#"В естетичната медицина осъзнах, че не е правилно, виждайки един пациент, още от вратата, да започнеш да работиш с него. Трябва да надникнеш във вътрешния му свят. Има клиенти, които не търсят толкова красотата, колкото показността. При тях дали едни устни или скули ще паснат естетически на пропорциите на лицето не ги интересува. Просто искат да бъдат видими. Да са в графата "Състоятелен и велик човек". Срещаме се в кабинета на доц. д-р Дончо Етугов в клиниката му Estetics&Dermatology, след като гостувахме в дома му. С повече от 20 години стаж в медицината, той е във вечна битка с трудно заздравяващите рани и с новите възприятия за естетика и лицева пластика.

"Правя устни, след една седмица пациентката се връща пак и ми казва: "Бях два пъти на заведение и никой не ми направи комплимент, че имам нови устни. Слагайте още". Тук не търсим естетика, търсим демонстрация", споделя той.

Всячески се стреми напоследък да не работи с такъв тип пациенти.

"Моите са тези, които искат да е незабележимо, естествено. Просто да върнем часовника малко назад. Лицето да е свежо, подмладено, отпочинало, красиво. Да не се вижда намесата. Все по-тънка е границата между демонстрацията и естетиката".

Израснал между Мездра и Бургас, в буржоазно семейство по майчина и бащина линия, още тогава успява да види културно-традиционните разлики и речеви особености на двата края. Впечатляват го привичките на българите, под неизбежното влияние на близките Гърция и Турция и съответно в бесния Северозапад, където оцеляването е в конкурентна среда.

"Добра житейска подготовка за живота", казва ми. "Сред многобройните си специализации в чужбина, откривах как животът в различните кътчета на България ми е дал отправна точка за това кое е истинско или фалшиво, на какво и как да се доверя".

Допуска ни в дома си - прекрасна дизайнерска къща, пазеща носталгичните спомени за корените на рода му. Връщаме го към историята на дядо му Дончо, на майка му от Бургаския край, с фамилия, трудна за разгадаване, с гръцка кръв.

"Дядо ми Дончо е човек, на който смятам че приличам генетично, защото е бил добър предприемач, търговец, владеел е няколко езика. Роден е в Добруджа, докато е била част от Румъния. Говорил е румънски, турски и руски. Развивал е бизнес, но след събитията около 9 септември развитието тръгва в обратна посока".

По бащина линия е от Врачанския край. Дядо му там бил най-крупният земеделец в района, и макар пострадал от народната власт, успял да се възстанови и да създаде бизнес, за да преживее един от най-трудните периоди.

"Майка ми бе медицинска сестра, която цял живот се бе посветила на каузата да помага на хората. Спомням си, че дори и в пенсионна възраст имаше пациенти, които я търсеха за да им прави манипулации, тъй като ѝ имаха доверие. Баща ми е с икономическо образование. Той ме съветваше да се занимавам с бизнес. Винаги съм имал сантименти към миналото и моите предшественици". 

Върви по добре утъпкан от миналото и традициите път, в който са обединени всички положителни техни умения. Не само в чистата медицина покрай майка си, но и свързани с предприемачеството от бащината си линия.

"Категорично мога да кажа, че винаги е имало една нравственост и един висок морал в семейството. Майка ми беше стожерът на този морал. Беше израснала в патриархално семейство и успя да пренесе целия този дух на праволинейност, както и да го интерпретираме сега като дума. Важното, което отчитам от нашето детство с брат ми е, че от много малки нашите родителите ни караха да се трудим. Не ни спестяваха от селскостопанската работа и дейностите на вилата през уикендите. Участвахме наравно. Няма да забравя утрините в съботите, когато майка ми беше дежурна на работа. На масата ме чакаше закуска, а до нея бележка - изчисти с прахосмукачка в хола, събери праха по мебелите. Съответно баща ми много ни учеше да сме активни в техническата и мъжката част, поради което имам афинитет към техниката и колите. И до ден днешен, когато имам някаква повреда със силнотокова техника - бойлери и печки, аз мога сам да се справя. Брат ми е инженер. Той много ми помагаше по физика и в един период от живота ми се двоумях дали да не се захвана с техника и физика или с медицина"

Предопределеният път

Още в 7-ми клас избира да бъде лекар. Прекарва много от времето при майка си в болницата. Там усеща, че това е нещото, което би запълвало смислено ежедневието.

