#Знаете ли с кой обожават да работят всички режисьори? С художника на продукцията! Защо ли? Срещат се с него много преди актьорите!

Със сигурност сте гледали поне една от рекламите, за които е работила. Ако сте любител на късометражното кино – няма как да не сте попадали на името ѝ. Преди малко повече от 10 години Андреа Попова избира професията сценограф, следвайки сърцето си и аромата на прясна боя. Оттогава в себе си винаги има гафер и силиконов пистолет. Поради страстта, която влага във всичко, което създава, Андреа не остава незабелязана.

Андреа с двата камиона реквизит за филма "Ирене"

Снимка: Личен архив

Художниците продукция или сценографите, когато говорим за театър, са онези, които създават перфектната връзка с историята и дори могат да я поведат в посока, за която режисьорите не са и подозирали. Те са тези, които успяват да превърнат абстракцията в главата на режисьора в реалност!

Макар по цял свят в тази професия да се изявяват предимно жени (едва 29% са мъже), едва 16% от тях са получавали публично признания. В последните десет години нито една жена художник продукция, не е номинирана за „Оскар“, а в почти стогодишната история на наградите само 4 успяват да получат статуетката. Във всичките 200 високобюджетни продукции, създадени в САЩ до 2005 година няма нито една жена - художник на продукцията.

Напук на световната тенденция в полза на силния пол, която твърде мудно започва да се променя в последните три години, и в хармония с призивите на филмовата гилдия към режисьорите да са по-лоялни към дамите в бранша, Андреа Попова се нарежда в списъка на най-търсените дизайнери у нас.

Тя променя правилата на играта в полза на дамите така, както променя пространства.

Времето, пространството и гравитацията, залегнали в непознатата позната Теория на относителността на великия учен Алберт Айнщайн, са основните елементи в работата ѝ.

Андреа Попова, снимана от Дамян Димитров

Снимка: Личен архив

Феноменът пространство-човек е това, което я вълнува и я кара да преосмисля основите на реалността. И понеже е привърженик на истината, за която казват, че е тъждествено равна на красотата, Андреа е обхваната от магическата мрежа на Вселената, известна като пространство-време. Бидейки художник, нейно основно задължение е навсякъде да очарова с концептуалния пейзаж.

А както при много концептуални произведения на изкуството:

Не е нужно да разбирате цялата относителност, за да бъдете движени от нея.

Дебютът на Андреа Попова е на Голяма сцена в Народния театър – като асистент-сценограф на представлението „Синята птица“ (реж. Мариус Куркински), където застава рамо до рамо с едно от най-големите имена у нас – отличения многогратно с най-престижните награди сценограф Никола Тороманов.

Андреа с режисьора Борис Байков по време на снимките на филма "Е80" Фотограф: Самуил Гълъбов

Снимка: Личен архив

„Когато говорим за театър – професията се нарича сценограф. Когато говорим за кино – говорим за художник продукция. Професия, изминала своя път от древността през декори, костюми, бутафория, осветителна и постановъчна техника“, въвежда ме в своя свят Андреа.

Рисува от малка. Сериозното влечение е породено от първата ѝ учителка Катя Фотева.

„Тя ме промени и ме насочи да кандидатствам в Художествената гимназия, но родителите ми ме посъветваха да уча в езикова гимназия. Така влязох във Втора английска“, спомня си Андреа.

Страстта към рисуването бушува и в гимназиалните години. Някъде по това време Катя Фотева казва на Андреа, че трябва да стане сценограф, защото има пространствено мислене. И ѝ връчва списък с филми!

Така започва всичко...

Родена е в семейство на литератори – майка ѝ е един от стожерите на Българското национално радио - Милена Воденичарова, а баща ѝ - Стефан Попов издава дълго време списание „Ритъм“. Меломани и рокаджии, които ѝ дават закалка и усет за музиката. Особено силна връзка Андреа има с дядо си – поетът Владимир Попов, награждаван с престижните отличия „Южна пролет“ и „Иван Николов“. И тъй като кръвта вода не става, разбираемо усещанията на Андреа са с клеймо поезия и музика.

