#Във всяко пространство трябва да се поддържа относителен баланс. Това е фунаментално за източните философии. Във всеки от нас тъмната Ин и светлия Ян, съставляващи двете части на едно цяло, търсят своя баланс. Равновесие, взаимно допълване - това е основата, според която аналогично всяко понятие Ян, съдържа в себе си Ин. И хората са така по характер - повече Ин или Ян по рождение. На тази база те избират и благоприятната за тях среда. Личността Ян е активна, властна, концентрирана, невъздържана; личността Ин е по-възприемчива, феерчна, нежна, спокойна, привличаща. На личността Ян ѝ е необходима среда Ин, за да забави темпото, да се поуспокои. И обратното - на личността Ин и е необходима среда Ян, за да се активизира. Но има една подробност - човек, оставен да потъва в собствените си чувства, не успява да изплува от тях и да намери баланса. Ян взима превес и е необходим Ин. Само тогава, внасяйки в обстановката противоположните качества, може да се постигне благотворен ефект - да се постигне балансът. 

В горещите топли дни, когато Денят преобладава, имаме нужда от светлината, за да разцъфнем отново, за да изгреем след зимните месеци. През юни #URBN & EUCERIN спазват традицията да се впуснат в поредното артистично приключение с една изгряваща звезда на първата ни сцена, търсеща точно този баланс, владееща проявите на своите Ян и Ин. 

Срещаме се с младата надежда на българския театър - Жаклин Даскалова. Напоследък чуваме името ѝ навсякъде в артистичните среди - като актрисата, която спаси в последния момент представлението на легендарния Боб Уилсън - "Бурята", влизайки по заместване 4 дни преди премиерата. Като актриса от трупата на "Калигула", представила България в Япония. Като певицата, номинирана за няколко музикални награди. Като актрисата от Сдружение "Суматоха" - младежки театрален състав, който грабна "Аскеер" за "Изгряваща звезда" тази година...

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Жаклин Даскалова търси баланса и това е основата, на която гради успехите си. Но за да открие тази златна среда, казва, че пази дома, кожата и душата си чисти. Домът и душата са в хармония, а кожата се явява техен посредник и броня, казва Жаклин, докато нанасяме по нейната Anti-Pigment Серум за сияйна кожа и Anti-Pigment Оцветен дневен крем SPF30, който освен, че покрива незабавно пигментните петна, осигурява слънцезащита.

 ***

 „За жалост преди премиерата дори нямах възможност да Го видя отблизо. Бях на огромната сцена на Народния театър, с много прожектори срещу мен, които светеха заслепително, а някъде, в тъмното, чувах мъжки глас отдалеч, който ми говореше: „Слушай музика! Изправи се! Очите ти искам да гледат жената от последния ред и да я виждат. Искам да си статична, но да живееш и да летиш. Искам да пееш от стомаха си, а не от гърдите си“.

Звучи като да е Всевишния, казва ми младата актриса Жаклин Даскалова.

Но всъщност знае, че това е легендарният режисьор Боб Уилсън, който постави пиесата „Бурята“ в България. Жаклин преживява един от най-големите си шокове, когато е повикана 4 дни преди премиерата, за да влезе по заместване. На сцената тя трябва да пее и танцува в нетрадиционния спектакъл от световен ранг, без дори да е виждала отблизо режисьора. За ролята Жаклин е номинирана за наградата „Икар“.

„Видях отблизо Боб Уилсън и го докоснах чак след премиерата. Не успях да го опозная, защото той не е много достъпен човек. Но съм благодарна на него и най-вече на екипа на Народния театър, защото без тях нямаше да мога да направя нищо. Усещам голяма подкрепа от колегите“, споделя Жаклин.

В ранните си 20 години тя вече е част от Първата ни трупа, но споделя, че за нея този път идва естествено.

„Амбицията ми за голямата сцена се е наслагвала с времето, но се появи отчетливо в годините, когато ме приеха в НАТФИЗ, в класа на проф. Ивайло Христов“, споделя тя. „Понякога явно пътят така ти е начертан. Вярващ човек съм“.

Амбицията да е перфектна я преследва от малка – още от годините във Варна, където играе художествена гимнастика.

