#По време на посещението си в България, ученикът на Пина Бауш - Марко Беретини каза, че за него хореографията е изказване - политическо, поетическо, културно, телесно, емоционално и интелектуално изказване. Разбира се, хореографирането е и разговор между автора и публиката. Такова е усещането след танцовия спектакъл "WO MAN" на Марион Дърова, за който тя е номинирана за престижната награда "Икар" тази година.
Може би сте виждали Марион Дърова да танцува в Derida Dance Center или по време на One Dance Week.
Ако не сте - значи сте пропуснали много!
Марион Дърова е самоука в танцовите стилове денсхол и хаус денс, но достатъчно подготвена за световната сцена. Въпреки това няма такива амбиции.
Що се отнася до образованието - в момента учи магистратура по психодрама, а преди това е завършила „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изучава „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а два от спектаклите, в които участва -„Silent weapon” и “S inner”, и двата на Живко Желязков, са сред претендентите за "Икар" през 2015 г. и 2017 г.
На фона на всичко казано дотук - някак очаквано е да я видим в селекцията на журито за "Икар" тази година (категория "Съвременен танц и пърформанс"), което дава и повода за този философски разговор, след който остава траен послевкус и размисъл за това защо никога няма да разберем кои сме ние сега. Просто защото след задаването на този въпрос, сега ще бъде вече минало.
Първоначално се запалила по леката атлетика ...
Снимка: Спас СпасовСлед няколко отлагания на WO MAN най-накрая успяваме да си намерим билети и с компания културолози решаваме да се потопим в дълбоките води на съвременния танц. Този сравнително нов жанр (започнал да се развива в началото на XX в.) възниква като реакция срещу нормите и философията на класическия балет. Все по-осезаемо започва да навлиза като неразделна част от градското изкуство и се превръща във форма на изразяване и бунт за свобода - на движението, духа, тялото и мисълта.
Всъщност точно това е спектакълът WO MAN, в който на сцената, в задушевната малка зала на ДНК - пространство за съвременен танц и пърформънс, виждаме самата Марион Дърова и актрисата Мартина Апостолова.
"В този сектор сме свикнали да играем пред малко хора. Това не е да влезеш в Народния театър. Обаче е неприятно да са прекалено малко, защото все пак всяко изиграване е един диалог с хората, които са дошли да гледат и когато не ти се връща енергия се чувстваш тъпо. Последно играхме пред 35 човека. В независимия сектор е така. Трудно е", казва Марион.
Споделя, че е приятно изненадана от номинацията за "Икар".
"Защото не правиш спектакъл с мисълта: "Ето това е за "Икар". Доволна съм затова, че съм в такава приятна компания - имам предвид номинираните Колектив Съпромат и Цвета Дойчева за „Видение и Деян Георгиев за „Чисто. Съвсем честно, който от нас да вземе "Икар"-а – ще бъде супер!“, смята тя.
Споделя ми, че идеята за WO MAN се е родила много преди пандемията и е подкрепена от Национален фонд „Култура“.
„Насрочихме премиера, но се отложи, защото точно тогава беше първия локдаун. WO MAN няма нищо общо с пандемията, освен че постоянно сме саботирани да не можем да играем“, шегува се още Марион.
Марион Дърова е номинирана за "Икар" в категория Съвременен танц
Снимка: Иван-Александър КютовВ спектакъла засяга онези амортизирани до клише понятия и аспекти от социалния живот, заковавайки ги пред погледите ни и задълбавайки върху онова, на което не обръщаме внимание в ежедневието си. На настоящето. Тази повтаряща се дума в спектакъла ни напомня сякаш, че всъщност където и да се намираме в настоящетo, най-важното е да присъстваме.
Марион Дърова е в градското настояще на поколението в годините на безжалостен комерсиализъм, от който упорито страни.
„Повечето мои колеги в танцовото изкуство са на световно ниво и няма изобщо да се изхвърля ако кажа това. Повечето участват във всякакви телевизионни формати, големи концерти и т.н. Аз също съм се снимала в някакви клипове и концерти. Казала съм си, че повече няма да го правя. Правила съм го за пари, честно го казвам, и съм сложила чертата на комерсиалното. Не ми е интересно там“, споделя откровено.
Овладяла до съвършенство най-популярните стрийт стилове като денсхол и хаус денс, Марион Дърова смята и че България е много назад по отношение на тези градски субкултури в сравнение с другите държави.
„Странно е, че малко хора в България знаят какво е културата денсхол. При мен нещата започват така – виждам нещо, че ми харесва, пали ме и си казвам, че искам да го правя. Преподавам денсхол, а всъщност аз сама съм се подготвяла, защото тук, в България няма развита такава школа. За да се учиш - трябва да ходиш на уъркшопове в чужбина. Учех се както на времето се учиха брейкърите – от видеоклипове“, споделя Марион.
