#Букурещ ми се струваше една от най-тривиалните и същевременно задължителни за туристическия ми лист дестинации. И може би щеше да си остане тривиално задължителна, ако не бях попаднала на Марсел Ене.

Обръщайки се назад към самостоятелно организираното ми пътуване, намиращо се на прага да се превърне в катастрофа (поради независещи от мен обстоятелства и въпреки добре направената им организация), именно Марсел промени ситуацията и пътуването ми до северната ни съседка бе сплав от мистика, готика и екзотика, скитайки с кола между Брашов, Синая и село Бран...

Всичко започна с два часа закъснение на полета за Букурещ и оттам - пълна промяна на плановете ми за бленуваната отпуска-екскурзия. В 6 сутринта на терминала, прекарвайки над 120 минути в телефонни разговори с компанията за трансфер от летището до хотела, научих нещо, което може би ще ви е от полза - плащайки през платформите за предварителна резервация, всеки един шофьор следи полета ви и съответно, ако причините за забавянето не зависят от вас - няма какво да се притеснявате. Водач ще ви чака независимо от часа на пристигане, независимо колко съобщения, че колата е пред входа на аерогарата ще сте получили от Мауро, Григоре и останалите им колеги. Разбира се, кореспонденцията с румънските шофьори се опита да разклати настроението ми, но всичко приключи в момента, в който успешно пристигнах пред хотел "Капитол" в Букурещ.

Още снимки oт Букурещ тук ВИЖТЕ ТУК >>>

Най-старият хотел

С повече от 100-годишна история и разположен в сърцето на града, Hotel Capitol e открит през 1923 г. на Calea Victoriei (Авеню на победата) - един от най-старите и важни булеварди на Букурещ, датиращи от края на 1600 г. Историята на самата сграда започва в далечната 1600 г., когато земята все още принадлежи на семейство Кокоръску, която след това е продадена на успешен търговец на зърнени култури, който около 1890 г. построява сграда.

Между 1900 и 1905 г., сградата е напълно реставрирана, а на приземния етаж е разположен известния "Magasin de Luvru", предлагащ изискани стоки, донесени от Париж. Там се е помещавала и Асоциацията на румънските писатели, а през 30-те години на миналия век, сградата Luvru става известно място за срещи, когато легендарното Café Royal отваря врати на приземния етаж и се превръща в средище на известни писатели и художници от онова време.

Когато направих резервацията не знаех тези факти, но бях грабната от локацията и масивния и внушителен вид - високи тавани, тежки мебели от мрамор, цвят бордо, кадифе и златисти орнаменти в ресторанта и най-вече интериора, носещ онзи полъх на "Малкия Париж", както наричат Букурещ.

Влизайки в хотела, онова усещане за славни времена и срещи на елита като в "Бел Ами" по Мопасан изпълват съзнанието, а стаята с балдахиново легло и тежки завеси създава кинематографичен образ като от сюжет на филм за вампири.

Момчето от рецепцията

Персоналът на рецепция, предимно младежи, трудно говорят английски, но пък правят всичко възможно да помогнат. Особено когато разбирам, че планираната организирана екскурзия до Замъците Пелеш и Бран и разходката в Брашов, макар и платени, не се знае дали ще се състоят. Както казах - независещи от безпрецедентната ми организация обстоятелства. Макар направения през банкова карта превод, така и не получавам отговор на десетките си мейли и позвънявания къде и кога ще бъде срещата на групата и трябва ли предварително да резервираме билетите за входа в туристическите обекти, които не влизат в цената. И така - момчето от рецепцията прави всичко възможно на свой ред да се свърже с агенцията, която организира екскурзията. Накрая успява, но говорейки и вдигайки предупредително вежди усещам, че новините не са добри. В крайна сметка изкопчва обещание да получа до два часа мейл с информация къде и кога е срещата на следващия ден, добавяйки "Тhey are unreliable" (в превод - не можеш да разчиташ на тях). Мейл така и не получавам. Билетите за Замъка Пелеш вече са платени. Сайтът на Замъка Бран не работи. Не знам къде е гарата, за да ида с влак. Не знам и какво трябва да направя, за да посетя три различни населени места в рамките на един ден.

Виждайки очевидното ми разочарование, момчето от рецепцията ми подава визитка с думите: "Мога да звънна за екскурзовод, ако има свободен"... Така попадам на Марсел Ене. Екскурзовод с перфектен английски, в късните 30, с удобна кола и прекрасно чувство за хумор, с над 20 години опит като гид на три езика. Ене се свързва бързо, гъвкав е и обещава да ни чака в 9 пред хотела, за да може да закусим. Това буквално спаси следващите дни от престоя ми, макар и парите за предплатената екскурзия да се оказаха безвъзвратно изгубени - никой не вдигна телефона, нито е отговорил на мейлите ми до ден днешен.

