# Откриваме в името ѝ музикален код, съчетал в себе си две сакрални значения, вложени от теоритика и автор на музикалната азбука Гуидо д’Арецо – „чудо“ в нотата Ми и „Млечен път“ в нотата Ла. Оперната певица Мила Михова е много повече от хармонично съчетание между две прости на пръв поглед срички. Изхождайки от музикалната теория, тя е чудо на сцената и цяла галактика в емоциите и разбиранията си...

Разговорът с нея вибрира с най-малко 770 трептения в секунда - сборът в херци на двата музикални тона, които съставят името ѝ. Неслучайно романтикът на операта Джузепе Верди проповядва, че красотата на музиката е във вибрацията на тона. Призвани сме да опитаме да преодолеем някои ясни граници и явната дистанция, която оперната певица спазва изрядно, когато става въпрос за личния ѝ живот... Ще се прокраднем покрай тях, ще поровим в дневниците ѝ, за да достигнем до онази емоционалност, която блика като водопад при всяка нейна сценична изява.

„Сигурно не е приятно да си съсед на две оперни певици (бел.ред. - майката на Мила Михова е оперната прима Дарина Такова), които се случва да репетират у дома. Но с повечето ни съседи сме били в добри отношения, даже идват на опера“, с незабравимия си тембър споделя Мила Михова, докато разчупваме леда.

Oще снимки от фамозната фотосесия вижте тук>>>

Разбира се, историята добива абсурдни измерения, както обикновено се случва, когато става въпрос за Мила Михова. 

Интересното е, че всички нейни истории са абсолютната истина, включително тази, че някога, някъде е отворила бутилка "Просеко" само с поглед, държeйки острие като ятаган в ръката си...

Снимка: Радина Ганчева за #URBN

„Моето единствено, огромно желание е да правя музика така, както аз смятам, че трябва. Да бъда изненадвана с творбите, които ми се предлагат като репертоар. Но нито се будя, нито си лягам с мечтата да бъда Примадона, Дива или каквото и да било. Аз смятам, че когато една певица или изобщо една жена носи в себе си класа, възпитание, високо ниво на поведение и вкус - тези титли са излишни“, споделя Мила Михова.

Чувайки Дива и Примадона, вероятно мислите, че си говорим за нарицателните им значения, с които сме свикнали да асоциираме тези думи. В операта те имат коренно различно значение, обаче.

Примадоната е първата жена в оперен театър, главната роля в една оперна постановка.

Дива... е Богинята на оперната сцена.

„Не се стремя да получавам никакви такива дефиниции“, категорична е Мила Михова:

Оперна певица съм. Точка по въпроса!

Изключително честна и пряма по отношение на позицията и мнението си, тя се старае да бъде максимално открита. Профилът ѝ в социалните мрежи е доста популярен, а историите от ежедневието ѝ преливат между сериозните констатации, хумористичните и иронични коментари и огромни, свръхценни парчета автентично изкуство!

Обиколила сериозните оперни сцени в Европа, Мила Михова върви уверено по стъпките на майка си Дарина Такова, но подкрепена и от друго голямо име в световната история – това на оперната прима Райна Кабаиванска, която е неин ментор.

Къде намира пресечната точка между вродената си честност и драматизма? Как успява да ги съчетава и възможно ли е бягство от силата на тази своя отличителна и изконна черта от характера?

„Чудно ми е какво ви е интересно, ще се постарая с всички сили да отговоря максимално ясно и искрено“, смее се Мила Михова.

Споделя, че фотосесията вече я е извадила от зоната на комфорт, затова един разговор едва ли ще ѝ се опре. Tака както не ѝ се опира специализацията в опера студиото на академията "Санта Чечилия" в Рим, под ръководството на историчеката прима на белкантото Рената Скотто, а след това и школата на Мариела Девиа. 

С първи учител като майка й, не сме и очаквали други резултати.

