17-11-2017 20-11-2018

Маневри на езика с ATILA или какво казва човек, който много е говорил

И още... за националния интерес, лъжите, с които всички се затлачваме и съвестта ни

08:57 | 16 ноември 2022 0 7997 Снимка: Личен архив на Орлин Милчев

ТЕМА #Избрано

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #thegamechangers

#Когато създава митичния рап образ нa небезизвестния в България MC ATILA, цялата идея на тийнейджъра Орлин Милчев е да въплъти идеята за агресия и победа на бойното поле. И успява. Когато ATILA беше млад боец, казва ми, спечели няколко национални турнира, което му даде много внимание за албумите му. Внимание, което му осигурява не просто слава в столичния квартал "Надежда", а над 11 албума, безброй диви, живи участия и абсолютна доминация на сцената.

Срещаме се с ATILA в залеза на рап кариерата му - казва, че албумът "Изгреви и Залези", който излезе преди около 2 месеца е последният му. И това, докато в ръцете си държи две награди - за кино дебют на филма "Изкуството да падаш" от фестивала "Златна роза" и за Подкаст на годината за поредицата"2&200".

"Бях изключително агресивен като изпълнител и обсебен от идеята за надмощие на сцената - battle елемента в хип-хопа. Тежък стил, който комбинира унижение на противника и агресивни закачки по социални теми, защото почти във всички елементи на хип-хопа, битката е средство да докажеш уменията си", казва ми Орлин Милчев.

Признава, че още носи състезателния елемент.

"Като цяло един човек трябва да има две страни в себе си, а един творец - специално в музиката, трябва да бъде опитомено от самия себе си животно", казва той.

Съгласни сте, че съчетанието Емоционалния ATILA звучи доста патетично... Той също.

Сближаването между личността Орлин Милчев и рапъра ATILA е толкова голямо, че към днешна дата се препокриват.

"Може би ако в бъдеще правя музика, бих махнал името... Но може би не бих могъл изцяло, защото е много разпознаваемо в хип-хопа...В момента ATILAе нещо като наследство, което съм оставил. Когато правя интервюта по важни теми, не говоря за музика, защото хората като чуят Рапъра ATILA си ме представят с гола глава и много татуировки, готов да вдигна някаква националистическа революция, което е далеч от мен".

Абсолютно Твърд Истински Лирически Аз - това е по-близо.

Акроним от псевдонима, но не името е важното в този разговор, макар в нашата държава имената някак лесно да стават бранд. Важно е това, което казва. В последните 8-9 години активно се изразява както в дигиталния свят, така и реалността. Казвам му, че май много чете и много филми гледа, а той отговаря:

Винаги може и повече!

"Рапът разказва истории, но в един момент исках повече плътност за думите си. Киното, знаеш, то събира много изкуства в себе си - звук, текст, изображение, усещане, движение в пространството. Визуалното прави историите по-мощни. Когато човек говори за един филм, който обича, първото, което изниква в главата му, е кадър и усещането при вида му", смята той.

Колкото и претенциозно да звучи, когато го питам за това, което изниква в неговата глава сега, е кадър от филма "Огледалото" на Андрей Тарковски (1975 г.) - портретът на една от героините във филма. Не е учудваща, обаче, асоциацията на Орлин Милчев, предвид средата, в която е израснал. Баща му, Милчо Милчев, е театрален режисьор и един от създателите на пантомимата в България. Разговорите у дома често са били за кино и театър, но понякога завършвали с бунта на Орлин - "Какъв Вим Вендерс?! Тарантино е Бога на киното за мен!"

Орлин Милчев все по-близо до ATILA

Снимка: Личен архив на Орлин Милчев

"Последните идеи, които баща ми имаше, бяха за синтетичен театър. Винаги се е интересувал от театъра отвъд езика - пресъздаването на наратив изцяло чрез движения на тялото, чрез въображение, метафори и алегории. Идеята за синтетичен театър, която баща ми развиваше, е много близка до киното. И аз, като един син на баща си, избрах киното. Реалността, с която работя, винаги е била по-привлекателна от условността на театъра", казва Орлин Милчев.

