#Двадесет и четвърти май е моят личен повод за равносметка. Може би, защото въпреки дар словото и голямата ми уста, смятам, че се изразявам по-спокойно и обосновано писмено. На 24 май мисля за всички книги, които съм чела, за конктрени цитати и стихотворения и ги оставям отново да се влеят в мен - представете си този процес като в анимационните филми - балонче от думи като течност влиза през устата ви и си проправя път навътре към сърцето и душата... Нещо такова... Всяка година по същото време установявам, че неслучайно конктрени автори или текстове белязват съответния ден по един или друг начин. Тази година името, което ще остане в съзнанието ми е на Иван Вазов. И усещането - онази свърхгореща вълна, по-гореща от летните градуси, които стиснаха в мократа си прегръдка София в последната седмица... Усещането, че в поредното ми градско приключение ще бъда придружена от Samsung Galaxy S22 Ultra.

Потупвам със задоволство джоба си, в който държа верния си приятел  Samsung Galaxy S22 Ultra , защото знам, че малко по-късно ще го извадя и ще запаметя една история от настоящето си, която както винаги придобива своите абсурдни измерения около час преди полунощ. Както съм обещала - разказвам ви истински истории, които не съм споделяла дори с приятелите си, а за срещатата си с фризьорката Ди ще разкажа първо нас вас.

И така този 24 май посвещавам както на Вазов, така и на новия приятел, който намерих на улицата, на всички закътани пространства, малките кафенета и виртуозните кулинарии на София, които се крият зад ъгъла. В поредица от материали в рубриката "Улови животът", заедно с новия ми високотехнологичен приятел ще ви представя някои от най-специалните за мен кътчета на столицата, в която ме отведе съдбата преди близо 20 години. Лични разкази в снимки, които свързват миналото, настоящето и бъдещето! Животът през камерата на Samsung Galaxy S22 Ultra е по-истински - повежда ни през миналото, от което бягаме, настоящето, в което крачим и бъдещето, към което искаме да продължим...

Този път историята започва някъде в средата на бул. "Ал. Дондуков", където се движа в ранния следобед, в посока ул. "Г.С. Раковски". Всъщност това е най-лесният маршрут, за да се окажеш в сърцето на столичния Бродуей - районът на театрите - Сатиричния, Военния, Театър 199, Театър "Възраждане", Народния... Там животът започва след 21 часа, когато приключват представленията и превъзбудените зрителите и театрали се срещат в неподправената, сурова житейска среда на София. 

Там ще ви отведа и аз. Но да се върнем на Вазов...

Поглеждам часовника на телефона (не нося на ръката си!) - имаме време...Потъвам в мислите си, слагайки слушалките. Обичам да си пускам произволно парче, а със Samsung Galaxy S22 Ultra имам достъп до цялата музикална галактика на YouTube Premium. Няма да ви лъжа - на класическа вълна съм - Лудвиг ван Бетовен. Пускам си "Silence" в интерпретация и все повече задълбавам във философските размисли дали аз определям деня си или той ме повлича със собствена мисия. 

Моят ден започна със снимка от телефона ми - спомен от Вазовата екопътека, която води до водопада Скакля. Любимото място на Иван Вазов, където в момента се намира малка дървена къщичка, наподобяваща горска библиотека. В нея има около 20 произведения на Патриарха на българската литература. Препоръчвам ви горещо това място, на което е писан и разказа "Дядо Йоцо гледа..."

Публикувам в социалните мрежи от Samsung Galaxy S22 Ultra фотоса и събирам лайкове, което ме кара да се замисля дали някой днес, ей така, заради моята снимка ще си отвори да прочете поне ред от Вазов. При мен, по стечение на обстоятелствата, ще ми се наложи не само да чета, но и да слушам за него, което ме прави двойно по-щастлива. И ето тук, още в 7 сутринта, започва да ме обгръща онова по-топло от летните жеги усещане, което пълзи по вътрешностите ми, а външно кара кожата ми да настръхва като от студен полъх, като при любовно вълнение...

Обожавам да се шматкам из София! 

От ставането денят ми започва специално, защото в предаването "Матине" с водещата Рени Веселинова, на което съм редактор ще посрещнем един от най-значимите актьори на нашето време - Владо Пенев. Говорим обстойно за представлението "Народът на Вазов", в което той се въплъщава в два образа - на Дядо Йоцо и на изповедника на писателя - проф. Иван Шишманов. Добавям само, че и Владо Пенев идва от ул."Иван Вазов", на която без да очаквам и да съм планирала ще прекарам и деня, и част от нощта си... 

Сякаш Вазов ме преследва днес, което не е никак лошо...

