#Помните ли Рафи? Тя се завръща! Но вече знаем какво всъщност е тази романтичната брюнетка със закръглени форми от XXI век. Тя е аватар в своя собствена Метавселена, създадена от първия VR художник у нас - Рафаела Рафаелова. Каква обаче е разликата между Метавселената на Зукърбърг и света на брюнетката Рафи? Нейният е по-красив и по-безопасен, защото е контролиран...

Запознахме ви с Рафи и създателката ѝ Рафаела Рафаелова още в началото на пандемията. А две години по-късно осъзнахме, че всъщност огледалният свят, в който живее рисуваното момиче, сам по себе си представлява метавселена - той е животът, който художничката води у дома, така както Метавселената на Марк Зукърбърг се опитва да създаде паралелна реалност. 

Използваме точно тази връзка между Рафи, виртуалният артист Рафаела Рафаелова и Метавселената, за да разберем опасно ли е там, където ни теглят любопитството и иновативните технологии. 

Защото Рафаела вече е била в Metaverse! 

Снимка: Личен архив на Рафаела Рафаелова

"Със сигурност можем да наречем моята Рафи аватар. И можем да възприемем ситуациите, които виждате нарисувани, като рамки на живота в Метасвета на Рафи. Защо е по-добра, спокойна и хубава тази среда от това, което слушаме за Метавселената на Зукърбърг? Може би защото е контролирана от мен. В Метасвета на Зукърбърг нямаш контрол. Там е като в истинския свят, макар да си само виртуално в него. Реално там не знаеш и не можеш да контролираш действията на останалите. До известна степен нямаш контрол и над своите действия, защото те са провокирани от нещо във виртуалната среда. Затова и моята Рафи в моята Метавселена си взима решенията сама за себе си и се чувства добре", казва VR артистът.

Означава ли казаното дотук, че друг може да взима решенията за самите нас, ако все пак допуснем технологиите да ни отведат в друга реалност?

"Да, смятам така. Смятам, че в Метасвета сме повлияни от действия на други хора. Парадоксалното е, че това важи и за реалния живот, обаче не до такава степен, както във вируталния. Защото в Метасвета може да има много по-силен и явен контрол за това да се случи нещо определено. Да се предизвика нещо като експеримент с хората вътре. Смятам, че много от програмите и активностите, които се случват в този виртуален свят, въщност са направени точно с цел да се правят социални експерименти с хората, нещо като реалити предаванията", категорична е Рафаела. 

Като виртуален артист и човек, който твори във виртуална реалност, Рафаела смята, че Метавселената може да бъде истински опасна.

И го е видяла със собствените си очи!

"Физически не е толкова опасна, освен със застоялия начин на живот, който някак си започваш да водиш. Обаче психически е напълно възможно да ти създаде травми. Какви ли не статии излязоха напоследък за насилие и тормоз в Метавселената... Дори и на мен ми се е случвало нещо стресиращо. Попаднах в едно лоби на програма за графити. Не бих казала, че успяха да ме изтормозят, обаче ме наобиколиха и аз докато разбера как да изляза... Като човек, който прекарва някакво време във виртуалната реалност и работещ в нея, много малък интерес имам към Metaverse чатовете и виртуалните стаи за среща. Честно да ви кажа, нямам търпение да дойде петък и да се прибера в неделя, да изляза в реалността, а не на метабар."

Лобито на тази програма за графити представлява виртуална стая, в която можеш да влезеш. Там си с аватар, който е само с маска за графити рисуване, може би и шапка, и ръце. Нямаш тяло.

"Там попаднах случайно, натиснах грешното копче. Имаше си хора, събрани на групички. Говореха си някакви неща, вероятно всички се познаваха и когато аз се озовах там, те започнаха да се оглеждат и да ме обграждат, да ме разпитват защо съм там. Изживяването е много реалистично, между другото. Въпреки че нямаш тяло", споделя Рафи.