Интересът ѝ към танците не е от ранна детска възраст.
„Когато бях на 15 години реших, че искам да правя нещо по-активно. Преди това майка ми ме беше записала на състезателни танци, на които аз не присъствах общо взето, ходех от време на време. Това беше един период, в който предпочитах да бъда навън с приятелчета и по кафетата. Имах бурен пубертет. Та, когато бях на 15, отидох на стадион „Васил Левски“, където имаха тренировки. Така се записах на лека атлетика, без да искам да се занимавам професионално. Била съм и на републикански състезания, но тялото ми не е за този спорт. Както и при класическия балет, трябва да имаш конкретни физически заложби, които да развиваш. Без тях не можеш да стъпиш на следващото стъпало. Всичко, което правя е много интензивно, имам енергия, имам нужда да я изливам някъде. Не че професионалният спорт никога не ме е привличал, но там е друга опера“, казва Марион.
Марион Дърова в представленито "Zen Play" на Живко Желязков
Снимка: Атанас МаевВъпросът как е започнала да се занимава с танци е колкото прост, толкова и сложен за нея. Всъщност заниманията с движението и отношението ѝ към него и тялото са съществували винаги.
„Не могат изведнъж да се появяват. Няма как изведнъж да осъзнаеш, че това нещо те привлича или ти е много близко. То някак си е дясната или лявата ти ръка, не го мислиш. Занимавала съм се с много различни неща като спортни практики, стилове танци. Три години не съм слизала от ролковите кънки, буквално, рядко обувах обувки“, казва още Марион.
Съвсем като малка е била пухкава, споделя още тя. Но оттам нататък може да се похвали с винаги плосък корем, силни ръце и физическа готовност, която ако премерим с други момичета, винаги ще я изтласка стъпка напред.
Тялото е изразяване и самото то има душа
Съвременният танц не е това, което си представяме покрай телевизионните формати „Мислиш си че можеш да танцуваш“ - обслужващи комерсиалното.
Но съвременният танц, като изкуство, не е и това, което виждаме в момента по най-известните музикални клипове.
Съвременният танц може да е всичко
„В този смисъл той може да си позволи да бъде хванат за ръка с класическия балет, но може да няма нищо общо. Тоест съвременен танц може да е как един човек ей сега, на този площад, ходи, стига до средата, спира, обръща се и се връща. Това пак може да е съвременен танц, защото в него не е важно точно как се движим и каква техника използваме, а през какъв дискурс минава движението. Да кажем, че съвременният танц е този ход на отдалечаване и противопоставяне на класическото, което започва още от модерния танц“, обяснява Марион.
Напоследък предпочита да е хореограф, вместо танцьор.
„Услажда се да си на сцена, но вече все повече предпочитам да съм човекът, който намира формата на нещата. Не влиза в нея, а я намира той. Но мога да бъда и двете“, смее се Марион.
В WO MAN е и двете.
Улавяш тялото си да тактува почти през цялото време във втората част от спектакъла - под звуците на магичната, хипнотична музика на Александър Ефтимов - Шаманчето.
WO MAN е танцов спектакъл, който те отвежда до медитация и това е търсен ефект.
Марион Дърова в представленито "Zen Play" на Живко Желязков
Снимка: Атанас Маев„Самото заглавие издава много. Опитала съм се чрез образи да говоря по въпросите, които гравитират в Теория на половете. Има едни понятия в живота, които в зависимост от подтекста и широката им употреба остават неизяснени или се пълнят с друго съдържание. Например понятието идентичност -какво означава това? Една от темите, които присъстват в WO MAN е, че ние сме много повече продукт на културата, отколкото на своята природа. В този смисъл, когато говорим за пол, веднага можем да кажем – но какво е полът? Полът моите гениталии ли са или моето социално и културно присъствие? Ние сме всичко това и всъщност много повече второто“, казва Марион.
Първата част на спектакъла е кратък филм, който чрез образи и думи работи с тези понятия.
Втората част има за цел абсолютно да се отърсим от тях.
„Да ги сложим настрана и просто да си представим, че тези мисловни разделения, тези интелектуални разделения – понятията, не съществуват и да видим как тези две тела – моето и на Мартина Апостолова, на сцената могат да съпреживяват чисто и непосредствено, движейки се в тази музика и нищо повече. Никаква друга претенция“, казва Марион.
Ами ако приемем, че полът на човек се определя спрямо това, какви са неговите действия, а не по физическите му белези - би ли било възможно да съществува свят без названията "мъж" и "жена" и до какво би довело това?