„Там водещо е точно това търсене на Съвършенство. Много е неприятно, защото постепенно се превръщаш в работохолик и изместваш всичко в името на това търсене. Просто то ти е на първо място. Лошо е това, защото животът, театърът и изкуството са взаимно свързани. Ако се вглъбиш само в едното, то няма как да е живо без да има връзка с живия свят. Ако си само в живия свят, ще изпуснеш магията, въображението, мечтата, илюзията. Толкова са свързани, че е необходимо да препускаш от единия свят в другия“, казва Жаклин.

Самата тя често си припомня откъде е тръгнала – от земята, корена. И това е проявление на нейното женско начало Ин. Но и тъмната ѝ страна, в която са белезите от избледняващи спомени от детството.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„Всеки път, когато се връщам във Варна, гледам да се отбивам и в школата, и в училището ми. Просто не бива да забравяме кои са били хората около нас по пътя, които са ни насочвали. Ако не бяха родителите ми, едва ли щях да тръгна по този път. Щях да се объркам“, смята актрисата.

Израснала е в артистично настроено семейство – баща ѝ е пианист, занимавал се и с дърворезба. Майка ѝ дълги години се занимава с цветя и декорации, има силно изразен усет към модата. Всъщност родителите ѝ се запознават в залата по народни танци, когато дълги години са били водеща двойка в ансамбъла във Варна. Обикаляли са целия свят заедно - танцувайки.

Аз съм ярък пример за ревнивка...

"Към приятели, към партньори. Това ми е основният минус", признава Жаклин. "Това е основното негативно качество, което ме дърпа най-много назад. Тъмният кръг Ин в мен. Това е егоистична черта и лошотията в едно. Имам и обяснение за нея. Свързано е с липса от детството ми, която със сигурност се е отразила в най-крехката ми възраст. И двамата ми родители са присъствали активно в живота ми, били са в перфектни отношения, обаче отдалечаването от баща ми, който живееше в чужбина, остави своя белег и има отражение върху връзките с партньорите в живота ми“.

Не е израснала в семейство на отявлени традиционалисти и макар да е имала само дълги връзки в живота си, смята, че третата година във всяка връзка е решаваща, точно по Бегбеде, за когото пее в едно от авторските си парчета – любовта или трае три години или много повече.

„Някак си личните ми връзки също са преплетени с етапите в живота ми. Първият етап бе Варна, Националното училище по изкуства „Добри Христов“, изявите в операта, танците, музиката, актьорското майсторство. Около VIII клас може би беше най-несигурния период от живота ми. Трябваше да избирам накъде да се насоча. Исках да се занимавам с интериорен и графичен дизайн, после реших, че може би ще е фотографията... Не бях много ориентирана. Не знаех накъде ще ме отведе пътя. Но не мога да кажа, че съм била несигурна. По-скоро ненасочена все още. Незапозната със себе си. И докато човек не пробва, няма как да види какво предстои“.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

В София започва най-хубавият период в живота ѝ.

„Нямах търпение да съм самостоятелна, да разчитам само на себе си. Да се оправям самичка някак ми отива. Да не давам отчет на никого, да съм сама отговорна за последствията - и за грешките, и за успехите си. Обичам да съм дисциплинирана, позволявам с лекота да ме водят по правилния път, но нося и бунта в себе си.

Вярвам много в баланса. В средата. В Ин и Ян.

Че трябва да можем да сме лидери, но да се оставяме да бъдем и водени. За мен е важно. Търся този баланс във всичко. И в работата си, където съм изключително взискателна и критична към себе си и у хората, с които работя. И същевременно се стремя да не преминавам границата на удоволствието, за да не се превърне актьорството в служебно задължение“. 

Неведнъж в кулоарите на Народния театър съм чувала да я наричат „новата надежда на българския театър“, „забележителна актриса“, "красавица“. Когато Жаклин минава след церемонията на наградите „Икар“, всички я ухажват и отвсякъде се чуват комплименти. Обградена е от усмихнати жени, които искрено ѝ се възхищават и ...

„Ако е така, ще съм много щастлива. Поставила съм си за цел да не се занимавам с глупости – да работя, да си обичам приятелите, да съм човек. Да не съм суетна – много се старая. Суетата не е само в това да следя зорко как изглеждам и как ще се гримирам – признавам, обичам да сменям костюмите си, дрехите си... Но суетата е и в поведението към останалите“, казва младата актриса.

Всъщност големите звезди са именно такива – естествени, дружелюбни, дисциплинирани. Защото не им пука, чувстват се добре в кожата си.