"Имах един съдбовен момент през първата година, когато завърших Френската езикова гимназия във Враца. Учителката по френски ми казваше: "Ти трябва да учиш дипломация". Езиците ти се отдават, общуваш дипломатично с хората..." Но тогава беше старата система, в която документите за международни отношения и външна търговия се подаваха в общинския съвет на партията, отиваха в окръжния съвет и те ти казваха дали ставаш или не ставаш. По майчина и бащина линия имах буржоазен произход, което автоматично ме слагаше в графата "неподходящ".

Така пропуска година в медицината, защото не се подготвя добре по химия. Служи една година в казармата. След това се връща в района на Мездра и работи като учител по френски в училище.

"Това ми даде възможността да се подготвя по химия чудесно. Тогава отпадна и районирането и имах възможността да се явя директно за Медицинския университет в София. Влязох осми в списъка и когато казвам, че всичко е предопределено, точно онази година, в която работих като учител попаднах в много добър колектив с млади колеги. Станах близък с учителката по български език и тя ми помагаше с реториката и говоренето пред аудитория, така че имах ценен опит, който ми бе полезен, когато станах асистент и започнах да преподавам на студенти в Медицински университет. Знаех как да усетя аудиторията дали съм добър лектор или съм отегчителен"

В началните курсове по медицина всички си мечтаят за великите специалности - хирургия и неврохирургия, кардиология и т.н.

"Аз категорично се готвех през целия си смислен студентски живот да бъда хирург. Дори от четвърти курс ходех в мездренската хирургия за цяло лято. Стигнах дотолкова, че до пети курс почти работех в хирургичен кабинет, което в един такъв малък град с малко специалисти, има обем от работа. Но пак някак по партийна линия мястото, което очаквах да получа, се зае".

След поредното "не" е поканен да започне като дерматолог във Врачанския диспансер.

Колелото се завърта

"Дойде моментът, в който трябваше да държа изпит за зачисляване за специалност дерматология. Дойдох на курс в София, в Университетската клиника, видях че има асистентско място, явих се, класирах се. Последваха специализации във Франция и Германия, но винаги ме привличаше практическата, а не теоретичната линия на дерматологията. Тя взима част от ендокринологията, онкологията, кръвните заболявания, инфекциозните болести... Като че ли съзнателно се насочих в един сектор, който вече е закрит - съдови дерматози. Почти ежедневно работих в малка дерматологична хирургия в битка с лечението на трудно заздравяващи рани. След това надградих в Италия със специализация по пластична дерматология и така в крайна сметка, като приключи, се върнах, съживих и развих сектора по дерматохирургия в Александровска болница в Кожна клиника. Създадох операционен сектор".

Богат и наситен откъм опит и знания живот

Може би почти 20 години доц. д-р Дончо Етугов е в сферата на дерматологията. Наред с това, обаче, крие под престилката си много пластове.

Влечението към колите и скоростите. Спомените с любимия мотор "Веспа".

"Не съм за слободията, но да - свободолюбив съм. Спомням си едно от определенията за демокрация и свобода - трактовката, че да си свободен това значи да спазваш правилата на социума, в който живееш. Част сме от глобална система, все пак. Може би, шофирането на високи скорости е единственото ми хоби, което ми дава адреналин и емоция. Чувствам се жив. Изживявам някои моменти на ръба, на косъм да кривна в Отвъдното, но благодарение на придобитите умения с времето в шофирането (и не само) човек се връща в правия път".

От 16-годишен има книжка за М категория. Ходи с мотор на училище. Впоследствие кара по-мощни 1000-кубикови машини, но преживява и критични моменти.

"Много ми повлия случаят с Дими от "Сленг". С него бяхме колеги и приятели. Когато той си замина, карайки мотор, реших да бъда по-разумен. Продадох моторите и казах: "Стига. Дотук". На една от летните ми почивки в Гърция, обаче, покарах 200-кубиков скутер и страстта пак пламна, та сега съм с 300-кубикова "Веспа", която ми дава усещането на чувството за простор. Пътувайки, усещам аромата на природата. Например по Искърското дефиле с мотор в ранна пролет е неописуемо - аромат на ручея, цъфналите дървета, селото, животните.... Друго е."