Градски моменти

Спомням си думите на Вила Гингерих от "Бял кон до Букурещ: Уроците, на които Румъния ни научи", която сравнява града с "невзрачно,старо момиче в дрипаво палто", имайки предвид, че блясъкът на някогашния "Малък Париж" на Балканите е безвъзвратно изгубен. В парка пред Военното министерство от няколко часа съвсем реално дрипаво момиче, на около 15 години, е легнало в тревата. Забелязах го на пристигане и беше там, когато се отправих към най-якото място за хапване на морски дарове в столицата - Taverna Oyster Racilor. И макар архитектурно и мащабно, Букурещ да носи все още усещането за отминало величие, градската среда не е пощадена от стигмата на съвремието с неговите бедност, безпорядък и липса на емпатия. Наблюдавам минувачите, които поглеждат дрипавото момиче и го подминават.

Taverna Oyster Racolor се оказва буквално зад ъгъла на хотела, която се опита да ме разсее от премеждията на пътешествието ми. Семпло градско място за бързо хранене в свежи, жълти цветове, което поставя началото на хубавите моменти от това пътуване, които завършват първата вечер с музика на живо и необятен за погледа фюжън от градски светлини на покрива на града.

18 Launge е най-новият ресторант, намиращ се на върха на бизнес сградата City Gate - South Tower. Освен, че може да срещнете румънските инфлуенсъри, се наслаждавате на разнообразно меню, изискани ястия и елегантен дизайн.

Гледката обръща погледа към парка и езерото Херастрау - там се намира и другата таверна Racilor от веригата, както и фамозното HARD ROCK Cafe Букурещ, италиански и ливански ресторант.

Да срещнеш Марсел

Рано сутринта, след закуска на шведска маса, Марсел Ене вече ни очаква в автомобила си. Хубаво е да знаете, че пътуването Пелеш-Бран-Брашов в този ред отнема цял ден. Около 2 часа е пътя до Синая, където осъществявам мечтата си да видя един от най-впечатляващите замъци в Европа. Наричат го шедьовър на германската неоренесансова архитектура, но за мен носи романтичния полъх на истории за принцове и принцеси, балове и гощавки с дългите си трапезни маси, дървени обкови и островърхи кули, колекции от оръжия, гербове и пищна декорация на стаите.

Още снимки от интериора на Замъка Пелеш ВИЖТЕ ТУК >>>

Замъкът Пелеш е първият в Европа, който има собствено електричество и електроцентрала. Построен е през 1873 година по заповед на Карол I. Марсел Ене разказва цялата му история, обръщайки внимание, че по-голямата част от замъка преди време е била открита и по-късно пристроена към солидната сграда. Всяка от стаите има различна тематика и стил. Виждаш портретите на първите обитатели и чуваш историите за сърцето на румънската кралица Мария, което се намира в двореца. За нейната майка Елизабет, която е била толкова запален артист, че приютявала художници от ранга на Климт, музиканти и актьори в Музикалната си стая. Самата тя творяла и свирила на няколко инструмента, а съпругът ѝ имал свой таен изход за покоите си, за да не притеснява антуража, когато иска да напусне помещението. За това, че Елизабет има картини само на три от сезоните - пролет, лято и есен, защото не обичала зимата и още хиляди истории, можеш да научиш само от румънец, запален по историята и археологията като Марсел Ене.

Билети за Пелеш може да си купиш на място. Но за обиколката в замъка Пелеш горещо препоръчвам и екскурзовод. И сувенир - Монета от Замъка Пелеш!

Синайският манастир

На излизане от замъка, в промеждутъците между валежите от дъжд хвърляме поглед и на Синайския манастир. Стенописите в старата църква са реставрирани през 1795 година след пожара от обсадата на манастира по време на Руско-турската война (1735 - 1739). Вътрешното пространство е оформено в неовизантийски стил. В притвора на църквата са изобразени основателят на манастира Михай Кантакузино, ктиторът крал Карол I, неговата съпруга Елисавета с дъщеря им Мария, както и митрополит Йосиф, който през 1903 г. освещава църквата след нейното последно преустройство. Църквата е първата в Румъния с електрическо осветление. Камбанарията е построена през 1892 г. в съседство с манастирските врати. В нея е окачена камбана, тежаща 1700 кг. Манастирският музей е първият музей в Румъния, посветен на църковното изкуство.

Към Бран

Разстоянието между Синая и Бран е близо 45 км, които Марсел Ене запълва с истории за стригои и древни мистерии. Обсъждаме и версиите за граф Влад Цепеш, известен като Дракула. Така разбирам, че не всички румънци всъщност харесват превръщането му в комерсиален обект. Даже имат друга версия - че Граф Цепеш всъщност е бил воевода, пазещ земите си. И тук стигаме до историята за Замъка на граф Дракула, който всъщност не е истинският замък на Влад Цепеш. Ако сте чели "Дракула" на Брам Стокър, знаете, че той описва в детайли румънските земи в началото на романа си. Така една журналистка от САЩ решава да тръгне да търси истинския замък от книгата и попада в село Бран, след което пише статия по темата.