„Аз също се стремя да е така и затова харесвам този израз – да се чувстваш добре в кожата си. Като се замислим, кожата е нашата броня, нашите удобни обувки, нашата обвивка. Под нея съхраняваме всичко ценно. Вярвам, че ако ти е чиста и подредена къщичката, ще ти е чисто и подредено съзнанието. Ще ти е чиста и подредена работата. Тоест ако вътрешно не се в мир със себе си, ако не балансираш Тъмната и Светлата си страна, няма как да срещнеш успеха. Старая се да поддържам фигура – тренирам от дете. Вкъщи напоследък. Вървя много пеш, обичам да ходя на къмпинг. Старая се да се храня добре. Това е режим, който аз трудно спазвам заради липсата на време, но не пропускам да поддържам хигиената на тялото и душата си. Основите за добрия външен вид се полагат в началото на 20-те ти години. Именно затова грижата за чистотата включва и кожата, защото тя ни обгръща. Винаги са ме питали как нямам пъпки по лицето – това е защото я обгрижвам, в комбинация с това, че не пуша, не пия кафе и поддържам усмивката си бяла“.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Впечатлена е от продуктите на EUCERIN, които среща за първи път покрай майка си, която е заклет фен на сериите им.

„Повечето жени съзнават късно, че с една елементарна грижа – крем за лице или серум, като EUCERIN, могат да си решат проблема с бръчките занапред. Всеки ден ни гримират много и затова си почиствам добре лицето и се доверявам на точно тези продукти. Макар да имаш даденост от Бог, не бива да се подхожда нехайно към нея. С голямо нетърпение ще си посветя време, за да усетя удоволствието от тези продукти“, споделя Жаклин.

Доверието е основна движеща сила.

Стреми се да се доверява на хората, с които работи, казва още Жаклин.

„Ако ще работим заедно – трябва да мога да се доверя. Ако не мога да гласувам доверие и усетя, че ще се справя по-добре сама – предпочитам да не работим заедно, за да не се стига до момент, в който да се проверявам в огледалото как изглеждам или да се самоподсигурявам, защото не съм сигурна този човек как се е справил. Бих се радвала да получа доверие в замяна – слушам внимателно предложения и съвети, старая се да е налице тандемът. Със сигурност не искам, когато работя с костюмограф, гримьор или друг човек да съм суетна и да се интересувам повече от това как изглеждам, отколкото дали съм си свършила работата на сцената. Това за мен е важно. Усещам поривите на суетата в себе си, понякога, но си поставям за цел да заглуша дрезгавия им глас“.

Именно с доверие и баланс, с трудолюбие и доброжелателност, Жаклин оцелява добре в консервативна среда като Народния театър, с много подводни камъни.

 „Оценявам възможността, която получих. Наскоро си говорихме с моя колега - Гери Змийчарова. Тя ми каза, че трябва да съм много щастлива, че вратите на Народния театър се отвориха за мен, но аз пък сякаш повече усещам една тежест в себе си – затова, че отсега нататък, ежедневно трябва да защитавам тази позиция. И не мога да се отпусна да се радвам прекалено, защото осъзнавам, че всеки ден трябва да се боря, да се доказвам, да запазя онази тръпка да съм сякаш за пръв път на сцената“.

Когато по време на церемонията на наградите „Аскеер“ слуша прекрасната реч по време на бенефиса на Цветана Манева се разплаква, споделя ми.

„Боже, мечтая за този ден, когато може би ще бъда щастлива. Ще бъда спокойна, че вече бера плодовете на труда си. А дотогава всеки ден отивам и сея – посявам, посявам, посявам...“

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

И макар дотук всичко да звучи по мед и масло, предначертано, Жаклин признава, че се е случвало и да бъде трън в очите.

Случвало се е да ми завиждат. И то най-близкият за мен човек.

Това бе най-големият урок и предателство. Да усетиш завист и злоба от онзи, пред който си си изливал сърцето и душата – тогава е много болезнено. Може би от всеки друг щях да го преживея по-лесно. Не мисля, че има нещо, което да боли повече от това да осъзнаеш, че най-добрият ти приятел не се радва за теб и с теб на успехите ти. Усещаш погледа, интонацията. Беше на кандидат-студентските ми консултации в НАТФИЗ“, откровено споделя актрисата.

Старае се да не се притеснява от женската злоба и завист. Концентрирала се е да обича себе си и приятелите си, да обгрижва близките хора около нея. Да работи за тях и за чистите взаимоотношения.

