тази рисунка, на която има сняг, от 1-ви април. Тогава се събудих с усещането, че е декември... Щеше да е супер ако всичко беше сън. Любими са ми тези рисунки, в които и Котан участва. Той винаги напомня за себе си, когато е време за хапване. Също така е контрол по качеството на общо взето всяко мое действие“, разкрива за своята Рафи Рафаела.
Рисуването й в черно-бялата гама е продиктувано от материала. Заради самия #inktober започнала да рисува с туш. Това ѝ харесало и решила да продължи по този начин. За себе си казва, че по-скоро се доближава до илюстраторите, които пресъздават на същия принцип сцени от живота на героя си.

„Напоследък забелязвам все повече такива комикси, които аз самата следя и чакам с нетърпение, за да видя следващата смешна ситуация. Начин за разпускане и за художника, и за публиката му. Аз експериментирам в различни посоки, това не е единственият начин за творене. Всяка техника е предизвикана от ситуация, настроение и т.н. Всяка техника изразява различна идея. Аз съм огромен фен на street art културата, графити артистите и изобщо изкуството във всичките му форми. Идеята е една – да изразиш себе си и мислите си, да донесеш емоция. А спрямо тенденциите... в изкуството, естествено, има такива. Във всяко едно от направленията, но тези тенденции някак не се случват като в модата. Случват се на друго ниво - емоционално и в зависимост от израстването на всеки творец. Безброй са нещата, които водят до различните тенденции, но мисля, че най-вече е вътрешният глас на всеки артист. Той го води“
Така нейната героиня се ражда от вътрешния глас на едно момиче от града, което е поставено в нестандартна и неочаквана ситуация.„Изводът от случващото се може би е точно този, който се отнася до повечето хора. Да се сетим за всичко, за което нямахме време до скоро. Животът, който водим, ни държи заети и сме си казвали неведнъж – „Не ми остава време за: за онази книга; за организацията на гардероба ми; за реда в документите ми; за плановете ми; за пъзела, който ми подариха; за маската за коса; за онази торта, която исках да направя; за четене на приказки на децата; за йога сутрин; за филми; за почивка; Всеки има нещо, за което е нямал време. Природата се чисти, може би и ние трябва, по един или друг начин, да дръзнем да опознаем здравословно хранене или да „прегледаме“ списъка с токсични хора в живота, чиято липса ни кара да се чувстваме по-добре“.
А какво кара едно момиче, като Рафи, да се чувства добре? Оставяме се в ръцете на тази апетитна бюнетка, която без притеснения ни позволява да надникнем в нейния черно-бял свят от туш.
НАЙ
Ева в Райската си градина: За собствения свят, далеч от материалното
Великден в древен град, на Пето Авеню и от Сидни до Мексико...