#„Виж Неапол и умри!“ (Vedi Napoli e poi muori) e прочута реплика с корени във вековете, ползвана с особена слава от германския благородник, писател, поет, драматург, учен, философ и политик Йохан Волфганг фон Гьоте, за да опише мястото като природно и артистично най-красивия град в света – толкова прелестен, че човек няма нужда да гледа към нищо друго, след като го е видял.

„Виж Неапол и умри“ е и заглавието на италиански мелодраматичен филм, излязъл преди точно 70 години. Този пренаситен с история, култура, противоречия и дух полис в Южна Италия зарежда сетивата с носталгия и кино естетика. В града и островите до него са снимани толкова много класики и модерни заглавия – от епоса на златната епоха на Холивуд „Клеопатра“ през деветдесетарския трилър шедьовър „Талантливият мистър Рипли“, до актуалния топ сериал „Гениалната приятелка“.

Древен град, напоен с разказа на хилядолетията, Неапол зарежда с атмосферата на старото, което новото никога не може да бъде.

Септември е чудесен месец за посещение на третия най-голям град в Италия след Рим и Милано.

Полетът от София е час и малко, а от летището в Неапол директен автобус за пет евро ви вози до централната гара, разположена на един от големите и доста мръсни площади. Веднага ще напипате едно от противоречията на Неапол – този исторически център с богата история, великолепна природа и гениална архитектура, изпитва хронични проблеми с боклука. Мръсно е. Особено около гарата – това е закон за много италиански градове, но в Неапол ситуацията е още по-драматична. Цели улици са потънали в смет. Над боклуците се издигат внушителни сгради, а животът на хората си тече сякаш не стъпват върху плътен пласт отпадъци.

След няколко дни в Неапол София ми се струваше изрядно чисто място.

С приближаването към сърцето на историческия център ситуацията все пак се облагородява и боклуците по улиците и ъглите намаляват. Центърът е пълен с хотели, хостели, квартири под наем и удобни, чисти bed and breakfast предложения за настаняване. Около 200 лева на нощ за хубава стая в историческа сграда с високи тавани и гледка от малката тераса е съвсем прилична сделка. Често в цената на подобни оферти е включена закуска. Като под закуска се разбира едно кафе и един кроасан в близката пекарна. Но пък този кроасан най-вероятно ще бъде божествен и ще забравите за традиционните шведски маси на ол инклузив индустрията.

Добра идея е още първата вечер да се качите на хълма в центъра на града, откъдето пред вас ще се открие монументална виста към вулкана Везувий, брега на морето и целия Неапол. До възвишението и престижния квартал Вомеро се стига с олд скуул фуникулер за две евро билета и десетина минути возене нагоре по скалата. Горе има стар замък, ресторанти, тераси, резиденции... Има усещане за магия. Салют с предпочитаната алкохолна напитка е неизбежен за посрещане на неаполитанския залез отвисоко.

Още на следващия ден може да се ориентирате към пристанището. Фериботи и големи моторни лодки на хидрофойл возят до божествените близки острови, най-прочутият и задължителен сред тях е Капри.

С фери-то сте на Капри за около 60 минути и 15-20 евро в посока, в зависимост от часа, деня и сезона. Заслужава си.

Островът представлява драматично и луксозно зрелище. Гигантска скала, приказно пристанище, каменист плаж, изумрудена вода, цветни резиденции, фуникулери, водещи до гледки, които няма да забравите. По лъкатушещите улички нагоре минавате покрай престижни петзвездни бутикови хотели, наричани вили. Правите си експеримент да видите колко струва нощувката на подобно място в Капри. Инстинктивно вдигате вежди нагоре след като научите, че средната цена е около 3 хиляди лева на вечер. Има, разбира се, и по-достъпни варианти. Но Капри си е Капри. Оправдава клишетата, стереотипите и разказите, очертали през десетилетията един почти митологичен образ на остров, готов да бръкне дълбоко едновременно в джоба и душата ви.

Другата императивна дестинация до Неапол е колекцията от градчета на скалите по крайбрежието на Амалфи. По вода от пристанището в Неапол сте там за час плюс и 20 до 30 евро в посока. Може, разбира се, да отидете или да се върнете с комбинация от автобус и влак, която възлиза на два часа време, но по-малко от 10 евро на човек в посока. Може и да комбинирате транспортните средства за „по-голям адвенчър“, както казват младите в България.

Трудно е да се избере на кое градче да се отдели най-много време – Позитано, Амалфи, Равело...

Повечето приличат на декори за приказен средиземноморски сън. Красиви постройки в скалите, плажове, палми, птички, гледки и лимони навсякъде. Лимончелото е напитката на региона. Безброй магазинчета предлагат разнообразни вариации на ликьора, в занаятчийски бутилки, а продавачът ви обещава, че течността е от неговата лична реколта жълти цитрусови плодове. Сорбето в лимон е местна сладка сензация за до десет евро едното.

Капри и градчетата по крайбрежието на Амалфи разполагат с плажове, които могат да се ползват свободно. Има оградени зони към хотели, но и такива за просто преминаващи по вода посетители, които биха искали да се потопят и изкъпят, буквално и метафорично, в разкошната естетика на Южна Италия.

Естествено, всички тези места нямат проблема на Неапол с отпадъците.

Връщането в шумния град ще ви достави солидна доза контраст. Автомобили и скутери трудно спазват правилата за движение в центъра на града, препълнен с жужащи возила дори след полунощ. Неапол не спи, винаги има какво да се прави, какво да се види – замъци, музеи, пиаци, улички... И, разбира се, Марадона. Диего Марадона е божествена фигура в Неапол, престоят му в местния клуб „Наполи“ е почитан религиозно. Навсякъде има референции към прочутата десетка.

Ала футболните страсти трудно могат да дефинират и форматират съблазняващия мащаб на древния град. Неапол е толкова много неща наведнъж – история, изкуство, архитектура, природа, мафия, криза, дисфункция, хармония, хаос, религия, мечта, спомен... Парче от стара Европа, което да изживеете като на кино. Виж Неапол и умри... от удоволствие!