Неслучайно историята за Граф Дракула е вдъхновявала и ще вдъхновява артистите по цял свят за кино, театър, литература и музика. Ако посетите замъка Бран, в последната зала ще може да видите и целия списък с творчество.

А в първата - залата с портретите, сред които е и единственият на Влад Цепеш.

Отсядаме за обяд в най-доброто заведение - вляво по посока Замъка, малък, но традиционен ресторант. Питам Марсел за билетите, а той ми съобщава, че всъщност от няколко години има автомати, от които си купуваш. Така научавам, че съм платила доста отгоре, защото опитвайки се да запазя предварително реда си за тази забележителност, съм използвала неофициалния сайт. Билетите получих от едър местен румънец от село Бран, който ме чакаше във фургон, (както го наричаше - "офис") и бе изтичал да ми ги вземе от автомата малко по-рано, за което ме бе и таксувал.

Но това не може и да се сравни с бутафорията "Граф Дракула" на двореца Бран. По-голямата част от оригиналното обзавеждане отдавна е изнесено. Почти целият интериор е реквизит, сякаш създаден за Хелоуин парти на тийнейджърите. С изключение на лабиринтообразните коридори и гледката, не е останало нищо зловещо и плашещо, но пък е забавно да видиш хиляди хора, идващи от другия край на света да видят точно това.

Монетите от замъка Бран също не ме впечатляват особено. Въртиш ръчка и накрая излиза крива яйцевидна тенекиена пластина с образа на Влад Цепеш. Но пък може ли да стигнеш до Трансилвания и да не видиш замъка Бран? Има нещо зловещо в кулите и коридорите му, но не е реквизита...

За Брашов с любов

За Брашов - седмият по големина град в Румъния мога да говоря само с любов. Модерен, туристически, исторически, подреден и чист, той е едно от най-магичните места, на които съм била. "Холивудският" надпис с името на града свети нощем от Карпатите, а сградите по широките улици са запазили почерка на трансилванските сакси в готически стил.

Там е най-тясната уличка на Балканския полуостров-"Въжената улица", създадена от плетачите на въжета. Марсел Ене казва, че на времето парче земя струвало толкова скъпо, че за да имат въобще улица, майсторите я направили колкото да мине само един човек - с разстояние между стените до метър и 30 см. "Strada Sforii" е прокарана още през 17 век, за да може,когато има пожар - огнеборците да стигат до дървените къщи в квартала. В единия си край улицата започва с тунел и преминава буквално през една от къщите.

Говорейки за различните прослойки на обществото и занаятчиите, Марсел Ене решава, че задължително трябва да влезем в Черната църква.

Една от най-впечатляващите религиозни сгради в Румъния, известна и като църква на Света Мария, е лутеранската църква в град Брашов, Румъния. Построена е от трансилванските сакси. Тя е най-голямата постройка в готически стил в страната. Наричат я Черната църква, защото след пожар, стените ѝ остават черни. Интересното там е, че местата в църквата са се купували. Имало е отделни сектори за най-богатите семейства, както и за членове от различните браншове. Но впечатление ми прави една легенда, свързана със статуя на малко дете на покрива на църквата. Според историята на Марсел Ене, майсторите често взимали за чираци сирачета и деца от бедни семейства. Едно от тях било качено да учи занаят на покрива на църквата. То обаче било толкова добро в това, което прави, че учителят му завидял. Един ден го бутнал от покрива и то си отишло от този свят. Никой не знаел името му, но майсторите единодушно решили да поставят неговата статуя на покрива.

Историята е тъжна и леко зловеща и някак ми напомня, за онова дрипаво момиче от градинката пред хотела.

Дали някой знае неговото име?

Тръгваме по тъмно от Брашов, а зад волана е Марсел. Над 12 часа пътуване из Румъния за ден, а не усещам умората благодарение на неговата самоотвержена отдаденост за перфектното ни прекарване. "No rush" бе нещо като паролата на пътуване, в което няма препиране и бързане за следващата "спирка", няма нервност или напрежение, харктерно за някои групови туристически обиколки.

В мен се смесват чувства и картини от историята за други светове преди нас. Остава ни само ден в Букурещ. Обсъждаме къде можем да се разходим без екскурзовод, защото, повярвайте ми, нямаше да знаем, видим и преживеем и половината от това, за което ви разказвам в този много редуциран вариант.

Последната спирка е Музеят на румънския селянин "Дмитрие Густи"

Още снимки от Музея на румънския селянин ВИЖТЕ ТУК >>>

Оказва се, че се връщам точно там, откъдето тръгна разходката ми в Румъния първия ден - точно срещу езерото Херастрау и Южната кула. Парк с къщи от VI в. с техни си истории за разказване. Ако ви остане време от скитане - посетете го, но си отделете поне 4 часа. И не пропускайте ресторантчето в центъра на музея! Остава да си намерите само един Марсел Ене.