Та, около 15 часа след записа вече съм завила по "Г. С. Раковски". Движа се покрай Софийската опера и балет. Досещам се за драматичната история по създаването на една от най-забележителните сгради на София. През 20-те години Александър Стамболийски, тогавашен министър-председател на България, се вдъхновил от стодневната си обиколка в Западна Европа и поканил добрия си приятел инж. арх. Лазар Парашкеванов да създаде опера за чудо и приказ - с парадните входове, с комбинации от бял мрамор и камък и пищна външна и вътрешна архитектура. Младият тогава Парашкеванов току-що се бил дипломирал в Прага (за да сме точни само две години преди поканата), но приема предизвикателството.

Фаталната 1923 година променя плановете - това е годината на Деветоюнския преврат и жестокото убийство на Стамболийски и проектът е спрян. Историята може да си я прочетете, защото политическо-строителната драма се развива и през 40-те, и през 50-те години и рискувам да ви отегча, а още не съм стигнала до случката с фризьорката.

Та през 1947 г., вече зрял и по-опитен, Парашкеванов все пак успява да се пребори, за да създаде този паметник на културата. Поглеждам към него и си мисля колко ли интриги знаят тези стени и се отправям към столичния Бродуей, богат на архитектурни сгради. Снимам я, а през камерата на Samsung Galaxy S22 Ultra внушително -  със силата на 4nm чип, с който работи телефонът в комбинация с най-бързия проесор създаван до сега и батерия, която вече държи втори ден и още има 40%, резултатът e невероятно ясни снимки през деня (и нощта), за които е нужно само да вдигнеш тънката дръзка рамка и да насочиш огледалните обективи - на екрана виждаш не снимка,а картина.

Широкообхватните обективи обхващат картината, която не успявам с очите си - операта, изпъчила се под купола на небето. Няма съмнение, че камерите на смарт телефоните се превърнаха в най-маркетинговата характеристика в последните години, но да си призная не съм се интересувала чак толкова от камерите.

Въпреки това признавам - изключително полезни са особено, когато си на концерт и си на първите редове, където или се клатиш доброволно, или някой те бута. Точно затова знам, че и zoom опцията на останалите телефони, които съм ползвала до момента, трудно могат да ме накарат да игнорирам значителното влошаване на качеството и никога не съм смятала, че диапазонът за увеличение на изображението е достатъчен.

Миналогодишният Samsung Galaxy S21 Ultra с неговата функция Space Zoom донякъде промени мнението ми. А сега, при новия S22 Ultra надграждането е осезателно..

Сега, след десет дни със Samsung Galaxy S22 Ultra в ръката, мога с чиста съвест да направя следното заключение - каква забележителна разлика има в напредъка на технологията! Поглеждам отново към Операта. Успявам да я разгледам в детайли, благодарение на увеличенията.

 В тази си част София много ми напомня на Виена.

Не само заради операта. Намирам пресечната точка в смесицата от архитектура, заключена както в по-сложните, барокови паметници до високите орнаменти от 20-и век по покривите и прозорците на сградите

И вратите! Вратите на тези архитектурни паметници в София и Виена - винаги отворени, сякаш подканящи...

Вече съм завила вдясно, по улица "Иван Вазов", разбира се!

Улицата на Народния театър, на чийто покрив ще ви отведа. За да полетиш трябва да си една идея по-високо, за да не се налага да се засилваш и оттласкваш, а в ден като този да посетя Народния театър е просто задължително.

Поглеждайки към емблематичната червена фасада, отново улавям духа на древното, превръщайки се в мост между миналото и настоящето. Неведнъж София е била арена на възстановки, като през 2019 година даже я превърнаха в Древен Рим чрез реставрираните антични обекти в комплекс "Сердика". Император Константин Велик е казвал: "Сердика е моят Рим",  заради голямата му привързаност към днешната българска столица. Съвсем очаквано, голяма час от архитектурните паметници в центъра на София са богато орнаментирани с повлияни от римския период - както е и във Виена, която е била уредена в началото както от келтите, така и от римляните. Там е била столицата на Свещената Римска империя и Австро-Унгарската империя, а Чарлз VI, Свещеният римски император от 1711 до 1740 година, може би е отговорен за привеждането на барокова архитектура в управляващата класа на Виена.

Всичко това, може да бъде доказано само с един поглед.