Снимка: Радина Ганчева за #URBN

Запознах се с мама на 19

„Близки сме, наистина всичко си казваме, така че е трудно да подбера думи за нея, които не съм изричала. Реално се „запознахме“, когато бях на 19 години. До тогава тя просто непрекъснато пътуваше. Беше нещо като декоративна, митична фигура, която се появява от време на време, носи подаръци, въдворява ред и дисциплина с нейния маниер, но беше една дистантна фигура. Когато се завърна в България, това беше много сериозен сблъсък на характери и личности. Тя беше Примадоната, слязла от сцена – с егото, с навиците, най-вече свикнала с това всички да я гледат като Божество. Но когато се върна, беше Божество в криза. От другата страна бях аз – току-що излизаща от тийнейджърството, още лутаща се какво искам да правя с живота си, как, с какво темпо и съответно с коренно различни навици. Имахме нужда от няколко години, в които да се видим, нагодим, опознаем до момента, в който се превърнахме в общ работен, човешки, семеен механизъм. И сме най-добри приятелки, и сме майка и дъщеря, и сме колеги“, споделя откровено Мила за майка си Дарина Такова.

Въпреки това никога на дневен ред не е било усещането: „Мама ми липсва“ или „Мама я няма“.

Снимка: Радина Ганчева за #URBN

„Винаги съм била изключително горда с постиженията ѝ. Мама я няма, обаче винаги съм се чувствала като супер обичано дете. Страшно много са ме обгрижвали родителите на майка ми, които вече не са сред нас, но просто бяха хората, които са ме отгледали, възпитали и ме научиха да обичам. И бяха изкючителни“.

Да обичаш означава да не търсиш вина

Много хора използват вината като оръжие, с което да манипулират хората около себе си. Вид висша форма на манипулация, казва тя. 

„Мисля, че вина може да изпитва човек, който е обект на желание, на което не може да отвърне. Ако между двама приятели - мъж и жена, на единия от двамата, дори за секунди, е минало през главата, че може да бъде интимен с другия - вече приятелството е под въпрос, защото привличането стои на дневен ред. Дори да е на заден план, то съществува“, споделя гледната си точка оперната певица.

Тогава по-големият проблем е не за този, който е привлечен, а за този който привлича, защото с отказа си-наранява другия. В отношенията приятел-приятел, мъж-жена, родител-дете, вината е нещо, което разбива всичко.

Затова и най-важният съвет, който е получавала от майка си е:

Не ставай приятелка с мъжете си

Снимка: Радина Ганчева за #URBN

„И продължавам да го получавам, защото явно не се справям достатъчно добре с него. Много интересно, тук дори не става дума за прословутата в нашата поп култура "френд зона". Казусът е, че колкото повече сте приятели, толкова по-трудно е да се разделите, когато всичко е изконсумирано. Аз съм имала една конкретна, много сериозна връзка, в която отвъд любовните отношения, бяхме страшно добри приятели и страшно много се обичахме като хора. И за да се разделим, трябваше да се скараме – изфабрикувано скарване, до степен такава, че да спрем да си говорим с години, за да се откъснем един от друг“, разкрива Мила Михова.

Отхвърлянето...

Говорейки за връзки, няма как да не почерпим информация от волеви човек като Мила Михова за това как преживява раздялата и по-скоро отхвърлянето.

„Преживявам го. Клишето времето лекува си важи. Давала съм най-правилния съвет на мои приятелки, макар че при мен не сработва чак толкова. Има един-единствен начин да минеш през една травма, трагедия или нараняване. За да ти мине, трябва ти да минеш през него. Да се оставиш да го изживееш на всички възможни нива. Защото какво лошо има в страданието? То те учи. Развива те и те прави по-силен и устойчив, но и по-интересен. Винаги по-интересният човек е преживелият!"

Когато мълча...

Въпреки че е достатъчно директна и честна в изразяването на позициите си, отличителна черта на Мила е добрият тон и деликатният изказ.