Хората си купуват апартаменти, земи, цели градове в Метасвета. Ходиш на метабар, озоваваш се на срещи във виртуални стаи с непознати. Тоест друга реалност, както в илюстрации на рисуваната Рафи, но нейният свят е познат и в него знаеш какво те очаква.

А Метавселената е като да тръгнеш за някъде, където не знаеш кой и какво ще срещнеш.

Вируталните светове могат да бъдат опасни, точно както Фейсбук за подрастващите. Може да срещнеш тормоз и насилие, и то доста добре скрито и завоалирано. Защото всеки може да бъде зад аватар и лесно да замете следите си. Можеш да имаш конкретен нападател - психически и физически, и това няма как да не даде отражение и след като свалиш VR очилата си.

Защото преживяването, както казва Рафела, е много реалистично.

Снимка: Личен архив на Рафаела Рафаелова

VR художничката живее по равно във виртуалната реалност и тук и сега. Илюстрациите ѝ оживяват във VR,  а животът ѝ - в Метавселената на Рафи. 

"Опитвам се да преподавам рисуване във виртуална реалност и успоредно работя във VR Express. Творенето във VR e oсобено подходящо  за специалността "Моден дизайн", където преподавам в момента. От гледна точка на модата, това много силно навлиза, застъпва и има доста брандове в чужбина, които правят дрехи във виртуална реалност. Купуваш си нещо от сайта им и те "обличат" твоя снимка с конкретната дреха. Всичко това се води Zero Waste  - нямаш загуба. Например, все повече хора живеят в социалните мрежи. Понякога си купуват дрехи само за снимки, защото брандовете предлагат да те облекат виртуално", обяснява Рафаела. 

За нея рисуването във VR e изобразяването на магията на въображението.

Всичко, което усещаш, можеш да го пресъздадеш на 100%

Но общо взето - разделям виртуалния и истинския си живот. Светът в илюстрациите с Рафи си е абсолютно реален и битов. Всяка една случка наистина е била в деня ми. А виртуалната реалност съм я оставила да е по-концептуална и бягство от реалността, а не огледална реалност", казва художничката. 

Снимка: Личен архив на Рафаела Рафаелова

Последнит път, когато срещнахте Рафи в #URBN,  все още не знаехме какво точно се случва в света покрай коронавируса. Бяхме по-притеснени.

"Смятам, че след като пандемията ни даде своя урок и ние постепенно се научихме да живеем с нея, ще си тръгне в някакъв момент", казва ми Рафаела. 

Адаптирани сме, смята още VR художничката. Нейното алтер его - секси брюнетката Рафи също изкара коронавирус. 

"Всъщност новата серия с моята Рафи се зароди, когато трябваше да стоя вкъщи 14 дни! Първите от тях не ми беше до рисуване. Следващите дни рисуването бе това, с което медитирах. Така изкарах карантината и тя отново е провокация за новата поредица илюстрации", споделя Рафаела. 

Това, което се промени в нарисуваната Рафи за две години е същото, което се промени и в темите на вайръл илюстрациите, които обожаваме да разглеждаме в социалните мрежи. Всички те се обърнаха към бита, към онова ежедневно съществуване у дома или с любимите хора, в което се разпознаваме. 

Все повече ни се иска да живеем в новия, съвременен свят на вайръл илюстрациите. 

Тук например: 

Или тук: 

Слагаме лайковете си под илюстрациите на романтичната меломанка, която гледа пред прозореца си гола, в квартира, с плакати по стените и разпилени плочи, а неоправеното ѝ легло само възбужда въображението ни за това, какво ли се случва в личния ѝ живот. Пращаме на любимите си илюстрациите на влюбени двойки, пиещи чай в хола, гушнати на дивана, с котка, свита в краката им или се сравняваме с пъргавата домакиня, която говори по телефон с приятелки,докато трите ѝ отрочета създават същински Апокалипсис в дома ...