Oт покрива на Народния театър до Витоша 

Там, точно под купола на небето, погледът стига до Витоша, прескачайки от покрив на покрив по най-красивите сгради в столицата. Тяхното създаване е някъде в началото на 20 век, когато София започва да обновява своя архитектурен облик, а през 1903 г д-р Ив. Д. Шишманов, министър на просвещението, назначава комисия за оформяне на предложение за строеж на сграда за Народния театър в столицата. Не друг Княз Фердинанд I подписва указ, с който се отчуждава земята на стария дъсчен театър, наречен "Основа". Проект за сграда на театъра правят архитектите Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер от Виена. С оформлението на тавана и стените на залата за представления се заема Рудолф Фукс, също от Виена. Залата можела да побере 848 зрители. Тук е моментът да вмъкна и, че Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария, Принц Сакс-Кобург-Готски и Херцог Саксонски, е роден във Виена и завършва виенската академия "Терезианум", получавайки най-доброто за онова време образование...

Знаете чие име носи и Народния театър - на Иван Вазов.

Сядам на терасата на ресторанта и залагам както винаги на паста с манатарки и черен трюфел. Следобедите на толкова високо и светло място са специални. Сякаш пускаш корени директно в културното ядро и поемаш с всички сетива микса от усещания. Софийско-виенската класика, която подреждам в съзнанието си ме пренася в моментите, когато бях влюбена във Волфганг Амадеус Моцарт. Вече бях в училище, когато в час по музика ни пуснаха да гледаме и шефьовъра "Амадеус" на Милош Форман. След този час по музика отидох твърдо решена при учителя ми по пиано, за да изискам портрета на Моцарт, който висеше в стаята му и да го принтирам, за да го окача на стената си над моя инструмент - пиано "Беларус". Малко по-късно до него лепнах и плакат на Майкъл Джордан и Денис Родман от времето, когато бяха в "Чикаго Булс", но това е друга тема за разговор.

Вече ви показах любимия ми режим за снимане - опцията "Храна" в менюто за снимки, в секция "Още". Днес ще ви демонстрирам как работи най-добрата камера за нощни снимки - тази на Samsung Galaxy S22 Ultra. Нощният режим е функция на смартфона, която ви позволява да правите ярки, силно оптимизирани снимки, дори на тъмно. Това означава, че можете да избегнете зърнестите, нощни изображения, дори когато ползвате zoom. Снимките са ясни и контрастни, благодарение на иновативната AI обработка на няколко кадъра, която комбинира до 20 изображения в едно, оптимизирайки цвета и детайлите във всеки пиксел. Всичко става с два клика -  отворяте приложението Камера на вашия смартфон Galaxy и избирате от менюто "Още" режим "Нощен". 

Благодарение на Super Clear Glass, който се предлага в серията Samsung Galaxy S22 широкоъгълната камера  снима без отражения и отблясъци на обектива от светлини в тъмното. Бликовете са намалени до 98%, осигурявайки ясна и детайлна снимка в тъмното.

Стабилността е от решаващо значение, когато става въпрос за нощна фотография. Сами ще видите, че на камерата са ѝ нужни 2 секунди време,за да поеме възможно най-много светлина. Всяко малко движение може да доведе до замъглени снимки, така че ако търсите кристално ярки изображения, инвестирането в статив може да помогне. Аз лично ползвах този модел с DJI Osmo за портретите, но за снимките от тази обиколко не ми бе нужно, защото телефонът е толкова лек, че не изморява ръцете. Ако сте от хората с треперещи ръце може би е добре да подпрете телефона си и да използвате писалката, която е вградена в телефона. Само с натискането на бутона ѝ получавате кадъра! 

Докато се губя в мислите си и пробвам zoom опцията върху отсрещните сгради,  с поглед достигам до Витоша през градските светлини. Изучавам прозорците, където сега се помещават предимно финансови институции и се опитам да си представя какво би било ако живееш в такава сграда. Как щеше да започва деня ти... За нито една от тези сграда не откривам градска история в Google. Проверявам местоположението на всяка една през приложението "Карти" на Samsung Galaxy S22 Ultra и осъзнавам, че освен номера няма да науча повече - нито за архитекта, нито за миналото ѝ. Затова ги записвам с S Pen в бележка - става лесно и бързо. Вадиш писалката от гнездото и приложението за писане върху екрана е вече активирано. 

Излизам от Народния театър във виолетовия полумрак, за да стигна до купона на художници от Академията, които тази вечер празнуват рожден ден. Канят ме със съобщение малко по-рано... Събитията "Несретник" в столичиния бар Tell Me от неделя до сряда имат притегателна сила за бохемсктаа арт общност в столицата, още от времето на пандемията. Тогава ателието "Несретник" събираше малка група артисти, жадни за социализация, тръгнали да търсят музата си сред неон и космически препратки, между които бюста на Юри Гагарин и скафандъра на Темпонавта. 