Андреа Попова Фотограф: Дамян Димитров

Снимка: Личен архив

„Когато им казах, че ще уча сценография, дядо и баба ме накараха да обещая, че ще се подготвя идеално за матурата по литература, за да може когато не ме приемат в Художествената академия, да имам втори вариант. Само баща ми бе на 100% убеден, че ще вляза в Художествената академия! Изпълних си обещанието за матурата, за да са спокойни хората, но знаех, че така или иначе няма да уча друго. Когато ме приеха, всички ми звъняха с леко извинение в гласа...“, смее се Андреа.

Конкуренцията за специалността е голяма дори в момента, отбелязва Андреа. По нейно време кандидатстват предимно ученици от художествени училища, където школата е доста силна.

„На първия изпит бях последна. Изгубила надежда, в рев и сълзи, прекарах безсънна нощ. На следващия ден се стегнах и буквално за ден, с помощта на баща ми, си направих наново портфолиото. Композиция с конус и шишарка за втория изпит. На третия изпит – устния, успях да спечеля комисията. Показваха ни абстрактни картинки, а ние трябваше да кажем какво виждаме, за да може да се открои мисленето ни. Моите асоциации бяха доста детски. Това за изненада впечатли комисията, хареса им наивния поглед. А картините наистина ми напомняха за мои детски случки. Например как играя домино с дядо ми!“, спомня си Андреа.

На въпроса защо се е насочила към тази специалност, тя отговаря с лична история.

„Споделих им за първата ми консултация в Художествената академия. Накараха ме да чакам в една стая професора. По същото време студентите имаха живопис. Рисуваха с масло гол човек, облечен доста шантаво, със странна шапка. Времето сякаш беше спряло. Цареше хармония, всички рисуваха, а във въздуха се носеше миризмата на боя... Още щом отворих вратата, вече осъзнавах, че тази атмосфера ме прави щастлива. Това бе единствената причина да избера сценографията и тази емоционална изповед ми помогна да се приближа до мечтата си“.

Последните ще бъдат първи

Когато отива да провери резултатите си, Андреа не се открива в списъка в първия момент. Търси в края, сред последните имена, но напразно.

„Тогава една колежка ми показа – бях най-отгоре. Успях да вляза със странен резултат: от последна-първа. Няма такова усещане – не очакваш да видиш името си на първо място“, смее се сценографката.

Декада по-късно, Андреа вече знае причината, поради която попада в класа на проф. Красимир Вълканов. А тя е:

Можеш да научиш човек да рисува по-добре, но не и да усеща по-добре

Десет години по-късно съжалява единствено, че не е била по-усърдна в студентските времена. Успява да посети Уелс по програмата „Еразъм“. След това Китай – заради уъркшоп. Но първият успех идва неочаквано и някак съдбовно.

„Дебютът ми като асистент-сценограф на „Синята птица“ бе доста интересен. Много преди да знам, че Мариус Куркински ще поставя това представление, моята дипломна работа бе по тази творба на Метерлинк. Не знам дали е съдба. Но ако знаеш какво искаш и гледаш само натам, няма как да не се случи“, казва Андреа.

Проектът, с който впечатлява Тороманов е оп арт – течение във визуалните изкуства, чието название буквално преведено означава оптическо изкуство. Леко кинаджийски, но достатъчно впечатляващ проект на кораб, заради който е избрана за асистент.

Портата от представлението "Синята птица", където Андреа е асистент-сценограф на Никола Тороманов Фотограф: 3 i n S p i r i t

Снимка: Личен архив

„Две седмици нямах обаждане и изведнъж ми поискаха скица на голяма порта – тази, която видяхте на сцената впоследствие. Тороманов ми изпрати референции, каза, че иска флорални мотиви и да е готово вдругиден на AutoCAD. Казах „няма проблеми“, но в главата ми вече крещеше вътрешният глас „Какво за Бога е AutoCAD! (бел.ред. - компютърна програма)“.