„Не смятам, че в конфликта и сблъсъка с хората и в нараняването на чужди чувства, изразявайки несъгласие или неодобрение, може да се корени нещо продуктивно. Независимо дали съм напълно, частично съгласна или несъгласна с някого – начинът, по който ще го заявя, ще е достатъчно директен, но и същевременно мек“, казва за себе си Мила.

Снимка: Радина Ганчева за #URBN

Такава е и в личните, и в професионалните си отношения. Но ако забележите, че замълчава - имайте едно наум.

„Мълчанието е особеното ми изразно средство, когато съм обидена или засегната. Задържам в себе си емоциите и чак когато съм ги преработила през себе си, заявявам в удобен момент, че в тази ситуация не съм се чувствала добре поради конкретните причини“, казва Мила Михова.

Типично дамски маниер, за който е нужна конска доза търпение. Представете си как кръвта ви бушува, а вие трябва да овладеете всички емоции, за да изчакате удобния момент. Мила продължава да навлиза в дълбокото, според теорията на мислителя Ралф Емерсън, който казва, че човек трябва да приеме темпото на природата, чиято тайна е търпението, защото...

Всички добри неща идват при този, който чака.

„Всяко едно нещо, което се случва при мен, е добре премислено и добре подготвено. Няма случайности. Планирам дългосрочно, целенасочена съм, но не и вманиачена. Благодарение на това мое вродено търпение дебна за удобните моменти, вместо да блъскам, блъскам и при всяко разочарование да бъда смазана“, аргументира се младата оперна певица.

Разбира се, до всичките тези изводи стига не само с вродено търпение, но и с опит.

„Имало е ситуации, в които съм избързвала. Да кажем в работни мои решения, които не съм задържала с една-две години. За щастие не е имало сериозни последствия“, отпуска се в разказа си Мила Михова.

Конкретна история за търпение или нетърпение е може би едно от най-хубавите и важни неща, които ѝ се случват в професионален план.

Снимка: Радина Ганчева за #URBN

През 2018 година Мила Михова дебютира на престижния оперен фестивал "Росини" в Пезаро, Италия с ролята на Мадама Кортезе в "Пътуване до Реймс", а по-късно през същата година изпълнява сопрановата партия в "Малка тържествена меса" от Росини в Големия амфитеатър в Сорбоната в Париж, като част от световните чествания на 150-годишнината от смъртта на Джокино Росини.

„Изключително престижен фестивал в топ 5 на събитията, свързани с класическа музика в света. Освен това през цялата творческа кариера на моята майка – Дарина Такова, тя бе известна като La Regina de Rossina Opera Festival – Кралицата на фестивал „Росини“. Съответно моето явяване бе и голяма отговорност, за да защитя майка ми като артист и преподавател. Истината, обаче е, че за първи път се явих през 2013 година, когато избързах.

Не бях готова, усещах го, но си казах: „Нека опитам“.

Тогава директорът на фестивала ми каза, че трябва да се върна по-късно във времето. Моето вътрешно усещане бе правилно“, споделя откровено Мила Михова.

Тук следва да подскажем, че оперната певица не приема случилото се като отказ или неуспех. Просто защото никога нищо не приема лично! Това е втората ѝ тайна сила, която ѝ дава преднина в професионалния път.

„За мен провал не съществува като дефиниция на нещо, което не ти се е случило. Дълбоко вярвам, че когато нещо не ти се случи – това е награда от съдбата. Затова и когато 5 години по-късно се върнах и бях избрана за този мой дебют на фестивала - знаех много добре, че аз съм си го извоювала“, споделя тя.

След опита с фестивала през 2013 година, на базата на солидното си търпение, Мила Михова отлага дълго и първата си среща в иконичната и неповторима оперна Дива Райна Кабаиванска, която в момента е неин ментор.