Компенсация на негативните емоции

В лекарската професия човек трябва много да задържа емоциите си. Контактът с пациентите в пластичната медицина е много по-различен от този с пациентите на класическата, казва доц. д-р Етугов.

"Днес е оперативен ден и почти целият ми график е пълен с отговорни операции. Чувствам се, обаче, една идея по-спокоен от моментите, в които работя с естетичната медицина, защото във второто има претенции и капризи и някои хора поради липса на познание и образованост, имат нереални очаквания. Създават се едни трудни ситуации, които те натоварват извънредно. Друго е чувството, когато си помогнал на хора със здравословен проблем - по-различно е. Благодарността е различна. Затова и не мога да кажа, че бих загърбил класическата дерматология и дерматохирургия и да я заменя само с естетична медицина. Някак си ти се измества центърът на себеусещане и комуникация с хората", откровен е специалистът.

Дава втори шанс за социализация на свой пациент, който среща на улицата. Помага му спонтанно и безвъзмездно.

"Продаваше скара на един път. Видях колко притеснено общува с хората. Крие си лицето. Гледа в земята. Отвътре ме подбуди и му казах:

"Мога да подобря състоянието ти. Ако искаш, обади ми се".

Оставих визитка. Той започна да идва с приятелката си. Оперирах тежки белези на челото и веждите, след това третирахме с лазери. Сега вече почти не се виждат. Беше пострадал при инцидент - паднал от скеле, едва оживял, с големи отоци, зашит по спешност. Помогнах му и продължаваме да работим по някои от белезите вече трета година. Той е много благодарен. Не е многословен. Дори сподели, че след този инцидент е преосмислил живота си - бил е барутлия, а сега е улегнал човек. Интересен контакт, който те зарежда с енергия и дава нещо, което не се купува с пари"

Това, което ти дава един благодарен пациент

Споделя, че е чел някъде, че лекарската и учителската професия, са дадени от Господ, те са мисия. В очите на пациента го виждаш, през благодарността го усещаш.

"Изпадал съм в ступор и 20 минути не можех да се съвзема от вълнение. Заради една възрастна, 90-годишна жена, на която неколкократно бе отказвана операция на тумор на лицето. Нали съм си малко смелчага и имам едно усещане къде мога и трябва, та се доверих на инстинкта си. Операцията премина успешно и тя дойде разплакана и ми разцелува ръцете. Не разбрах какво се случва в онзи момент. Трябваха ми седмици, за да осъзная, че това е смисълът на човешкия живот на земята. Ние сме създадени да помагаме на себеподобните! Останалото е преходно. Онова, което оставяш, като емоционална следа и благодарност в душата на другия, това те гради и помага на твоята енергия да вървиш напред и нагоре"

Мантри за покой и усмивка

Домът на доц. д-р Етугов е неговото щастливо място. Особено след преживян период на бърнаут. В момента, в който решава да напусне университетската клиника, защото работата в частната му клиника Estetics&Dermatology by Dr. Doncho Etugov, съчетана с преподаването на англоговорящи студенти и стоматолози и с операциите на туморите и следобедните ангажименти стават непосилни.

"Просто ми изчезна сънят. Реорганизирах се, като прецених кое трябва да правя. Останах в клиниката си  Estetics&Dermatology и по този начин преодолях момента. Няма да крия, че естетиката ми носи наслада, така че една хубава изложба, една хубава постановка или концерт са нещата, които ме зареждат и най-вече - красивият интериор са другите мои мантри".

Къщата му е като музей за изкуство, който аранжира сам. Развихря се с интериора в наследствените си имоти. Парцелът, на който от нула създава дома си, буквално е дар от съдбата.

"Поднесен на символична цена в годините на прехода. Когато си връщам спомена дори не вярвам, че това се е случило. Някой идва и ти предлага да разделите един парцел, който струва смешни пари и след 4-5 години разбираш, че си купил златна мина. Без да търсиш. Когато правиш добро, то ти се връща. Не е нужно да трепериш за стотинката. Прави добро, пък да става каквото ще, както казва Майка Тереза. В наследствените си имоти, които ремонтирам, влагам част от усета си за красота, хармония и естетика и се получават добри интериори".