Вече е дипломиран режисьор. Основният аргумент, който го води в посоката е:

"Веднъж заснето, остава завинаги"

"Когато на 24 години кандидатствах в НАТФИЗ, изпитната комисия ме попита защо с бекграунд на рап изпълнител, сравнително добре познат в София, с изяви пред публика, ще ставам кинаджия. Тогава им разказах, че за мен една песен е концепция за кино - като инструментал, светлина, текст и изпълнител, който е актьорът в този момент. Просто искам да го направя наистина, а не да използвам алегорията на песента".

На човек му трябва време да се открие, казва още Орлин. Хип-хопът е нещо, което те заварва в началото на пубертета. Контра култура. Той е извън дома. На улицата е. Различен е от семейството и средата, в която израстваш.

"Това беше моя бунт. И понеже аз не мога да пея, но пиша от малък, се случи да бъде естествена част от мен самия и живота ми. Защото за едно MC, хип-хопът и рапът дават възможност за заявка, което е много важно за един 12-13 годишен човек. Да кажеш - аз съм този рап. Това са качествата, които искам да изразя. Ще се позиционирам в обществото. Ще споделя неща, които са само мои!"

По онова време споделя, че рапът се случва извън хубавото. Че е странна сплав от бунт и морални ценности. В началото лириките му бъкат от кварталните теми за хероина и неговите жертви.

"В днешния рап тази тема не съществува, което е хубаво, според мен, защото в средата и края на 90-те години не беше така".

След 17 години на рап сцената, вече е на кино терена

Снимка: Личен архив на Орлин Милчев

Следва язвителен рап със социални коментари, леки депресии и негодувание към света...

"Не ми допадаше като място..."

И когато ATILA порасна, в лириките му се намести и политиката...

"С израстването, темите, които те занимават, са отражение на промените, които настъпват в тебе. В един момент гледаш отстрани света, в друг търсиш ти къде си в света, а след това опонираш на света и накрая някак смекчаваш тона и започваш да разказваш истории на света".

Сега е на 35. 2005 година, когато излиза първият му официален албум, му се струва далечна. Преди него има още 4 албума, които се предават из "Надежда" от ръка на ръка. Седемнадесет години по-късно творчеството е в дигиталната среда, където няма ъндърграунд и комерс, а алтернативна и мейнстрийм продукция.

Познайте в кой отбор е?

"Темите, които засегнах в последния ми албум - "Изгреви и залези", са темите на един 35-годишен човек, който вече много е говорил за себе си. Говоря за бягство в изкуството, за моментите, в които рефлектираме върху себе си. За битките, които предстоят. Цялата идея за "Изгреви и Залези" е вдъхновена от светлината - двата момента не само в деня, но и в годините на един човек - този на надеждата и този на отражението на миналото. По-интересно за този албум е, че говори повече емоционално, отколкото рационално. Инструменталите му са вдъхновени от джаз и фънк звученето. Текстовете са моментни картини, усещания, а не толкова наратив. Не са за лявата половина на ума ти, а за усещане, състояние".

Признава, че продуктивността доста го е изморила. В един момент човек трябва да си даде сметка за себе си дали продължава да прави музика, защото му харесва или има неща, които да казва.

"Аз усещам, че този албум е много добър завършек, затваря темите, препраща назад и говори за бъдещето. Един албум е като един роман. Нещата, които мен ме интересуват на 35, едва ли са нещата, които ще са интересни на най-активни в концертния живот и слушането на музика, които са в двадесетте си. Не съм човек, който да играе играта. Искам да правя песни, които аз да харесвам. И ако трябва да сложа точката, където я усещам, по-скоро я слагам сега, за да ми е спокойно и на мен, когато погледна от първия до последния албум и видя хубавия залез".

В рапа намира подкрепата на баща си от първия микрофон, който му купува, до първия компютър, който влиза в дома и се превръща в музикална кутия. Майка му Таня, която е лекар, по-скоро се притеснява не толкова заради музиката, колкото заради ясното си усещане, че всеки бунт и контра култура, ако не се балансират, може да завлекат човека в много негативни аспекти.

Следват първите му кино опити с музикалните видеоклипове - на "Приятелю стар" и "Сив герой" с Жлъч. Впоследствие с приятелката му Aни, позната като DJ Akasha, създават филма "Опорни точки", който е доста сюрреалистичен и странен...

