17-11-2017 20-11-2018

Кога и как Кюстендил се превърна в една от най-горещите летни точки?

Фестивалът на преживяванията "Хисарлъка Experience" се завръща за втора поредна година

12:33 | 13 юли 2022 0 26437 Снимка: Хисарлъка Experience

Ренета Веселинова

dir.bg #URBN #directions

#Не е изненада, че масовото мнение у нас трудно се обединява около една или друга идея. Не е изненада също, че по въпроса за фестивалите две мнения няма - хубави са, интересни са и определено си заслужава да се посетят, особено когато са направени с мисъл и сърце.

Това лято едно от най-горещите места у нас се оказва далече от морския бряг и плажните барове. Сред прохладата на кюстендилската гора, фестивалът Хисарлъка Experience се завръща за втора поредна година. Организаторите от Collective Crew обещават, че това всъщност е фестивал на преживяванията, който в рамките на един уикенд ще ви срещне не само с известни и яки алтернативни банди, но ще предложи и отлични възможности за хапване, пийване, базар, почивка, забавление и всичките други заобикалящи фестивалите емоции.

Снимка: Хисарлъка Experience

Мястото е Крепостта Хисарлъка в Кюстендил, входът е свободен, а програмата е повече от обещаваща. Официалното откриване на фестивала е този петък (15.07) от 16:00ч., а на сцената ще излязат Momo, Trigaida, и Oratnitza, които ще закрият вечерта. На разположение на посетителите ще бъдат и handmade базар, вкусно и обилно хапване, барове за настрение и работилнициза оригами с благотворителна кауза, или пък такива за ръчно изработване на красиви табелки и гердани. В събота и неделя музиката ще започне рано-рано с DJ сетове, а в по-късните часове на сцената ще се качат Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, както и очарователните Paraplanner.

Снимки от Хисарлъка Expirience вижте тук >>>

Всички работнилници ще бъдат отворени за посетители целодневно, а записванията за тях ще се случват на място. В съботния ден се организира и кулинарна работилница и всички желаещи да се запишат ще могат да омесят и изпекат пица на пещ. На момента, да. Организаторите на фестивала са подготвили и игра "Приключенията на изгубените животни", по време на която ще се търсят избягали от зоопарка животни. Ще има награди. Фотографът Ивайло Пенчев ще представи обствена изложба сладките и солени предложения са много повече от изкушаващи - уверете се сами.

Снимка: Хисарлъка Experience

За да научим повече за това вълнуващо преживяване, което обещава да се превърне в ежегоден сборен пункт за хубава музика, хубава храна и хубави хора, се срещаме виртуално с Алекс и Мариета от Paraplanner, които след броени дни ще се отправят към Хисарлъка Experince.

Кога и как се роди Paraplanner? Какво ви събра?

Мариета: С Алекс се познаваме много отдавна. Свирили сме в други проекти преди това, но искахме да създадем нещо лично. Нещо, в което да изразяваме себе си и идеите си и да е изцяло авторско. Събраха ни общите ни музикални интереси и желанието ни да ги преплетем в една хомогенна смес от стилове. Така през 2014-та се появи Paraplanner и полетя в музикалното пространство.

Какво се случи първият път, когато репетирахте заедно?

Алекс: Усетихме, че това е нещото, което искаме да правим и което ни зарежда с енергията да преобърнем света. По времето на първите ни репетиции нямахме още никакви планове за излизане на сцена, просто искахме да видим какво можем да сътворим заедно, така че свободата ни беше несравнима.

Снимка: личен архив

Какво не знаят феновете ви за вас?

Малко хора знаят, че първият ни избор за име беше TUNESTALKERS. Много харесахме играта на думи - TUNE / STALKERS или TUNES / TALKERS. Но голяма част от нашите приятели ни споделиха, че според тях това е сложно и трудно за запомняне име и така ни разколебаха. Започнахме да мислим отново и след това се спряхме на Парапланер. Името TUNESTALKERS не беше забравено - така кръстихме дебютния си албум.