Дори няма да ви казвам, че Бар Тell me се намира на ул. "Иван Вазов" 12 , защото сигурно вече се досещате...

Още от входа виждам група народни артисти - дамите, които участват в "Народът на Вазов". Случайност?

С влизането си гравитацията губи силата си и наистина се чувстваш в друга галактика. Тук е мястото да изпробваме и галактическите способности на телефона.

На бара художничката Силвия Богоева вече приготвя космическия коктейл Блъди Мери, а навън се изсипва някакъв си проливен дъжд, който прогонва лепкавата задуха. Докато разговаряме ме запознава с момиче от Варна - фризьорката Ди. Дошла в София, за да види как е вайбът. Завързваме разговор и разбирам, че това момиче не е спечелило само онези награди, за които не се е състезавало. Колорист е, при това един от най-известните във Варна, а салонът ѝ е точно пред морето. Разбирам всичко това докато преглеждаме профила ѝ с новия ми Samsung Galxy S22 Ultra. Стигаме до въпроса с какво се занимавам аз и ѝ обяснявам, че тествам този Samsung Galaxy S 22 Ultra.

От само две изречения по темата разбирам, че е доста запозната с технологиите.

"В последното ревю, което четох за стар модел винаги срещам едно и също клише - "по-ярък, по цветен, по-вълнуващ", смее се Ди.

"Всъщност работата е там, че този телефон снима по-добре от фотоапарата ми", казвам аз.

"Е, да, ама с какъв обектив си?", пита тя и си мисля - костелив орех е.

"Китов", отговарям и научавам, че само един от нейните обективи е над 2000 лв.

"Дай да видя снимките", казва ми Ди.

Така от дума на дума стигаме до първата история, която пубикувах в #URBN и в която ви разказвах за Samsung Galaxy S22 Ultra. Kaзвам ви, зачитаме текста на глас, а тя му прави смислово-стилистична дисекция:

"О, тука малко чик лит си вкарала! Mалко Кари Брадшоу. Ама всеки ден ли минаваш по "Шипка" да мислиш защо плаче онова момче или само когато минаваш?", шегува се със сюжета на историята. 

От тази поредица въпроси прихвам да се смея, защото е видимо заинтригувана. Стигаме до заключението, че все пак в текста ми има екзистенциално обобщение: "Хората плачат по улиците по-скоро от разбито сърце". 

"Ако е траур, ще гледат с празен поглед през прозореца, например", обяснява ми логиката си Ди. Преглеждайки целия текст стигаме с Ди и до снимката на Луната-направена със Samsung Galaxy S22 Ultra и печеля надиграването:

"Не може да е правена с телефон? Да бе? Ама те ѝ се виждат кратерите? От моя изглежда като точка". 

Да, Ди, новият модел е доста далеч от клишетата.

Веднъж спечелила доверието ѝ, Ди споделя, че салонът ѝ носи името "Ърбън". О, да, пак съвпадение, но само чакайте да чуете нейната история...

"Имах една клиентка на над 90 години". Започва обещаващо, мисля си."Реститутка с имоти в гръцката махала и тук в София. Та всеки ден ми разказваше как с аверките ѝ причаквали Вазов да мине покрай тях,понеже бил много красив мъж.  И Яворов причаквали. С такъв интерес разказваше, че слушах зяпнала, но после почина и не успях да я разпитам за детайли", споделя Ди. 

През това време правя бърза сметка с писалката върху телефона и установявам, че жената ням как да е била на повече от годинка през 1921 година, когато е починал Иван Вазов.

"Бабката ме е излъгала!", възкликва Ди. Изглежда видимо разочарована.

"А… и за Яворов пак е лъжа", додавам аз. "Той е починал 1914 година, не е била родена... А ти за един Samsung Galaxy S22 Ultra не ми вярваш...".

Тук вече избухваме в смях и Ди си поръчва бяло вино.

"Вярваш ли поне, че във Варна няма как да се запознаеш ей така с някой интересен тип, на улицата?".

"Да, особено интроверт като мен, тъкмо щях да си тръгна, преди да се запознаем". 

Поръчвам си такси от улица "Иван Вазов" към полунощ.

Докато чакам, поглеждам към телефона си. С този телефон всички цветове изглеждат перфектно, мисля си на път към вкъщи. И че този Samsung Galaxy S22 Ultra ми намери нов приятел.

----

Специален проект на #URBN.dir.bg и Samsung България.

 

#URBN team:

Автор: Кристина Димитрова

РМ: Йорданка Блажева-Вълчева

Фотограф: Александрина Дерменджийска