„Моето мнение е, че майсторският клас като формат не е за учещи се все още певци. Това е формат за млади професионалисти, които вече са постигнали едно определено професионално, артистично и техническо ниво и срещата с един толкова грандиозен, значим артист като Райна Кабаиванска е всъщност това, което дава финални щрихи. Онова магично щракване с пръсти, което те превръща от добър млад професионалист в специален млад специалист. Случи се в най-правилния възможен момент. Бях достатъчно подготвена и Райна се влюби в моя талант, без да звучи надуто. Във всяка една професия, свързана с изкуството, най-важно е някой да повярва в теб до степен да се влюби в таланта ти. Тогава той е готов да ти подаде ръка и да ти помогне така, че да започнат да ти се случват най-хубавите неща“, споделя Мила.

Снимка: Радина Ганчева за #URBN

В края на въпросния майсторския клас, Райна Кабаиванска за първи път връчва стипендия от фонда си, която дава възможност на Мила Михова да замине в Италия и да прекара време в индивидуална подготовка, да бъде представена на артистични директори и импресарски агенции.

В дневника на Мила Михова, срещата ѝ с Райна Кабаиванска заслужава специална страница:

„Най-вълнуващата ми среща е с Райна. Защото няма как да не се чувстваш специално, имайки предвид, че този човек е българин. Това гали душата ти по по-специален начин. Защото тя е българката, която целия свят обожава. Има своя известна фраза на италиански: Si scrive Tosca, si legge Rayna:

„Пише се Тоска, чете се Райна“

Когато отива за първи път в Модена, където Райна Кабаиванска я приема в дома си, времето съвпада с историческата дата – 7-ми декември, когато се открива сезона в Миланската скала. Ролята на Тоска е емблематична и за Райна Кабаиванска, затова и Дивата дава най-точното определение за вълнение при споменаването ѝ:

„Примадоната, която пее, играе Примадоната, която е Тоска. Тук имаш едно специфично, специално наслагване на емоции и персонажи“, казва Мила. И отбелязва за дневника:

„По принцип не се страхувам от прослушвания, кастинги, конкурси, излизане на сцена. Сценичната треска няма допирна точка с каквато и да било форма на страх. Обзема ме жесток ентусиазъм. Нося се със спокойствие. Единственият път, в който бях истински развълнувана с елемент на притеснение, бе точно първата ми среща с Райна. Тя наистина е култова, иконична личност за нашето изкуство. Не мога да посоча друга освен Мария Калас. Ние, българите, имаме страхотни певци и Примадони, но Диви, в смисъла на Богинята – това са Калас и Райна. Те са оставили в ролите си такъв отпечатък, че други певци ги е страх да посегнат към тях. Говорим за иконични персонажи в изкуството, чието мнение може да те възвиси, но може и да те срине. И то със сигурност ще бъде вярно“, споделя Мила Михова.

Отбелязва, че е нямало случай, в който да се е почувствала срината, в този контекст. Никога не са ѝ казвали, че трябва да се занимава с нещо друго, например.

Снимка: Радина Ганчева за She`s The One

„Защото съм имала много колеги, на които са им казвали: „Може би пък трябва да се откажеш“. Най-острото и критично нещо, което съм чувала за себе си по-скоро е било:

„Трябва да смениш репертоара си“.

Което, може би, на момента ме е засягало. Към днешна дата се оказва, че хората, които са ми го казвали, са били абсолютно прави“, споделя Мила Михова.

Интуицията никога не я подвежда..

Първото впечатление на Мила Михова за теб винаги е вярно. В момента, в който го промени по някаква причина – оказва се грешен ход.

„Имам много голям усет за хората – с кого мога да се разбера и с кого ще ми бъде малко по-трудно.“, казва Мила.

Наред с обмислени професионални стъпки, тя калкулира добре и присъствието на хората в обкръжението си.