"Никога не съм искал да бъда режисьор на клипове. Понеже нямаше кой...", допълва Орлин.

Снимка: Личен архив на Орлин Милчев

Когато попада в НАТФИЗ, обаче, снима постоянно.

Тази година първият му пълнометражен филм като режисьор - "Изкуството да падаш", получи първата си награда - за дебют, на фестивала "Златна роза".

"Тънка е границата между наученото и усета", казва той. "В процеса на снимки всеки семестър, получаваш най-големите уроци. Може би урокът, който приложих в "Изкуството да падаш" дойде от легендарния акад. Людмил Стайков: "Режисьорът трябва да има своя малък заговор с всеки един член на екипа поотделно". Особено с актьорите".

"Може би най-големият урок, който следвам е да си смирен с хората,с които работиш. Лесно е за нас, младите режисьори в киното да повярваме на холивудската приказка, че сме онези, които сме сърдити и даваме команди. Киното е плод на колаборация. Не настояваш, не искаш насила, търсиш съмишленик с всеки поотделно от екипа, а не слуги. И ако си с правилните хора - те ще гледат в твоята посока"

"Оттук нататък ще се срещате само с хора, които смятат, че могат да направят вашия филм по-добър от вас. Внимавайте много с това, защото някои ще са прави и ще ви дадат ключ как да стане. Повечето просто разказват вашия, но с други хора. Това са първите думи, които ми казаха в Академията и ги помня до ден днешен".

За разлика от рап сцената, където ATILA е водачът, на терен Орлин Милчев не е авторитарен.

Сценарият на "Изкуството да падаш" идва при него през 2019 година.

Орлин Милчев с легендарния оператор Емил Христов

Снимка: Личен архив на Орлин Милчев

"Прочетох историята и видях две неща, които бяха важни за мен - едното е, че човек трябва да се бори доброволно с проблемите в живота си, като се изправя пред тях - тогава пораства. Приказката не е: "Има змей, аз ще си седя тук и ще се крия", а "Има змей и отивам да го убия".

Точно както е в рапа!

Второто, което е важно за Орлин Милчев е темата за липсващия диалог между три поколения - дядото, майката и дъщерята Борислава от лентата.

Историята е за намирането на себе си в света чрез преодоляването на трудностите. Яснотата, че лъжата в семейството винаги е проблем. Умението да се изправиш физически и ментално след проблемите. Сценаристката Неда Филчева се позовава на нейния личен опит с пътя на бойните изкуства, а съсценаристът Марин Дамянов изиграва ключва роля в процеса. Филмът е подкрепен от Националния филмов център. Първите избрани за ролите актьори са Ивайло Христов, Елена Замяркова и Валери Йорданов.

Валери Йорданов играе учителят по джудо в "Икуството да падаш"

Снимка: Личен архив на Орлин Милчев

"Дойде възможност да работим с големия оператор Емил Христов, което ме уплаши. Представях си филма сниман от ръка, а той не е най-големият фен на това. Говорихме много пъти, ходих у тях и в един момент намерихме силен диалог и приятелство, след като сблъскахме рога и той разбра какво искам да правя, след което започна да го надгражда с целия си опит, умения и изкуство, които има в себе си", споделя Орлин Милчев.

"Моят начин, но на стероиди"

Ролята на Александра Сърчаджиева, която се въплъщава в майката Мария, е най-сложната роля във филма. В продължение на година Орлин Милчев не може да намери актрисата, която да я изиграе...

Александра Сърчаджиева и Елена Замяркова в "Изкуството да падаш"

Снимка: Личен архив на Орлин Милчев

"Тя е с леки психични проблеми, алкохоличка, полярна, цветна ... Трудно е да намериш актриса, която да не го направи само външно. Видях Александра в предаване. Когато я извикахме и видях какво прави като импровизация, бях сигурен, че е тя. Нямаше друг вариант за мен", споделя режисьорът.

Изиграваната на ролите във филма се оказва доста травматичен опит. Киното трябва да го преживееш, за да повярва зрителят. През 2023 година "Изкуството да падаш" ще е на големия екран.

Доброволното отиване да убиеш дракона присъства в хип-хопа, връща се на темата Орлин Милчева. Затова и поставя историята на негова територия - в среда, която познава - периферията на София. Там, където лично преживява безвремието края на 90-те.