Плашите ли се от височините или именно на високо откривате вдъхновение?

Алекс: Лично аз се плаша от височините, което сигурно също е нещо, което хората не знаят и не очакват. Може би затова търся адреналина и усещането за полет в музиката и изкуството като цяло.

Къде стои темата за свободата в животите ви? Това ли е символизмът зад името на групата?

Мариета: Свободата има много измерения, отделно всеки има своя трактовка за личната си свобода. Най-важно е да си в мир със себе си и околните, да изградиш своя среда, в която да се чувстваш свободен да общуваш и да изразяваш мнението си без притеснения. Мисля, че много често хората сами си поставят ограничения, които не си позволяват да прескачат, докато други превръщат свободата в свободия. Относно името Парапланер - разбира се, че има връзка със свободата, но и не само - тук ще оставим въображението да полети и само да намери своя отговор.

Снимка: личен архив

Как се промени Paraplanner от 2014 година досега?

Субективното ни мнение е, че групата не се е променила стилово особено много, но това по-добре могат да кажат слушателите. Продължаваме да имаме същите търсения, както и в началото. Опитваме се да се изразяваме възможно най-искрено чрез музика и текстове. Иначе, в по-глобален план, може би сме забавили леко темпото и вече не правим нещата на всяка цена, а избираме по-внимателно всяко следващо приключение, в което да се впуснем.

Важно ли е за вас песните ви да имат ясни послания? Как се случва творческият процес?

Мариета: Зависи каква е темата на песента. Много обичаме да караме хората да се замислят над някаква тема. Имаме песни с много дълбоки послания (например "Пчела"), а имаме и такива, в които оставяме тълкуването на въображението на публиката. В този случай можеш да чуеш най-различни трактовки от публиката на една и съща песен. Това е силата на музиката - тя ти дава свободата сам да избереш в каква посока да насочиш въображението си.

Нямаме конкретна формула, по която създаваме песните си. Много често Алекс ми праща някоя записана бас линия или пък вокал, по който аз измислям допълваща хармония, а се случва и обратното. Понякога е водещ текста, а понякога ни хрумва някоя много интересна и запомняща се мелодия, от която се подрежда всичко останало. След като имаме основните елементи, се събираме и започваме да дооформяме песента. Това е най-интересната фаза, защото когато сме заедно, идеите летят със скоростта на светлината.

Как според вас се адаптира градската музикална сцена през последните няколко години?

Алекс: Различно. Последните две години сложиха рестарт на сцената като цяло, доведоха до доста теми за осмисляне. Някои се заредиха и продължиха с повече хъс и нови идеи, други за съжаление трябваше да се върнат леко назад или съвсем фалираха.

Какво слушате, когато не правите музика?

Мариета: Ако някой отвори музикалните ми приложения в момента, ще види безброй детски песнички, заради малката ми дъщеря Ема, която, като си хареса нещо, иска да го слуша постоянно. По 10-20 пъти минимум един след друг. Иначе зависи много от настроението - обичам да откривам нови за мен артисти или банди и да проследявам цялото им творчество. Това много често показва пътя, по който са минали и как са се развили с годините, за да стигнат до това, което са. В момента много слушам Джордан Ракей, който с нетърпение очаквам за концерта му в София през септември.

Алекс: В период на не-слушане на музика съм. Преди време смятах, че всеки музикант трябва да слуша възможно най-много музика, за да си сверява часовника, да се обогатява непрестанно и да синтезира по-късно тази натрупана информация, използвайки я за собствените си идеи. Имало е дори моменти, в които спях със слушалки, залепени за ушите. Дойде обаче момент на насищане и дори прегаряне, в което започнах да се колебая за всяка една темичка, която възникне в главата ми - дали е моя или съм я чула някъде преди седмица. И така сега съм в период, в който тишината ме зарежда най-много.

