#Наградите "Оскар" не са това, което бяха. Малкото златно човече отдавна не е универсален и световно следен символ на престиж и филмов разкош. Горката бляскава фигурка страда от недостиг на рейтинг и това се отразява на здравословното лъщене. А през 2024-а свикналото на изискани обноски и елегантно холивудско лицемерие "Оскар"-че стана свидетел на срамна сцена. Мегазвездата Уил Смит изгуби разсъдъка си, разпсува се, скочи от мястото си и удари шамар на водещия церемонията комик Крис Рок, след безвкусна и напълно безобидна шега с късата коса на жена му Джейда Пинкет. А малко по-късно спечели и наградата за най-добър актьор. Парадоксално, бруталната излагация върна живеца в разговорите за церемонията и "Оскар" отново се озова в световните топ теми.
Но с това дойде и парещото питане - трябва да летят плесници и ритници, за имат рейтинг най-известните филмови награди на планетата?
Тази година церемонията е на 10 март в Лос Анджелис и засега няма официална информация, че организаторите ще разчитат на прояви на примитивно насилие и звездни комплекси за малоценност, съчетани с липса на контрол върху първичните импулси. С други думи шамарите сякаш не са на дневен ред. Но място за изненади винаги има.
Това, което дава надежда на Холивуд за съживяване на "оскаровото" шоу са две от най-номинираните заглавия - биографичната драма на Кристофър Нолан за създаването на атомната бомба "Опенахаймер" с 13 номинации и бонбонената комедия на Грета Гъруиг за осъзнаването на играчката "Барби" с 8 броя. Двата контрастни по стил и съдържание филма излязоха по кината през лятото на 2023-а и вдъхновиха поп-културния феномен "Барбенхаймер" - масово гледане и на двете творби в един ден, и постване на извършеното в социалните мрежи. Вайръл вълната от интерес и към двете заглавия доведе до общо над 2,5 милиарда долара приходи от продадени билети - 1,5 за "Барби" и около милиард за "Опенхаймер". Медиите възбудено писаха как съчетаните в безпрецедентна комбинация хитове са "спасили" лятото на Холивуд, препълнено иначе с исторически провали и финансови разочарования.
Сега въпросът е може ли явлението "Барбенхаймер", представено подобаващо с 21 номинаци да изкара "оскаровото" злато от рейтинговото блато?
Остава ли влиянието на двата летни блокбастъра до края на зимата?
И ще направи ли масовата публика тази връзка между страшно популярните преди няколко месеца заглавия и церемония по връчване на награди с намаляващ световен статут? Накрая наистина може пак да се разчита на шамари. Въпросът е кой кого.
Един от проблемите на церемонията е, че публиката като цяло все повече се отдалечава от подобни модели на развлечение и като цяло "еволюира" към бързото скролване на смартфона, в почти автоматично търсене на кратки, забавни или зрелищни моменти, сервирани наготово от негово величество алгоритъмът. Малцина ще следят дълго тв шоу за раздаване на статуетки, дори такова с висок бюджет и известни имена. Организаторите трябва да мислят за произвеждането на "органичен" вайръл момент, който да бъде споделян масово в социалните мрежи.
Връзката между церемонията и "Барбенхаймер" също не е такава гаранция за интерес
Способността за задръжане на вниманието в среда на постоянна сетивна стимулация намалява при все повече хора. Мнозина вече са забравили за "Барби" и "Опенхаймер", струва им се като нещо, което е минало отдавна и не е "горещо" сега. Сякаш мина времето на поп-културните явления с наистина траен отпечатък върху публичното въображение. Ако резултатите на церемонията обаче са солидни, с чувствителен скок от предишни години, и се установи пряка връзка с "Барбенхаймер" за повишения интерес, то тогава може да се говори за устойчива блокбастър сила на двата филма, които и без това надминаха много очаквания.
Но тези церемонии в миналото са били "продавани" от филмовите звезди и тяхната способност да превърнат егоцентричното си самопоздравяване и самонаграждаване в спектакъл за широка публика. Този техен талант пострада сериозно и отделно днешната епоха е една от най-неприятните за добрите стари официални знаменитости. В реално време се разпада концепцията за кино звезда, която сама може да изнесе цял филм, който не е част от франчайз или подкрепен от брилянтна маркетингова кампания. Почти няма универсални известни имена, които да хващат вниманието на различни поколения, както преди епохата на социалните мрежи. Сега младите си имат TikTok инфлуенсъри, за които по-възрастните никога не са чували, а критична част от самите млади не проявяват никакъв интерес към "олд скуул" популярните лица от киното.
Има драстична фрагментация на известността.
Тя е резултат и от саморазкриването на повечето филмови звезди в последните години. Особено покрай пандемията и някои спорни политически сюжети, много от тях сами разрушиха ореола на почти митологични екранни фигури. Снимаха се по "хоум офис" естетика с лоша техника от вкъщи и размахваха пръст на масите, оплакваха се, изнасяха сухи лекции по морал, забравили за "безобразието Уайнстийн". Като прослойка те отблъснаха публиката. После дойдоха и стачките им, а с тях и осезаемото "не ми дреме за тия" отношение на все повече хора.
С подобен тежък багаж, колективният Холивуд има големи проблеми. Барбито и бомбата остават двете добри новини за индустрията. Предстои да видим дали са достатъчно добри.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}