#Знаете ли с кой обожават да работят всички режисьори? С художника на продукцията! Защо ли? Срещат се с него много преди актьорите!
Със сигурност сте гледали поне една от рекламите, за които е работила. Ако сте любител на късометражното кино – няма как да не сте попадали на името ѝ. Преди малко повече от 10 години Андреа Попова избира професията сценограф, следвайки сърцето си и аромата на прясна боя. Оттогава в себе си винаги има гафер и силиконов пистолет. Поради страстта, която влага във всичко, което създава, Андреа не остава незабелязана.
Андреа с двата камиона реквизит за филма "Ирене"
Снимка: Личен архивХудожниците продукция или сценографите, когато говорим за театър, са онези, които създават перфектната връзка с историята и дори могат да я поведат в посока, за която режисьорите не са и подозирали. Те са тези, които успяват да превърнат абстракцията в главата на режисьора в реалност!
Макар по цял свят в тази професия да се изявяват предимно жени (едва 29% са мъже), едва 16% от тях са получавали публично признания. В последните десет години нито една жена художник продукция, не е номинирана за „Оскар“, а в почти стогодишната история на наградите само 4 успяват да получат статуетката. Във всичките 200 високобюджетни продукции, създадени в САЩ до 2005 година няма нито една жена - художник на продукцията.
Напук на световната тенденция в полза на силния пол, която твърде мудно започва да се променя в последните три години, и в хармония с призивите на филмовата гилдия към режисьорите да са по-лоялни към дамите в бранша, Андреа Попова се нарежда в списъка на най-търсените дизайнери у нас.
Тя променя правилата на играта в полза на дамите така, както променя пространства.
Времето, пространството и гравитацията, залегнали в непознатата позната Теория на относителността на великия учен Алберт Айнщайн, са основните елементи в работата ѝ.
Андреа Попова, снимана от Дамян Димитров
Снимка: Личен архивФеноменът пространство-човек е това, което я вълнува и я кара да преосмисля основите на реалността. И понеже е привърженик на истината, за която казват, че е тъждествено равна на красотата, Андреа е обхваната от магическата мрежа на Вселената, известна като пространство-време. Бидейки художник, нейно основно задължение е навсякъде да очарова с концептуалния пейзаж.
А както при много концептуални произведения на изкуството:
Не е нужно да разбирате цялата относителност, за да бъдете движени от нея.
Дебютът на Андреа Попова е на Голяма сцена в Народния театър – като асистент-сценограф на представлението „Синята птица“ (реж. Мариус Куркински), където застава рамо до рамо с едно от най-големите имена у нас – отличения многогратно с най-престижните награди сценограф Никола Тороманов.
Андреа с режисьора Борис Байков по време на снимките на филма "Е80" Фотограф: Самуил Гълъбов
Снимка: Личен архив„Когато говорим за театър – професията се нарича сценограф. Когато говорим за кино – говорим за художник продукция. Професия, изминала своя път от древността през декори, костюми, бутафория, осветителна и постановъчна техника“, въвежда ме в своя свят Андреа.
Рисува от малка. Сериозното влечение е породено от първата ѝ учителка Катя Фотева.
„Тя ме промени и ме насочи да кандидатствам в Художествената гимназия, но родителите ми ме посъветваха да уча в езикова гимназия. Така влязох във Втора английска“, спомня си Андреа.
Страстта към рисуването бушува и в гимназиалните години. Някъде по това време Катя Фотева казва на Андреа, че трябва да стане сценограф, защото има пространствено мислене. И ѝ връчва списък с филми!
Така започва всичко...
Родена е в семейство на литератори – майка ѝ е един от стожерите на Българското национално радио - Милена Воденичарова, а баща ѝ - Стефан Попов издава дълго време списание „Ритъм“. Меломани и рокаджии, които ѝ дават закалка и усет за музиката. Особено силна връзка Андреа има с дядо си – поетът Владимир Попов, награждаван с престижните отличия „Южна пролет“ и „Иван Николов“. И тъй като кръвта вода не става, разбираемо усещанията на Андреа са с клеймо поезия и музика.