Ивайло Христов е дядото в "Изкуството да падаш"

Снимка: Личен архив на Орлин Милчев

Тогава погледът му вече е привлечен от политиката. В началото на 20-те си години издава албума "Man in Black" с песен "Бойко Борисов", в която разказва биографията му от охранител на Тодор Живков до главен секретар на МВР.

"Тогава той беше кмет на София, а аз на 21 години загатвах, че има амбиции да стане министър-председател. Така и стана. Имам странна любовна история с политическия живот - отдалечавал съм се и след това интересът ми се е връщал. Като човек, който плаща данъци и кредити и мечтае за семейство, останал в България въпреки възможностите да замине, няма как да не се интересувам от политика. Като повечето хора в 30-те ме притеснява, че сме приели корупцията и източването на еврофондове за нещо нормално, несменяемостта на управляващите като даденост, дезинформацията... Вижда се как обществото се е разединило и как едни фундаментални въпроси за бъдещето на България като европейска страна в момента подлежат на коментар. Все едно има друг вариант. Нима можем да бъдем Балрус, Чечня или Азербайджан? Все едно съществува казус дали ЕС е място за нас. Помня надеждите на България, когато ни приемаха в общността и в НАТО, диалогът с всичките му проблеми покрай постмутренските времена. Тогава този политически диалог бе ясен. Плашещо за мен е, че фундаментални истини нашето поколение сега ги поставя под въпрос"

Маневри на езика

Най-голямата маневра на езика в българското публично пространство, според Орлин Милчев е изразът "Национален интерес".

"Защото като се подмята наляво и надясно, звучи много патриотично и независимо. Има хубава дефиниция, дадена за "национален интерес"от проф. Веселин Методиев - красиво и просто:

Да не сме бедни. Да сме свободни. Да няма война, тоест да не ни атакуват.

Тези национални интереси не подлежат на идеология, смята Орлин Милчев. Не подлежат на ляво и дясно.

"Същото е и с българска идентичност, която се свързва предимно със селянин с вила, овце и хора, а не с проф. Иван Шишманов или цар Симеон? България е била наричана малката Германия на Балканите, имали сме такъв икономически напредък. Никой не говори това, сякаш историята ни стига само до соц-а и селското стопанство. Хубаво, но нека излезем от колибката, в която се навряхме с идеология и носталгични картини".

Думите са на ATILA - един човек на 35 години, който много е говорил. И продължава да го прави, даже повече отпреди.

Подкастът му "2&200" бе обявен за Подкаст на годината сам преди и напук на тренда, че хората не четат дълги текстове и не слушат повече от три минути - неговият продължава повече от два часа, понякога и три... Там Орлин Милчев, познат като ATILA говори двойно повече от това интервю. Със съмишленика му - Цветомир Цанов, малко на мускули, но с голям инат, вече четири години осъществяват своята фиксидея:

Да кажем всичко без цедка!

Няма забранени теми. Има красива флуидност. Две и двеста е хубав български израз, за човека, който знае всичко и говори за всичко.

"Всичко, което правя, е свързано с това да кажа каквото мисля. Музиката, киното и подкаста са моите канали за комуникация", споделя Орлин.

ATILA и Цецо в подкаста "2&200"

Снимка: Личен архив на Орлин Милчев

А какво са 2&200 за ATILA?

"На 2 съм, когато не мога да се изразявам по някаква причина. На 200 съм, когато усетя, че има тема, която толкова ме вълнува, която е толкова голяма, че не можеш да я обхванеш в един разговор, в едно произведение, в рап песен... В момента ме вълнува въпроса за функционирането на човешката съвест и има ли морална ценност в нас, която да е фиксирана. Другата тема е за лъжата и идеологията и как са свързани. В книгата "Архипелаг Гулак" на Александър Солженицин има има много интересни трактовки за лъжата. Тая лъжа съществува на всички нива и е станала като мускул, дори и за нас, в съвременния свят. Много сме бързи в това да рационализираме лъжите си и това ни се отразява на всички нива - избори, личен живот, семейство, професия, политика. Знаем, че някъде в нас е истинската причина да си объркваме живота, но се затлачваме с оправдания и това пак е някакъв вид лъжа. За такива теми съм на 200!