Свири и на акордеон. До 7-ми клас ходи в школа, като го готвят за Музикално училище, но избира езиковата гимназия. Музиката го заобикаля. Дори една от дерматоложките в клиниката му е завършила пиано в Консерваторията в Хамбург преди да стане лекар! Почти е бил женен в Кипър и проговаря и гръцки, по време на специализация в Атина, а сега продължава да го учи. Надгражда нови и нови умения.

Кондиция и мотивация

Стремежът непрекъснато да си на ниво е основната му градивна сила. Да е в крак с новото. Медицината е много динамична специалност, казва той, а да не говорим, че дерматологията и естетичната медицина се развиват много бързо.

"За щастие, конгресите, на които ние дерматолозите ходим, помагат българският принос в сектора да е на високо ниво. Освен че сме заляти с поток информация онлайн за терапии и диагностика, конгресите са много полезни и няколко са задължителни за сверяване на часовника. Желанието да бъдеш в крак с последната мода е важно".

Наскоро се връща от конгреса в Берлин. Открива нещо, което не му е много по вкуса, но вече е факт- новата биологична терапия на имунни заболявания.

"Тоест опитваме се по един изкуствен начин да блокираме клон от имунокомпетентни клетки, отговорни за тази имунна агресия, които доста добре повлияват състоянието на пациента, но малко или повече променят имунитета му. Това ми прави впечатление, че изцяло науката е залитнала в тази посока и може би това е бъдещето, но ми се ще малко повече класическата медицина да се развива като таргетна терапия. Да имаме разнопосоченост при избора на терапия и лечение".

Създавайки клиниката Estetics & Dermatology преди повече от 10 години, доц. д-р Дончо Етугов става разпознаваем в сферта на дерматологията. Решава го, защото в една държавна структура е много трудно човек да организира идеите си и да реализира целия пакет от инициативи в реалността.

"Имайки една собствена структура малко или повече си свободен да правиш това, което усещаш, че трябва да се случи"

Това е свободата, Санчо

"Тръгнах на майтап. Тъкмо отворих клиниката и на третия месец паднах в Александровска болница и си скъсах четирибедрения мускул по време на консултация в кардиологията. Преживях тежка операция и рехабилитация. Още на третия ден, тъй като списъкът с пациенти за деня беше пълен, работих с шинирания крак", споделя за първите стъпки.

Дава и съвет на колегите, започващи да работят в сферата на естетичната хирургия - естетика, а не козметика е това!

"Дерматологичната медицина е медицина. Тоест не оставяйте науката на заден план и не я замествайте с едно занаятчийство. Когато учите нещо ново и го имплементирате в ежедневната си дейност, задайте си въпроса "Защо?" При всеки пациент ли е приложим този метод или трябва да бъде модифициран. Винаги трябва да се позовем на научната база данни. Има статистически резултати, които ни казват дали е приложимо и какви ще са резултатите. Парите не са най-важното. Трябва да си казваме:

Ще бъдем ли полезни, а те парите идват от самосебе си. После.

Човек винаги трабва да мисли така, както когато си навил масура на мотора и караш с висока скорост, но си казваш: "Тук трябва да намаля, защото завоят е остър или има нанос от дъжд" Човек трябва да знае кога да спре. Един апарат, когато ти го продават за клиниката и ти обещават чудеса пробваш първо върху себе си - дали е безопасен и ефикасен и какво е усещането, казва дерматологът естет.

"Когато обяснявам на пациента какво трябва да очаква, вече разказвам от първо лице. Тоест приемам умерен риск и това е балансът. Така че, може би това е границата. Когато тръгнеш да правиш процедура на пациента, трябва да си в неговата кожа. Да си кажеш: "Не искам на всяка цена да го правя, ако за този човек има риск и не искам да страда излишно!"

Имал е и негативни емоции с пациенти. Дори са се опитвали да го изнудват.