За 24 часа, въоръжена с две бутилки вино и с подкрепата на приятелката Виолета Ценова , задачата е изпълнена.

„След като работихме по две представления, Тороманов на няколко пъти ми каза категорично: „Само няма да се занимаваш с кино“. Но динамиката на снимачната площадка ме бе погълнала. Първият човек, който ме заведе там бе художничката Сабина Христова. Тя ми обясни, че ще трябва да направя избор - кино или театър. Влюбих се в киното още тогава – там има повече енергия, повече хора, повече екшън, повече движение във всичко. Като работа е по-близко до мен, по-живо, с повече комуникация, създаваш екип, имате си доверие. Театърът е магически и някак семеен, но по-муден. Човек работи сам, в уединение, макар и в трупа. Доста по-различно от мен.“

Обедна почивка по време на снимките на филма "Заедно без теб", режисьор: Димитрис Георгиев Фотограф: Петър Недялков

Снимка: Личен архив

Сценографията в театъра и работата на художника в киното нямат допирни точки освен въображението. Процесът е различен. Театърът е черната кутия върху която създаваш друг свят. А в киното...

Първи опити в киното

Снимка: Личен архив

„Ако трябва да говоря за първия ми истински допир в киното, това е моментът, в който се срещнах с любимия си екип. Режисьорът Димитрис Георгиев (тогава сценарист) , операторите Томислав Михайлов-Чочо, който всъщност ни събра, операторът Дамян Димитров, който е и моя половинка, костюмографът Мирела Василева. Трябваше да снимаме филм на Чочо – „Ирене“ с актрисата Весела Бабинова. Трябваше да ползваме уж готова локация – къща. Не знаех в какво се забърквам! Къщата се оказа напълно празна! За три дни изкарахме инфарктно два камиона от Киностудио Бояна. Влязох ударно в кинаджийската работа. С два камиона мебели и реквизити!

Епохи, животи, гардероби

Какво прави един художник продукция според вас? Питаме Андреа!

„Винаги ме питат и никой не знае за това - работата на художника започва когато сценарият е завършен. Тогава се случват първите разговори с режисьора, оператора и костюмографа на филма, с тях обсъждаме цялостната естетика на филма, какви цветове искаме да използваме, има ли епоха. След това, водейки се от сценария, в който са описани с прости изречения пространствата, в които се развива действието и водейки се от персонажите, започвам да изготвам визуални проекти за всяко едно. След дълъг процес на обсъждане с екипа, достигаме до няколко финални проекта, които след това трябва да изпълним с арт департмънта на филма “, споделя Андреа.

Кадър от реклама, по която е работила Андреа

Снимка: Личен архив

Често разговорите с режисьора са абстрактни. Андреа влиза в главата му, за да му покаже чрез материя как изглежда въображението му. Операторите пък държат на детайлите - пердета, драперии, лампи. За тях е много важна материята, цветовете и светлината в самия декор.

Мейкинг на реклама с иглута Снимка: Златина Точкова

Снимка: Личен архив

„Те ползват свое осветление, разбира се, но също така е важно каква лампа ще сложа и аз. Нарича се practical light - или светлинен източник, който е видим в кадъра. Ако е лампа до легло – дали ще е с абажур, дали ще е лампа топка, дали ще осветява цялото лице и стената отзад... Това е то абстракцията от главата на режисьора, която превръщаме в реалност, за да вдъхнем живот на филма“.

Така Андреа минава неусетно през епохи, животи, гардероби...

Тайно взаимодейства с предмети

Снимка: Личен архив

Във всеки един проект търси вдъхновение. Събира албуми със снимки на интериори. Има различни книги от местата, които е посетила.

„Веднъж правихме иглу, което беше доста интересно. За реклама на банка. Трябваше да направим проучване на ескимосите – какво имат в иглутата, как се отопляват, какви са лампите им. Знаете ли, наистина са горящи!“, споделя Андреа.

Кадър от рекламата с иглута

Снимка: Личен архив

Обикновено ѝ се карат, че събира твърде много предмети. А тя обикновено се вдъхновява от нещо конкретно в сценария.