„Бързо разбирам кога някой е склонен да ми се качи на главата. Имам не едно и две приятелства, които са били прекратявани, защото съм отправяла критика към човек, който не е ок за тях. Аз съм брутално откровена с приятелите си. Не мога да търпя някой да дърпа мой любим и близък човек назад и надолу, а аз да мълча. Дистанцирала съм се в такива случаи и съм правила избора да се лиша от приятел, докато е с човек-консуматор“, казва Мила.

Усещане за правилна преценка по отношение на хората е много силно. Случвало ѝ се е, обаче, да се „подхлъзне“. Бързо се е измъквала след това. 

„Има един много тънък момент при хората, които са малко или много публични. И това е много важно да се каже! Много често се появява някой, който започва да комуникира с теб като човек, който много високо оценява това, което правиш. Ти си истински поласкан от вниманието, отношението... Казваш си:

„Какви приятни жестове на отношение към артиста!“

Докато не разбереш, че това отношение към артиста е начин да се скъси дистанцията към човека. Там си длъжен да сложиш граница!“, категорична е тя.

Снимка: Радина Ганчева за #URBN

В противен случай този ласкател започва да вярва, че се е сближил толкова, че да дава мнение и съвети, които не си поискал.

„Мнения и съвети се искат от хора, които могат да бъдат твой коректив. Няколко пъти ми се е случвало такъв човек да иска да влезе в моята среда и да се самозабрави. Не защото е нагъл, а защото ти си го допуснал“.

Наравно с този инстинкт за общуване е и инстинктът ѝ за сцена. Защото присъствието на сцена се учи и трупа като опит, но инстинктът или го имаш или го нямаш!

„Виждала съм често мои колеги, които от тази гледна точка се изгубват в превода. При мен това ме влече, дърпа, но не е хъс да се показвам. Не е ексхибиционизъм. Нас ни учат, че професията е за публиката и изкуството. Но ако не го правиш и за себе си, за собственото си удоволствие, няма как да се получи. Защото ако си постоянно в контрола на това дали публиката ще те хареса – излизаш извън зоната на творческия гений“.

Кошмар ли е или е цинично?

Оперната аудиторията е една от най-верните, отбелязва Мила. В различните гилдии често артистите са преследвани от кошмара да се окажат сами на сцената, да нямат публика...

„На мен това ми се е случвало, какво говориш!“, емоционално отвръща Мила Михова. „В консерваторията, когато имахме концерт извън София, са идвали шепа хора. Знаеш ли колко пъти съм пяла в зала пред има-няма 10 души?! Няма никакво значение дали пееш пред 5, 500 или 5000 – когато излизаш, длъжен си да го правиш с вдъхновение. Честно казано, доста ме разсмиваха изказванията покрай пандемията, че артистът не бива да излиза на сцена пред по-малко публика. Не калкулираш в проценти колко да дадеш на сцена по това на колко процента се запълва залата. В ситуация, в която бяхме застрашени здравословно и житейски – да мрънкаш за това колко хора има в залата – малко е цинично“, смята Мила Михова.

Себеизразяване и(ли) Активизъм

Макар да се шегува със себе си, че е „жълтопавейка“, няма как да отречем, че Мила Михова захранва ежеминутно своята чудовищна интелигентност. И това личи във всяко нейно изказване. Но дали това нейно себеизразяване - на сцена или в социалните медии, е вид активизъм?

„За мен това е единственият начин да го използвам“, смята тя. „Това лято ме бяха поканили на фестивал, на който освен сценична изява имаше и холистичен момент. Трябваше да споделя как се разказват истории. Аз обаче не се смятам за автор, писател или създател на текстово творческо съдържание. Моят уъркшоп се казваше: „Моят глас, моята история“, защото е важно да опознаем физически гласа си – този, с който говорим, като част от нашето тяло“, казва Мила Михова.

Своя глас тя възприема като израз на цялата си същност, а не само на мислите. Променя го според различните си цели. В момента, в който си в пълен контрол на гласа си – само тогава можеш да разкажеш история и да предадеш посланието по правилния начин.