„Да си върша работата в театъра и извън него, в киното и с музиката. Да не ме огорчава, достига и занимава. Да си хабя времето и ресурсите“.

Хората виждат в нея онази привлекателност, достойна за възхищение. Възхищение. Това е думата, която най-добре описва първите усещания, когато видиш Жаклин Даскалова.

„Бях много наплашена в началото, казвали са ми, че е много страшно в Народния театър. Сблъсквала съм се вече и със случки, в които си е било неприятно, но със сигурност не е най-страшното. Като си минал през школата на художествената гимнастика, а след това през школата на актьорството за куклен театър, където бях две години в класа на проф. Боньо Лунгов, няма какво да ме уплаши“, шегува се Жаклин.

Определя, че все още се намира в първия и най-важен период от живота си - стигането до Народния театър, тръгнало от влизането ѝ в Театър „Стоян Бъчваров“ във Варна. Бидейки в училище по изкуствата е свикнала на интензитета – сутрин общообразователни предмети, следобед - специални предмети (скулптура, графика и живопис), след това – репетиции.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„От сутрин до вечер. Влизайки в НАТФИЗ, ежедневието ми не бе по-различно. И сега в Народния театър интензитетът е същия – това бяха стъпчици, които извървях за да достигна това, към което се стремя. Път, който сам върви и те повлича. Път към Голямата възможност. Да, признавам, наистина се случи от раз, но някак съм работила цял живот в тази насока. Бях на 4-5 годинки, когато започнах уроци по пиано. След това – в залата по Художествена гимнастика. Прехвърлиха ме в пети клас в училището по изкуствата. След това майка ми ме заведе при диригент Ганчо Ганчев и Миглена Шишева във Варненската опера. Много исках да уча Актьорство за куклен театър. След това кандидатствах отново - Актьорство за драматичен театър“, казва тя.

Успоредно с многобрйните ангажименти,музиката я съпътства навсякъде. Явява се на кастинг за спектакъла на Словенският театрален режисьор Йерней Лоренци, който ще поставя у нас.

„Искаха песен, аз им изпратих 7 песни“, смее се Жаклин. „За жалост напоследък не ми остава време да правя много музика – имам 4 парчета до момента, но от година не съм записвала. И най-забавното е, че точно през тази година ме номинираха за хип-хоп наградите, в две категории за наградите „Златни патета“, в три категории за наградите на БГ Радио...

Музиката винаги идва, когато трябва...

В момента освен че готви завръщане в музиката, Жаклин Даскалова осъществява друга своя мечта – да бъде част от лятна театрална работилница заедно с колегите си Анастасия Ингилизова, Ралица Бежан, Велислава Дипчикова и Йордан Георгиев.

„За месец кандидат-студентите ще могат да се потопят в академичната подготовка на театралното изкуството. Тоест за месец ще могат да си подготвят танца, песента, текста за изпитие при професионалист. Ще имат часове по История на българския театър. Ще работят с логопед, ако се налага. Ще се срещнат с изявени личности от сферата на театъра... Всичко, от което имат нужда, за да влязат в НАТФИЗ. Работилницата ще се проведе от 18 юни до 15 юли в София. Срокът за записване е до 10 юни“, казва ми Жаклин.

Само два дни преди интервюта получава поредно отличие, което си поделят с колегите от класа на Ивайло Христов, с които формират и Сдружение Суматоха. Заедно получиха наградата „Аскеер“.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

 

„Оказа се, че ние сме втория клас в историята на наградите, след класа на Койна Русева, Стефан Вълдобрев и др., който е номиниран за престижната награда“. Какво е усещането да държиш толкова тежка награда в ръцете си в ранните си 20 години, питам Жаклин. „Има моменти,в които позволявам на сърчицето и духа ми малко да си отдъхнат и си казвам „Заслужавате“. Има хора, които оценяват общия ни труд. Заедно сме по-силни. Това е втората награда за класа ни, след като миналата година спечелихме и „Златен Кукерикон“ за „Млада надежда на българския театър“, казва тя.