Андреа Попова Фотограф: Дамян Димитров
Снимка: Личен архив„Когато им казах, че ще уча сценография, дядо и баба ме накараха да обещая, че ще се подготвя идеално за матурата по литература, за да може когато не ме приемат в Художествената академия, да имам втори вариант. Само баща ми бе на 100% убеден, че ще вляза в Художествената академия! Изпълних си обещанието за матурата, за да са спокойни хората, но знаех, че така или иначе няма да уча друго. Когато ме приеха, всички ми звъняха с леко извинение в гласа...“, смее се Андреа.
Конкуренцията за специалността е голяма дори в момента, отбелязва Андреа. По нейно време кандидатстват предимно ученици от художествени училища, където школата е доста силна.
„На първия изпит бях последна. Изгубила надежда, в рев и сълзи, прекарах безсънна нощ. На следващия ден се стегнах и буквално за ден, с помощта на баща ми, си направих наново портфолиото. Композиция с конус и шишарка за втория изпит. На третия изпит – устния, успях да спечеля комисията. Показваха ни абстрактни картинки, а ние трябваше да кажем какво виждаме, за да може да се открои мисленето ни. Моите асоциации бяха доста детски. Това за изненада впечатли комисията, хареса им наивния поглед. А картините наистина ми напомняха за мои детски случки. Например как играя домино с дядо ми!“, спомня си Андреа.
На въпроса защо се е насочила към тази специалност, тя отговаря с лична история.
„Споделих им за първата ми консултация в Художествената академия. Накараха ме да чакам в една стая професора. По същото време студентите имаха живопис. Рисуваха с масло гол човек, облечен доста шантаво, със странна шапка. Времето сякаш беше спряло. Цареше хармония, всички рисуваха, а във въздуха се носеше миризмата на боя... Още щом отворих вратата, вече осъзнавах, че тази атмосфера ме прави щастлива. Това бе единствената причина да избера сценографията и тази емоционална изповед ми помогна да се приближа до мечтата си“.
Последните ще бъдат първи
Когато отива да провери резултатите си, Андреа не се открива в списъка в първия момент. Търси в края, сред последните имена, но напразно.
„Тогава една колежка ми показа – бях най-отгоре. Успях да вляза със странен резултат: от последна-първа. Няма такова усещане – не очакваш да видиш името си на първо място“, смее се сценографката.
Декада по-късно, Андреа вече знае причината, поради която попада в класа на проф. Красимир Вълканов. А тя е:
Можеш да научиш човек да рисува по-добре, но не и да усеща по-добре
Десет години по-късно съжалява единствено, че не е била по-усърдна в студентските времена. Успява да посети Уелс по програмата „Еразъм“. След това Китай – заради уъркшоп. Но първият успех идва неочаквано и някак съдбовно.
„Дебютът ми като асистент-сценограф на „Синята птица“ бе доста интересен. Много преди да знам, че Мариус Куркински ще поставя това представление, моята дипломна работа бе по тази творба на Метерлинк. Не знам дали е съдба. Но ако знаеш какво искаш и гледаш само натам, няма как да не се случи“, казва Андреа.
Проектът, с който впечатлява Тороманов е оп арт – течение във визуалните изкуства, чието название буквално преведено означава оптическо изкуство. Леко кинаджийски, но достатъчно впечатляващ проект на кораб, заради който е избрана за асистент.
Портата от представлението "Синята птица", където Андреа е асистент-сценограф на Никола Тороманов Фотограф: 3 i n S p i r i t
Снимка: Личен архив„Две седмици нямах обаждане и изведнъж ми поискаха скица на голяма порта – тази, която видяхте на сцената впоследствие. Тороманов ми изпрати референции, каза, че иска флорални мотиви и да е готово вдругиден на AutoCAD. Казах „няма проблеми“, но в главата ми вече крещеше вътрешният глас „Какво за Бога е AutoCAD! (бел.ред. - компютърна програма)“.
За 24 часа, въоръжена с две бутилки вино и с подкрепата на приятелката Виолета Ценова , задачата е изпълнена.
