#Как се отразява на психиката ни усложняващата се ситуация с коронавируса и затягането на мерките, което стана факт вчера? Как да запазим здравия си разум по време на пандемия и изолация, непрекъснато говорене за коронавирус и страх от заразата? Защо е трудно да убедиш българите, че трябва да спазват правила и мерки? На прага на новите ограничителни мерки, националният експерт по психиатрия Д-р Цветеслава Гълъбова отговаря на тези и още въпроси на читателите на Dir.bg в предаването "Матине".

"Определено има проблем с психичното здраве на хората, който ще се задълбочава, защото нещата се усложниха. Очертава се дълъг период, в който дори да не сме така изолирани, както през пролетта, в значителна степен ще бъдем ограничени. Да не забравяме и икономическите трудности, които довеждат до реални психични проблеми. Когато един човек няма с какво да нахрани децата си и да си плати сметките, каква точно психотерапия да му предложим или какво да му кажем - "Дръж се"?, казва д-р Гълъбова в интервю за "Матине".

"Народопсихологичните ни особености играят съществена роля в това наше поведение, но заедно с това е съществен факторът, че по принцип за много неща контролът, който се изпълнява у нас, е слаб при неизпълнението на наредби, заповеди, закони", допълва националният експерт по психиатрия и дава пример:

"Всички знаем как карат българите в чужбина - спира се на пешеходна пътека, не се тръгва на жълто и така нататък, и какво правят тук. У нас е всеизвестен факт, че няма контрол над изпълнението на едни или други разпоредби. И ние понеже сме си изначално малко по-недисциплинирани си казваме "Айде, бе, някой си ще ми каже!".

Мерките ще ни убедят, когато са еднакви за всички

Другият проблем д-р Гълъбова очертава в непропорционалните мерки и примерът от политиците, които не ги спазват.

"Трябва да ползваме маските. Друг е въпросът дали заповедите, които ги регламентират, са достатъчно изпипани. Налагат се непропорционални мерки, което и е една от причините да не се спазват масово. Заедно с нашите народопсихологични особености - "ние просто сме такива". Трябва да бъдем убедени с факти и аргументи защо се налагат едни или други мерки. Всички виждаме, че СЗО беше много противоречива в своите препоръки, което при нас съвсем лесно довежда до това да не се изпълняват мерките. Когато бъдем отговорни, нещата ще са по-лесни. Вирусът няма да изчезне, но има много неща, които ние самите можем да свършим без да ни се налагат отвън."

Защо обществото вярва на конспирации?

Достойно място в ситуацията намират и конспирациите има ли такъв вирус и дирижира ли някой пандемията, подхранени именно от противоречивата информация по темата Covid-19.

"Факт е, че обичаме да ни е интересно, но това не е само при нас в България. Конспиративната теория винаги звучи по-добре, отколкото научните обяснения. Това е едно поле, на което фантазията може да се развихри. Голяма част от хората, които вярват в конспирации нямат достатъчно информация и от тях можете да чуете конспиративни теории за неща, които отдавна са ясни и доказани, но плоскоземците отказват да ги приемат. Защо сме такива? Защото много хора не искат да четат сериозна информация. Това им се струва някак си по-лесно смилаемо, по-интересно. В много от случаите става въпрос за хора, които нямат достатъчно самочувствие и тези теории ги обслужват - че те са обект на някаква интервенция, че някой иска да им навреди."

Ще се повтори ли шокът от изолацията през пролетта?

Пролетният локдаун сериозно разклати обществените нагласи, връзки и отношения, а на прага на нови е изключително важно да съхраним психическото си здраве, обяснява директорът на държавната психиатрична болница "Свети Иван Рилски".

"Тревожните пациенти се успокоиха, защото вече всички са като тях. Но хората, които не са имали такива проблеми и които са се смятали за стабилни си казаха "Аз уж съм силен човек, какво ми стана изведнъж?" Ами ето това ти стана - затварянето вкъщи и десоциализацията през пролетта доведе при много хора до тревожни разстройства, натрапливост "измих ли се, не се ли измих". Доведе до увеличаване на случаите на домашно насилие, доведе до проблеми във връзките. Когато дойде изолацията и ни казаха да общуваме виртуално, много хора разбраха колко е важно да бъдем социални в реалния живот."

Информационна дезинфекция

"Страхът е естествена човешка реакция, която ни мотивира да вземем правилни решения, но паниката не е добър съветник. Ако оцелеем от Covid-19 и продължим живота си с паническо разстройство - и това не е работа. Определено трябва да спазваме информационна хигиена. Да не допускаме повече от 5-10 минути на ден да се информираме, да четем за това. Нека да не забравяме, че е имало живот преди пандемията и ще има такъв и след пандемията. Силно е желателно максимално да съхраним психическото си здраве.", категорична е д-р Гълъбова.

Какво можем да направим за психическото здраве на една от най-рисковите групи - възрастните, как да подходим към хипохондрик и още за здравия разум по време на изолация и смутни времена - гледайте цялото интервю с д-р Цветеслава Гълъбова в "Матине".