Стартът на новата учебна година във време на световна пандемия е сред най-обсъжданите теми този месец. Дълго се дискутираше дали изобщо е разумно децата да се връщат обратно в класните стаи, а след това подхванахме и всички мерки за безопасност, които са в сила от този 15-и септември. Протести по темата, както напоследък си стана традиционно у нас, също не липсват. Много родители се обединиха срещу задължителното носене на маски в училище и обособяването на така наречените "изолатори", където да се отделят деца с положителни резултати за коронавирус. 

Не липсват обаче и такива родители, които смятат, че връщането на децата в клас е по-разумният ход и бедата, всъщност, би била ако се затворим отново вкъщи. Сред тях е и Елисавета Белобрадова, позната на много родители като Letiashtata Kozzila Erato. Съосновател на сайта за родители "Майко мила" и благотворителната инициатива "Оле мале", Елисавета добре знае какво означава "Да оцелееш като родител". Според нея не учениците или учителите са понесли най-трудно обучението от разстояние, а родителите.

"По време на този много бърз стрес тест и учителите се подготвиха, и платформите се подготвиха. Аз имам дъщеря в гимназия и дъщеря в начално училище - беше интересно да наблюдавам и двата процеса. Честно казано, за родителите беше изключително стресиращ първият месец и половина. Не познавам родител, който да не беше изпаднал в много тежко положение. Основното, което се случи беше, че ние стояхме един месец до децата си непрекъснато. Беше много трудно. Сега няма да е толкова трудно, защото всички са много по-подготвени."

Въпреки затрудненията, през които всеки родител на ученик премина през изминалите месеци, Елисавета успява обективно да оцени ситуацията и уверено твърди, че именно учителите са имали най-голяма заслуга за тази важна и вероятно малко закъсняла крачка към дигитализирането на образователната ни система.

"Учителите се представиха на изключително ниво. Беше впечатляващо те какво успяха да направят, независимо от възрастовата група. Децата също се справиха много адекватно. Мисля, че най-неадекватно се справиха родителите, защото те просто започнаха да присъстват на учебните занятия - нещо, което досега не се беше случвало. Просто разбрахме какво е за един учител да се справя с 30 деца - това е някакъв ад. Истински ад."

Началото на новата учебна година, обаче, пристигна с куп съмнения и притеснения дали са взети правилните мерки. Ще се спазват ли изобщо през цялата година и как е възможно да се случи това? И най-вече - способни ли са децата да се подчиняват на строги ограничения за дълъг период от време или положението ще бъде "Всяко чудо за три дни"?

"Аз мисля, че до голяма степен е въпрос на народопсихология. В Дания вероятно всички ще спазват носенето на маски. В България не съм толкова убедена и това не е критика към учителите или към системата, просто на нас ни е малко по-трудно да спазваме правилата. От друга страна носенето на маски е доказано ефективен метод, но децата са си деца и вероятно ще сме някъде по средата."

Дали и колко ще се придържаме към противоепидемичните мерки в училище не е най-големият проблем. Или поне така смята Елисавета. За нея по-голямата опасност се крие в това дали и кога децата ще се върнат обратно у дома, за да продължат образованието си. А когато говорим и за деца в детски градини и начални класове, ситуацията се заплита допълнително. И крие много по-сериозни рискове от оценките в бележника. 

"Когато детето е вкъщи с родител, то няма чувството, че родителят е на работа. И то не може да разбере, ако майка му е постоянно в така наречените call-ове (телефонни обаждания), защо не може да комуникира с нея. Децата имат нужда не само да минат пред камерата, а някой да се обърне, да ги погледне и да чуе какво имат да кажат. За родител, който гледа дете и едновременно работи вкъщи мога да кажа, че това е огромна психическа травма. Много е тежко - концентрацията е винаги много ниска, непрекъснато прекъсваш и изпитваш невероятна вина. Първо към детето и второ, че работата не е достатъчно добре свършена."

Как една майка на три деца се справя с новата и различна учебна година? Какво правят учителите, за да улеснят родителите в тази сложна ситуация? И защо нарича сина си, който се казва Дамян, с името Йоаница - Миромир? 

Гледайте интервюто на Рени и Вяра с Елисавета Белобрадова в "Матине".