„След като работихме по две представления, Тороманов на няколко пъти ми каза категорично: „Само няма да се занимаваш с кино“. Но динамиката на снимачната площадка ме бе погълнала. Първият човек, който ме заведе там бе художничката Сабина Христова. Тя ми обясни, че ще трябва да направя избор - кино или театър. Влюбих се в киното още тогава – там има повече енергия, повече хора, повече екшън, повече движение във всичко. Като работа е по-близко до мен, по-живо, с повече комуникация, създаваш екип, имате си доверие. Театърът е магически и някак семеен, но по-муден. Човек работи сам, в уединение, макар и в трупа. Доста по-различно от мен.“
Обедна почивка по време на снимките на филма "Заедно без теб", режисьор: Димитрис Георгиев Фотограф: Петър Недялков
Снимка: Личен архивСценографията в театъра и работата на художника в киното нямат допирни точки освен въображението. Процесът е различен. Театърът е черната кутия върху която създаваш друг свят. А в киното...
Първи опити в киното
„Ако трябва да говоря за първия ми истински допир в киното, това е моментът, в който се срещнах с любимия си екип. Режисьорът Димитрис Георгиев (тогава сценарист) , операторите Томислав Михайлов-Чочо, който всъщност ни събра, операторът Дамян Димитров, който е и моя половинка, костюмографът Мирела Василева. Трябваше да снимаме филм на Чочо – „Ирене“ с актрисата Весела Бабинова. Трябваше да ползваме уж готова локация – къща. Не знаех в какво се забърквам! Къщата се оказа напълно празна! За три дни изкарахме инфарктно два камиона от Киностудио Бояна. Влязох ударно в кинаджийската работа. С два камиона мебели и реквизити!
Епохи, животи, гардероби
Какво прави един художник продукция според вас? Питаме Андреа!
„Винаги ме питат и никой не знае за това - работата на художника започва когато сценарият е завършен. Тогава се случват първите разговори с режисьора, оператора и костюмографа на филма, с тях обсъждаме цялостната естетика на филма, какви цветове искаме да използваме, има ли епоха. След това, водейки се от сценария, в който са описани с прости изречения пространствата, в които се развива действието и водейки се от персонажите, започвам да изготвам визуални проекти за всяко едно. След дълъг процес на обсъждане с екипа, достигаме до няколко финални проекта, които след това трябва да изпълним с арт департмънта на филма “, споделя Андреа.
Кадър от реклама, по която е работила Андреа
Снимка: Личен архивЧесто разговорите с режисьора са абстрактни. Андреа влиза в главата му, за да му покаже чрез материя как изглежда въображението му. Операторите пък държат на детайлите - пердета, драперии, лампи. За тях е много важна материята, цветовете и светлината в самия декор.
Мейкинг на реклама с иглута Снимка: Златина Точкова
Снимка: Личен архив„Те ползват свое осветление, разбира се, но също така е важно каква лампа ще сложа и аз. Нарича се practical light - или светлинен източник, който е видим в кадъра. Ако е лампа до легло – дали ще е с абажур, дали ще е лампа топка, дали ще осветява цялото лице и стената отзад... Това е то абстракцията от главата на режисьора, която превръщаме в реалност, за да вдъхнем живот на филма“.
Така Андреа минава неусетно през епохи, животи, гардероби...
Тайно взаимодейства с предмети
Във всеки един проект търси вдъхновение. Събира албуми със снимки на интериори. Има различни книги от местата, които е посетила.
„Веднъж правихме иглу, което беше доста интересно. За реклама на банка. Трябваше да направим проучване на ескимосите – какво имат в иглутата, как се отопляват, какви са лампите им. Знаете ли, наистина са горящи!“, споделя Андреа.
Кадър от рекламата с иглута
Снимка: Личен архивОбикновено ѝ се карат, че събира твърде много предмети. А тя обикновено се вдъхновява от нещо конкретно в сценария.
