#В началото започвате да гледате историята за американка, която попада в Париж и се диви на френския нрав и традиции като начин за забавление, после това забавление се превръща в начин да забравите за сериозните грижи, които имате и да се потопите в един действително ежедневен свят, който е толкова повърхностен, че ви действа като антистрес таблетка. Наивните епизоди на "Емили в Париж" са наивни още от първия сезон и наистина не сме очаквали дълбоки екзистенциални драми или референции към Годар и Трюфо.
Емили е сладка американка, която яхва модната, ПР, рекламната и любовната вълна на Париж, за да ни покаже колко лековат може да бъде светът. Уви, той е такъв само по Нетфликс.
Ако сте гледали предишните три сезона на сериала, знаете, че историята се завърта около момиче от САЩ, което работи като маркетингова експертка и отива за кратък работен престой в Париж. Париж се оказва нейното място и тя зарязва американско гадже и лайфстайл заради кроасаните с масло, дизайнерските облекла, гурме атракциите и ... мъжете в града на любовта.
Емили попада на ангажиран с гадже секси гурме шеф, който, освен, че е французин, живее в същата жилищна сграда.
Свалката се задълбочава, а приятелката на Габриел Камил започва да се сближава с Емили и да стават близки приятелки.
Когато Камил разбира за аферата между Емили и Габриел, тя се чувства предадена, но в крайна сметка намира сили да прости на Габриел, а Емили пък среща британски банков брокер, Алфи, който посещава като нея курсове по френски език. След много интриги, закачки и глупави ситуации, Габриел се жени за Камил, но преди да се случи това, Камил му казва, че знае, че той обича Емили и не бива да се сключват брак.
От тази история започва и четвъртият сезон. А какво видяхме в него?
Сякаш всичко започна наново. Виждаме Емили, която наново кръжи в пространството с ексцентрични облекла, цветя, райета и се чуди кой да избере, а сцените са в нещо като сапунен сериал.
Петте епизода, които видяхме отразяват паралелния интерес на Емили и към Алфи, и към Габриел, като в последните два епизода, които са излезли до момента, Габриел бие по внимание Алфи.
"Емили в Париж" е типичен пример за сериал, който едновременно ни забавлява с наивността си и с изваждането на последствията от реални ситуации, но едновременно с това ни призовава да гледаме още и още и да не спираме със следващите сезони.
Защо това е така?
Причината е в триковете, които се използват и при сапунените сериали, в които може да изгледаме 46464 епизода, но ситуациите да не бъдат разрешавани, а напротив, затруднени - всичко изглежда а-ха да се получи и всички да ъдат здрави и щастливи, но в последния момент някой ще кресне силно, че е против този брак. Сериалът ни изважда поне за около трийсет минути от иначе по-тежката действителност от тази на Емили и ни кара да романтизираме поне малко реалния живот.
Всеки мечтае за безгрижни дни и нощи, живеейки на очарователна улица в Париж, работейки в луксозна маркетингова агенция с шефка Силви, която заслужава приза за Френска жена на века (Филипин Лерой-Болие), хапвайки пресни кроасани за закуска и обитавайки пространствата на най-скъпите хотели, барове и ресторанти. А проблемите на личния му живот да се свеждат основно до това да си раздвоен между чаровен млад мулат и секси френски готвач.
Гледаме Емили и си казваме - ех, животът може и да е такъв - от него да бъдат изрязани сложностите му, реалните последствия от постъпките ни и трудностите. Става, но само в Нетфликс.
Затова бих продължила да гледаме сезоните на "Емили в Париж".
Животът в Париж изглежда като в научна фантастика, в която в града няма боклуци, хаос, киша, сняг, дъжд, протести, задръствания, катастрофи, псуващи хора. Париж изглежда най-тихото, цветно, напарфюмирано, изчистено пространство. Емили сменя гаджетата между закуската с кроасан и гурме ресторанта вечер, а работата й се състои от забавни и приятни моменти, в които най-вече си прави селфита с телефона си.
Втората част на четвъртия сезон на сериала ще излезе на 12 септември в Нетфликс, когато предстои ново пътешествия за Емили: това в Рим. Рим означава и нова тръпка - Емили забравя мъжете от живота си със скоростта на бърз китайски влак. Един от кадрите в Рим реферира именно към филма "Римска ваканция" (1953) с Одри Хепбърн.
Предстои да разберем доколко ваканцията й наподобява реалността или поне се доближава до тази на Одри във филма на Уилям Уилър.
НАЙ
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?