„От възглавничка с интересен принт, която ми дава визия за цяла стая или облеклото на главния герой. Намирам мотив, който може да се появява през целия филм. Вървя от малкото към голямото"

Снимка: Личен архив

“Koгато филма е с малък бюджет, обикновено няма как да създадеш сета, който си си представял и затова понякога се справяме с каквото намерим. Когато няма много пари, търсим локация, която да отговаря на минималните изисквания и я одекоряваме, понякога дори с личен архив или с помощ от проятели“, казва Андреа.

Снимка: Личен архив

Изгубена в късометражките

Да изгледаш набързо един филм...Това е възможно само в късометражното кино. Един от любимите жанрове на Андреа и нейно постоянно поле за изява.

„Работила съм с различни режисьори. Покрай пандемията снимах два филма, които трябва да излязат всеки момент. Единият е на Борис Байков, завършил режисура в Москва. Работното заглавие е „Клуб Е80“. Снимахме го на лента, което беше много интересно за мен. Имахме само няколко дни. Историята е около 12-13 минутна и е само с деца актьори. Другият е „Дишай“ на Бисер Джонев. Смятам, че и двата филма имат доста качества. Правенето на късометражен филм е за хора, които обичат професията и искат да разкажат история, трудно от тях можеш да се изхранваш“, казва Андреа.

Режисьорът Димитрис Георгиев, операторът Дамян Димитров и Андреа Попова - мейкинг на Небесен Отряд / Sky Battalion (Live Performance Trailer) ; Фотограф: Mария Цветкова

Снимка: Личен архив

Една от късометражките, с която се гордее е отличения с няколко международни награди „Заедно без теб“ на Димитрис Георгиева – филм, вдъхновен от истинска история – за бягството на двама престъпници от Централния Софийски затвор.

Екипът по време на мейкинга на филма "Заедно без теб", фотограф: Петър Недялков

Снимка: Личен архив

„Винаги има екип до мен – движа поне с две момчета, които ми помагат в продукцията. Имаме поне около 4-5 подготвителни дни преди началото на снимките. Обсъждаме идеята с екипа. Представям визуализация на различните пространства, в които ще се развива действието - мебели и цветове, които ще вкарам или как ще построя тази стая. Раздавам задачите на екипа. Момчетата ми помагат в построяването на декора, други „дресват“ локацията – дивани, пердета, предмети. Координирам всичко на място, за да съм сигурна, че се получава както искам.“

Въображението е само началото, а след това започва голямата работа.

„Сама няма как да направя и половината неща, които си представям, за това съм благодарна на екипа си. В себе си не нося толкова много инструменти, защото имам човек, всъщност хора“, шегува се Андреа.

Смята, че най-големият успех в живота ѝ е това, че все още се занимава с това, за което е мечтала. Благодарна е. Гордее се. Надгражда. Изгражда – например лабиринт от 2300 каси бира с 5-метрови стени за един ден.

„Изисквам най-много от себе си. Екипът ми е най-важен. Да си вярваме. Да не се отказваме при трудност. Като кажа „бар стол“, за знаят какъв точно бар стол имам предвид“, казва Андреа.

Мейкинг на филма "Заедно без теб" , фотограф: Петър Недялков

Снимка: Личен архив

Мечтае да снима магически филм. Извън реалността, на границата с относителността. Ще има несъществуващи предмети. Трябва само да ги измисли. Вече рисува подводен град във въображението си. Следва прости правила на повърхността му и в живота. Пази баланса в душата си. Винаги вярва на усещанията си. Държи на думата си. Дава си почивка между проектите, „защото ако залитна, няма да е успешно и зареждащо“. Пази любовта си с магията на Дамян. Вижда я през обектива на камерата му. Превръща се в малко дете, което обожава приказките пред очите ми. Преследва щастието. Онова, до което се е докоснала в ателието на Художествената академия преди повече от 10 години.

Андреа Попова и приятелят ѝ Дамян Димитров в Рим по време на снимките на филма "Заедно без теб"

Снимка: Личен архив