Да вдъхновим следващото поколение с "Увереното ми АЗ". Тази задача си поставя глобалният бранд Dove с международния проект Self-Esteem. Проблемът с липсата на самочувствие и положителна самооценка за външния вид и тялото се оказва все по-сериозен и дълбок при тийнейджъри и подрастващи. Социалните мрежи, медиите, стереотипите и утвърждаваните в публичното пространство недостижими стандарти за красота объркват и капсулират младите хора, търсещи своето място в общността.

Ето защо вече над 15 години Dove развива своята социална кауза, помагайки на родители, настойници, учители и младежки ръководители да градят самоувереността на младежите и да им помагат активно и пълноценно да развиват своя потенциал.

Повишаването на самочувствието не е само въпрос на външен вид, но на осъзнато разбиране за ценностите и критично възприемане на неспирния поток от информация и мултимедийно съдържание, на което сме подложени ежедневно. Dove предизвика няколко майки на момичета, които са в същото време инфлуенсъри или блогъри, да споделят мисли относно ефектите на социалните мрежи върху самочувствието на децата, както и своите рецепти за изграждане на увереност.

Ето какво казаха те:

Криси от блога Майките споделят

Криси е педагог, има дъщеря на 5 години и половина. Тя е половинката от блога Майките споделят, където заедно с Ели дават полезни съвети за отглеждането и възпитанието на децата, както и за грижата за жената. Може да последвате тяхното съдържание в Instagram тук.

 

 

 "Аз съм грозен. Аз съм глупав. Аз нищо не разбирам."

Това са реплики, които често отекват в главата на голяма част от хората. Те са пряко отражение на начина, по който възприемат себе си и по който смятат, че светът възприема тях.

В ерата не технологиите и необятността на света, който се намира буквално в джоба на всеки от нас, се оказва трудно да достигнеш стандартите за красота и ум, налагани от екрана. Все повече козметични брандове и инфлуенсърите, които са техни рекламни лица, изпращат посланието, че трябва да изглеждаш по конкретен начин, за да определяш себе си като "успешен" или "можещ". Стандарти, за които следва ние възрастните да сме достатъчно зрели и да бъдем уверени в себе си. Истината е, че като майка често съм без маникюр, с далеч от перфектна коса, с тук-таме някое петънце по дрехите. Признавам, че перфектните майки, които запълват нюзфийда ми, понякога успяват да ме накарат да се съмнявам в собствените си качества като родител и жена - със страхотен външен вид, винаги усмихнати, показващи 5-степенно меню, сготвено за семейството им лично от тях, време за приятели, разходки, забавления, хобита.... И в същото време аз, която трябва да избирам между това да съм с чиста коса или да си легна навреме. Трезвата ми преценка обаче ми помага да си дам сметка и да разбера, че тези моменти не ме определят като качествен или некачествен човек.

Но докато при възрастните в по-висока степен е изградена способността и представата за реална самооценка, то при децата тя се формира основно от външни фактори - от другите деца, от значимите възрастни - родители, учители. Неотдавна Лора ми сподели, че в детската градина търпяла подигравки заради външния си вид и най-вече заради косата си - била "много черна". Оказа се, че често ѝ казват и че е грозна или с грозни дрехи/обувки. Не е лесно да чуеш от детето си как са го обиждали и да усетиш нотката в гласа му, която казва "май са прави".

За децата ние сме тяхното огледало и ако аз или някой друг повтаря многократно на дъщеря ми, че е грозна или глупава, тя ще повярва, че е именно такава. Беше ми много трудно да обясня защо другите момичета говорят така. И ето тук е нашата роля като родители - да осигурим среда, в която децата ни да разгърнат своите способности, да открият своите таланти, да разберат че да опитваш не е страшно и че ти си неповторим и уникален.

Тук не говорим непременно за изграждане на изключително и ексклузивно положителна самооценка, а реалистична, която да отговаря на възрастовите способности и умения на децата. Много подходяща ми се струва тук фразата на Мария Кюри, която казва, че "дозата прави отровата" - във всяко нещо трябва да търсим баланса и да не изпадаме в крайности. "Помпането" на самочувствие е балон, който може да се спука много звучно в главите ни, а Ефектът на Дънинг-Крюгер е със също толкова опасен и с негативен за мен отенък, както и липсата на всякакво самочувствие.

И на финал един съвет за всички, които някога са се чувствали несигурни, недостатъчно красиви или способни - Вярвайте в себе си така, сякаш сте собственото си дете!

Нели от блога Poppy Girl.life

Нели има дъщеря на почти 12 години. Тя е автор на подкаста Poppy seeds. Може да последвате нейното съдържание в Instagram тук.

С годините и опита съвсем естествено започнах да приоритизирам физическото и менталното си здраве. Част от този процес е да се чувствам добре в тялото си и да го обичам такова, каквото е. Защото е било моят храм, който е издържал на всичко през годините и продължава да е силно и здраво. Връзката ни не винаги е била такава и често е била повлиявана както от наложени стереотипи, така и от неправилни мисли и липса на грижа за него. Докато не дойде един момент, в който, за да се справим заедно със здравословен проблем, трябваше да го чувам и обичам повече.

През цялото това време спортът постепенно си намери своето място, полезните навици също и с осъзнатост и повече четене започнах да подхождам интуитивно в грижата си за него. Откривам нови и полезни рецепти, спортувам балансирано, храня се с продукти с ясен произход, а домашната храна ми е най-вкусна.