„Сега искам да играя вещици, бабички, мъже, бебета, а не само млади хубави момиченца, защото не сами много интересни. Мечтая и за участие в голям мюзикъл“, споделя актрисата. „Страхувам се да не дойде моментът, в който ще си кажа: „Ето дойде време и на мен да ми тръгне надолу“ . Имам обаче своя мантра:

Ако нещо не ми се случва, аз ще си го случа

Затова и бях спокойна, когато завършвах Академията, знаейки че ако не получа предложения от театри и режисьори, със Сдружението ще се съберем и ще си направим представление – така, както ни се случва. Второто е, че за мен е важно да работя, защото ако се проваля, ще е с чиста съвестта, че съм дала нещо от себе си, а не съм неглижирала“.

Мантрите ѝ нямат общо с Япония и тамошната култура и философия, откъдето се върна преди малко повече от месец. Разказва ми за асансьор в Токио, който я отнася в Космоса с визии и музика, докато пътува към последния етаж на небостъргач. Мисли си дали ще е оцелее. Вижда целия необятен град и е потресаващото че не се вижда края му.

„Почувствах се прашинка от света. Тогава си казах, че не трябва да се вглъбявам в проблемите си, защото всъщност сме за един миг на този свят. Пожелавам си само да не литна. Искам да съм заземена, да съм добър човек. Страхувам се от славата да не ме застигне. Разчитам на приятелите си много, за да избягам, ако това се случи. На хората, които са до мен в най-трудните и моменти“. Затова сега два газ : да се установи, да пробие в актьорския бранш, да си изкарва хляба с изкуство. „Страхувам се да не стана работохолик, защото не виждам много едновременно успешни и щастливи семейни двойки. Ето и в това търся баланс. Трудно ми се вижда да съм домакиня, вкъщи всичко да е идеално, да е сготвено, изгладено, да съм тренирала, да съм се хранил добре, да съм отделила време на партньора си, да съм отделила време на приятелите ми, на материалите,които уча. Времето просто не ми стига. Обичам съня. Важно ми е да се наспивам и от време на време искам и да се забавлявам... Не ми стигат 24 часа“, категорична е тя.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

 

Вгледана е в своето Бъдеще, но е песимистично настроена за погледите към Бъдещето на хората в България. Може би заради културния шок, който изпитва след завръщането си в Япония.

„Прибирам се онзи ден пеш към вкъщи. Виждам как един човек тича към бебе дръвче и го чупи. Догоних го и го хванах, попитах го защо чупи дръвчето. Той опита да се измъкне: „Това не е дръвче“. И ми обясни:“ Трябва ми да си оправя колата“. Бях груба, подминах и след това се сринах. Осъзнах, че тук, в България, за собственото си удоволствие сме готови да погубим живот. Не ми е спокойно като чуя „навсякъде по света го има, така е “. Не. Има места, където го няма. Като Япония. И затова не вярвам, че ще тръгнем рязко напред. Но срещам хора като теб и си казвам: Може и да има бъдеще и за нас. Може би има и две, и двеста.

Просто се надявам да отиваме към 200, а не към 2!

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

 

 

URBN Team:

PM: Стефан Бератов

Интервю и концепция: Кристина Димитрова

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Гардероб:

DESIGUAL// SCANDAL - Sofia Ring Mall

Обувки - DESIGUAL// SCANDAL - Sofia Ring Mall

Aксесоари: Личен архив на стилиста

Грим: Росина Георгиева

Коса: Натали Иванова 

Снимки: Радина Ганчева за #URBN

Dir Video Crew

Локация: Editóri

*Материалът е Специален проект на #URBN & Eucerin и съдържа продуктово позициониране!

#URBN подкрепя правилната грижа в градската среда! Правите си селфи, слагате филтър, поствате в социалните мрежи – тази процедура следвате, когато споделяте свои снимки в социалните мрежи. Но това ли е, което искате? С Eucerin © Anti-Pigment Серум за сияйна кожа няма да имате нужда от филтър, нито пък от грим, когато искате да сте просто себе си. Да бъдеш себе си без филтри - това е и мантрата, която подкрепяме! Голяма част от нашите главни герои от любимите ви концептуални интервюта се радват на отличен, здрав, сияен вид. За да изглеждате перфектно не само в социалните мрежим а и в живота, можете да сте просто вие, вашето автентично аз и естествената ви красота. Благодарение на Eucerin © Anti-Pigment Серум за сияйна кожа блясъкът на вашата кожа ще допълва отлично лъчезарната ви личност! Eucerin © подкрепя здравата кожата, подкрепями ги и ние! 

*Жаклин Даскалова може да гледате в "Бурята" на 14 и 15 юни, в "Големанов" на 29 юни и в "Нова Земя"!