Снимка: личен архив

Как ви се иска да се чувстват хората, когато слушат Paraplanner?

Алекс: Приобщени. Музиката е една от най-великите форми на общуване и споделяне. Невероятно красиво е да чуеш най-съкровените си мисли, преразказани от непознат човек. За тези мисли понякога дори не са нужни думи, няколко акорда са достатъчни да предизвикат емоция.

Кое е най-вълнуващото място, на което сте свирили? С какво ще го запомните?

На покрива на един 19-етажен блок. Качването на инструментите по аварийната стълбичка беше наистина трудна задача, но си заслужаваше. Гледката беше почти като от полет с парапланер.

Какви са големите предизвикателства пред музикалнитe банди в България в момента?

Алекс: Не само в България, но и в световен мащаб е трудно да се пребориш с целия поток на информация, който постоянно ни залива. За да бъдеш истински артист трябва да си автентичен и най-вече искрен, да имаш собствено мнение и да не се поддаваш на изкушението да тръгнеш по стъпките на някой друг, който вече е успял преди теб.

Понякога това е най-голямото предизвикателство - да чуеш собствения си глас в шума на крещящата тълпа.

Това изглежда е първото почти нормално лято от началото на пандемията досега и немалкото фестивали, които се организират на различни места в страната го доказват. Къде ще можем да ви видим скоро?

С нетърпение очакваме датата 16-ти юли, когато ще споделим сцената със Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени на фестивала Хисарлъка Experiencе. Също така на 23-ти юли ни предстои концерт в Бургас, а след това мислим да се отдадем на морски приключения.

С какво ви привлече Хисарлъка Experience? Защо решихте да се включите?

Хисарлъка Experience изглежда точно като фестивал по наш вкус - близо до природата, със занимания за децата, работилници и базари. Някои от участниците от предишното издание вече ни споделиха, че е било магично преживяване, така че нямаме търпение да се убедим и от първо лице.

Снимка: Хисарлъка Experience

Подобрява ли се фест културата в България според вас?

Надяваме се фестивалната култура да се подобрява с всяка изминала година и добре организираните концерти да са все повече и повече. Липсата на събития в последните две години не само в България, ами и в световен мащаб, даде един сериозен тласък на целия музикален бизнес. Първо, че самата публика е зажадняла за концерти и изпълнения на живо, второ, на нас като музиканти страшно много ни липсва прекият контакт с публиката. Това да усещаш енергията, която протича между теб и хората, които те слушат на една ръка разстояние. Нищо не може да замени това усещане.

Коя е любимата ви фест история?

Преди няколко години свирихме на фестивал с насоченост към екстремните изживявания, на който имаше уъркшоп по парапланеризъм и колоездене. Очаквано, беше пълно с парапланеристи, много от които дойдоха да си поговорят с нас и да ни поздравят след концерта. Повечето споделяха, че не знаят групата от преди и когато чули, че ще свирят "Парапланер" били със смесени чувства. Накрая на концерта, обаче, официално ни позволиха да си запазим името и получихме доста покани за безплатни полети.

Какво според вас е предимството на един фестивал пред традиционния концерт?

Усещанията и публиката са много различни на тези две събития. Предимствата на фестивала са много - можеш да се докоснеш до разнородна публика, такава, която те вижда и чува за първи път. Това е много полезно за нас - да видиш как те възприемат хора, които не те познават, как реагират на музиката ти и какво им харесва. Друго предимство е споделянето на сцената с други музиканти - това ти дава възможността да се запознаеш по-отблизо с тях и музиката им. Позитив на фестивалите е, че те учат как да се представяш в най-добрата си светлина като артист - времето, което прекарваш на сцената е доста по-ограничено от това на един концерт и трябва да имаш ясна представа какво точно искаш да покажеш на хората с музиката си.

ИЗБРАНО