"Бих ги нарекъл скалъпени обвинения. За щастие никога не се е стигало до съдебен процес или дотам да бъда обвинен за нещо лошо от пациент. Това в естетичната медицина в световен мащаб е ежедневие. При мен се случи през пандемията, когато дойде пациентка, която се сети да търси обезщетения отпреди две години, покрай кризата. Та и това преживях. Както казва моя брат: "Ти си галеник на съдбата, че все пак, след 20 години работа, това ти се случва за първи път. Някои го преживяват на втората година".

Пресечна точка с Хипократовата клетва

Трябва ли един лекар да бъде човек преди всичко? Да, категорично!, казва доц. д-р Етугов.

"Спомням си, като се явявах на асистентския конкурс в Кожната клиника, колегите се обърнаха към мен с думите: "Ти си вече част от нашите редици. При нас не се става асистент, ако не говориш поне два езика и не свириш на поне един инструмент. Тоест, за да работиш качествено, трябва да имаш многостранно развитие с отношение към хуманността, изкуството и човещината, за да се наричаш добър човек".

Човещината, красивото изкуството, медицината и обратно

Ако ще работиш естетика, трябва да черпиш от извора на културата и изкуството. Оттам се зареждаш с позитивизма и усещането за красота и стойност. Останалото е заобикаляне на центъра. Така че, трябва човек наистина да черпи оттам.

"Казвам често: "Не може да не знаем правилата на естетиката и правилните пропорции на едно лице, а да тръгнем да възстановяваме изгубени обеми или да коригираме мимическа активност, без да познаваме правилната анатомична структура и законите, по които ние определяме едно лице като красиво или не."

Може би от позицията на опита и годините, човек променя каузите и възгледите си, споделя още доц. д-р Етугов. За себе си казва, че се е научил на търпение.

"Че нещата не трябва да се случват на всяка цена. Ако си компетентен и усещаш, че имаш капацитета да помогнеш, направи го, но ако не можеш - реферирай към онзи, който би се справил по-добре от теб"

Превръщаме ли се в общество, което възприема предимно през очите?, питам дерматолога. Да, в много бързооборотно консуматорско общество. Нямаме време да мислим за стойностни неща. Всичко влиза в рамките на бързата търговия.

Как тогава да спасим красотата и естетиката?

"Ние трябва да спасим първо красивото в душата и тогава да спасим истинската естетика във визията. Проблемът на развитите общества е, че разпродават визиите. Така се повиши потреблението на естетичните услуги, тъй като хората нямат време дори и да общуват. Те се виждат и се консумират. Така е със стоките и затова и те не са качествени, а просто в хубава опаковка и еднодневни. Процес, който не можем да спрем, както е с климатичните цикли на Земята. Обществото има своите цикли като модата, природата, работоспособността и така нататък. Дано не се окаже прав един свещеник, с който в онези години разговарях и каза:

"Не мисля, че може да избягаме от факта, че обществото е материално. Материя, която се хаби, унищожава и рестартира наново"

Такива катаклизми, в които се достига до задънена улица и се започва отначало, са пандемията и войните. Може би не сме във времето и не го притежаваме така, както средновековните поети са се отдавали до безкрая на писането на красива поезия и архитектите на създаването на красиви сгради...

"Строим бързо, еднотипно, по шаблон. Песните не се пишат от поети, а от текстописци, които знаят кои думи и изрази ще се котират добре, на база на компютърна статистика и AI. И мелодиите така се създават. Общо взето мисля, че ще дойде времето, когато всичко ще се завърти и стойностните неща ще излязат на повърхността".

Прекрасно заключение на първия ни разговор с д-р Етугов. Казваме първият, защото заедно с #URBN и доц. д-р Етугов започваме специалния ни проеккт с Estetics&Dermatology - SkinCity by Dr. D. Etugov

Ще се опитаме заедно да обърнем поглед към красотата и естетиката с реални примери от живота и опита на един от най-отявлените български дерматолози! Очаквайте скоро!

                                                                                                                    Запази час

#URBN Team: 

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Снимки: Радина Ганчева 

Грим: Росина Георгиева

Стайлинг: Мая Матева 

Video Production Crew: 

Ангел Юруков/Тедд Георгиев 

Специален проект на #URBN & Estetics&Dermatology