„От възглавничка с интересен принт, която ми дава визия за цяла стая или облеклото на главния герой. Намирам мотив, който може да се появява през целия филм. Вървя от малкото към голямото"
“Koгато филма е с малък бюджет, обикновено няма как да създадеш сета, който си си представял и затова понякога се справяме с каквото намерим. Когато няма много пари, търсим локация, която да отговаря на минималните изисквания и я одекоряваме, понякога дори с личен архив или с помощ от проятели“, казва Андреа.
Изгубена в късометражките
Да изгледаш набързо един филм...Това е възможно само в късометражното кино. Един от любимите жанрове на Андреа и нейно постоянно поле за изява.
„Работила съм с различни режисьори. Покрай пандемията снимах два филма, които трябва да излязат всеки момент. Единият е на Борис Байков, завършил режисура в Москва. Работното заглавие е „Клуб Е80“. Снимахме го на лента, което беше много интересно за мен. Имахме само няколко дни. Историята е около 12-13 минутна и е само с деца актьори. Другият е „Дишай“ на Бисер Джонев. Смятам, че и двата филма имат доста качества. Правенето на късометражен филм е за хора, които обичат професията и искат да разкажат история, трудно от тях можеш да се изхранваш“, казва Андреа.
Режисьорът Димитрис Георгиев, операторът Дамян Димитров и Андреа Попова - мейкинг на Небесен Отряд / Sky Battalion (Live Performance Trailer) ; Фотограф: Mария Цветкова
Снимка: Личен архивЕдна от късометражките, с която се гордее е отличения с няколко международни награди „Заедно без теб“ на Димитрис Георгиева – филм, вдъхновен от истинска история – за бягството на двама престъпници от Централния Софийски затвор.
Екипът по време на мейкинга на филма "Заедно без теб", фотограф: Петър Недялков
Снимка: Личен архив„Винаги има екип до мен – движа поне с две момчета, които ми помагат в продукцията. Имаме поне около 4-5 подготвителни дни преди началото на снимките. Обсъждаме идеята с екипа. Представям визуализация на различните пространства, в които ще се развива действието - мебели и цветове, които ще вкарам или как ще построя тази стая. Раздавам задачите на екипа. Момчетата ми помагат в построяването на декора, други „дресват“ локацията – дивани, пердета, предмети. Координирам всичко на място, за да съм сигурна, че се получава както искам.“
Въображението е само началото, а след това започва голямата работа.
„Сама няма как да направя и половината неща, които си представям, за това съм благодарна на екипа си. В себе си не нося толкова много инструменти, защото имам човек, всъщност хора“, шегува се Андреа.
Смята, че най-големият успех в живота ѝ е това, че все още се занимава с това, за което е мечтала. Благодарна е. Гордее се. Надгражда. Изгражда – например лабиринт от 2300 каси бира с 5-метрови стени за един ден.
„Изисквам най-много от себе си. Екипът ми е най-важен. Да си вярваме. Да не се отказваме при трудност. Като кажа „бар стол“, за знаят какъв точно бар стол имам предвид“, казва Андреа.
Мейкинг на филма "Заедно без теб" , фотограф: Петър Недялков
Снимка: Личен архивМечтае да снима магически филм. Извън реалността, на границата с относителността. Ще има несъществуващи предмети. Трябва само да ги измисли. Вече рисува подводен град във въображението си. Следва прости правила на повърхността му и в живота. Пази баланса в душата си. Винаги вярва на усещанията си. Държи на думата си. Дава си почивка между проектите, „защото ако залитна, няма да е успешно и зареждащо“. Пази любовта си с магията на Дамян. Вижда я през обектива на камерата му. Превръща се в малко дете, което обожава приказките пред очите ми. Преследва щастието. Онова, до което се е докоснала в ателието на Художествената академия преди повече от 10 години.
Андреа Попова и приятелят ѝ Дамян Димитров в Рим по време на снимките на филма "Заедно без теб"
Снимка: Личен архив
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес повече от всякога независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини, разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес повече от всякога независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини, разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Операторът Иван Вацов показа пробите с Наум Шопов за снимания в България филм "Светът ще трепери"