Монопол(и) върху сладкия живот в Пулия

#"Единственият град" Монополи е сред изтънчените италиански бижута в региона Пулия. Магическо място, което може да предложи коктейл от мултижанрова наслада за сетивата - естетика, романтика, хедонизъм, морски авантюри, история и архитектура, а и не малко алюзии със света на "високото фентъзи" и по-специално с епичния opus magnum на Толкин - "Властелинът на пръстените".

Това е така защото Монополи е удивително бял град, опасан с могъщи крепостни стени, защитавали населението и неговите съкровища през вековете от набезите на мюсюлмански пирати и испански армади. Съзнанието на всеки с въображение и спомени за Толкиновото кралство Гондор и белия град Минас Тирит неминуемо ще се пренесе в миналото на ожесточени средновековни битки. Истинската история се пресича с митологията на Средната земя в представите на човек, който стъпва в белия град Монополи, особено след някоя и друга чаша с квалитетно италианско вино.

Просто няма как да не възбудите въображението си в толкова сюрреалистично красива среда на стари бели палати, криволичещи тесни пътечки от едри камъни, църкви и внушителна катедрала, часовникарски кули и крепостни стени, зад които се спокойно стоят могъщи артилерийски оръдия на стотици години.

Особено впечатление прави и величествения замък на Карл V от XVI век, който свидетелства за някогашното испанско владение над града. Ала градът е естетически най-силно повлиян от най-прочутия адриатически шедьовър - Венеция.

Монополи е прелестен пристанищен град с богата история, в която се преплитат разказите за древните завоевания преди новата ера, за прочутите пътища на Римската империя, за корабите, които тръгвали към Кръстоносните походи и за славните битки в защита на суверенитета и независимостта на гордото население.

Замъкът на Карл V в един момент се ползва за затвор, а днес е музей и място за културни програми. Той е страшно близо до старото пристанище, което днес представлява вълшебна възможност за незабравимо посрещане на летните залези.

Монополи не е типично туристическо място на Стария континент и тук няма да се влеете в тълпите от западни или китайски посетители. Приказното пристанищно място е атракция основно за италианци от вътрешността на страната, които пътуват до градчетата по адриатическото крайбрежие със своите автомобили.

Близостта до Бари разбираемо привлича и чуждестранни туристи, но те все още не са доминиращото присъствие, което сме свикнали да очакваме от други, по-мащабни и познати места на Ботуша.

Снимка: iStock by Getty Images

Монополи предлага няколко малки плажа с чиста вода и страхотни гледки. Някои от тесните ивици са със ситен пясък, което е сред изключенията за региона, познат със своите каменисти предложения за летен туризъм. Чудесното градско плажче е директно под крепостните стени и тази историческа комбинация осигурява онова особено усещане за морско приключение.

Вътрешността на старата градска част е превъзходно любовно писмо към висините на старата европейска архитектура. Белите пътеки и представителни сгради създават усещането за пътуване в миналото. Малките площадчета допълват усещането за урбанистично удоволствие.

Безцелната разходка в сърцето на Монополи е упражнение по хармония и намаляване на стреса в тялото. Вълни от допамин заливат нервната система и то още преди да пристъпите към кулинарните наслади.

Монополи е рай за ценителите на вино, летни коктейли и морска храна. Тук деликатеси от дълбините се продават дори и като своеобразна "хай енд" версия на джънк фууд за "на крак".

Снимка: iStock by Getty Images

Вечерното намиране на маса с гледка към морето може да е приключение с напрежение по Хичкок, но в момента, в който успеете да "заключите сделката" и да се настаните усещането е за изпълняване на невероятно успешна мисия. Разочарование от храната и питиетата тук може да сполети само най-радикалните трапезни сноби и претенциозни пътешественици.

А вечерните разходки до пристанищния морски фар ще ви заредят с обещанието за завръщане. Защото за времето, в което обикаляте белия град Монополи, неговата красота има пълен монопол върху човешките сетива.

ИЗБРАНО