Снимка: Личен архив на Рафаела Рафаелова

"Не само заради комичния сюжет. По-скоро защото се откриваме в тях. Виждаме все повече илюстрации, които са огледало на нашата интимност. Хората се припознават. Например малко са тези, които ще си направят селфи докато чистят у дома или сменят крушката. Докато реват всички деца наоколо, а ти трябва да си на конферентна връзка с шефа. Но всички си правим селфита, когато сме красиви, когато сме щастливи, когато изглеждаме добре. Героите на художниците в комиксите, които всъщност са алтер его на създателите си, показват най-вече случки, които не снимаш. Хората много близко приемат рисунките на вайръл илюстраторите, защото те търсят позитивното, забавното, парадоксалното в преживяването, но същевременно без негативния момент. И тогава си казваш: "Да, ето това съм аз". И го приемаш без комплекси, без притеснения или угризения - от хубавата страна", споделя художничката.

Стигнахме ли до момента, от който имаме нужда от този рутинен ексхибиционизъм?

"Май да. Защото според мен идва и от това, че последната година много се говори и затова, че социалните мрежи много подвеждат за живота на хората. Защото в социалните мрежи човек качва най-доброто от себе си - винаги щастлив, винаги на хубави места. Някак си тези илюстрации, като на Рафи, изобразяващи реалността ни наистина, са по-близки до хората и някак си им реагират повече. Показваш наистина себе си. Не си всеки ден на спа или на Карибите, нито с перфектната рокля и коса. И това ни е нужно в момента, защото ни заливат едни перфектни животи, които често не са истина". 

Съществуването на Рафи в нейния Метасвят също е преминало през промяна по време на пандемията. Приключенията ѝ са по-малко, смешните случки - също. Дори рисуваната Рафи малко е пораснала в тази пандемия и сега се вълнува от битовизмите. 

Виждаме я, че докато е болна, ту ѝ се разваля парното, ту млякото ѝ изкипява. Оставайки вкъщи, всъщност и нея я заклещва бита - като всички нас. 

Снимка: Личен архив

"Оставайки вкъщи, някак готвенето идва на първи план. Обезвъздушаването на радиаторите е друг важен ангажимент. Идва ред на чистенето и подреждането... Общо взето всичко, което ни натоварва в битуването у дома, я застига. Някак си по-малко внимание обръщаш на тези домашни препятствия, когато животът тече с пълна пара. Когато имаш повече ангажименти извън дома. Но сега голяма част от хората работят от дома. Което е позитив, когато можеш да се справяш достатъчно добре и от вкъщи, но пък и битовизмите взимат превес", споделя Рафаела. 

Водещо в рисуването на Рафи е себеприемането. Позволяването на хората да надникнат повече в интимния ти живот и усещания, моменти състояния. Да бъдат съпричастни. 

"Всъщност това изобразявам. Няма нещо, у мен или около мен, което да ме притеснява да нарисувам", споделя тя. 

Обръщаме внимание на илюстрациите, но и на дигиталните изображения, които превземат света ни. Все по-често чуваме за паралелната Метавселена на Зукърбърг, за свят, който е огледален на нашия, но в него съществуваш виртуално. Този копнеж, да видиш живота си отстрани, това любопитство да можеш да го владееш или управляваш в правилната посока, може би ще бъде задоволен от технологиите. Но това, за което трябва да внимаваме е този свят да не сбъдва кошамарите ни. 

Представяме си виртулната реалност прекалено добронамерена и романтична.

Снимка: Личен архив

Но виртуалната реалност може да стигне далеч. Самият ти да стигнеш далеч, правейки непозволеното, смятайки, че не вредиш на никого. Негативната страна на това е, че във времето, в което живеем, наистина се набляга на разработването на такива технологии, чиито капацитет не осъзнават дори създателите им. Хората наистина могат да заживеят в тези Метасветове. Да ходят на бар, да прекарват време с хора, да изразяват тайните си помисли, скрити зад аватар ... Не всички аватари са симпатични, като нашата Рафи. Трябва да правим разграничение. Да знаем, че светът навън е някак си по-удачното място за живеене. По-изпробвано е. Все по-малко комуникираме, все повече сме онлайн. Всепоглъщащо е!

Въпросът е всичко във виртуалния свят си има граница и трябва винаги да знаеш къде е.