17-11-2017 20-11-2018

Полиаморията – екстази за богатите

„Полиаморията предполага, че психическото здраве и личното освобождение са синоними на липсата на вътрешни задръжки“ пише историкът Кристофър Лаш през 1977 г. в книгата си „Културата на нарцисизма“

13:19 | 28 април 2024 12 5585 Снимка: iStock by Getty Images

Юлия Владимирова

dir.bg #URBN #columnists

#Ако има едно нещо, което е характерно за управляващата класа, то е, че е готова на всичко да наложи собствените си капризи като универсални морални ценности на обществото. Така се случва днес с много други ценности от идеологическия дискурс, но не можем да подминем и опита да се възвиши идеята за свободната любов в рамките на брака като свобода на душата, съзнанието и в крайна сметка върховното удоволствие от факта, че всички са щастливи, защото (могат) да правят каквото си искат.

Полиамория е обратното на моногамията, но без това да има негативен оттенък. Като полиаморни се идентифицират хората, които имат или искат да имат повече от един партньор едновременно или пък изпитват чувства към повече от един човек. Понятието се използва от поне 20 години, но самата практика има далеч по-дълбоки корени.

Важно е да се отбележи, че има разлика между полиамория и полигамия.

Полигамията е била и все още е традиционна за някои култури и означава обикновено мъжът да има много съпруги. В днешно време се използва и за хора, които правят секс с множество партньори, докато полиамория е да обичаш и да изпитваш любов към повече от един човек.

Снимка: iStock by Getty Images

Полиаморията започна да яхва популярния дискурс още през 90-те години, когато изглежда бяха годините на сексуална поп културна свобода - като ехо от движенията за свободна любов от 60-те години на миналия век, когато културните ограничения бяха поставени под въпрос.

Полиаморията днес изглежда като удобен формат за управляващата класа, за да се чувства тя психически и физически освободена и по-малко тревожна от несигурното бъдеще и неизпълнимите изисквания на света.

Несбъдващото се щастие в ерата на посткапитализма и непрестанните изисквания, че можем повече и че всички очакват от нас повече, илюзорните идеали, изкуствено помпани в социалните мрежи, водят до висока степен на тревожност и несигурности, които някак трябва да бъдат приглушени. Освен антидепресантите и транквилантите, съвременните хора трябва да създадат и вътрешен мир в рамките на дома си, за да усещат кризите там по-малко като кризи, за да притъпят болките от тях.

Човекът сам иска да контролира желанията си и да ги вкара в регистъра на морално допустимото, така няма да се налага да се чувства виновен и стресиран и за тази част от битието си.

Социалните мрежи играят голяма роля в това да бъдем нарцисисти

Адаптацията по Бергман "Сцени от един семеен живот" на HBO

Източник: IMDB

Илюзията, че владеем колективно природата и можем да я управляваме също е част от това илюзорно придаване на увереност и усещане, че всичко е наред.

По теорията на Лаш от 70-те, когато централизиращите сили са лишили индивидите от всякакво господство и контрол над непосредствените условия на тяхното съществуване, индивидите сами по себе си се опитват да си привнесат сами някакъв контрол в ежедневието, което да ги накара да се почувстват така, сякаш те държат юздите и правилата.

В света на Instagram уелнес инфлуенсерите и съветите за добър живот, кожа, коса, брак, облекло, крем за лице, индивидуалистичните тревоги са стигнали такова ниво, че отвсякъде ни призовават да открием своя автентичен живот и път, но в същото време сме все по-объркани какво означава това в такава епоха на фалшиви автентичности.

Така идеите да излезем от рамките на закостенелия брачен съюз стават все по-удобни и неангажиращи обяснения или обвинения.

Полиаморните отношения дават свобода и усещане, че надграждаш личността си.

В последните години предавания, подкасти, книги, статии в мейнстрийм издания, включително сериалите "Наследници" и римейка на "Сцени от един семеен живот", вляха отворените взаимоотношения в в любовта във всекидневния разговор.

Източник: Amazon

В центъра на дискусиите се превърна и книгата "More: A Memoir of an Open Marriage" от Моли Родън Уинтър - безмилостен разказ за полиаморен живот - живян от бяла, богата, хетеросексуална гражданка на Бруклин.

Героинята в бестселъра на New York Times търси именно "своето Аз", което явно все още не е намерила. Тя тръгва по срещи с различни от съпруга й мъже, дирейки автентичността си и дали рамките на майка и съпруга я задоволяват.

Можем да наречем тази турбо версия на културата на автентичността "терапевтично либертарианство": вярата, че самоусъвършенстването е крайната цел на живота и че никакви формални или неформални ограничения - независимо дали са наложени от държави, религиозни системи или други хора - не трябва да възпрепятстват всеки от постигането на личен растеж.

Музата на руския авангард Лиля Брик, съпруга й Осип Брик и поетът Владимир Маяковски в разкрепостени отношения през 1917 г. в следреволюционна Русия

Полиаморията на постреволюционна Русия след 1917 г. например призовава хората към свободна любов, защото отношенията в брака като буржоазна и църковна институция е обвързан с капитализма и частната собственост - затова те ще бъдат стъпка към социална промяна в самото общество. Тогава руските авангардни поети и поетеси живеят по трима и повече в квартирите си в Москва и Санкт Петербург, а тройките са били нещо напълно нормално.

Музата на руския авангард Лиля Брик съчетава почивките си и свободното време едновременно със своя законен съпруг Осип Брик и с любовника си Владимир Маяковски - понякога ходят всички заедно, понякога поотделно. Тази идея на Ленин за свободните отношения в любовта, неподчинени на капиталистическите интереси, замръзва след идването на Сталин на власт.

Полиаморията днес като терапия е либертариански култ не само защото издига личната свобода, но и защото прилага пазарната логика към човешките същества.

Всички ние сме нещо като стартъпи. Всички трябва да възприемем нагласата за растеж на личността и дерегулацията на желанията е част от това развитие.

Идеята за удовлетворение е една от най-важните характеристики на капитализма и тя е един вид психологическият брутен вътрешен продукт за капиталиста. И точно като БВП, ефективността на изпълнението винаги трябва да нараства.

Терапевтичното либертарианство може би помага на някои да се почувстват свободни, посъветвани от дългите часове при психотерапевта "да търсят своя път". Не бива да пропускаме, че либертарианството, приложено към личния ни живот, може също така да предизвика отвращение и немилост.

ИЗБРАНО