Постепенно започнах да увличам и дъщеря ми Ника в това и, честно казано, Ковид периодът се оказа много благодатен за нас в това отношение. Създадохме си навици, които развиваме и до днес. Спортуваме у дома и готвим заедно. Признавам, и двете сме любители на сладичкото, но когато е умерено, приготвено вкъщи и захарта е заменена от кокосова, тръстикова, мед или агаве е наистина по-сладко и за нас, и за тялото.

С времето заедно и в разговорите успявам да усетя мислите й и доколко външният свят, училището и социалните мрежи стигат до нея с посланията си за "красива" и "модерна" визия. Наложените модели за красиво тяло се променят в различните епохи и години, и винаги ги е имало. Няма как да избягаме от това. Затова вярвам, че личният пример и създаването на среда на доверие помежду ни, общуване и с други жени в живота ни, ми носи спокойствието, че душевната красота, която подхранваме, ще е онази любов, която да храни и поддържа и телата ни здрави и силни, без филтри и с ясно усещане за нашата индивидуалност.

Божидара от блога Мамини моменти

Божидара е акушерка и в своя блог споделя полезни съвети за бременността, раждането и майчинството. Тя е автор на проекта "Писма до теб", има дъщеря на 7 години и син на 2. Може да последвате нейното съдържание в Instagram тук.

Аз съм човек, който от години гради присъствие в социалните мрежи и ясно виждам, че нещата, които споделям верояно са 1% от цялото ми ежедневие. Да не говорим, че внимателно подбирам какво и как да споделя и по какъв начин да го поднеса на аудиторията. С други думи - имам ясно поставени граници между интернет и реалност.

Ако не си наясно с това, лесно би се подвел, че хората, представящи себе си и ежедневието си в социалните мрежи, са перфектни и водят невероятен, вълнуващ, изпълнен без проблеми живот. Точно там се корени проблемът. Един възрастен би се подвел, а какво остава за тийнейджъри и деца.

Тук идва важната роля на родителя - да покаже разликите между "живия живот" и "виртуалния живот" и информацията, която се споделя там. Самочувствието трябва да се гради в умерени граници. Твърде ниското самочувствие е предпоставка за още по-негативно влияние, идващо от социалните мрежи, но съм сигурна, ще се съгласите, че и твърде високото самочувствие, особено без покритие, не може да се нарече "здравословно".

Децата, както и ние възрастните, трябва да знаем до къде се простират възможностите ни. Трябва да се гордеем със силните си качества, да се стремим да развием или да преодолеем слабите си страни. Сравнението с някого другиго не е стояло на дневен ред при мен. Сравнявам се със себе си от предходните години и се опитвам да бъда по-добра версия на себе си. Смятам, че това е постижимо. Сравнението с чуждия живот, визия, работа или семейство е напълно безсмислено и непродуктивно.

Когато видя, че някой е по-добър в нещо от мен, се стремя да науча как го постига той, за да мога да се науча да постигам и аз по-високи лични резултати. Това е моята философия, която може да се каже, че е приложима във всички аспекти на живота. На това се опитвам да науча и децата - да ги стимулирам да мислят и да действат, а не да реагират първосигнално на нещата, които виждат.

Деница

Деница има дъщеря на 3 години, която е чест гост в нейния Instagram канал за мода, мейчинство и интериор. Нейното съдържание може да последвате тук.

Социалните медии могат да имат много положителни ефекти, но понякога са с дългосрочно отрицателно въздействие върху психичното здраве на "зрителя". С всяка изминала година социалните медии променят начина, по който хората взаимодействат. Тези медии могат да бъдат по-пристрастяващи дори от алкохола или цигарите, особено защото интернет е "безплатен", лесен за достъп, достъпен 24/7.

Понякога това води до депресия, тревожност, самота и ниско самочувствие. Много хора, особено знаменитости и "инфлуенсъри", използват своите профили в социалните медии, за да споделят перфектно изображение. Това са снимки и видеа, правени от професионалисти и обработени до съвършенство с различни филтри или софтуер за редактиране на визията. В резултат на това тийнейджърите, които следват тези профили, често може да чувстват, че собственият им живот не изглежда по същия начин, че те не изглеждат по същия начин.

Ролята на родителя е да помогне на детето да намери своята идентичност. Насърчавайте го да опитва нови неща, включвайте го в дейности, които вие вършите. Времето за игра е неразделна част от здравословното детско развитие, защото през играта децата се учат как да изразяват креативност, да откриват своите таланти. Отделянето на време у дома за разговори по различни теми и текущи събития може да помогне на децата да се ориентират за нещата, с които се сблъскват извън дома и които ги замислят или тревожат. Покажете на децата, че всеки прави грешки - и важното е да се учим от тях, а не да ни блокират. Покажете им, че няма перфектни хора - дори и на пръв поглед да изглежда така.

Много тийнейджъри се тревожат как изглежда тялото им. Снимките в социалните медии ги карат да се замислят за външния си вид. Разговорите у дома помагат това безпокойство да насърчи подрастващия за здравословна промяна и грижа за себе си. Липсата им може да е критична. Не позволявайте социалните медии да са двигател на действията в живота.

Снимка: Dove


*Материалът е изготвен в партньорство с Dove.