„Установих, че самочувствието, с което аз се себеизразявам, не тръгва от това, че се смятам за умна, гениална, активистка или нещо повече.. Аз знам, че имам силен, ясен, лесно чуваем глас не само като певица, а и като човек с гражданска позиция. Когато той е насочен в правилната посока, има въздействие върху мнението на хората. Ако това ме прави инфлуенсър – нека бъда“, казва Мила.

Не е от инфлуенсърите, които се гримират пред камера, отслабват или дебелеят пред очите ти, снимат се в луксозни заведения или оазиси...

„Не защитавам някаква много конкретна кауза освен това, че хората трябва да мислят, да имат отношение към изкуството и то да бъде начин на живот. Че лайфстайлът не е къде сме отишли и как сме облечени, а в това да придаваме добавена стойност с нашите мисли, с нашите чувства, с нашето отношение към света, възпитание, образование, обща култура. За мен това е безценно!“

Сетивата...

Освен гласа, който е основното ѝ изразно средство, за Мила Михова са важни всички нейни сетива. Най-силно е обонянието ѝ – завършила е много сериозен курс за сомелиери, като се слави и с нос на парфюмиер. С нос на хрътка трудно някой може да я излъже!

„Ароматът говори много за човека. Ние, също като животните, се отблъскваме и привличаме от миризмата. Това е подсъзнателният усет на някой, който мирише на нещо твое. Това е сетивото, с което най-силно се привързваме към хора. Имала съм връзка с човек, който е имал аносмия – вродена липса на обоняние. Той усещаше само ако нещо гори или изтича химикал – природата все пак може да го предпази, но не усещаше никакви миризми. Това е човекът, с когото ми бе най-трудно да установя привързаност. Когато след коронавируса изгубих обонянието си и до момента не се е стабилизирало, аз се дистанцирах. А няма нищо по-прекрасно на този свят от това да прегърнеш някого и да усетиш неговата миризма като твоя, че това е твоят човек“, казва тя. 

Любимите и аромати са ветивери – зелени миризми. В годините повече залитала по мъжки парфюми с по-остри, зелени, леки, но не и сладки нотки. Миризмата на свежест и чистота е любимият афродизиак, смята тя.

Фантазиите...

Разговорът за аромати съвсем естествено ни кара да фантазираме пред камината в лаундж клуба. Научаваме една от най-съкровените мечти на оперната певица е...

„Най-голямата ми фантазия е всичко да е наред. Както казва майка ми: „Както трябва!“ А какво означава това? Нищо да не ти липсва и нищо да не ти е в повече.

1:1 Дефиницията на съвършенството

Говорим за съвършенство, когато няма какво да добавиш и няма какво да отнемеш. Ако трябва да тръгнем във възвишен, ренесансов аспект да описваме стремежите си, значи се стремим към съвършенство. А то не е точно така, защото съвършенството не значи ние да сме перфектни и презадоволени, а това, което имаме, да е това, което искаме, смята Мила Михова. И като казва Дейв Геън от "Депеш Мод":

„Всичко, от което съм имал нужда, е тук в ръцете ми“.

Снимка: Радина Ганчева за #URBN

И вместо да си човека, който иска да има всичко – да си казваш аз съм щастлив с всичко, което имам. Това са тънките нюанси. Когато теглиш чертата какво си направил и какво не – ако си дадеш ясна сметка, че за останалото има още време и място, означава, че ти си добре! Смисълът за мен е да си доволен с това, което имаш!“

 

URBN Team:

Интервю и концепция: Кристина Димитрова

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Гардероб:

Светла рокля от коприна на Хермес на Жаклин Гочева-Кайл

Черна рокля и обувки: Личен архив//Zero-Tags

Грим: Eлиза Попова

Коса: Натали Иванова

Снимки: Радина Ганчева за #URBN

Локация: Хотел InterContinental Sofia