„Не мисля, че би могъл да съществува такъв свят. Това трябва да е свят, еволюиращ, благодарение на приликите, а не на разликите, а това предполага и ние да сме други. И също вярвам, че всички си представяме такъв свят като съвършен, а ние - толкова могъщи, че биваме съсечени на две, за да усещаме винаги своята недостатъчност“, казва още Марион.
С актрисата Мартина Апостолова са работили и в друг проект на Марион - „Hating Machine” - спектакъл за омразата, като част от ежедневието ни.
“Оттам имам представа как работи и се движи Мартина. Неслучайно казах първо работи. Имам предвид нейното отношение към играта, към сценичното, към съвременния танц, към това как тя да влезе с нейната свръх отговорност и дисциплина и много силно чувство за движенческото. Като ритъм, като актьор. Не просто като танцьор. Като хора се харесахме и за мен беше абсолютно ясно, че тя трябва да е другият човек в WO MAN. Не на последно място, защото тя носи тази андрогинна енергия, а това е в аурата на цялото представление. Затова бе важно да е тя“, споделя за избора си Марион.
„Трудното не беше да научим хореографията, а изобщо да достигнем до нея, тоест да намеря тази форма. Това отне 4 месеца. Бъркаме стъпките понякога, да и то най-вече, защото влизаме в подобно на хипноза състояние и тогава е трудно да държиш необходимата концентрация“, издава още Марион.
Марион Дърова в пърформънс на Сидра Бел
Снимка: Личен архивДруга основна тема в спектакъла WO MAN е за понятието „идентичност“.
„Занимавам се идеи, които засягат това, което ние наричаме „идентичност“. Нея обаче я няма. Тя няма първична същност, както ние сме приучени да мислим. Тя е бял лист, върху който се рисува, върху който се означават реалности. Основното ми желание е да си изфантазираме какво е, ако всички значения се изтрият. За мен лично е освобождаващо“, казва още хореографът на представлението.
Танцът във втората част от представлението търси буквалност, казва още Марион.
„В случая, самото действие, през своята повтаряемост търси себе си, търси човекът, който го извършва, а той търси действието, през което да бъде сам по себе си присъствие… и нищо повече. Хубаво е, че сега мога да свържа с това, което казах преди малко-времето има отношение към това присъствие именно през действията.
„Кой съм аз сега“ е невъзможен въпрос, защото в момента, в който си го зададеш, той остава зададен в миналото“
Казва и че не очаква публиката на WO MAN да стигне до някакво прозрение. До прозрение никой не би могъл да доведе никого.
„Нямам такива цели. Аз искам само да сме заедно в това състояние“, казва Марион.
За себе си споделя, че последните години рядко танцува вкъщи или си пуска музика. Все повече цени тишината и има нужда от нея.
„Станала съм много чувствителна на случайни шумове, които са изкуствени – не на средата ни, а говорим за лошата музика. Много лоша музика се прави и това ме кара да се чувствам много зле. За да си пусна аз нещо, трябва да съм в особено състояние и да е нещо специално. Или класическо или алтернативно. Радио не мога да си включа, абсурд. Не ми се е случвало да танцувам вкъщи от години. Ако се върна преди година, когато можехме да излизаме нощем, за да танцуваме – също рядко ми се случва, обаче ако ме хване фазата – просто се затривам. Нямам чувство за мярка, когато танцувам и не ме интересува как изглеждам докато го правя. Когато отидеш на заведение и погледнеш как танцуват хората, веднага си личи кой танцува и се гледа как изглежда. Наблюдава се сам себе си. И тогава наистина не изпитваш никакво удоволствието, а точно това е целта – от свободното движение да изпиташ удоволствие“, споделя още Марион.
Между нас казано – за себе си, лично смята, че не може да танцува... „
За хореограф и танцьор звучи странно и няма да бъда разбрана с това изказване – ей, Богу, истината е, че аз смятам, че не мога да танцувам. Аз просто съм човек, който обича движението. Не мога да отделя движението от психиката. Това разделяне на тяло и душа, вътрешно и външно е невъзможно за мен и затова харесвам съвременния танц, защото той не прави разлика между двете“.
Последната година се учи да е търпелива и да не си прави планове, защото в противен случай има опасност да влезе в депресия или да стане нервен и неприятен човек. Без планове. Живот в настоящето, спорадично работа. Хубавото е, че по време на пандемията всъщност си е починала поне малко от енергичния си, интензивен живот.
„Ако светът не беше спрял, аз сигурно нямаше да си позволя да спра сама. Всички ние нямаше да спрем"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?